юли 27, 2008

Тост I

Хубавият тост е солта на празника

Апетитът идва с яденето - казват фразцузите. Какво обаче е нужно, за да ти се отвори и глътка?
Достатъчно по количество и качество алкохол - ще отговори зажаднелият прагматик. Не, ще контрира грузинецът, настроението за пиене идва с добрата компания и с хубавите тостове. В този смисъл добре казаният тост е нещо като точно премереното количество сол за всяка хубава манджа.
Грузинците отдавна са признати за баш майстори на изкуството да се вдигат какви ли не тостове по всички възможни поводи. Грузински са и познатите на всеки гуляйджия думи като тамада (почетен ръководител на празненството) и алаверди (правото на ответен тост). Има обаче и други народи - ирландци, французи, италианци, които също са дали своя принос за развитието на изкуството да се вдигат тостове. Така с течение на годините са се оформили едни общоприети правила, които са се наложили като неписан протокол за изискано поведение при вдигането на наздравици.
Едно от основните изисквания за тоста е той да е остроумен, но в никакъв случай и дълъг. Когато вдигате наздравица, не забравяйте никога, че сътрапезниците ви наоколо стоят с пълни чаши, тръпнейки от желание да ги пресушат час по- скоро. Освен оригинален и кратък тостът не бива да завършва в никакъв случай с подканата да се пие до дъното чашата. Човекът, който е имал смелостта да вдигне наздравица, не бива да ограничава свободата на който и да било от сътрапезниците си, тъй като демократичният подход позволява на всеки да пие толкова, колкото душата му иска.
Ако краткостта е сестра на добре премерения тост, то баналността е най-голямата напаст за участниците в празничния гуляй. В този случай една от най-досадните покани е да пие за прекрасните дами. Най-често подобна нелепица е неотменна част от репертоара на някои кавалери, които използват подобен подход, за да привлекат към себе си вниманието на красавиците на масата. Така те допускат най-малко един гаф, тъй като е глупаво да очакват като женско алаверди тост за прекрасните кавалери.
И все пак, когато се вдига наздравица за дамите, тя може да е не само кратка, но и много оригинална.
Едно от задължителните правила при вдигането на тост е да не настоявате от съседа по маса да държи и той на всяка цена реч. Подобна покана издава най-малко липсата на такт. В крайна сметка, ако човек не е готов да вдигне тост, той или ще каже някаква баналност или пък, ако е обърнал повече чашки, ще измучи нещо нечленоразделно. Не забравяйте освен това, че колкото по-голям е броят на мераклиите за вдигане на тост, толкова по-трудно ще върви пиенето. Всяка наздравица изисква от компанията да застине на място с пълна чаша в ръка и да слуша умно. А това – съгласете се си е чиста загуба на време.

---- Корабокрушение. Капитанът, мичманът и юнгата са изхвърлени в открито море. Капитанът: "Господи, прати ми толкова талпи, колкото пъти жена ми е изневерявала". Десетки талпи засипали морето.
Мичманът: "Господи, прати ми толкова талпи, колкото пъти жена ми е изневерявала". Паднали няколко талпи, колкото да не е без хич. И мичманът се спасил. Юнгата: Господи, прати ми толкова талпи, колкото пъти жена ми е изневерявала". Никакъв отговор. Юнгата загинал.

Да пием за жените, които не оставят мъжете си в беда!

---- Змията помолила костенурката да я пренесе през реката. Плувайки, костенурката си мислела:
- Ухапе ли ме, ще я хвърля!
А змията през това време си повтаряла наум:
- Хвърли ли ме, ще я ухапя!

Да пием за женската дружба, помагаща да се преодоляват препятствия!

---- Един човек си вървял през гората и намерил костенурка. А костенурката заговорила с човешки глас: "Не ме убивай и ще ти се отблагодаря!" Човекът я взел, занесъл я в къщи, нахранил я и си легнал. "Пусни ме в леглото ти!" примолила му се костенурката. Сложил я той до себе си и в този миг костенурката се превърнала в прекрасна девойка. Тогава дошла жената на човека. "Какво става тук? - развикала се тя.
Човекът й разказал всичко и тя се успокоила.

Да пием за нашите жени, които вярват на всички истории, които им разказваме!

---- ....Чудна лятна нощ... Пейка в парка. Седят мъж и жена... и се обичат!
Следващата нощ. Още по-прекрасна. Същият парк, същата пейка, същият мъж... друга жена. И се обичат.
На другата вечер.. Даже още по-прекрасна от предишните... Същият парк, пейка, мъж..трета жена. И пак се обичат!

Да пием за постоянните мъже и непостоянните жени!

---- Оре си Маша трактористката необятната целина на колхоз “Красный пролетарий”. Изведнъж плугът се натъкнал на нещо твърдо и тракторът спира. Поразравя Маша и открива царски ковчег, в който спи царският син - от хубав, по-хубав. Не се въздържала Маша, целува го право в устата и както става в приказките, момъкът възкръсва.
- Благодаря ти, Маша, че ми върна живота - прошепва той. - Кажи ми три свои желания, които ще изпълня веднага!
Позамислила се Маша, погледнала го право в очите и отсякла:
- Имам само едно желание, което искам да изпълниш три пъти!
Напънал се царският син, изпълнил Машиното желание, но не издържал и издъхнал.

Да пием за Маша трактористката, която не допусна да се върне старият феодален строй!

юли 13, 2008

Дъжд и любов по време на кино

Лятото да гледаш кино на лятно кино е най-хубавото удоволствие на градския живот.
Но един проливен дъжд на лятно кино и един любовен филм по време на дъжда пък е най-прекрасното изживяване за лятото. Страхотно усещане!
А филмът беше Любов по време на холера. Който знае книгата (или е гледал филма), може би ще разбере, че наистина на този филм му липсва само един дъжд.

"Любов по време на холера" е от онези романи, за които се предполага, че никога не могат успешно да бъдат екранизирани. Майк Нюъл ("Четири сватби и едно погребение", "Усмивката на Мона Лиза", "Хари Потър и Огненият бокал") опитва да опровергае това и да го пренесе на голям екран. Дали е успешно, може да прецени всеки за себе си - в зависимост от това, което търси: една нова история, буквално следване на страниците или пренасяне духа на книгата по нов начин. Нюъл подбира великолепен актьорски състав: Хавиер Бардем, Джована Медзоджорно, Бенджамин Брат, Ектор Елизондо, Лив Шрайбър, Джон Легуизамо.
И разказва историята на една страстна любов, бушуваща повече от половин век в колумбийския град Картахена. Родителите се опитват да ги разделят, времето успява да ги накара почти да се забравят, но когато се виждат, отново чувствата пламват. А навън по необясним начин върлува холерата.
Продуцентът Скот Стайндорф отсича: "Това е една от най-великите любовни истории, разказвани някога. Начинът, по който Габриел Гарсия Маркес пише, и времевият период, който обхваща книгата, ме карат да я чувствам като невероятна епическа любовна история, която задължително трябва да бъде екранизирана."

****

И тъй като се присетих от ревютата за режисьора и другия му хубав филм - Четири сватби и едно погребение, отново го изгледах с голямо удоволствие, и тоя път преоткрих за себе си диалога при погребението на Гарет и стихът, който издекламира приятелят му Матю.
И на този филм би му вървял един дъжд :) Но може би не проливен. Един тих и кротък, весел дъжд (въпреки тъжната сцена, която сега избрах).

"Надявам се да запомните веселякът. Не този, който е в ковчега в църквата. Вземете онзи от образите му, който най-много ви допада и така го запомнете. Най-възхитителният, закръглен, сърдечен, със слабо сърце, както се оказа - и най-веселият хомосексуалист, който някога сте срещали.
Бихте ме попитали какъв аз ще го запомня. Какво мислех за него.
За съжаление, моите думи се изчерпаха до тук. Простете ми ако се опитвам да избягам от собствените си чувства с думите на един друг великолепен хомосексуалист, Л.Х. Ауден:

Спрете часовниците, прекъснете телефоните,
спрете кучешкият лай със сочен кокал.
Заглушете пияната и със глух тъпан
извадете ковчегът, нека опечалените да влезнат
и нека самолетите да бучат над главите ни
изписвайки на небето: "Той е мъртъв."
Сложете траурна лента на гълъбите отвън,
и нека регулировчикът сложи черни ръкавици.
Той беше моят Север, моят Юг, моят Изток и Запад.
Работната ми седмица и неделната почивка,
моята луна, моята нощ, моят глас, моята песен.
Мислех си, че любовта ще бъде вечна:
Грешах.
Сега звездите не са ми нужни:
остави тълпата,
скрий луната и разруши слънцето,
източи океаните и заличи горите.
И сегашната празнота може би някога ще изчезне..."