Проект

Писане на проект.
Съвсем, съвсем правилно!
Трябва да се прочете текста под картинките.
Щрак на нея, за да стане по-голяма.

Ruthless Queen

Една стара и страхотна песен на една стара банда - KAYAK
Винаги съжалявам, че не съм живяла във времето на музиката от 60-те и 70-те. Родила съм се през втория период и като дете не ги познавах :)
Но може пък и за добро да е... Сега мога да ги оценявам с тежестта на времето както старото злато и отлежалото вино.
Respect!

Ruthless Queen - Kayak


А това е оригиналния клип на KAYAK.
:) Изглеждат малко наивни, малко смешни, много мили....
Това просто е музиката ... другото е вятър...

Ruthless queen

With a quivering voice
You spoke the word
Shadow came between us
Sharp as a sword
Gone is my gladness
And vanished my pride
'Cause luck didn't stay on our side

Leaped in luxury
I cried for the moon
But the game is out
It all ended too soon
Awakening came as the belt from the blue
At last from a sheen to be true

CHORUS
Oh my ruthless queen
You would steal the treasure of my dream
It's the twinkle in your eyes
That took me by surprise
Oh my ruthless queen
I just can't accept our love has been

I bear you no malice
You show no remorse
Love is dead and gone
It was no endless source
Your sudden leave was the finishing stroke
Considering everything grow

CHORUS
Oh my ruthless queen
You would steal the treasure of my dream
It's the twinkle in your eyes
That took me by surprise
Oh my ruthless queen
I just can't accept our love has been

Pease don't tell me you couldn't care less
Well I feel like a ship in distress

Oh my ruthless queen
I just can't accept our love has been

Животът пред теб

Те казаха: Ти си полудял заради онзи, когото обичаш.
Аз казах: Само лудите познават вкуса на живота.

"Животът пред теб" - Ромен Гари (Емил Ажар)

Антични монети

Нищо скандално няма в горните три монети. Поне някога не е било скандално. Днес сигурно биха се притеснили бабите, ако с една такава монета трябва да се купи хляб :)

Хор

"Аз съм късоглед и пея в хора."
Този лаф от филма "Рицаря на бялата дама"(1982г.) отдавна се носи с малко носталгичен и подигравателен тон.

Кой ли ходи днес на хоров концерт?!
Аз отидох наскоро и това бе причината да се замисля...
Концерт на детски хор "Омайниче", дамски хор "Тримонциум"и мъжкия хор "Борис Христов".
Програмата беше по повод Коледа. Този род културни програми са ми много симпатични. Повдигат ми допълнително настроението по време на коледните празници. Макар в същото време да се сещам и за онези импровизирани хорчета от разказите а ла Чарлз Дикенс. (Бррр, повечето са мрачни и тъжни).

Но в този случай концерта беше лъчезарен.
В залата имаше стотина човека, като 1/3 от тях бяха роднините на самите хористи, най-вече бабите и майките на децата от детския хор. Те пък си тръгнаха след детските изпълнения и по време на другите два хора вече залата съвсем опустя.
Вярно, рекламата на това събитие беше много слаба, но и силна да беше, пак нямаше да се напълни залата.
Много обидно ми се стори хористите да пеят пред празна зала. Дори и само заради това, че този род концерти са винаги безплатни.

Това изкуство, като че ли живее само за себе си. Съществува, но в много затворен свят. Обикновено има някакви участия на общинско ниво. Всичко е импровизирано и на доброволни начала. Провеждат се някакви конкурси, на които си дават среща различни състави. Участват, борят се, печелят награди, но имам чувството, че те са все без публика. Сами сред своите. От време на време се ходи в някоя чужбина на разменни начала с тамошни хорове. Печелят се награди от международни конкурси. Но като цяло обществеността не е знае за това. А това е жалко...

И въпреки всичко, най-хубавото е, че изпълнителите, които пеят в хор, много обичат песента и музиката и въпреки мизерното отношение на публиката към тях пеят с пълни сърца и голям ентусиазъм.

Думите от ежедневието V

ДАЛТОН

В нашата история през различните времена са се мотали всякакви „-исти” – марксисти, толстоисти, дъновисти, хитлеристи и какви ли не още. Всички те са били последователи на някаква доктрина, идея, движение, и са били наричани така по името на водача или основателя му. Няма лошо – това е част от човешкото разнообразие. Но за разлика от споменатите, далтонистите не са последователи на никаква доктрина или идея, а са просто... е, хайде сега, какво се правите че не знаете. Че нали правителството именно за това въведе интегралната бюлетина, за да не затруднява далтонистите, които не биха могли, иначе, добре да различат червената от зелената и синята от жълтата бюлетина.
Но всичко започва от Джон Далтон, роден през 1766 г в добрата стара Англия в семейството на тъкач(те английските тъкачи са известни, значи). Още от малък се справя чудесно с числата и формулите и вече на 15 години става самият той преподавател по математика в едно училище. Преди да започне да се занимава с химия, той опитва с метеорология, което показва, че е бил голям хитрец. В метеорологията, както и в политиката, хората се занимават все с неща които не могат да пипнат, но се правят че разбират – облаци, въздух, атмосферно налягане. Един прекрасен ден, обаче, той открива че не вижда света както останалите хора, защото му се „губят” някои цветове. Той, разбира се, си казва: „голям праз”!, т.е. не се депресира, и решава да се възползва от този факт за да се прочуе. Написва статия върху тази особеност на човешкото възприятие и така се ражда „далтонизма”. После науката ще установи, че тази „болест” е полово дискриминираща – т.е. различно се предава при мъжете и жените (тук феминистките си мълчат, разбира се, защото от далтонизъм страдат много повече мъжете). Генът на цветната слепота, както още я наричат, е рецесивен(ако знаете какво значи това – добре, ако не знаете – питайте) и се предава по майчина линия. Значи (сега четете бавно, защото аз го обяснявам бавно и няма да повтарям) ако далтонист и нормално виждаща жена имат дъщери, то те ще различават цветовете нормално, но ще са носители на гена. Ако тези дъщери имат синове, те ще са далтонисти, но ако имат дъщери, те ще разпознават без трудности кои са „Левски” и кои „ЦСКА” по фанелките. Уф, че сложно, това с гените!
Така е, да не мислите, че Далтон го е знаел това. Не, защото по онова време не са си имали и представа какво е това гени. Обаче нашия човек не се спрял дотук. След като „родил” далтонизма, той решава да „пусне мухата” на още някоя и друга теория и започнал луди химични опити. Така например той постулирал закона, че налягането на смес от газове е равно на сумата от наляганията на всеки газ от сместта поотделно. Неговите съвременници направо са се спукали от яд как никой от тях не се е сетил за това по-рано. Но лебедовата му песен е, разбира се, теорията за атомния строеж на химичните елементи. С нея направо е разбил всички химици и физици от своето време, че и след това. Когато за първи път излага постулатите на тази теория, той говори само пред седем души. А самата теория е била изцяло приета от научния свят едва половин век по-късно. Точно заради него, всички ученици в часовете по химия ги мъчат и до днес, че елементите са изградени от атоми, които имат различно тегло при различните елементи и заради тях пък са измислили гадните химични формули.
Откритието на Далтон става пряк предвестник на периодичната таблица на елементите изработена години по-късно от Менделеев. Руснакът бил картоиграч и открил таблицата като записвал елементите върху отделни карти и ги редял като пасианс, но това е друга тема.
Повечето от документите и бележките на Далтон били унищожени по време на бомбардировките над Лондон през ІІ-та Световна война.
През 1822г. Далтон макар и далтонист става член на „Кралското Дружество”, а през 1830г. и един от осемте асоциирани чуждестранни членове на Френската Академия на науките.
Когато умира през 1844г. в Манчестър, повече от 40 000 души се стичат на погребението му за да му отдадат последна почит.
Ако ходите да си вадите „медицинско”, задължително ще ви покажат едни картинки с цифри, с различни нюанси на цветовете. Това е тестът на Ишихара, измислен още през 1917г., но да не издребняваме чак дотам.
Ако ви кажатq че сте далтонист, не се шашкайте - далтонизмът не е болест. Само може да ви попречи да станете шофьор, или известен художник, но няма да ви попречи на кариерата на политик.

----

ГРАХАМ

Силвестър Грахам е американец и всъщност по законите на английския би трябвало името му да се произнася Греъм, но на кой му пука за правилата на английския. Те и американците произнасят например името на гръцката богиня Нике, като “найки”, така че да не издребняваме. Та този янки е роден в далечната 1794 г, в едно градче някъде в Кънектикът. Той е странен и ексцентричен тип още от младини, а след 30 годишната си възраст започва да проповядва здравословен начин на живот, може би защото е бил болнав. Представяте ли си - другите бледолики - гонят индианци, търсят злато, а той изнася лекции във Филаделфия, Бостън, Ню Йорк, изтъквайки предимствата на вегетарианството. По това време в Америка са обичали да си папкат всякакво месо както и бял хляб, а плодовете и зеленчуците били смятани за не много хранителни. Мистър Грахам се заема да реформира навиците на американците и да ги просвети. Той започва да проповядва като пастор: „яжте само продукти от растителното царство и пийте само чиста вода”, „чаят, кафето, алкохолът и тютюнът тровят организма”, ”млякото и яйцата не са за препоръчване”, „лягайте си преди полунощ”, и все ей такива едни... Освен тези и много други съвети, Грахам дава напътствия и за здравословен полов живот – не повече от един път в месеца! - размахва той пръст, а също се обявява и срещу мастурбирането. Според него, най-добрия начин да се контролират сексуалните импулси е пак спазването на вегетарианската диета. Публикува серия от трудове по темата за здравословното хранене и поведение, един от които е „Лекция по целомъдрие за младите хора”. Грахам обвинява градските хлебари, че използват рафинирано брашно, а не пълнозърнесто, за да им се опича по-бързо хляба и да изглежда по-бял и по-бухнал. Горещ застъпник на пълнозърнестия хляб той оставя името си в хляба и брашното тип „грахам”. Това става причина и за много подигравки към него още приживе. Един от съвременниците му го нарича „поет на триците и тиквите”, а някакъв Нортхемптънски вестник го определя като „д-р Трици". Понякога сказките му са разтуряни от тълпи сърдити хлебопроизводители и месари, на които той пречел на бизнеса. Физиологически, Грахам оприличавал човека на орангутана като изтъквал, че и за двата вида, растенията са естествената храна. Хиляди негови последователи - наричали са се „грахамити”, са следвали правилата за трезвеност и природно хранене. В едно селище край Бостън те дори правят опит за своего рода комуна. И след всичко това, Силвестър Грахам, въпреки здравословния начин на живот който спазва, умира на 57 г. Днес, къщата, в която е живял, казват, била ресторант от веригата „Силвестърс”. Може и така да е...

igeo by shtyrkel.eu