януари 30, 2006

Студът - медийна звезда

Че е студено - студено е. Че беше много студено - много студено беше. И красиво. По прозорците имаше нарисувани замръзнали цветя. Но пък толкова сериозно да се приказва за студа вече втора седмица, като за извънземно, не е толкова нормално.
Т.е. нормалното е, че е януари. Нормално е да е студено. Или покрай глобалното затопляне вече забравяме, че през зимата е нормално да бъде студено. Студът се очакваше с трепет и всяка медия го описваше с вълнение. Той приближаваше, той настъпваше, той дойде, той си отиде... Все едно военни действия се описват. Много съвременно звучи - вече няма какво друго да си кажем.
Или има? Май при нас трябва да се говори не толкова за студа, колкото за вечните "студени" проблеми:
Заредихте ли газовия котлон? (Може да спре тока)
Напълнихте ли тубите с вода? (Може да спре и водата)
Купихте ли си минерална вода за пиене?
Сигурни ли сте, че в колата ви има неразреден антифриз?
Осигурихте ли заместващото отопление на тока и парното?
В мазето ви има ли каче със стопляща течност?
Почти всички телевизии направиха по един затрогващ репортаж с баби и дядовци, дето все това ни учеха - ще се спасите от студа само с вино и ракийка! И накрая съвсем мъдро добавяха: "Че това студ ли е бе, чедо?! Вие не сте виждали студ!"...

януари 26, 2006

Крилати фрази IV

Защо са крилати крилатите фрази?

Жълта преса
Този израз, употребен със значението на долнопробен, лъжлив, свързан с евтини сензации печат, е възникнал в САЩ. През 1895 г. американският художник график Ричард Ауткоулт (Richard Outcault) поместил в няколко последователни броя на ню-йоркския вестник "The World" серия фриволни рисунки с хумористичен текст; сред рисунките имало и едно дете със жълта ризка, на него му приписвали различни забавни изказвания. Скоро друг американски вестник - "New York Journal" започнал да отпечатва серия подобни рисунки. Между тези два вестника започнал спор за правото на първия, публикувал "жълтото момченце". През 1896 година Ървин Уордман, редактор на "New York Press", отпечатал в своето списание статия, в която презрително наричал двата конкуриращи се вестника "жълта преса". Оттогава изразът станал популярен.

Здрав дух в здраво тяло
Изразът идва от 10-та сатира на древноримския поет Ювенал, в която се казва: "Трябва да се молим, за да бъде здрав духът в здраво тяло". Използва се като формула за хармонично развитие на физически и духовни сили.

Златната среда
Така казват за някакво решение, начин на действие без риск, без крайности. Изразът "aurea mediocritas" е от книга 2-а на римския поет Хораций.

От две злини да избереш по-малката
Изразът се среща в съчиненията на древнотръцкия философ Аристотел "Никомахова етика" в следния вид: "Трябва да се избира по-малкото зло". У Цицерон (в съчинението "За задълженията") е казано: "Следва да се избира от злините най-малката, но и да се извлича от самите тях онова, което може да е добро в тях."

От мухата да се направи слон
Изразът се използва в смисъл "силно да се преувеличава нещо" и се отнася към най-древните изрази. Той се използва от гръцкия писател Лукиан (ІІ в.пр.Хр.), който завършва своята сатирична "Похвала на мухата" така: "Но аз прекъсвам моето слово, макар че още много мога да кажа, за да не си помисли някой, че аз като в пословицата правя от мухата слон."

To be continued...

януари 20, 2006

Българското дете и Салвадор Дали

Bulgarian Child
Eating A Rat

Тази картина на Салвадор Дали буди много противоречиви въпроси и мисли.
И по-точно името на творбата! -
Freud's Perverse Polymorph
(Bulgarian Child Eating A Rat) 1939.
Някои се сърдят на това заглавие.
Защо ли е наречена така?
Опит да се обясни това намерих в тази статия (Благодаря на Любо!) и в тази. Сигурно има и други писания.
Аз харесвам Дали, но тази картина не я харесвам. Не заради името й. Заради контраста - розовобузесто дете-ангелче и плъх. Макар, че това е типично за Дали и в това е неговата гениалност.
-----
Няколко линка за Дали:
http://www.salvadordalimuseum.org/
http://artchive.com/artchive/D/dali.html
http://www.salvador-dali.org/
http://www.dali-gallery.com/

януари 16, 2006

Свалям versus/срещу Download

В петък се заформи един спор. Подобно на много други добри
идеи - около една маса и бутилка джин.
Дали е редно да се казва "Вчера даунлоуднах един филм" или правилното е "Вчера свалих един филм".
Това, ако си с приятелчета, на които са известни и двете думи и значението на действията също.
Т.е. спор за чистотата на езика ни.
Разговора се пренесе от тъпите журналисти, които за да станат интересни използват чужди думи.

Аз, Марио и Божан сме за свалих/изтеглих. Сашо, Кристиана и Любо за даунлоуд.
Защо да не се опитваме да използваме българските думи, които могат разбира се, вместо чуждиците, които в скоро време ще са толкова дълбоко вклинени, че ще забравим, че някога не ги е имало.
Онези другите твърдят, че ако се обяснява на една леля как се сваля филм от интернет, няма нужда да казваш нито едното, нито другото, защото тя не знае въобще за какво идва реч.
Ние твърдим, че трябва с думи български да се говори и тя ще разбере.

Аз казвам: "Махни лелята тогава. На дъщеря ти какво й говориш? Тя сега се учи да говори правилно, учи думи и понятия."
Сашо отговаря: "Тя знае да принтира. Като й казвам да принтира тя знае какво означава действието. Тя не знае какво е да разпечатва. Майка й знае какво е да разпечатва, а не знае как се ползва принтера."
- Пълни глупости, Сашо. Няма връзка едното с другото. Дъщеря ти учи думите от теб. Ако ти я научиш да разпечатва, май ще е по-добре. А тя учи чужди езици и все ще научи и другите думички и да решава после коя ще употребява.
- Не - той казва - няма смисъл да си усложнява езика...

Дали това са вече термини? Дали ще станат термини, подобно на многото други из разните науки, които ги приемаем нормално.

Разбирам, че и аз съм от тези които казват, сори вместо съжалявам, зип-на, рар-на и тем подобни, но само в компанията на себеподобни, които могат да ме разберат. Аз казвам папка вместо фолдер (помня на времето как Сашо ми се смя като го казах за първи път, помня го, защото се смутих, тогава се учих и реших, че казвам пълна глупост, а той нали е спец). Аз казвам разпечатвам и свалям филм и така се опитвам да говоря с всички. Разбира се има и думи, които не ги превеждаме. Но които стават, защо да не ги казваме на български?
Сашо ми се смее и вика, добре де: "Аз свалих вчера Анджелина Джоли. Какво ще си помислиш?"
Еееех... :)

Кой от двата отбора печели?

януари 13, 2006

Багер

Кой би предположил, че може да има толкова хубава песничка за един БАГЕР или може би БУЛДОЗЕР?!
Thanks i:de'o:gramas!
...Хм, сещам се за един БУЛДОЗЕР. ЖЪЛТ! И за един Артър Дент :))

януари 12, 2006

Национален исторически музей BG


Някъде по пътя, из интернет, срещнах темата и преди време смятах да попитам и аз:
Защо сайта на Националния исторически музей е написан само на английски език?
Но явно скоро всичко се е оправило, защото сайта го има вече и на български език.

Похвално слово за хубавата реклама на нашaтa история и култура. Нали преди всичко музея и сайта са за българска култура и трябва и ние, българите да можем да си го четем. Много хубав сайт, но... много от линковете в подобната му едноименна секция не работят.
Не стига ли, че направихте билетите за посещение по 10 лв.?! Постарайте се поне страницата да е наред...

януари 10, 2006

Слон


Просто са красиви...

януари 08, 2006

No name

Открих и изгледах един филм. Няма да му спомена името, за да не го намери никога никой.
Ужасен! :(((( Не знам дали ще се разбере от писаниците за какво става дума. Едни се надпреварваха съвсем съзнателно да вършат простотии и да скандализират себе си и народонаселението. Отвратителен е. Но интересното, което ми направи впечатление е, че е на MTV. /Моля, ако някой се сети за филма, да не го споменава!/
Като че ли просто се потвърждава поредната MTV простотия. Макар, че е добре да се види, за да се знае какво има по света и да се научат да не гледат тийнейджърите MTV. Срам ме е да го дам на племенниците ми. Страх ме е, че на големия може да хареса.
Само ще кажа нещо за слабонервни: един си напълни фунийка от сладолед със сняг и я напика и се опита да изяде получената гадост. Повърна. Друг си навря "отзад" играчка детска количка и отиде на лекар да му направят рентгенова снимка и да се бъзика с доктора.

Отврат! И което е най-лошото, успях да го изгледам до край. Все пак действаше като черен магнит. Та чак ме е срам...

януари 05, 2006

Правилата в музиката

Оставям измислиците. Минавам на ABBA.
Сетих се за тях. И... така неусетно свалих цял диск с mp3.
А после се заслушах...

И за пореден път установих:
Правило номер 1 на Ана за музиката:
Най-популярните парчета на една група са най-досадните им.

Защото са популярни. Защото са преекспонирани (модерна думичка) и защото като са ми толкова известни ги намразвам.
Но отдолу, уж в шкартото се намират безценни екземпляри. И като почнеш тях да слушаш пак залюбваш дадената група или изпълнител.
Е, моето правило малко си противоречи само по себе си.

Антитеза на Ана за музиката:
С най-хубавите си, известни и досадни песни тази група е станала известна.
Значи, ако тях ги нямаше, нямаше да знам за групата и нямаше да я харесам.
Но това не ми пречи да си държа все пак на първото си правило :))
Така беше и с Бийтълс. Аман от "Джуд" (най-омразната ми песен) и още някои други по-малко омразни, но все пак омразни. Всички пеят и пускат едни и същи песни да ти се развали чак настроението от тях.
А Бийтълс никак не са лоши (дори това е слабо казано!). Макар и да са обявени за кумири, трябва да ги почувстваш сам като такива. За малко щеше да ме откаже пропагандата в тяхна вреда.
Така е и с АBBА. И с една камара други изпълнители.
Та АBBА са готини. Много са певки :) Бих им отишла на концерт с удоволствие. Време е вече да ги поканят в Каварна! :)

Снежинка

Може би ми се иска да има сняг и затова намерих този сайт за хартиени СНЕЖИНКИ.
Изрежете си вашата снежинка!
Това е моята. Една от моите. Преди много се заигравах с истински хартиени. Сега сме модерни и боравим с нови технологии :)

януари 03, 2006

Крилати фрази III

Защо са крилати крилатите фрази?

Драконовски мерки (наказания)
Така наричат непомерно суровите закони по името на Дракон, първия законодател на Атинската република (VІІ в. пр.Хр.). Сред наказанията, определени от неговите закони, видно място заемало смъртното наказание, с което наказвали такава постъпка като кражбата на зеленчуци. Съществувало предание, че тези закони били написани с кръв (Плутарх, Солон). В литературата изразите "драконовски закони, мерки, наказания" имат устойчиво значение на сурови, жестоки закони.

Щом планината не отива при Мохамед, Мохамед отива при планината
Съществуват различни обяснения за произхода на този израз. Предполагат например, че той е свързан с един от шеговитите разкази за Настрадин Ходжа, любим герой от близкоизточния фолклор. Веднъж, когато той се представял за светец, го попитали с какво чудо той може да докаже твърдението си. Настрадин отговорил, че ще заповяда на палмовото дърво да се приближи до него и дървото ще го послуша. Когато чудото не се състояло, Настрадин тръгнал към дървото с думите: "Пророците и светците не са високомерни. Щом палмата не идва при мен, аз отивам при нея". Този разказ се намира в арабски сборник, датиран приблизително към 1631 година. Друг разказ се намира в записките на Марко Поло (1254-1324), чието първо издание на латински език излязло с непосочено място и година на издаване. Предполага се, че това е Венеция или Рим, 1484 г. Марко Поло разказва, че някакъв багдадски обущар се заел да докаже на халифа Ал-Муетасим преимуществото на християнската вяра и уж сътворил чудо: по неговия зов планината се преместила към него. Един от изследователите предполага, че европейският вариант на тази източна легенда е заменил палмовото дърво с планина, подчинявайки я на християнската традиция, утвърждаваща, че вярата премества планини (Първо послание на Павел към коринтяните 13:2 - "ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам"). И още, през 1597 г. английският философ Френсис Бейкън (1561-1626) в своите "Нравствени и политически очерци" в "За смелостта" разказва, че Мохамед обещал на народа със сила да премести планината и когато не успял, казал: "Е, какво пък, щом планината не иска да дойде при Мохамед, Мохамед ще отиде при нея".

Да ядеш, за да живееш, а не да живееш, за да ядеш
Този афоризъм, принадлежащ на Сократ (469-399 г.пр.Хр.) бил често цитиран от древните писатели (Квинтилиан, Диоген Лаертски и др.) и предаден от Плутарх в неговото съчинение "Как младият човек трябва да чете поетите".

Желязна завеса
Желязна завеса, отделяща театралната сцена и близките до нея помещения от зрителната зала била използвана с противопожарна цел за първи път във Франция, в Лион, в края на 80-те - началото на 90-те години на ХVІІІ век. В продължение на следващото столетие тази предпазна мярка станала задължителна при построяването на театралните сгради. Почти едновременно с появяването на техническия термин "желязна завеса" в редица европейски езици (отначало в средата на театралите) се развива и преносното му значение. Отначало изразът "желязната завеса" се използвал като характеристика на психическа изолираност, откъснатост от живота. По време на Първата световна война този израз проникнал и в публицистиката. С него започнали да обозначават политическата изолация и идеологическите бариери между народите.

To be continued...

януари 02, 2006

Филми. Декември.

Уж си обещах да гледам малко по-леки филми, но месец декември пак започнах с Ингрид Бергман: Skammen (1968). Поредната доза черно-бял размисъл. Наистина ми дойде много.
Намерих Хю Грант. Този става, симпатичен ми е в синьо-розовите си роли - About a Boy (2002).
Минах на френски хумор. 8 femmes (2002). Хм, силно казано хумор. Много, много не се смях, блудкаво беше, макар да имаше имена, заради, които гледах филма. Но пък има хубави песни.
И все пак продължих с френския хумор: Triplettes de Belleville, Les (2003) - анимационното филмче с трите хубави баби и тъжния велосипедист. Хубава анимация, но по-скоро този филм ме натъжи :(
Гледах и месечния герой Harry Potter and the Goblet of Fire (2005). Филмчетата за Хари Потър си ги харесвам много и каквито и режисьори да се опитват да ги развалят, все съм им фен :)
И като за край на годината си подарих Слонът мой приятел (1971). Не плаках на него както беше редно преди години. Сега ми се вижда много мил и наивен. И днешните индийските филми се развалиха. Станаха гангстерски и те. Ееех, къде отидоха хубавите индийски музики и красивите индийски любови. Който не го знае този филм - да го изгледа, който го знае, пак да го изгледа и всичко ще стане по-добро.