Пролет

Поетът се разсърди, че не мога
пиянските му стихове да слушам.
Повтаряше ми: “Пратеник на бога съм!”
От богове ми е дошло до гуша.
Художникът по тъмната ми бемка
се замечта и го налегна дрямка.
А аз сред всичките му светлосенки
не станах светла — станах само сянка.
Актьорът с мен си проигра късмета —
препъна се на сцената и… падна.
Напих се вече на любов, момчета!
Напих се, казвам, никак не съм жадна.
На всичките любови — много здраве.
Не искам по горите да се губя.

Обаче щъркелите продължават
на моя покрив точно да се любят.

Камелия Кондова