Нещо...просто ей така...

Ееех, река...

2012-02-15T19:42:00.001+02:00

Бях я позабравила тази песен...
Красота за душата!!!

The Mall Of Malashevci

2012-02-04T14:51:00.001+02:00

Велика комбинация!!!

The Mall Of Malashevci

http://bitaka.tumblr.com/ или

http://behance.net/variysky

Happy 2012

2012-01-08T16:21:00.002+02:00

Ho-ho-ho. Merry Christmas!

2011-12-26T18:32:00.001+02:00

Клиенти III

2011-11-20T19:20:00.001+02:00

101 начина да вбесим дизайнерите

Почти всеки се е сблъсквал с мнението на клиентите. Всички клиенти са еднакви по света. Независимо в коя област са клиенти. Коментара е излишен :)

061-081

061. Искаме логото ни да е златно, лъскаво – да изглежда луксозно!

062. Аз си имам Корел в нас и се оказа много лесно да си правя рекламките на него. Направо незнам, защо им слагате такива сериозни цени!

063. Най-странното е, че само на лаптопа ми се зарежда бавно нашия сайт. Ако може да погледнете да избегнем този проблем?

064. Според Вас как ще е най-добре да кръстим сайта?

065. На брошурата трябва да сложим някакъв арт. Примерно онази известната снимка с голите мъже на Леонардо?

066. А каква ще е цената ако банера е анимиран само първите няколко секунди и после стане статичен?

067. За карето във вестника ще ни трябват два варианта – пълноцветен и безцветен.

068. Как да Ви кажа размери на банера, като все още не сме решили къде ще стои?!

069. Нека опитаме текста в сайта да е с ръкописен шрифт, а бутоните да са с печатен.

070. Кое ще е лицето и кое гърба на визитката?

071. Изпратете ми дизайна на мейл: ве-ве-ве, точка, ….

072. Каталогът ни ще е около 15 страници, с телчета и гланцирани корици.

073. Искам нов сайт – стария вече много ми омръзна да го гледам, а и хората трябва да виждат, че се развиваме!

074. Оказа се, че не всички харесват дизайна както първоначално си мислих…

075. Искам да направим дизайна със зимна тематика – да е заледено, да пада сняг и да се чуват камбани. Малко изоставаме в това отношение от конкуренцията!

076. Това ли е модата за уеб дизайна? Защото е много по-зле от едно време.

077. Незнам…. много обикновен ми е, нищо не се случва, не ме грабва… някак си си го представях коренно различен, примерно вижте във „Favourite Website Awards“ какви яки неща правят хората…

078. Нямам никакви претенции за дизайна. Важното е да е хубав и на достъпна цена.

079. Може ли да сложим снимка на тапетите от офиса ни като фон за сайта? Искаме да утвърдим фирмената си идентичност пред хората.

080. Единия лист на дипляната ще е наполовина визитка, наполовина карта на магазина. Другия лист ще е наполовина талон за % отстъпка, наполовина календарче. Третия лист ще е с информация и снимки на продуктите. Така клиентите ни ще могат да си изрежат каквото им трябва и да хвърлят другото, защото аз като видя дипляна директно я хвърлям, пък така като има полезни неща мога да си ги взема само тях.

081. Може ли всичките ни снимки, един вид, да се патентоват, т.е. да се сложи по едно прозрачно лого в центъра на снимката и да не може да се копират?

Благодарности на http://ivosiliev.com/ за подборката

Ловецът на хвърчила

2011-11-02T11:13:00.002+02:00

Има само един грях и това е кражбата. Всеки друг грях е вариант на кражбата. Когато убиеш човек, открадваш му живота. Открадваш на жена му правото да има съпруг, на децата открадваш баща им.
Когато казваш лъжа, крадеш правото на другия да знае истината.
Когато мамиш, крадеш правото на почтеност.

"Ловецът на хвърчила" от Халед Хосейни

Птичи усмивки

2011-11-02T11:11:00.002+02:00

Pierre Jean Varet, France

Apple and Steve Jobs. Respect!

2011-10-05T19:07:00.001+03:00

За "новото" лого >>>

Е като Exit, като изход, но и Е като Еnter

2011-09-25T20:45:00.001+03:00

Интервю с Иван Кръстев, политолог

Преди 10 години формулирахте различията между поколенията БДС (Български държавен стандарт) и поколението Фонетик - първото използва клавиатурата на компютъра със стандарта на пишещата машина, второто пише на български с латиница. Но през тези десет години се появи ново поколение, какво прави то?

Мисленето в поколения е опасно, то е знак или за остаряване, или за идващ взрив. Защото това, което свързва хората в поколения, не е годината на раждане, а колективен опит. Войните и революциите раждат поколения, но дали технологичните революции раждат поколения?

Поколение БДС - нашето поколение, тези, родени между 1960-а и 1970-а, е поколението на границата. Ние помним кога за пръв път сме пресекли държавната граница, ние обичаме да разказваме живота си като пресичане на граници - социални, морални, психологически. За нас 1989-а е година граница. Ние сме живели достатъчно дълго преди промяната, за да мислим "преди" и "сега" като два различни свята, да правим непрестанни сравнения между тях. Поколението Фонетик е първото, което загуби усещането за граница, то заживя направо в света. И това не е защото младите днес много пътуват, в действителност голяма част от младите продължават да живеят на мястото, където са се родили, а защото пътуването вече не е пресичане на граница, а просто преместване. Новото поколение, за което ме питате, не пише на компютъра, то живее в него. Това е поколение родено не от революция в света на политиката, а от революция в света на технологията. Това поколение аз ще нарека поколението Е. Е като Exit, като изход, но и Е като Еnter, преминаване на нов ред.

Нека започнем с поколението БДС.

Поколението БДС е поколение на читатели. Ние разказваме живота си, общуването ни е размяна на разкази. Дори снимките, които правим, мислено ги подреждаме в албуми. Обичаме или мразим училището си, казармата, университета, в който сме учили. Първата характеристика на поколението Е е, че то е визуално и виртуално. То слуша музика, разменя си картинки, но вече не си разказва истории. То е първото, което изцяло мисли и общува чрез образи и звуци. Поколението Е, нито обича, нито мрази училището си, тези, които днес са на 20 години, много често не помнят училището, в което са учили до вчера, защото там нищо не се случва. За тях виртуалната реалност е реалната реалност. Нещата се случват във виртуалното пространство - там намираш приятелите си, идентичността си или по-точно там я сменяш непрекъснато. В предните поколения другите ти дават и твоето име и твоя прякор, в поколението Е ти избираш как да се наречеш и как да се измислиш. Дори семейството ти се случва във виртуалното пространство, защото много от новите млади са отгледани от скайп майки. Езикът започва да губи значение за това поколение. Те говорят на някакъв песенен английски и на някакъв осакатен български. Те дори не говорят в изречения. Това е поколение, което обича препинателните знаци, емотикони и не обича сложните изречения.

Това означава, че са неграмотни на няколко езика.

Те са грамотни на езика, на който се разбират. Те не са по-добри или по-лоши, те са различни. Това е поколение, което споделя главно емоции, то не споделя мисли. В едно свое изследване на новите млади Ивайло Дичев отбелязва, че те не планират живота си, те сърфират по него. На тях нещата им се случват. Те не се съпротивляват на света на възрастните, а най-често просто изпитват погнуса към този свят по същия начин, по който вегетарианецът изпитва погнуса към месото.

Другата характеристика на поколението Е е , че то няма отношение към историята. Това е поколение, в което ти непрекъснато общуваш с връстниците си и нямаш време да говориш с мъртвите. Днес е толкова тъжно да си възрастен човек, не просто защото парите са малко, а защото децата никога нямат време и любопитство да слушат твоята история. Това е поколение, в което историята я няма, нито семейната, нито националната. Това, което ги свързва с миналото, е Гугъл търсачката. Във въображението на това поколение географията е по-важна от историята.

Но родителите на тези младежи имат родовова памет и сигурно им е предавала по някакъв начин.

Ако вярваме на социологическите проучвания, това най-младо поколение декларира привързаност към България и българското. То се гордее с родното, но рядко го познава. В изследването на новите млади, което вече цитирах, се твърди, че делението националисти - почвеници определя противопоставянето в рамките на това поколение. Но това не е български феномен. В Европа като цяло поколението на хора между 16 и 22 години най-яростно отхвърля чуждото и чужденците. Това поколение не се бунтува срещу родителите си, то не ги забелязва. То няма никакъв интерес към стари неща – стари филми, стари книги... това е поколение, което е изцяло в новото, тук то е подчертано изнесено напред.

Как се вписва поколението Е в обществото?

За поколението Е потреблението е това, което е войната за военните поколения - формиращ опит. Това е поколение, което израства в моловете. За тях потреблението е връзката им със света и тяхното разбиране за политика е пряко свързано с опита им на потребители. Преди четири десетилетия икономистът Албърт Хършман очерта два основни начина, по които човек реагира на неудовлетворението си и търси промяна. Едната реакция, която той нарича глас, кара човек да промени света, който не му харесва, другата, която той нарича exit - изход, го кара да избяга от този свят. Гражданинът, както го описват учебниците по политология, избира "гласа" - той гласува, за да промени правителството, или с гласа си иска да промени начина, по който мобилните оператори надписват сметките, или пише възмутени писма, или съди държавата... Но това, което за мен определя новото поколение като поколение Е, е, че за новите млади естествената реакция не е желанието да промениш света, а да потърсиш друг свят. Младите не се развеждат, те се разделят, те не искат да свалят правителството, а да забравят за него. От гледна точка на това поколението Exit няма търпение да промени нищо. То непрекъснато сменя, избира, търси друг свят и затова не се застоява в този. На него революцията може да му се случи, но не повече от това.

Как се е получила тази асоциалност?

Не мисля, че става дума за асоциалност, а за друга социалност. Това е първото поколение, което изцяло е формирано от потреблението като начин на съществуване. Потреблението позволява на младите да усетят и правата, и силата си. То ги държи заедно, но в същото време прави колективните утопии демоде. В много отношения това ново поколение е по-малко комерсиално от предишните, то е способно на изключителен идеализъм и на изключителен цинизъм, но дори когато се борят с потреблението, представителите на поколението Е мислят и действат като потребители. И това тези дни може да бъде видяно на улиците на Лондон, където революцията неусетно приема формата на колективно пазаруване с отменено плащане. "Пробвай, преди да вземеш" е един от лозунгите на протеста.

Може би социалното за това поколение е, че то много бързо се организира за някакви акции?

Днес в рамките на часове огромни групи хора могат да се съберат на площадите на нашите градове. Те могат да се съберат там, защото са гневни или защото им е скучно, и най-важното е, че властта не се интересува защо се събират, а просто се страхува от възможността да се съберат толкова бързо. Но новите протестни движения се разпадат така лесно, както са се появили. Протестиращите нямат никаква трайна връзка. Част от тези хора са много интелигентни, граждански активни хора, пука им за неща, на които на други не им пука, като почнеш от природа, минеш през здравословен начин на живот и т.н. Но всичко това продължава в рамките на 3 до 5 минути.

Къде е отношението към държавата за това поколение?

То не знае за нейното съществуване. Това поколение е първото, което не живее в държавата, а в своите виртуални и невиртуални общности. Новите млади са спонтанни либератарианци. Новият свят, който описвам, е създаден от две сили - пазара и интернет, общото между тях е, че те овластяват човек да следва собствените си предпочитания, но в същото време заплашват обществото такова, каквото го познаваме. Ако позволиш на човек да прави каквото иска, той ще се вижда с хора, които приличат на него, които обичат музиката, която той обича, и които се вбесяват от нещата, от които той се вбесява. Това не можеше да се случи преди, защото държавата непрестанно смесва хората, тя иска да създаде общност и затова не обича създадените не от нея общности. Например в казармата попадаш в среда, в която не можеш да си представиш, че ще попаднеш. Изведнъж до теб е човек, който никога не си е мил зъбите, и ако не си бил войник, ти никога няма да знаеш, че съществуват такива хора. Сега ти можеш да избегнеш почти всички, които не харесваш. И постепенно младите започват да живеят в едни стерилен свят, много уютен, много защитен свят, но и много уязвим. Обществата са победили обществото. Това е първото поколение, което живее в ситуация на разпаднало се публично пространство. Но това поколение не знае нищо за държавата и защото държавата не прави нищо за това поколение. Ако погледнете Западна Европа, ще видите, че това е поколение, което най-вероятно ще живее по-бедно и по-трудно от поколението на родителите си.

Интересно е какво искат да постигнат?

В рамките на това поколение има повече различни амбиции и идеи за успех, отколкото в предните поколения именно, защото общото пространство е изчезнало. Днес няма признат модел за успех. В този свят мирно съвместно съществуват и тези, които искат да покорят Уолстрийт, и тези, които искат да го разрушат, и тези, които не знаят какво е Уолстрийт. Или с други думи, това, което прави това поколение, не е някаква обща политическа платформа.

Ако през 1968 г. студентите протестираха, защото не искат да живеят като родителите си, това поколение е гневно, защото вече не може да живее като родителите си. Не защото иска да промени света на родителите си. В този смисъл това е поколение на изчезващото благополучие.

Но ако погледнем форумите в интернет, ще видим една изключителна агресия в представителите на това поколение. Защо?

Това поколение е по детински жестоко, защото това е първото поколение, което е получило правото да бъде анонимно в своята агресия. Във виртуалното пространство за разлика от махалата, в която е израстало поколението на родителите им, ти можеш да удариш, без да се страхуваш, че ще те ударят. Един от новите феномени, които набира сила в много страни, е агресия чрез подмяна - някой създава дубликат на твоята фейсбук страница и се опитва да те скара с най-добрите ти приятели. Или с други думи, публичното пространство е заменено от партизанско пространство, в което нищо не е това, за което се представя. Не случайно в книгите и филмите, които поколението Е обича, е пълно с вампири.

А разбираме ли това поколение?

Не. И това е нормално, ние сме формирани от различен опит. Ние затова обичаме да говорим за поколения, за да се успокоим, че не разбираме. Когато преди няколко месеца неизвестни представители на поколението Е покриха паметника на Съветската армия с изображения на герои от американската масова култура, нашето поколение побърза да се възмути (едната част) и да се възхити (другата част), но и за едните, и другите изрисуването на паметника на Съветската армия не може да е нищо друго освен жест по отношение на Съветската армия. Ние дори не можем да допуснем, че някои може да рисува по този паметник и това да не са изказвания за комунизма. А в действителност това поколение родено след смъртта на СССР, може дори не знаят за неговото съществуване и този паметник е просто нещо голямо и грозно, паметник на неумиращия конформизъм.

Какво очаква поколението Е?

Този въпрос ми напомня за вица за двете гадателки, които се срещат и едната казва на другата: "Ти си добре, аз как съм." Голямата промяна, която навярно ще се случи в рамките на това поколение, е, че изведнъж младите ще загубят политическата и символическата си власт. През последните сто години всички се интересуваха какво мислят младите, какво купуват младите, какво искат младите, но светът, който идва е свят, в който не младите, а много старите ще имат значение, първо, защото ще са много, второ, защото ще са по-богати и, трето, защото не младите, а старите са бъдещето, поне когато става дума за Европа.

Какво значи бъдещето принадлежи на старите?

Ако вярваме на демографите през 2050 година, около 30 процента от жителите на стария континент ще са стари или по-точно на възраст над 60 години. В Европа ще живеят много хора, които ще са на възраст над 80 години. Представете си тази картина и ще се съгласите, че посивяването на Европа радикално ще промени и това как пазарът и това как политиката оценява различните поколения. Ако в края на 20 век, големият проблем на Европа е недостига на места в детските градини, то в идващите десетилетия големия въпрос ще е как да се грижи за възрастните хора. Днес "бабата" е една от малкото работещи институции в България, но утре, ще ни са нужни "баби", които да се грижат за бабите и дядовците. Демографската промяна, която описвам ще се отрази на всичко-на страховете ни, на надеждите ни, на това което предлага пазарът. Но остаряването на обществата в Европа ще промени не просто пенсионната възраст, но и самата ни идея за бъдеще. Ако през 20 век представата ни за стар човек е някой, който непрекъснато си спомня, какво е правил като млад, през този век, да бъдеш млад в голяма степен ще значи да мислиш непрекъснато за това, как ще живееш, когато остарееш. Или ако говорим за поколения, навярно вече е време да мислим не само за новите млади, но и за новите стари.

Капитал / интервюто взе Йово Николов / снимка Цветелина Белутова
http://www.capital.bg/light/lica/2011/09/15/1156885_pokolenieto_e/

Нищо подобно фест

2011-08-09T09:35:00.002+03:00

:)) Хареса ми този анонс.
Да вземем да идем до там...

Нищо подобно фест 2011
...е музикален фест на открито, който се случва в град Стрелча.

Стрелча се намира през две преки от Пловдив, на две бири разстояние от София и вляво от пътя за морето.

Запазете си последната събота на август (27-ми) и елате при нас!

На стадиона сме!

Входът е свободен!!!

Спането също – носете си палатки и чували!!!

Стрелча не е пре(д)взета. Слуша от джаз до пънк. Полицаите тук пишат поезия, а светулките са по-големи от звездите!

Стара, стара сметка

2011-07-29T10:46:00.004+03:00

Студентски празник
7.12.1992. Смолян, Механа "Лозата"
Какви хиляди пари, какво чудо...

Че даже и Marlboro сме си купували. Гъзари! :)

Основно чистене

2011-07-13T08:23:00.000+03:00

Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.

Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.

Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.
...
Изведнъж се получи доста пространство.

Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.

Тогава започнах да подреждам:

Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.

До тях - някой и друг бъдещ план.

После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.

В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.

Последно - проветрих и стана прекрасно!

А беше толкова задушно и тясно...

Кристина Филипова

Тост IX

2011-07-05T14:44:00.000+03:00

Пия за това – моите истински приятели да умрат, и не просто да умрат, а да бъдат застреляни на своя 145-и рожден ден. Да бъдат застреляни от ревност, при това от основателната ревност, която са предизвикали у някоя млада и красива 19 годишна манекенка!

---

Да пием за това моят приятел да има винаги толкова здраве и щастие, колкото му пожелава неговата майка! Нека винаги да има толкова пари, колкото му пожелава неговата жена! Нека всяка вечер да се прибира у дома жив и здрав! Но ако някога не се прибире, нека му пожелаем да не му се е случило това, което би си помислила майка му, а да му се е случило това, което би си помислила жена му!

---

Стоят в една баня трима мъже – журналист, директор на пивоварна и земеделски производител. И на тримата им е до коленете – на журналиста езика, на директора корема, на земеделеца ръцете.

Да пием за онези мъже, които имат по-интересни неща до коленете.
---

Животът се състои от труд и удоволствия. Най-висша форма на труд е науката. Най-висше удоволствие - жената. Човек се старае да разпределя времето си между двете. Всяка от тях обаче изисква цялото време. Тогава? Да пием за онези, които знаят как да го правят.
---

Един източен мъдрец някога казал: "Пази се от козела отпред, от коня отзад и от жената отгоре."
Да пием за личния суверенитет!
---

Много се чудех как да ви кажа два грузински тоста на руски език. Знаете, че 50% от стойността на тези тостове е в разваления руски, на който грузинците говорят, или по-точно в специфичния им акцент. Затова ще ви ги предам на български и само там, където е невъзможен превод - на руски. Тоствете са от социалистическо време, и тъкмо поради това са много симпатични.

Живял някога един цар. Имал той прекрасна дъщеря. Веднъж, както се къпела в реката си изпуснала пръстена във водата. Тук пръстен, там пръстен - няма го. Посърнала тя и баща й издал заповед - който намери пръстена на дъщеря ми, ще я вземе за жена и ще получи в добавка половината царство. Ако не успее - ще му бъде отрязана главата. Дошъл един юнак. Левент и половина. Красавец и три четвърти. Скочил в реката. Търсил, търсил, не намерил пръстена. Отрязали му главата. (Тук се спира за кратък разбор на международната обстановка и най-вече да се отпие по глътка, след което се продължава) Дошъл втори. Още по-левент, още по-хубавец. Скочил във реката. Търсил, търсил, нищо не намерил. Отрязали му главата. (Пак почивка) Тогава дошъл трети. Несравним. Скочил във водата... Нищо не намерил. Отрязали му главата. (Почивка. Изобщо с почивките се продължава докато се вдигне достатъчно кръвното на компанията) И тогава дошъл... Отрязали му главата. (Тук вече нама почивка) И тогава... И тогава дошла съветската власт. Да пием за съветската власт, която прекрати всичките тези безобразия!

---
Имало едно време един момък. Левент и половина, красавец и... знаете колко. Само дето бил много беден. Дошло време да се жени, а той няма овен (баран - нали пусто там трябва да занесе овена като дар, че без него няма да му дадат момата). Посърнал той. Какво да прави? Отишъл при съседа си и му се примолил: Съседе, помогни, моля те. Услужи ми с един баран. Искам да се оженя, а нямам нито един. Съседът - мъдър и добър човек се почесал по кратуната, па рекал: Слушай сега, баран не мога да ти дам, щото нямам, обаче мога да ти дам един съвет. Ще отидеш при Мимино. Познаваш ли го Мимино? От съседното село? А така. Той има. Отиди при него и му кажи, че аз те пращам. Ще ти даде. Отива нашия при Мимино от съседното село и: Мимино, скъпи, праща ме моя съсед да ми услужиш с един баран. Ще се женя, а аз нямам. Почесал се Мимино по кратуната па рекъл: Абе аз баран не мога да ти дам щото нямам. Ама ще ти дам един съвет. Отиди при Гуладзе от съседното село. Той ми е пръв приятел. Ще ти даде, той има. Отива нашия при Гуладзе и почва всичко отначало... (Гуладзе естествено няма баран, но му дава един съвет - да иде при Мингеля. Мингеля му дава съвет да иде при Дунашвили... и така докато отново кръвното на компанията е качено на нужното ниво) ... Отишъл тогава нашия момък при... А той се погладил по брадата, почесал по главата, па рекъл: Не мога да ти дам баран. Нямам. Но мога да ти дам един съвет... Не издържал нашия и се развикал: -Не хочу я советов! Мне баран нужен. Тiь понимаеш? БАРАН! -Что тiь говориш молодой человек? - отговаря стареца - Тiь слiьшиш себе? Мiь страна советов дорогой мой, не страна баранов!
Да пием за мъдреците, от чиито съвети понякога се нуждаем.
---

Спросили у англичанина, у француза и у грузина, что висит у них ниже пояса? Англичанин ответил: "Ниже пояса у меня висит, то чем я горжусь".
Француз ответил: "Ниже пояса висит, то чем я горжусь и удовлетворяю женщин".
Грузин ответил: "Ниже пояса у меня висит кинжал, а то что у них висит, у меня стоит!".
Так выпьем за мужиков!
---

Лекар среща в кръчмата свой пациент, който е наредил край себе си няколко празни чаши.

- Иване, нали те предупредих да не пиеш повече от една чаша концентрат? - скарва му се той.

- Докторе, аз не се лекувам само при вас - отговаря кротко пациентът.

Да пием за здравето на докторите и нека те да стават все повече!

ПРОВОКАЦИЯ

2011-06-24T09:49:00.005+03:00

Тази снимка вече е известна. Слагаме я в графата ПРОВОКАЦИЯ, без да я коментираме.

За паметника >>>

Също както и следващите. Първата за сега е на неизвестен автор.

Следващите са на BANKSY

http://www.banksy.co.uk/

>http://en.wikipedia.org/wiki/Banksy

Може би е хубаво да се замислим....

Пак за жените

2011-06-08T22:57:00.003+03:00

Мъжът е просто устроено животно, мисли първосигнално и едноканално. Ядене. Пиене. Нещо друго, ако простатата не алармира. Телевизор. Спане. Иди го убеди, че трябва да си смени фланелката с по-чиста, ако тая му носи късмет в залозите „Под два гола и половина” в букмейкърския пункт.

Жената е по-сложен организъм. Тя мисли, чувства, обсъжда, усеща, попива всичко около себе си и, въпреки това, обикновено не знае какво иска. Но пък около нея дебнат куп опасности, които заплашват да й промият мозъка…

Женските предавания
Оная ви работа отдавна е надигнала глава в прилив на утринна бодрост и ви кара да си представяте с усмивка как награбвате жена си в още топлите завивки, смъквате дантелената й нощничка и й показвате как работи тунелопробивната машина на метрото… Хаха, надявайте се! Погледът на любимата отдавна е втренчен в екрана на телевизора, откъдето я облъчва Гала, коментираща с гостенките си темата „Изхвърлих мъжа си, защото поиска да си доведа приятелка в спалнята. Изхвърлих приятелката си от спалнята, защото каза, че в тях има същите тапети. И изхвърлих тапетите, защото ги е лепил мъжът ми. Може ли студеното къдрене да прогони стреса от тази случка?” После Марта Вачкова ще я успокои, че 120 килограма сланини всъщност са страшно секси, ако ги облечете в раирана басма; а в Денят е прекрасен ще покажат как обеззаразител за алувиални почви връща буйните къдрици от младостта с едно пръсване. Иде ви да се гръмнете? Не може! Астрологът е споменал, че днес не е подходящ ден за гръмване, защото Сатурн влиза в знака на Дева рязко и под остър ъгъл без лубриканти. Но пък от друга страна в модната рубрика тъкмо показаха сладко тоалетче с чантичка и колие само за 128,90 лв, което ще стои много добре за погребението ви. А може ли човек да спори с телевизионните предавания?

Майка й - Биг брадър пасти да яде...
Това е онова същото същество, което обяснява на жена ви от малка, че един ден ще дойде злият тъпак, който ще поиска да откъсне цветенцето й, ще й направи нежелано дете и ще я зареже пред тавата за варене на лютеница. Ако подарите цветя на жена си, майка й ще й каже, че най-вероятно изневерявате. Ако не подарите цветя, ще й каже, че не сте галантен. Ако заведете жена си на море, майка й ще й каже, че харчите излишно, вместо да пестите за апартамент на детето. Ако не я водите никъде, ще каже, че сигурно я държите затворена вкъщи, за да хойкате с любовницата си. Ако купите на жена си секси бельо, тъщата ще твърди, че искате да простудите любимата си и ще й подари десет чифта вълнени кюлоти да й пазят бъбреците. Освен това със сигурност й се обажда по веднъж на всеки 30 минути, за да проведат половинчасов разговор, в който се скарват и сдобряват около 60 пъти. А, не дай си Боже, да закъснеете с час-два да се приберете вечерта, тъщата вече е наредила на жена ви да си стяга багажа, да бяга от „проклетия нехранимайко” и да се връща при нея. Даже е пратила дядото да прибере дъщеря си с оранжевото „Жигули”.

Съседките
Те са навсякъде, човече! Ако ЦРУ е създало Фейсбук, за да следи хората по света, то явно здраво се е прекарало. Трябвало е да направи Комшийкабук. Съмнявате ли се, че няколко опитни съседки от един вход могат да покрият по-широк периметър на наблюдение и да научат много повече тайни от цяла флотилия военни спътници на Пентагона. После започва пропагандата помежду им – „Абе, водопроводчикът много се заседя у вас, да не ти е обирал паяжините?” „Ами Пенка като си изхвърля боклука в канала и го запушва, а мъжът й взема поне 600 лева заплата!” „Пуснали червени камби с 50 стотинки по-евтино!” „Камбите не ми ходят на лака!” „Ти знаеш ли, че трябва да накараш мъжа ти да ти купи Фолксваген Калинка, ще ти ходи на новата чантичка!” „Ти пък си купи балсам, че косата ти е като метла!” „Олеее, кой ползва метла вече, нямате ли прахосмукачка!” „Абе имам, бръмчи яко като тебе, когато мъжът ти замине в командировка!”

Колежките и Приятелките
Ако жена ви все пак успее да се измъкне от комшийската клика, най-вероятно ще отиде при приятелките и колежките, където упражнението ще продължи малко по-префинено: „Муцкааа, колко си хубава днес, страхотна прическа! (целувки, жена ви отминава, а зад гърба й) Трътла грозна! И с тая евтина кошница на главата!…” или „Муцкааа, каква хубава рокличка! (целувки, жена ви отминава, а зад гърба й) Я, па тая, к’ва мушама навлякла! Опнала задник като дирижабъл!”

Женските списания
Това е инструмент на промиващата мозъка пропаганда с остатъчно действие. Има и картинки. И обикновено са картинки на безупречни каки, чиято коса можете да имате срещу 202,98 лв, за тялото трябват 60 процедури по 33,90 лв, а краката се ваят с комплекс от упражнения, при които холът се превръща в бойно поле. После всичко се намазва със седем крема от по 99,89 лв всеки. Резултат? Жената изпада в депресия, защото, въпреки усилията и парите, тя продължава да не изглежда като на картинката; тая коса я прави по-стара; краката й са се напукали, защото четвъртият и седмият крем всъщност са несъвместими; а на 63-та страница пише, че ще има нещастие до следващия си цикъл, защото е изпълнила упражненията обърната на югоизток, вместо на север. По-нататък списанието е вметнало, че ако мъжът й бели банана откъм върха, значи е латентен гей; а в хороскопа пише, че сте й изневерили преди два дни! Пише гооо! Значи е така и тя трябва да си пререже вените от мъка, макар че вие цял месец сте лежали вкъщи, болен от шарка, и тя е била неизменно до вас.

Интернет-форуми
Всичко преживяно трябва да се сподели. А какво по-добро място от огромния форум, където жена ви се подвизава с никнейм Palavata-neustoima-89. Там ще я уверят, че ако ви намаже главата с чесън и хлорна вар докато спите, косопадът ви ще спре. Идете после да обясните в офиса, защо ухаете така странно. Следобяд любимата ще прекара час и половина в темата „Откакто свърши Перла, мокрите ми сънища намаляха с 63%”, за кратко ще си полее марулите във фермата и пак ще се върне, за да й подскажат, че може да оправи вдлъбнатините от градушка по капака на колата ви с приставката за месо на пасатора. Отгоре на всичко ще сподели съкровени тайни с дузина приятелки, които на живо би подминала с отвращение. Ще поиска вие да станете досущ като мъжа на Кинчето, когото ще ви покаже на снимка. Няколко дни по-късно ще откриете, че това всъщност е даунлоудната снимка на мачо-модел от латино-американски сайт…

Моловете
Храмовете на съвременната гражданка. Тя влиза боязливо през огромната врата и започва да обикаля благите образи на Свети Гучи, Блажени Версаче и Пресвети Долче и Габана. Срича шепнешком обявите за разпродажба, стиска като молитвена свещ новия си ай-фон. После свежда поглед към щендерите с накачени роклички и блузки. И се моли отнейде в сияйна светлина да се появи зализан футболист и да я понесе на крилата на Библейския кон Ферари. Тя няма нужда да мисли какво да яде, пие или облече, с кого да се срещне и какво да гледа, Молът ще й подскаже срещу невинната жертва на 1493, 99 лв. в слънчевия следобед. Миналата седмица дузина учени от Научния институт по бубарство, абразивен пилинг и наблюдение на женските навици установили, че ровенето из камарите дрешки отнема 69% от стреса при самотните жени. Ден по-късно тези самотни жени срещнали учените и ги пребили със закачалки от неръждаема тел.

Турските сериали
Седи жената вкъщи, реже зеле и систематично разбърква с лъжицата, защото солените й сълзи капят в купата със салатата, докато Мехмет прегръща Инджи, Мюмюн точи ножа на Ферхунде, а Айшето се грижи за седемнайсетте деца на леля си Фикрие. После отрудената българка въздиша, че живее в панелка 55 квадрата и скучае по кафетата с приятелките си, а, видиш ли, колко по-красиво и романтично е край Босфора. И въобще не се сеща, че, ако се засели нейде из 95% от останалата част на Турция, в 95% от случаите ще й нахлузят фереджето и шалварите; ще я будят с протяжни напеви от джамията; ще я тикнат в някоя барака да реже същото това зеле и ще я пребият с камъни ако погледне чужд мъж. Не вярвате ли? В 11 без 15 сабалям има полети за Диарбекир с прекачване в Истанбул. Носете си вазелин.

Сексът и градът и Отчаяни съпруги
Една българка. Седи зомбирана пред телевизора и обожествява няколко позастарели лелки, които имат пари за чантички, скъпи пердета и екскурзии до Париж! И да се опитва даже да им подражава! Няма значение, че те изглеждат като очукани от десетина киселинни градушки, имат зад гърба си стотици неуспешни връзки и менопаузата чука на вратата им по-яростно от инкасаторката за тока. Все пак едната българка си мечтае да бъде като тях! И може би е права… След като мъжът й се прибира по късни нощи от ДАП-а, пиян и нервен. Крещи, защото не са му плащали от три месеца, някой му е откраднал касетофона на Пасата, дъщерята е бременна, избягала е с комшията, любимият му син отбор е паднал от Берое, а касиерката на входа му иска 64, 37 лв. за покриване нуждите на общите помешения. Едната българка изяжда шамарите, задето не е сложила достатъчно оцет на краставиците, стиска зъбите и пак пуска сериала, от който ще й се позагладят още малко мозъчните гънки.

Рекламите
… вече е към шест вечерта, колата ви се е повредила точно в задръстването на "Евлоги Георгиев". Ризата ви е омазана с прах от минаващите край вас автомобили; с масло от картера; с кръв от носа ви, понеже сте си позволили да напсувате грешния таксиджия; с яйце, което е метнала по вас гневна домакиня, изпитваща страшни мъки да заобиколи колата ви; както и със знайни и незнайни упорити и не до там упорити петна. Обаче жена ви е убедена, че тази риза може да стане отново бяла. Защото леля Мария е казала така. А щом леля Мария е казала, че ризата ще стане ослепително бяла, значи ще стане,… въпреки че преди това е била зелена!

Йордан Свеженов

2 юни

2011-06-02T21:34:00.001+03:00

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти... От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките, които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване.

Селата мъртви. Пусти градове.

Строим хотели, паркинги, гаражи...
Край просяка минава БееМВе.

На "пътя към Европа" се продават

в ръцете с кукли малките моми.

Те детството си в сънища сънуват.

Стаена скръб в очите им гори.

Спи, Дяконе! Не се събуждай!

Добре си там под тази черна пръст.

Завиждам ти за туй, че не дочака

мечтите си, разпънати на кръст.

Златина Великова /elverita/ www.hulite.net

"Пътят на Левски", Тихомир Панайотов

Почти еротично II

2011-05-30T21:09:00.000+03:00

24 май - Гугъл

2011-05-24T21:42:00.003+03:00

Гугъл преведе логото си за 24 май

Онлайн гигантът Google направи подарък на българските си приятели за 24 май, като изписа логото си на кирилица по случай Деня на славянската писменост и култура.

Иначе шестбуквеното лого през целия ден ще бъде изписано само с 5 букви и ще бъде достъпно при влизане в Google и с разширение .bg, и .com.

Това не е първият път, в който компанията намигва на държавите, които празнуват създаването на кирилицата. През 2007 година логото също бе променено за 24 май, като името на търсачката бе излизано като GoogЛе.

Александър Кръстев / www.azcheta.com

Пледоария на вълка

2011-05-18T10:04:00.000+03:00

Вината ми навярно е огромна,
но аз изпитвам гняв, а не вина.
За шапката ли питате? - не помня...
Щом казвате, червена е била.
Запомних и очите! Мили Боже, каква ти шапка -
нейните очи танцуваха по вълчата ми кожа.
/А после много дълго се мълчи./
Продумахме, едва когато здрачът
узря във сламената й коса.
Тя беше нежна. Да ми бе палача.
Да бях умрял от нейната ръка.
Но не умрях! Строих си вълчи кули:
тя ще остане в моята гора.
Лицето на луната ще затулим и
след това ще ми роди деца...
И тъкмо бях пронизан от човечност,
когато стана да се облече.
Отиваше си. Чух я как изрече:
Да знаеш, че си готино вълче!
Настигнах я! Способен бях на всичко.
Дори на смърт - за да остане тук.

Изядох я, защото я обичах.
Не можех да я споделя със друг!

Камелия Кондова

Радост

2011-05-05T13:35:00.003+03:00

Няма друга такава радост и мъка....
Тази снимка е велика!

http://www.extremecentrepoint.com/

Откровения

2011-04-27T00:26:00.002+03:00

Мъжете са
глупаци. Не е чудно що дънят
толкоз бира и кебапчета.

Умните мъже се
... раждат трудно,

щот’ умните
жени използват хапчета.

Div Kozel
-----

‎"Простих ти!" -написа момичето. С пирон. Върху капака на БМВ-то.
-----

Измежду жените най-много за своите фигури следят шахматистките!
-----

-Тате, мечтая да се оженя за красива, умна и вярна жена.
-Тогава, сине, ще ти се наложи да се жениш три пъти.

------
Женска логика: - Идиот! Мръсник! Изрод!...Върни се!

-----
Две приятелки си говорят:

-Мъжът ти е много умен човек. Сигурно всичко знае.
-Ами! Глупости! Въобще даже нищо не подозира!

----
Двама приятели си говорят
-Жена ми е като куршум!
-Бърза?
-Не. Заблудена!

Жоро Пеев

Великден

2011-04-24T14:08:00.000+03:00

Мъдрост

2011-04-21T23:26:00.003+03:00

Халил Джубран - ПРОРОКЪТ

За децата
А една жена с детенце на ръце продума:
- Кажи ни нещо за Децата.

А той й рече:
- Вашите чада не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.

За брака
Тогава Ал-Митра проговори пак и рече :
- Учителю, кажи ни за Брака.

И той отвърна с думите:
- Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете навеки. Съчетани ще бъдете и когато белите крила на смъртта разпилеят дните ви.
Да, съчетани ще бъдете дори в безмълвната Божия памет.
Ала прегръдката ви нека охлабее - да можете да дишате.
И нека ветрите небесни волно духат между двама ви.
Бъдете влюбени, но не с любов окови - а развълнувано море помежду двата бряга на душите ви.
Пълнете си един на друг бокала, ала не пийте от един бокал;
Давайте един на друг от хляба си, но всеки да си знае своя къшей.
Пейте, танцувайте и се радвайте, ала бъдете всеки себе си самият, тъй както струните на лютнята са поотделно, макар и да трептят в един напев.
Бъдете предани, но не отдавайте сърцата си един на друг, защото само ръката на Живота може да ги съхрани.
Живейте в близост, ала не и в преголяма близост, защото и колоните на храма се издигат поотделно и нито кипарис вирее в сянката на дъб, ни дъб пониква в сянка на кипарис.

За радостта и скръбта
Тогава една жена помоли:
- Кажи ни за Радостта и за Скръбта.

А той в отговор й рече:
- Вашата радост е вашата скръб, само че без маска.
Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи.
И как ли би могло да бъде инак?
Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя.
Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била опалена в грънчарска пещ?
И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво, дялано и дълбано с остър нож?
Когато се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост.
Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували.
Чували сте да казват: "Радостта е по-велика от скръбта.", а от други сте чували: "Не, скръбта е по-велика."
Но аз ви казвам, че двете са неделими.
Те идат заедно, и когато едната седи с вас на трапезата ви, помнете, че другата е заспала на леглото ви.

Наистина вие висите като везни помежду радостта и скръбта си.
Само когато сте празни, сте в покой, в равновесие.
Но ако ковчежникът ви вземе, за да отмери злато и сребро, то радостта или пък скръбта ви без друго се надигат или спадат.

И красиво и страшно

2011-04-12T18:03:00.002+03:00

Бурки от Иран

ExtremeCentrePoint (С бензин в кръвта !) http://www.extremecentrepoint.com/

За различията

2011-04-06T23:40:00.001+03:00

Размисъл за различния смисъл, който ние и младите влагаме в едни и същи понятия (И дали Дон Кихот е изцяло положителен герой)

Моят стаж като университетски преподавател по въпросите на сигурността, конфликтите, кризите и риска, започва да става доста сериозен, което ако не за друго, говори поне за това, че годините се трупат и то с нарастваща скорост.
Вярно е, че в според Библията, който трупа познание, трупа тъга (Еклисиаст 1:18). Но не по-малко вярно е и че който трупа години, също трупа тъга...
Ала днес думата ми не е за тъгата, а за нещо друго.
По време на своите лекции непрекъснато установявам, че нещата се променят – и то буквално с всяка следваща година.

► Първо, младите хора, студентите, идват в университета все повече информирани и все по-малко знаещи.
Ако сравняваме тяхната „база-данни” от сведения и схващания по 4-степенната скáла:
1. факти;
2. информация;
3. знание;
4. познание.
То младите хора днес влизат в аудиториите с когнитивен запас някъде между 1 и 2, но твърдо не повече от 2.
Опазил ме Бог да ми припише някой тезата, че днешните младежи са по-глупави от моето поколение на същата възраст! Това изобщо не е така!!
Днес младите хора могат да коментират удивително много и невероятно разнообразни неща, събития, процеси. Те в голямото си множество са on-line или поне са отворени към преливащия от разнообразие, пъстрота, всеядност и вседостъпност свят.
В същото време усещам, как младите знаят все по-малко и по-малко.
Първокурсниците през тази година знаят по-малко от първокурсниците през миналата година, а те – по-малко от първокурсниците през по-миналата година и т.н.
Младите вече не са наясно не само с редица идеологизирани понятия и личности – БКП и ДКМС, СССР и КПСС, Тодор Живков и Леонид Брежнев (да не говорим за Ленин и Сталин, камо ли за Маркс и Енгелс, Чърчил и Де Гол, Кенеди и Никсън, Рейгън и Тачър). Вече не може да се разчита, че имат представа за Великата Френска Революция и Великата Октомврийска Социалистическа Революция (тази - с кавички или без), за Втората Световна война и Студената война, за Войната във Виетнам и Чернобилската катастрофа; даже за ООН и неговия Съвет за сигурност не знаят почти нищо.
Това (а и всичко по-надолу) е така:
-- НАЙ-НАПРЕД, защото знанието за миналото днес не се котира, на него се гледа като на излишен умствен лукс, на ненужен ментален багаж, на непотребни интелектуални глезотии;
-- ПОСЛЕ, защото младият човек може да се вгледа в миналото само ако някой му отвори очите за него;
-- СЛЕД ТОВА, защото Преходът у нас се отрече от миналото, националното ни Утре започна от Днес и продължи да започва от Днес с всеки поредни управляващи;
-- НАКРАЯ, защото човек, който не познава миналото е като дърво без корени; при това и светът днес е благодатен за хора-дървета без корени, и управляващите днес са благодарни, ако имат поданици без корени – изтръгнатият заедно с корените си човек лесно се манипулира, дезинформира, режисира и ПиАр-изира и леко се прави уязвим, слаб, беззащитен и управляем.

► Второ, сега младите хора идват в университета все по-малко обучавани и научавани да мислят (да разсъждават). На тях им е имплантнирано, набито в главите, гравирано върху мозъчната кора - че мисленето (разсъждаването), като процес, при който на базата на съществуващата информация трябва да чрез анализ и синтез да се направи определен извод, е загуба на усилия, преразход на ресурси и пилеене на шансове.
Не искам да кажа, че младите изобщо не мислят (не разсъждават).
Не, моята теза е, че те не са склонни към разсъждения, които изискват време и към подобни действия се отнасят като към лоша инвестиция в собствените възможности.
Ето защо младите се затрудняват, когато по време на лекциите преподавателят се стреми преди всичко да им се структурира знанието и да им каже някои базисни неща, а след това да очаква от тях да анализират, да мислят и да стигнат до произтичащи от тези базисни неща заключения.
Това превръща лекциите в постоянна и уморителна „изповед” или „проповед” на преподавателя, който, ако е честен и почтен, се стреми да разкаже всичко от игла до конец, да го „сдъвка”, опасявайки се, че което не е казано от него, то няма да бъде нито чуто, нито прочетено, нито разбрано от студентите.
Така е все повече и все по-често - младите хора искат да им се каже само най-важното и най-нужното, нищо повече. И то да им се каже по максимално конкретен, ясен, разбираем начин - като установен факт, който те да могат да го утилизират, да го използват пряко, непосредствено, такъв какъвто е. Всичко отвлечено, абстрактно, с размити очертания за тях е някаква общология, която нито могат да разберат, нито имат време да осмислят, нито пък ще им върши работа нататък. Знанието е знание, когато е конкретно, точно, разбираемо „от раз”.
Не преувеличавам – училището и животът пристрастяват младите към максимално смилане на нещата и затова на преподавателя му е крайно проблематично да обясни как от А, B и C може да се стигне до D. Не, младите предпочитан това D да им бъде съобщено такова, каквото е, те нямат време (по-скоро – нямат склонност) към аналитично мислене, към напрягане на интелекта за неосребрими усилия.
Смятат, че знанието е това, което може да им послужи практически, а образованието е колекциониране на практически, инструментални познания. Как работи колата не е интересно; не е интересно и как тя е конструирана, сглобена, превърната в интегративно цяло. Младият човек иска да бъде научен да я кара и да я използва толкова и така, колкото и както му се налага.

► Трето, младите хора днес не са научени да мислят системно, да виждат нещата като цяло, т.е. холистично.
Може би това е така и защото те не живеят в консолидиращи се системи, а в постоянно разпадащи се на подсистеми, на субкултури, на фрагменти, на крайно ограничени, самообособяващи се едни от други зони и пространства.
Може би има и други сериозни причини, но младите са твърде много редукционисти – за тях главното е разбирането на (ориентирането във) конкретната стъпка, в най-близкото препятствие, в конкретния детайл, в непосредствената задача; губи им се общата перспектива. То, впрочем, търсенето на обща перспектива не се толерира.
Затова става все по-трудно да им се обясняват нещата като система от взаимосвързани и взаимнозависими елементи, със своя структура, правила, ценности, ресурси, в която освен това има и синергийни (синергетични) ефекти.
Системата не просто не е атрактивна за младите и е прекалено обвързваща ги, ограничаваща свободите им за действие (особено на фона на натрапената като модел на подражание всепозволеност). Младите намират абсолютно неефикасно (не само неефективно) дори да мислят за нея, преценявайки самото спиране на вниманието върху възможната система като консумиращо твърде много време.
За какво да мислиш за системата, след като „не си оттук и си за малко”...
Системата, както казах, има свои ценности. Живеейки вън от нея, ти се разтоварваш и от необходимостта да имаш ценности.
Вярно, по-рано ние живеехме в Системата на социализма. Тя не беше Системата, за която си мечтаехме, но желанието да излезеш от една система беше същевременно и желание да влезеш в друга Система (онази отвъд Стената). Докато сега липсата на Система превръща бягството от една хаотичност в друга хаотичност, която е също толкова не-системна или анти-системна като тази, от която бягаш.

► Четвърто, младите хора днес живеят в Пространството, а не във Времето.
Т.е. те живеят в без-време, което лесно може да се превърне (и се превръща) в Безвремие.
Семейството, Училището, Средата като цяло са изпълнени с ценностите (по-скоро в кавички) на пространствения континуум, в тях главното е оцеляването.
Оцеляването е живеене в едно непрекъснато днес, неговият хоризонт е къс и късоглед.
Ние като общество не просто сме изключили стратегическото планиране (на жаргона на RAND Corporation – стратегиране) от политическия мениджмънт, но и не го толерираме на държавно, обществено, общностно и индивидуално равнище, защото не се „изплаща”, не се възнаграждава, т.е. не си струва. Всичко и всички сме вкопани в ежедневието.
А, както казва един мой приятел, ежедневието е еднодневие, в смисъл – на един дълъг, постоянно самоповтарящ се и самовъзпроизвеждащ се ден.
С тревога наблюдавам как с всеки нов първи курс младите хора са все по-заковани в това „непрекъснато днес”.
За младите, от една страна, това е някак и логично, младият човек по принцип живее в Днес, смята, че е вечен, или поне че има много време пред себе си, затова може да отложи редица изключително важни в дългосрочен план, т.е. за Бъдещето, неща (Голямата любов, Семейството, Децата...) – заради някои далеч по-краткосрочни, т.е. свързани с Настоящето, неща (Да си поживееш, Да гониш кариера, Да правиш пари).
От друга страна, обаче, това за младите е особено фатално, защото когато се живее единствено в Днес, в „непрекъснатото Днес”, само измамно и всичко останало е затворено в него.
А не е така – най-малкото Бъдещето, т.е. Утре – започва да се отдалечава с нарастваща скорост и да става все по-трудно достижимо, да се оказва все по-мъчно и сложно да хвърлиш мост между Днес и Утре, защото те са разделени от пропаст.
Тази пропаст възниква, задълбава се и се разширява, тъй като в измамното „непрекъснато Днес” всичко като че ли се развива и осъществява само в него, но скрито и недоловимо биологическият часовник тик-така, върти се стрелката на Живота и редица отложени за Бъдещето неща се оказват отложени Завинаги. Защото за тях е станало късно.
Ето това е драмата на младите хора, които с такива чисти очи и сърца идват в студентските аудитории и аз им се радвам искрено, бащински:
Тях животът ги затваря за дълго в Днес и така заплашва да ги остави завинаги без Утре – най-малкото без такова Утре, което те заслужават.

Та такива ми ти работи...
Засега само ги споделям. Защото съм както родител, така и преподавател, който от всичко на света най-добре се чувства в студентската аудитория, където има най-много истински и искрени човешки същества, събрани средно на 1 кв.м.

Остана само да споделя още нещо – може би с него трябваше да започна, защото то вероятно би обяснило поне част от написаното по-горе.
Все повече си давам сметка, че е прав проф. Цветан Семерджиев, когато говори за необходимостта първо да се постигне конвенция за използваните понятия. В смисъл, че преди да се разказва нещо от някого пред някаква аудитория, те трябва да се договорят какво ще се разбира под всяко едно от основните понятия. Защото иначе преподавателят ще подразбира едно нещо под дадено понятие, а аудиторията – може да разбира нещо съвсем различно.

В науката за сигурността това по принцип е базисен проблем.

До 1989 г. нашата, българската наука за сигурността разговаряше с руски акцент.
След 1989 г. тя започна да разговаря с американски акцент.
Може би най-вече поради това, когато се взема едно понятие от „американския език на сигурността” (т.е. на „американски”), то у нас по инстинкт, рефлекс или навик, се превежда на „руския език на сигурността” (т.е. на „руски”). А след това от „американски” се превежда на „български”, но се подразбира значението му на „руски”.

Вземаме понятието „сигурност”.
На „американски” то е “security”. Превеждаме го на „руски” – “безопасность”. Превеждаме го и на български – “сигурност”. Но сигурността я мислим като “безопасность,” т.е. като “безопасност”, с други думи като “без-опасност”. А “security” („относителна сигурност”, която се „гарантира”) е доста по-различно от “без-опасност” („абсолютна сигурност”, която се „защитава”).

Или да вземем понятието „контрол” (с което се сблъскахме, когато трябваше да се установи демократичен контрол над въоръжените сили – като един от критериите за демократичност на обществото).
На „американски” то е „control”, на „руски” е „контроль”, на „български” е „контрол”.
Само че българския „контрол” го разбирахме като руския „контроль”, т.е. еднопосочна връзка, при която контролиращият надзирава контролирания.
Докато американския „control” е двупосочна връзка (значи не „oversight”), при която контролиращият възлага задача на контролирания (казва Какво трябва да се прави), отделя му ресурси (т.е. С Какво трябва да се прави), а после от начина, по който контролираният изпълнява задачата (т.е. показва Как трябва да се прави), съди за качеството на своите решения и указания, и ако се налага, извършва корекции в тях. Т.е. връзката е „обратна”, при която следствието влияе на породилата го причина. Защото контролираният може да прави всичко по максимално добър начин, но задачата да е некоректно поставена или да не е обезпечена с необходимите ресурси.
Казвам го това, защото работейки за установяването на демократичен контрол над въоръжените сили, ние си мислехме за контрола с руски акцент, като надзор и възприехме крайно едностранно и категорично разделението на ПОЛИТИЦИ, които да казват монологично Какво трябва да се прави и С Какви ресурси то да се прави (при това политиците заседаваха затворени зад дебелите стени на своите Министерски и от сорта Съвети), и на Военни, които имат единственото право да казват Как това трябва да се прави, даже не и да казват, ами да се подчиняват и да изпълняват.
Това не само породи у военните недоверие към политиците, както и подозрение, че политиците съзнателно гледат да съсипят армията, да разградят държавата; но и направи военните ПОЛИТИЧЕСКИ ИГРАЧИ – щом всичко се решава на политическото поле, значи и военните трябва да приемат правилата на политическата игра. И всеки един началник на ГЩ без последния, още като началник на ГЩ гледаше с око и половина към политиката (и дипломацията – понякога), а с половин око – към армията.
А трябваше много повече, както казваше Димитър Йончев, политици и военни заедно, с мисъл за националните интереси и в дух на консенсусно решаване на проблемите помежду им, да месят проблемното тесто, а после, когато го омесят, всеки да си поеме своите отговорности – политиците за решенията, военните – за изпълняването на решенията.

Но да се върна към уточняването на (конвенцията за) понятията.
Освен споменатия току що фундаментален проблем, свързан със смяната на езика в сигурността, тук се наслагва и проблемът с младите хора като поколение.

Езикът на нашето поколение и езикът на младите хора все повече се раздалечават. Ние можем да използваме едни и същи понятия, но все по-често разбираме под тях различни нещо, понякога – много различни, а нерядко – коренно противоположни.
Затова най-напред трябва да си уеднаквим понятията или пък да ги разграничим, като използваме някакъв символен преводач, някакъв договор помежду ни. Както българинът и руснакът знаят, че кимването на главата при единия ако означава Да, то при другия означава Не, и обратно. Договаряме се, че това ще бъде така и нямаме проблем при общуването.

На тези мисли с особена сила ме наведе наскоро работата ми над един текст за реформите на Михаил Горбачов и разпадането на Съветския съюз. Исках, за да ме разбере възможният читател на Запад, да намеря подходящи, „конвертируеми” названия за четирите най-разпространени в Русия версии (тези, начини, модели) за ролята на Михаил Горбачов и неговите реформи за разпадането на СССР.
Установих с лекота, че за три от тези сценарии (първи, трети и четвърти) е лесно да се намери условно и лесно разбираемо „на Запад” название.
• Съгласно първия сценарий, при който Горбачов е напълно отрицателна фигура, цялата негова дейност е била съзнателно вредителска, стремяща се предателски да отслаби съветската държава и социалистическата система и е била умишлено насочена към разпадането на СССР.
Това е версията „Горбачов като Юда”.
• Съгласно третия сценарий, при който Горбачов е умерено положителна фигура, той е вярвал, че СССР може да се реформира като социалистическа, многонационална държава и енергично се е опитвал да го постигне, но СССР е бил неподлежащ на реформиране и обречен на разпад.
Това е версията „Горбачов като Сизиф”.
• Съгласно четвъртия сценарий, при който Горбачов е напълно положителна фигура, той се е стремил, воден от благородни за доброто на съветските хора намерения, да превърне СССР от социалистическа в социална и демократична, пазарно-ориентирана държава и от тоталитарен монолит - в Съюз на суверенни републики; но същевременно е съзнавал, че постигането на тази цел му налага да се принесе в жертва в името на този революционен процес.
Това е версията „Горбачов като Прометей”.
С тези три сценария нямах проблем да бъда разбран „на Запад” съвсем адекватно, доколкото и там схващането за Юда, Сизиф и Прометей е еднозначно и съвпадащо с нашето.
• Съгласно втория сценарий обаче, при който Горбачов е умерено отрицателна фигура, той със своите хаотични, позьорски, наивни и лишени от зряла стратегическа визия действия, несъзнателно и без изобщо да го иска и очаква, е допринесъл изключително много за разпадането на СССР.
Дълго мислих как да назова тази версия. Първо се спрях на героя на Волтер д-р Панглос, но той не е от ранга на Юда, Сизиф и Прометей, пък и много потенциални читатели „на Запад” вече не знаят кой е Волтер, камо ли пък Панглос.
Обърнах се за помощ към приятели и един (една) от тях ми подсказа – Дон Кихот. „Горбачов като дон Кихот”.
Първата ми реакция беше показателна: Каааак!!!! Нали ти казах, че този герой трябва да бъде умерено негативна фигура, докато Дон Кихот е еднозначно положителен герой!!!!
Моята позната като истински приятел ме пресрещна с контравъпрос: А защо смяташ, че Дон Кихот е еднозначно положителен герой?! Защото така са ни учили при социализма ли?
Замислих се...
Наистина - така ни учеха при социализма. Учеха ни, възпитаваха ни, надъхваха ни в култ към героическото, към саможертвата, към безкористността, към всеотдайността, към идеализма.
Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притича!
Герой беше Павел Корчагин от „Как се каляваше стоманата”, но герой беше и Павлик Морозов, предал баща си, защото бил кулак...

А нека се замислим, само да се замислим, без да бързаме с изводите си – наистина ли Дон Кихот е еднозначно положителен герой?
Кой би искал детето му да бъде Дон Кихот – т.е. да бъде психически и психологически неуравновесен човек, който се бори не с реални проблеми, а с вятърни мелници; който много често е чисто и просто откачалка, живееща в измислен свят; който е постоянно губещ, обругаван и осмиван за фантасмагориите си; който непрекъснато се въвлича в скандали и дори да е воден от добри намерения, заради него практически винаги страдат хора, в т.ч. Санчо Панса, когото бият жестоко и подхвърлят с одеялото?
Аз съм убеден, че „на Запад” възможните мои читатели биха били достатъчно умни и разумни да разберат защо този втори сценарий го назовах „Горбачов като Дон Кихот”. Защото съгласно този сценарий Горбачов като един същий Дон Кихот се е борил с вятърни мелници и в резултат от тази му шизофренично-епилиптична битка са пострадали милиони хора.

Но тук в центъра на вниманието ми не е великият герой на великата на 100 % и скучна на 80% книга-шедьовър на Сервантес, а вълнуващият ме въпрос – дали моето поколение и поколението на младите хора в страната ни разбират едно и също нещо под едно и също понятие...
Аз си мисля, че в повечето случаи нашите схващания се различават. И защото сме различни поколения, и защото сме се формирали като личности със своите ценности, разбирания и нагласи в коренно различни времена:
-- Едните - в абсолютното статукво и безвремието на Социализма, когато младите хора жадувахме промяната и казвахме, защото виждахме как оттатък Стената течеше друг, различен, струващ ни се прекрасен живот: „Спрете Света! Искаме (и ние) да се качим на него!”
-- Другите - в абсолютната промяна и безвремието на Прехода, когато младите хора се уморяват от постоянните промени и (вероятно) им се иска да кажат, поради огромната динамика, силната непредсказуемост и непрекъснато генерирания хаос: „Спрете Света! Искаме да слезем от него!”...
А след като влагаме в различните понятия различно съдържание, значи не само лекциите си, но и диалозите си с младите ние трябва да започваме с уточняването на понятията, с все по-необходимата ни конвенция за понятията. Иначе няма да можем да се разберем, а значи можем да се разминем.
Аз си мисля, че на младите Днес им е много по-трудно отколкото на нас – Вчера.
Но те са далеч по-облагодетелствани от нас в едно:
-- Ние живеехме в далеч по-двуцветен свят – свят на Да и Не; на Черно и Бяло; на Може и Не може; на Или-Или.
-- Докато те живеят в твърде по-многоцветен свят – свят на различни Отговори (и на отсъствие на Отговори - също); на различни Нюанси (и на полусенки – също); на различни Възможности (и на Невъзможности - също), на И-И (и на нито И-нито Или – също).
Ето защо именно те, младите хора, както много пъти съм писал тук, са моята Последна Надежда за България.
А Последната Надежда винаги е и Единствена.

Николай Слатински, http://nslatinski.org

За ЛЪВЪТ, роден през МАРТ и други истини за зодиите

2011-03-31T21:28:00.012+03:00

По официални данни съм родена през август. Най-вече, вярвам на думите на майка си.
И според това - казват - съм зодия Лъв.

Зачетох се в един седмичен хороскоп и научих, че трябва да имам рожден ден през март, началото на април... И то тази седмица.
...Поредната боза, както казва един приятел. Много вкисната при това.

Написано в популярен "женски" сайт, в стил с безлично обръщение, което става приложимо за абсолютно всяка зодия, група хора или пък животни. Защо ли се учудвам още на този род информация? Ако някой ден ви честитят рожденния ден през месец Тринайсти, не се чудете, ами честито!

---- Лъв (28.03.2011 - 03.04.2011)
През тази седмица вие демонстрирате всички свои лидерски стремежи и способностите, които ви е дала природата, пък и ги преувеличавате, стремите се да рискувате по начин, по който не винаги постъпвате. Сега имате толкова много сили, че за вас не е проблем, както казват, да преместите планината. Дори хора с много крехко здраве са в състояние в близко време да възстановят своето здраве, а здравите без грешка вземат решение къде на насочат сили и средства, при това не толкова свои, колкото на своите подчинени и семейството. При жените явно демонстрираното лидерство и диктат може да развалят отношенията. Децата могат да страдат от насилие над тяхната воля. Затова пък рядко някой от представителите на зодията ви през почивните дни няма да получи това, което иска. Онези, които сега празнуват рожден ден (!!!), през тази година задължително ще покорят височина, от която ще могат изцяло да контролират ситуацията и да диктуват на света своята воля. Днес е добре да се отбиете до сауната (!!! имайки предвид, че това е седмичен хороскоп и може да се чете всеки ден от седмицата кога точно е "днес"? Излиза, че всеки ден е добре да се отбивате във сауната. Що да не?!) . Във вторник е добре да започнете цикъл от физически упражнения. Постарайте се да ядете повече плодове и зеленчуци. Средата на периода е подходяща за очистителни процедури, с които да премахнете натрупаните 'шлаки' в организма. В петък не се ограничавайте с храната. Седмицата не е подходяща за пътувания. Особено за далечни пътувания. Ако имате възможност се ограничете само до разходки из магазините. На работа и на гости ходете само с обществения транспорт или такси. Ако се замислите и в това предложение да не използвате автомобила си има някои преимущества.

Паркинг

2011-03-31T10:32:00.007+03:00

В защита на жените, дето не можем да паркираме :)

Блондика на парковке

Поръчка

2011-03-25T17:49:00.011+02:00

Мъж пътува в автобуса.
Стои намръщен и си мисли:
"Животът - гаден, жената - к...а, хората - алчни копелета!"
Зад гърба му стои ангел с бележник и записва:
"Животът - гаден, жената - к...а, хората - алчни копелета ... Колко странно - пак същото, но щом е поръчано, трябва да се изпълни!..."

Biutiful

2011-03-21T10:55:00.006+02:00

Великолепен!!!
Този филм ме разтърси. Два дена ходих като болна.
Много тежък филм, но безкрайно завладяващ.
Плаках и въпреки това се чувствах облекчена.
Колкото не харесвам как изглежда Хавиер Бардем, толкова повече ми харесва как играе напоследък.
Нямам думи да възхваля филма...
Трябва да се гледа!
----
Отваряйки биографията на режисьора Алехандро Гонзалес Иняриту, няма да откриете дълго и славно минало на кинодеец. Мексиканецът дебютира с пълнометражен филм едва през 2000-та година, когато е на 37, но само за десет години успява да се утвърди като талантлив творец и да си спечели почитатели по цял свят. Четири години след премиерата на последната му лента, режисьорът се завръща с нов филм – Бютифул. Продукцията за пръв път беше представена на фестивала в Кан през май миналата година, а по-късно обиколи фестивали в множество други страни, печелейки награди и одобрение, срещайки критика и предизвиквайки противоречиви реакции.

Филмът разказва историята на Ушбал – самотен баща, който се грижи за двете си деца след развод с неуравновесената си съпруга. За да изхранва семейството си, той е принуден да върти незаконен бизнес с търговия и експлоатация на нелегални емигранти. Освен финансовите трудности, Ушбал има и здравословни проблеми, които допълнително утежняват ситуацията. Така той трябва да се справя с житейските несгоди, мизерията, физическата болка и вината.
Както сме виждали да го прави и в другите си филми, Иняриту и тук обръща голямо внимание на съдбата, от която човек не може да избяга. Героите му, често добри по сърце хора, се оказват губещи в голямата игра на живота. Режисьорът не ги наказва или съди за постъпките им, които в голяма част от случаите не са правилни, а просто разказва историите им. Въпреки че на пръв поглед героите, с които ни запознава изглеждат емоционално и физически съсипани, те някак винаги успяват да намерят сила да продължат. Това важи в пълна сила за Бютифул, чийто главен герой има всякакво основание да пожелае смъртта си, и при все това ще го чуете да казва, че не иска да умира. Многократно препъван от съдбата, срещайки трудност след трудност, той намира причина да живее. На много места ще прочете, че това е филм за болката, за грозната страна на живота, за смъртта. Това ще прочете и за останалите филми на мексиканския режисьор – всеки от които ни среща с различни измерения на страданието, разкривайки ни трагедия след трагедия. Иняриту обаче никога не е бил мизантроп. Неговите герои винаги са вярвали в правото на втори шанс, в изкуплението, неговите герои никога не губят надежда, че нещата могат да се променят. И когато теглим черта, посланието, което ни остава е, че въпреки всичко животът си струва да бъде изживян.

На пръв поглед Бютифул ще ви се строи много по-затворен от Вавилон, който се развива на три континента и не така комплексен като 21 грама и Кучешка любов, които разказват по няколко истории. Бързо обаче ще осъзнаете, че филмът е много по-мащабен в своя замисъл от останалите три. За пръв път до таква степен Иняриту се ангажира с политически и социални проблеми – такива като нелегалната имиграция, експлоатацията на човешки труд, търговията с некачествени стоки, полицейската неефективност, градския упадък.
Действието във филма се развива в Барселона. Но не тази Барселона, която всички познаваме от туристическите картички. Иняриту ни разкрива другата страна на испанския град. Град на работници, емигранти, проститутки, наркомани и духовно опустели хора. Зад архитектурните шедьоври, историческите забележителности и катедралите, пред нас се разкрива гледка на индустриални зони, фабрики и складове, порутени постройки, тежък труд, мизерия, глад, корупция и беззаконие.

Втората разлика, която ще забележите е промяна в екипа, с който Иняриту обикновено работи. След като направиха три филма заедно, мексиканския режисьор и сценаристът Гилермо Ариага прекратиха сътрудничеството си. Но и в друг състав работата е все така добре свършена. Сценарият изгражда персонажи от плът и кръв, благодарение на реалистичните чисто човешки диалози и ситуации. И в Бютифул ще открием позната любов на Иняриту към мълчаливите сцени, които говорят повече от думите. Благодарение на професионалната операторска работа, сцените придобиват още по-дълбок смисъл. Филмът е прецизно заснет като ни разкрива една реалистично студена и едновременно с това красива действителност. В Бютифул Иняриту и екипът му отправят поетичен поглед към бедността, димящите заводски комини, порутените сгради и олющените стени.
Голямата звезда в актьорския състав е испанският актьор Хавиер Бардем. Дългогодишни приятели с Алехандро Гонзалес Иняриту, двамата дълго време се канят да работят заедно, но мексиканецът намира подходяща роля едва в четвъртия си филм. Бардем, който винаги е имал репутация на актьор, който може да изиграе всичко, прави едно от най-добрите изпълнение в кариерата си. Само преди две години във филм на Уди Алън той се разхождаше из улиците на Барселона по-неустоим от всякога. Метаморфозата е поразителна. В Бютифул актьорът е сякаш с десет години по-стар, много по-угрижен, уморен, баща, съпруг, просто човек. Изпълнението му е оценено с награда от фестивала в Кан и номинация за Оскар от Американската филмова академия.

Животът във филмите на Алехандро Гонзалес Иняриту никога не е бил лесен. В Бютифул той е по-труден от всякога – суров, несправедлив, болезнен. Но някъде там из развалините на собственото си щастие, героят успява да намери надежда, за да продължи да се бори, да обича, да търси покой и изкупление. Отвъд враждебността, егоизма и алчността, Бютифул е филм за близостта между хората, за човечността, за бащината обич и добротата. Истински, емоционален филм. Филм като мразовит зимен ден – студен, но толкова… бютифул.

http://framespotting.net/author/erin/

Ladies in Lavender

2011-03-17T21:44:00.001+02:00

Много красива музика...

С този филм и музика открих за себе си цигуларят Joshua Bell.

Похвално слово за българката

2011-03-08T00:22:00.007+02:00

По средата между 3-ти и 8-ми март...

Не можеш ли да победиш жената със роза - не опитвай с ятаган.
Това е мъдрост стара и позната, записана във турския Коран.
Но конниците черни на Пророка дойдоха с кръв по своите ръце
и първата робиня на Европа отвлякоха от моето селце.
Насила хубост никога не става - потънал в Арда ясният й вик.
Предсмъртните й думи те тогава преведоха на своя си език,
но мъдростта при мъдрите отива. Насилниците кой да обвини?
И се понесе ордата им дива на лов за бели бългaрски жени.
Не ги възпряха ни Отца и Сина, ни Богородица пред своя храм.
Под кървaвата турска месечина ридаеха сестрите на Шишман.
Завързани за кално конско стреме, вървяха те злочести и без ум.
Те плачеха в конаци и хареми, но тайно нощем търсеха зокум:
помятаха. А свойта хубост вакла захвърляха в морета и реки
от черните скали на Калиакра, от още триста Момини скали.
Една от тях не падна пред Пророка, годежен пръстен с турчин не мени...
Пет века продължаваше - жестока - най-страшната от всичките войни;
най-героичната война, в която воюваха кинжала и честта,
насилието срещу красотата, а простотията - със мъдростта.
Война! Велика женска епопея, която имаше велик закон,
че който падне победен във нея, дължи на победителя поклон.
Насилниците черни на Пророка не бяха сваляли чалма и фес
пред ни една светица на Европа, пред женска сила и пред женска чест.
Но слисаният свят видя и помни, че конят на пророка Мохамед
се спъна във Герганините стомни, в бакърите й от червена мед;
че гордият посланик на султана край Бисер сведе победен байряк
и, паднал във нозете на Гергана, поклон й стори. До земята чак!

Ивайло Балабанов

Картини на Владимир Димитров - Майстора

Kратка исте(о)рия на Бългерия (празнично)

2011-03-03T00:11:00.012+02:00

1. Аспарух. Баща му го пратил за наръч съчки, защото искал да му обясни нещо. Аспарух спрял за малко и решил да остане.

2. Крум. За малко да прецака всичко българско и родно. Не ми се говори за него.

3. Турци. Дошли да ни присъстват.

4. Левски. Голям бабаит. Прави зулуми и кърши рахата на турците. За съжаление една вечер се напива и не успява да прескочи мантинела до крайпътно заведение.

5. Освобождение. След като двете враждуващи сили свършват камъните и дърветата, започват да се замерят с трупове, някои от които живи.

6. Възраждане. Цикълът на България е закъснял.
С пет века.

7. Първа световна. България, както винаги, се хваща с неподходящ.

8. Нова България. Великите сили окончателно се изпускат върху пометенето от Аспарух.

9. Капитализъм. Ама само почти.

10. Втора Световна. Посрещаме. Изпращаме. Посрещаме.

11. Комунизъм. 45 години встрани.

12. Демокрация. Свободата да плащаш за свободата.

13. Чалга. Тхе Енд.

Радо Бимбалов. www.mejdudrugoto.com

Google мартеница

2011-03-01T10:28:00.001+02:00

Честита Баба Марта!

Модерна романтика

2011-02-18T12:06:00.003+02:00

Фото: Благата вест Симеонова

Натюрморт

2011-02-16T09:54:00.005+02:00

http://www.christianlouboutin.com/

Взех си живота и себе си върнах...

2011-02-13T00:57:00.000+02:00

Днес извърших една щуротия -
непривична за мен, неразумна.
Всички ония "Защо?" и "Дали?"
набързо събрах и... изхвърлих.
Зад гърба си. (Май само не плюх
като летците през лявото рамо).
Поовехтялата младост обух
и се втурнах навън полудяла.
Но преди да изляза от вкъщи,
по каква ли поредност (не помня)
от килера измъкнах, от тъмното
позабравени чувства и спомени.
Поразрових полиците. Прашно!
Тук от години дори не надничах...
Толкова много забрава...Чак страшно!
(И да забравя за тях се заричах...)
...Ето тази усмивка, например,
(май от първото влюбване беше),
тъй от дълго в килера зарязана,
а в очите преди ми стоеше...
Поизбърсах я, блесна отново
като вълшебна жълтица
и в очите ми светна наново
позабравена хитра искрица.
О! Нестинарските стъпки на баба!
Бяха мои, но тя забеща ми ги...
Ето защо се страхувам от огън!
А умеех да стъпвам в жарава...
И магията женска! Стои си...
в ъгъла свряна, забравена...
Пак от нея проблясват звездици
та макар и от мене предадена.
И крилата намерих... в сумрака.
Не в килера, на тавана оставени.
Колко ли време отчаяно чакат
от ветровете да бъда подмамена?
А самодивската риза до тях -
потъмняла от прах, ей тъй овесена...
Боже! Колко надежди със страх
чакаха тук, за да бъдат обесени...!
Без съд и присъда! Без думи дори!
Колко време лежи пропиляно!
Стрито на прах, посивило мечти,
но така и до край невървяно...
Ужасих се от всички ония "защо?",
"а нима", и "дали ще си струва",
оплячкосали толкоз години от мен
и с живота ми дълго пирували...
Поизтупах прахта от крилата и ризата.
Магията грабнах. (Необидена тръгна.)
Нестинарските стъпки отново обух.
Взех си живота и ...себе си върнах.

andriana_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Песня русская

2011-02-08T19:20:00.001+02:00

Фантазия и пространство

2011-02-04T00:45:00.001+02:00

Рецепта за приготвяне на поетеса

2011-01-29T21:00:00.001+02:00

Необходими продукти

1 вестник лична драма
1 ярко червено червило
2 обувки с тънки токове
1 чорапогащник, черен, на бримки

Разрежете внимателно гръдния кош. Натъпчете със ситно нарязания вестник, зашийте с 3-4 шева.
Завържете крайниците с чорапогащника, украсете с обувките и червилото.
Посипете за разкош със стрити на прах мъжки обещания, полейте обилно със сос от две леко разбити яйца и сметана.
Печете на бавен огън до пълно завършване на поемата.

Minerva

Почти еротично I

2011-01-25T00:42:00.001+02:00

Тост VIII

2011-01-20T13:46:00.001+02:00

Да вдигнем наздравици за здравето!

* Един мъж простудил гърлото си и гласът му се загубил. Решил той да почака до сутринта и да иде директно в кабинета на познат лекар, който се помещавал в дома му. Речено - сторено. Звъннал на вратата на доктора, отворила жена му.
- Съпругът ви вкъщи ли е? - прошепнал болният.
- Не! - казала тихо домакинята. - Влизайте бързо, докато не са ни видели съседите.
ДА ПИЕМ ЗА КРЕПКОТО ЗДРАВЕ, НЕКА ЛЕКАРИТЕ ПО-ЧЕСТО ОТСЪСТВАТ ОТ СЕМЕЙНОТО ОГНИЩЕ!

* На улицата кротко беседвали двама приятели. Изведнъж единият се сепнал и отронил:
- Нека се скрия зад гърба ти - насреща ни идва моят семеен лекар и не искам да попадам пред очите му.
- Какво се е случило, защо се криеш? - попитал другият.
- Срам ме е. Мина цяла година, откакто не боледувам от нищо.
НЕКА БЪДЕМ ЗДРАВИ И ДА СЕ СРАМУВАМЕ ОТ ДОКТОРИТЕ!

* Един стар и мъдър грузинец съветвал:
- Ако искаш да си щастлив една минута - изпуши една цигара!
- Ако искаш да си щастлив един ден - напий се!
- Ако искаш да си щастлив една седмица - разболей се!
- Ако искаш да си щастлив един месец - ожени се!
- Ако искаш да си щастлив една година - намери си любовница!
- Ако искаш да си щастлив цял живот - бъди здрав!
ДА ПИЕМ ЗА ЩАСТИЕТО НА ВСИЧКИ ПРИСЪСТВАЩИ - ЗА ЗДРАВЕТО!

* Пациент се обърнал към офталмолог, оплаквайки се от болка в лявото око. Лекарят го прегледал и отсякъл:
- Или ще се откажете от пиенето, или ще се простите с окото си.
- Ех, пропадна ми оченцето! - въздъхнал болният.
ДА ВДИГНЕМ ЧАШИ ЗА ЗРЯЩИТЕ ТРЕЗВЕНИЦИ!

* Един човек попаднал в автомобилна катастрофа и пострадал солидно - счупил не само горните и долните си крайници, но и всички пръсти на ръцете си. Имал късмет със способен лекар, който приложил подходяща терапия.
- Докторе, след като ми махнат гипса, ще мога ли да свиря на пиано? - попитал пострадалият.
- Разбира се, ще можете! - отговорил лекарят.
- Това е добре! Това е чудесно! - възкликнал пациентът. - Докторе, вие сте вълшебник - та аз досега изобщо не съм свирил на пиано...
ДА ПИЕМ ЗА МЕДИЦИТЕ, СПОСОБНИ ДА ТВОРЯТ ЧУДЕСА!

* Една жена на зряла възраст за първи път пробвала водка.
- Странно - казала тя, - тази напитка поразително прилича на лекарството, което мъжът ми взема редовно през последните десетина години!
ДА НАПЪЛНИМ ЧАШИТЕ С ЛЕКАРСТВО И ДА ПИЕМ ЗА ЗДРАВЕТО!

* - Кажи - пита болен своя съсед по квартира, - когато докторът излезе от дома ми, нищо ли не каза за мене?
- Нищо.
- Абсолютно нищо?
- Той само се чудеше дали през тази тясна врата би минал ковчег...
ДА ПИЕМ ЗА КРЕПКОТО ЗДРАВЕ!

„Зелените“ фактури и наистина ли отказът от печатна фактура е еко?

2011-01-16T09:57:00.000+02:00

В последната година мобилните оператори, доставчици на комунални услуги /ВИК и електроразпределителните дружества/ и банките поканиха клиентите си да се откажат от хартиените фактури, за да запазят околната среда.

На пръв поглед звучи напълно логично, но дали доставчиците не прехвърлят печата върху клиентите си, намалявайки собствените си разходи. Или поне до този момент, екологичният проблем се разтоварва извън офиса на доставчика, а клиентите трябва да търсят решенията сами. Така ли е в действителност или ефектът не е върху околната среда, а върху разходите на доставчиците? Да видим.

Ефектите върху околната среда

Хиляди дървета загиват.
Вярно твърдение. Само, ако не използвате рециклирана хартия. Ако обаче използвате 100% рециклирана хартия или такава, сертифицирана с FSC сертификат, това няма да е така. Най-общо казано, FSC сертификатът позволява да се използват само дървета, които се изсичат контролирано и по никакъв начин не вредят и не нарушават околната среда.

За производството на хартия се разхищава твърде много енергия и вода.
Невярно твърдение. Само 5% от водата, която се използва при производството на хартия се консумира наистина, докато останалите 95% се връщат в природата. В Европа е въведена високоефективна енергийна система, която генерира ток в процеса на самото производство и така в последните 10 години, хартиената индустрия намалява емисиите въглероден двуокис с 42%.

Разгледайте специално направения информационен сайт по темата: www.thepapereffect.com
Отказът от хартиени фактури намалява разходите.
Вярно твърдение, с едно уточнение. Намаляват разходите само на доставчиците на услугата. Отказвайки се да отпечатват фактурите, те натоварват собствените си клиенти, които трябва сами да разпечатат фактурата. Да, физическите лица пестят хартия, защото нямат нужда от сметката като документ. Но фирмите, на които им трябва фактура, за да оторизират плащането при данъчни проверки например, трябва да разпечатват в собственит си офиси. Използването на електронни фактури е чудесен начин да се пести, но вижте по-надолу какви са пречките да изхвърлите изцяло хартията от офиса си.

Личните плюсове и минуси.
Не получавате хартиена фактура в пощата.
Мобилните оператори въведоха от 2009 година такса за получаване на хартиена фактура. Сумата на Глобул е 0,50лв., на Мтел е 0,60лв., а таксата на Виваком е част от абонаментния план и не се описва точно.

Ползите за всеки градски жител с достъп до Интернет са ясни. Пощата не се задръства от писма със сметки. С няколко клика може да се направи справка чрез Интернет. За сметка на това, абсолютно непрозрачни стават сметките на възрастни хора и жители на малки населени места, които не ползват Интернет, а и едва ли ще заплатят, за да получават хартиена фактура. На практика, точно на хората с ограничени финанси, които стриктно следят сметките си, им се отнема възможността да проверяват истиността на цифрите, които получават.

За да бъдем наистина обективни, трябва да зададем и друг въпрос - защо големите компании прехвърлят разхода за отпечатването върху клиентите си /отпечатък от производствена машина струва значително по-малко от разпечатка на офисния принтер/? И, ако наистина една компания е загрижена за горите и околната среда, не печата всичките си рекламни материали на 100% еко хартия? Няколко милиона листовки, седмични брошури, хиляди винили за външна реклама, които не се рециклират, еко ли са?

Електронните фактури между фирмите.
Идеята да преминем към електронни фактури е чудесна, стига да не се налагаше отново да разпечатваме. В момента има различни доставчици на услугата електронна фактура, които могат да ви предложат да издавате и получавате фактури през тяхната система. Какво правим, когато работим с клиент, който използва услугите на конкурентна система? Общо взето – нищо. Никой от провайдерите не гарантира за конкурентите си и не ви съветва да работите с тях. Да, но няма как да накарате вашият доставчик да работи с провайдер на услугата, на който вие имате доверие. НАП приемат електронни архиви, но фирмите, които ви предоставят услугата, не се интресуват как ще си направите единен електронен архив, ако получавате фактури в системата на няколко фирми. Съответно или пазите ел. архиви на няколко места, или на компютъра си /ако самата фактура е подписана/. Няма отговор как да си съберете на едно място екектронния архив за предаване в НАП, както казахме, на конкурентните фирми не им пука, ако сте клиент и на друг. И пак... разпечатвате.

Дигитално организирани онлайн пазари или стандартът EDI.
Електронният обмен на цифрови данни е най-общо казано виртуален пазар, на който голям брой фирми обменят контакти, оферти, заявки, договори, изпълняват поръчки и транзакции, фактурират и всичко това сработва с държавната администрация. Системата е внедрена на много места в САЩ, Европа, в страни като Сингапур и Корея, както и в България. Първите компании, които ползват EDI в България са търговски вериги като Баумакс, Практикер, а в края на тази година ще заработи и в Метро. Ако системата навлезе в повече бизнеси, вече има шанс да говорим за истинска дигитализация. Въпросът е кога и как.

Въпросите са много, разностранни и са чудесен повод за дискусия.
Остава въпросът дали наистина всичко се прави от подбудата да сме екологични или грижата за околната среда създава възможности за поставянето на икономически интереси на първо място. До момента опитите да сме ЕКО създават повече главоболия, отколкото ни дават решения. Как мислите?

www.printguide.info

Как се обича

2011-01-06T00:04:00.001+02:00

Не ме питай, чедо, как се обича.
Не ме питай. Мълчи...

... то, не беше любов, нито вричане.
Беше сливане. Очи със очи.
Беше жива вода. Беше клада.
Беше бяла и черна смокиня.
Беше прошка и грях,
и бях, и ме нямаше,
защото – в него живях.
С него се случвах.
С него падах и ставах.
С него и в него вървях.
И си губих посоките,
и забравях коя съм,
и нагоре летях.
Беше ми всичкото – и хляба, и виното.
Беше ми утрото. В него изгрявах.
Беше ми църквата и камбаната,
жажда ми беше и шепа завет.
Беше душата ми, чедо,
а без душа и сълзата боли.
И не питай, как се обича.
Не ме питай. Върви.
И гори, но не на талази.
Като факел изгаряй. Светѝ.
И нека... Бог да те пази!

Йорданка Андреева - ASTERI

Коледа

2010-12-26T18:06:00.002+02:00

Интересна математика

2010-12-15T21:18:00.004+02:00

Това ми допадна много!
В Япония умножават ето така!
Дали методът е по-бърз или просто по-забавен, всеки може да прецени сам.

Този интересен начин за умножение на пръв поглед изглежда невероятен. В крайна сметка той е просто геометрична визуализация на простото аритметично действие. И все пак изглежда много по-забавно от конвенционалния метод. Просто следвайте инструкциите от видеото и ще се убедите сами!

Вълшебният свят на книгите

2010-12-04T00:51:00.001+02:00

Писмо

2010-11-28T00:59:00.001+02:00

Бих ти пратил писмо без адрес.
И аз знам, ще получиш писмото.
То ще стигне до тебе нощес
или днес, но ще стигне, защото
този вятър ту тих, ту свиреп,
тези птици с лъчи по крилата
са приятели с мен и със теб,
и по тях, и по тях ще го пратя.
Ако вятърът се умори,
ако птиците хвърлят писмото,
от ръцете на хора добри
то ще стигне до теб не защото
сме единствени хора в света,
не защото светът ни познава,
а защото, приел любовта,
от сърце на сърце я предава!

Дамян Дамянов

Белези

2010-11-22T00:00:00.003+02:00

Името ми е на дървото. Не се хваля с това.
Преди 15 години весели студенти се "подписахме" на едно дърво, някъде по пътя за хижа "Бузлуджа".
Вярно, че си е вълнуващо, след 15 години да откриеш това дърво и да се сетиш за лудориите си, но сега ми е повече криво. Утеха поне е, че дървото е живо, още не е отсечено и със зарастнали рани. Дори на него има поставена маркировка за хижата - да показва на туристите пътя за хижата и лошото поведение на туристите. :(

Демокрация

2010-11-10T11:54:00.001+02:00

Barclay James Harvest. Sofia. 12.12.10

2010-11-09T19:54:00.008+02:00

Задължително трябва да отида!

Послепис:
Концертът се отменя поради липса на интерес към него :(
Жалко! Все повече банди безвъзвратно остаряват...

Прогресив ветераните BARCLAY JAMES HARVEST с концерт у нас

BARCLAY JAMES HARVEST feat. Les Holroyd ще свирят за първи път в България по покана на "Balkan Entertainment Company", съобщават от промоутърската компания. Датата на събитието е 12 декември тази година, мястото - зала "Универсиада" в София.
Ето и повече информация за групата:

Barclay James Harvest се раждат в средата на 60-те и ранните години на бандата са изпълнени с музикални иновации в полетата на прогресив движението от 60-те и 70-те. Barclay James Harvest бързо си спечелват име заради мелодичните рок песни, напоени с класически тенденции. От тогава до днес, вече над 40 години те се радват на невероятна кариера и са все още заредени със силата на рока!
Barclay James Harvest са създали много красиви песни и са счупили не един рекорда, като това, че са били първата група, свирила на фестивал на открито в Европа, създавайки нещо легендарно – те свирят пред впечатляващата цифра от 275,000 души публика wна стълбите на Райхстага в Западен Берлин през 1980! И още толкова ги слушат от другата страна на стената – в Източен Берлин.
В историята на Barclay James Harvest има и много награди. За три десетилетия, издадените от групата албуми са достигали непрекъснато Европейския ТОП 10 и са получавали Златни и Платинени статуси за продажби. “Turn Of The Tide” достига до номер 1 в албум чарта на много държави, а сингълът от него “Life Is for Living” пък става номер 1 в чарта за сингли. “Victims Of Circumstance” също оглавява класацията за албуми, а “Ring of Changes” стига до номер 2. общо, бандата има осем албума със Златен или Платинен сертификат в Европа.
През 1998 Barclay James Harvest претърпяват промяна в състава и така Barclay James Harvest featuring Les Holroyd издават албума "Revolution Days" през 2001. До края на 2009 групата е направила над 350 шоута, издала е още лайв албуми, както и DVD-та – от турнетата си през 2002 и 2006.
За съжаление, един от основателите на групата, барабанистът Mel Pritchard си отива през януари 2004.
През 2006 бандата прави концерти заедно с оркестър – този на Филхармонията в Прага, Чехия. След успеха на турнето в Европа, следва ново турне в края на годината. И още едно турне с оркестър през октомври миналата година.
Бандата продължава да свири на живо, а междувременно работи и по нови песни. Две от тях групата представя пред публика и те вече се приемат много добре от феновете. Новият албум се очаква за края на тази/началото на следващата година.

www.katehizis.com

Berlin 1980. Live
Barclay James Harvest - Hymn

Принцеса

2010-11-04T11:56:00.004+02:00

Мислите ли, че принцът наистина би целунал тази жаба?!?

Правя една детска енциклопедия за животни и съм много впечатлена от устата на тази жаба :)
-------
Африканска жаба-бик

Голяма и силна, тази жаба яде много същества, между които змии, гущери и други жаби. Мъжкият охранява яйцата (хайвера), които женската е снесла, а също така защитава и поповите лъжички, когато се излюпят.

Imagine

2010-10-29T11:44:00.006+03:00

Представете си свят, в който всичко е наопаки. Небето е твърдо, земята - ефирна, птиците са подводни, хипопотамите летят, слоновете са дребни, а мравките - по 5 тона и на бялата дъска с хуй написано "тебешир!"...

Жоро Пеев

Истината за живота

2010-10-19T12:36:00.002+03:00

Мислите си, че истината за живота, вселената и всичко останало е известна само на БАН, Гугъл, НАСА или Пентагона. Че, за да получите отговори на най-съкровените си въпроси, трябва да дълбаете из недрата на тайни общества или научни лаборатории. Това въобще не е така.

Съвсем близо до вас има места, където се събират най-големите разбирачи на света, най-надъханите оратори на всички времена, най-знаещите личности, компетентни във всички сфери на познанието и всички области на живота едновременно. Ето къде са някои от техните щаб-квартири!

АВТОСЕРВИЗИТЕ
Характеристика на локацията: Само отворете капака на автомобила си и той ще се превърне в малко слънчице, около което, освен майстори с работни гащеризони, започват да гравитират и знайни и незнайни планети на знанието - задължително голи до кръста и с дънки, смъкнати така, че да се виждат цепките на задника им.

Състав на групата от разбирачи:
Тактическото скупчване задължително включва един човек в центъра, който държи инструмента на познанието и е обявен за майстор-разбирач; зад него има няколко индивида, които му противоречат и дават акъл; зад тях притъпкват още няколко, които обясняват, че въобще не се прави така или дават компетентно мнение за над 24 други сфери на живота; а най-отзад са дребни дебютанти-сеирджии, които тепърва попиват знание или просто люпят слънчогледови семки.

Какво знание ще получите:
Лекциите за истините в живота започват с безобидното: "Абе, какво ще даваш пари за тая работа, донеси ми една отвертка и аз ще ти свърша всичко сам!", постепенно преминават през: "За да си хванеш читава жена, трябва да имаш люк на покрива, аз като бях млад, курвите сами влизаха през люка!" и достигат до глобалното „Китайците ще завладеят света и ще ни затрият! Помнете ми думата! Всичко е китайско, от твоя калник до базата, дето ще я сторят на Марс!"

САЛОНИТЕ ЗА КРАСОТА
Характеристика на локацията:
Това са женските алтернативи на автосервизите. Жените обикновено не тунинговат и не ремонтират автомобилите си, затова извършват подобни дейности със собствените си тела и коси. Събират се за дълги часове във фризьорски салони и козметични студиа, защото това са техните крепости, където мъжки крак няма да обезпокои "научните" им сеанси (говорим за истински мъжки крак, не хомо- или метросексуален!)

Състав на групата от разбирачи:
Всякакви лелки, каки, стринки, гъзета, точилки или обикновени жени с работа и без работа. Целта им не е само да си тръгнат материално подобрени и напудрени, ами и с възможно повече събрана информация, която на свой ред да разпространят. После - мъжете били по-умни! Та кой мъж ще запомни, че

„пъкнамаямъжътйказалчеаковсякавечер ядешпоеднавръзкамагданоз щеможешити
катонегодагоправишпоседемпътинавечер амапъкакогоправимпоседемпътинавечераз
нямадамогадасигледамсериала
идаразберадалианамариягомесфернандес
щесеокаженаистинадоведенасестранавуйчоси донпедроделафуентесчиятотъща
сепредставязанеговабрат
овчедкаисивдигникраката четрябвадаминаспрахосмукачкатаотдолуида
отиданародителскасрещапредидапуснапералнята!"

Какво знание ще получите:
Може би най-всеобхватното, което можете да си представите - от "как да си направите косата по-плътна и блестяща, за да се редят мъжете на опашка пред вас" през "подходящ ли е парфюмът на Бритни Спиърс за лек флирт с директора на вечеря в суши-ресторант" и стигнете до "ако се вземат Бърканичков от Сървайвъра с Инджито от Перлата, ще приемат ли по-лесно турците в Европейския съюз?"

И това не е всичко - научавате всички пикантни подробности за всичките си приятелки и неприятелки. Но и това не е всичко - научавате дори неща за себе си, които въобще не сте знаела и предполагала!

ОПЕРАЦИОННИТЕ МАСИ
Характеристика на локацията:
Мъртвешка бледа светлина облива проснатото ви на операционната маса тяло в студена зала, облепена с най-добрата продукция за 1979-а на завод „Фаянс" - Каспичан или „Хан Аспарух" - Исперих. Но какъв живот кипи наоколо! Лекарите и сестрите отделят далеч повече внимание на най-новите мръсни вицове, жълтите клюки, пълзящите интриги, световните конспирации и „туй, дето го пише у вестника" или „дето го каза Славито", отколкото на разголената ви, упоена и разрязана плът.

Състав на групата от разбирачи:
Главният хирург е светилото на клуб "Знание" в операционната. От него блика мъдрост; хумор; дъх на скъп парфюм, купен с парите от прегледите в частния кабинет; дъх на парфюма на новата стажантка от травматологията; блести с опит и с непринуденост.

След него най-много респект вдъхва старшата сестра с вид на булдог, сдъвкал лимон, и енциклопедични знания за вселената, отделението и сестра Алтънбаджакова, дето я свари да мърсува върху носилката в старата УАЗ-ка.

Анестезиологът също знае много, но трудно го систематизира, защото още е леко махмурлия от снощи, че намина комшията и откриха колко много вървят киселите краставички със салам "Петрохан" и медицински спирт от лабораторията долу.

Младите сестри са агенти на обучение, които на пръв поглед само попиват информация, на втори поглед попиват кръвта от скалпела, а след работа попиват каквото могат от доктора.

Какво знание ще получите:
Вие ще получите съвсем малко информация, докато ви хване упойката, но затова пък няма да избягате от разпита, маскиран като попълване на медицински картон: "Алергичен ли си към нещо? Водиш ли редовен полов живот? А нередовен? Тая татуировка в Тайланд ли ти я правиха? Аааа, ти ли лепна от там трипера на Цурето, цялото отделение пламна!"

МАЛКИТЕ КРЪЧМИ ПО СЕЛАТА И КРАЙНИТЕ КВАРТАЛИ
Характеристика на локацията:
Малка, схлупена къщурка с два зелени Москвича-осмак отпред. Отвътре се чува стар хит на Цеца, смърди на джибри от времето на Иванко-убиеца на Асеня, а през скърцащата врата се изнася на кълба цигарен дим, достатъчен за да обгази половин Ирак.

Пластмасови столове с избелял цвят крепят подпухнали мислители, а на старата дървена маса още от 10 часà сутринта са наредени поне пет празни бутилки от на бай Станчо кайсиевата, дето зимата я сипват за гориво на трактора, като ходят да вадят тировете от преспите.

Състав на групата от разбирачи:
Истински катедрали на алкохолизма, чиято кръвна картина би била еквивалентна на химическия състав на бръснарски одеколон. Това обаче не им пречи да бъдат де факто академици във всички сфери на знанието!

И не само знаят всичко, ами го обсъждат на много висок глас, черпят се по едно за всяко "научно" откритие и имат цялото време на света, за да защитят теорията си, защото жените им работят на 18-часов работен ден в Гърция, за да им пращат пари, или отдавна са избягали с "онези младите кооператорчета, дето дойдоха да орат на наша почва миналата есен!"

Какво знание ще получите:
Многопластово! Само спрете с колата отвън, влезте да попитате (примерно) накъде е село Трошибулгурово и ще изслушате следната научна конференция:

- Слушай с'я, мойто мммче! Ей онез два бора ви'иш ли ги? Това са най-старите борове в околията!
- Ама там има само един бор!
- Ти чу'ш ли к'о ти говоря с'я? Кат' минеш двата бора - вляво!
- Абе, не е вляво, в дясно е, бе дърт миндил!
- Айде сега, много разбирате и двамата, въобще не е в тая посока!
- Как да не е, нали бай Тошо като идва, лично го карах с волгата! Мини по горния път, че е по-пряко!
- Недей да лъ'иш мммчето, горният път е затворен, бе ахмак!
- Абе, момче, тая кола колко я взе, поне 3 хиляди марки, нали?
- Аз викам да тръгнеш обратно, откъдето идваш, и на третата пресечка да завиеш към стринкини улево.
- Ей, Киро, да му е*а майката, все много разбираш! Не мо'еш, да му е*а майката, да намериш на жена си леглото, тръгнал си хората да учиш, да му е*а майката!
- Тая кола ще изхарчи поне две туби нафта до бостана, а?
- Завий на боровете вдясно, не ги слушай тез нерези, тия на две магарета сламата не могат да разделят!
- Абе, брат, ти да не си арабин, бе!
Я кажи там, по градо, хоремагът е колкото хамбара на ТКЗС-то, нали?
- Кажи му да кара улево!
- Не, удесно, да му е*а майката!
- Абе, мммче, я ела, седни да ти сипем едно голямо, че дълъг път те чака!...

Йордан Свеженов, Umnicite.com

Поза

2010-10-03T00:56:00.000+03:00

Адът

2010-09-28T00:52:00.001+03:00

Адът – това са другите.
Адът е тълпа от доброжелатели.

Mузика за проникване

2010-09-21T10:15:00.001+03:00

Учителката: Знаете ли кой има най-големи яйца?
Иванчо: Слонът!
Учителката (възмутено): Не! Иванчо, не си ли чувал за щраус!?
Иванчо: Аха... Ся разбирам що са му толкова бавни валсовете.

Вицът е стар и може би тъп. Но е факт, че музиката и топките са свързани. Само се сети над колко музика си се празнил в последните десетина години и ще се почувстваш като радио. Свършвал си на рок, поп, ретро, чил аут и кво ли още не. Което те прави радио с кошмарен формат, човече. Но не се вини. Причината за това нелепо разностилие не си ти, а жените. Защото в желанието си да проникнем в тъмното тясно пространство на някоя дама ние сме готови да се съобразим и с най-нелепото й музикално предпочитание. Добре де. Музиката отпуска жената, предразполага я към секс. Значи като се запознаем с жена я водим вкъщи, пускаме й някаква музика и я съсипваме от едночасов секс, при който тя финишира около пет пъти, признава, че вече ни обича, а ние я изпращаме с пляскане по дупето и каним следващата. Звучи красиво, ама не е е особено вярно. Ако не уцелим музиката, която пускаме преди да запознаем една жена с члена си, рискуваме много. Трябва да сме сигурни, че вместо подмокряне няма да предизвикаме сълзи. Или пък че вместо разтваряне на краката няма да чуем разтваряне на вратата и думата довиждане. За целта е добре преди да се отправим към леглото, колата или друго място, което предлага усамотение и музика, да сме напълно наясно с темперамента на дамата. Така можем да подберем правилните ритми, с които да постигнем мечтания резултат - проникването.
Нека започнем от най-проверените стилове за проникване. Соул и блус. Например Шаде. Аз лично не познавам човек, който не е правил секс на Шаде. Когато току що си угасил лампите и се опитваш да свалиш сутиен тази музика е правилно мудна. Не за друго, ами сутиен се сваля трудно, каквото и да си говорим. В този стил особено подходящ е и Бари Уайт, който може да подмокри и Сахара. Само трябва да уцелиш дълбокия драматизъм на гласа му, точно като запее след дългото и досадило и на двама ви интро. Тогава нахълтваш бавно, но уверено, до край, разтваряйки очите на партньорката до размер рилски езера. Обаче проблемът идва после. Обикновено бавната музика си остава такава. Бавна. А ако всичко е вървяло добре, по някое време и на теб, и на партньорката ти, ви се иска да забързате малко. И тогава бавната музика става приспивна. Сексът е скоростно търкане, пич. Моли се на някой бог следващата песен от диска да е по-бързичка...
Рокът е по-бърза музика. Но бикновено жените настръхват от рок балади. Тоест по-бавен рок. От инфантилния Брайън Адамс, през нежния мъжкар Стивън Тайлър от Аеросмит та дори до нетипично меките китки в баладите на Металика – всичко това предполага сваляне на бельо. Със зъби. Рискът тук е да предобриш с класическите рок-балади и по някое време мацката да се разреве, защото си е спомнила за някоя ученическа любов или солено от сълзи море... Рок баладите тътрят спомени след себе си - като вързани за младоженска кола консерви. За да избегнеш този риск опитай нещо по-твърдо. Но трябва да си сигурен, че дамата обича да бъде пошляпвана по дупето поне с език. Иначе Рамщайн биха я накарали мигновено да си обуе гащичките до врата и да кръстоса крака в моряшки възел.
Ах, морето. Ах, морето... Пич, един съвет. Бъди много внимателен ако използваш българска музика при проникване. Дори и да си свалил активистка на Атака, която се кълне в родината по време на свирка. Има известна опасност да те помислят за гей ако пуснеш Миро. Или пък за геронтофил ако пуснеш Лили Иванова. Ако пуснеш Веселин Маринов ще те помислят за Веселин Маринов. Никой друг не би го слушал по време на секс.
Още по-особен случай е ако си попаднал на любителка на чалгата. Тогава съветът ми е простичък. В никакъв случай не пускай чалга! Рискът да я обидиш е огромен. Всички й казват, че прилича на оная гадна Камелия, защо трябва и ти да й го натякваш? А тя толкова иска да заприлича на Анелия... Още повече никоя уважаваща себе си чалгаджийка не слуша чалга по време на секс. Тогава тя слуша далеч по-възвишена (според нея) музика като например компилации от саксофон и йоника (тя така казва на клавира, пич, свиквай), озаглавени Sex&Sax или Midnight Sex. Евентуално някой и друг кавър от микровълновата на Ричард Клайдерман. Ако нямаш от тези, пробвай с Шаде. Както вече казах – винаги работи.
Далеч по-безопасен е подходът със съвременната музика, създадена точно за отпускане – т.нар. чил аут. Чил ин. Чил аут. Чил ин. Чил аут. Тези мелодии действат в толкова влажен ритъм, че няма значение каква субстанция е имало в чашата на дамата преди да й откопчееш последното копче. Единственият риск тук е ако си попаднал на жена, за която всяка съвременна музика е техно. Такава жена мисли, че трябва да си друсан до веждите, за да слушаш модерна музика. Ако все пак си я свалил, съветите са ми два. Първо – спри да ходиш в Павликени, явно това не е твоето място. И второ - бързо вади диска с чил-аутчето от уредбата и пускай Веселин Маринов. Верно, няма да ти стане, но поне ще зарадваш една жена.
Накрая ще ви кажа нещо лично. Имам следната случка в архивите си:
Закарвам женица до леглото си. Събличам я. Започвам я.
И се оказва, че касетофонът ми го няма. Тя ме поглежда с леко крива муцка и ми казва – Аз без музика не мога...
И знаете ли какво направих? Пях й.
Проникването, пичове, си е вид изкуство.

Радослав Бимбалов. http://www.mejdudrugoto.com/

Love image

2010-09-15T00:20:00.001+03:00

За любовта и рендето

2010-09-13T00:53:00.003+03:00

Наскоро едни приятели се ожениха и си поръчаха за новото си семейно гнездо подарък - ренде Бьорнер. Трябваше някак да свържа идеята за любовта с рендето и от тук-там се получи нещо такова...

****
Ако любовта беше гозба, то първо биха се набрали розите. Листенцата трябва да се късат едно по едно, внимателно, без да се нараняват, а после да се настържат с ренде Бьорнер. Преди да се сложат в ястието, трябва да се целуват, за да им се предаде любовта. После се поливат с бяло вино и се поръсват с индийско орехче настъргано на ренде Бьорнер.
Трябва да се оставят да поотлежат – за да придобият вкус на истинска наслада. После се счукват нежно в хаванчето, за да се получи сосът.

Трябва да запържите диви гълъби в масло, сол и червен лук, предварително нарязан на кръгчета с ренде Бьорнер, за да станат златисти и хрупкави. Те са важен елемент от гозбата, защото символизират свободата в любовта. Усещането, че си желан и притежаван, но не и заключен и обезличен. Свободата и страстта са есенцията на любовта.

Междувременно се приготвят кестени. Варят се на бавен огън като дълга целувка. След сваряването им се притриват с ренде Бьорнер и се правят на пюре. Към пюрето от кестени се добавя мед, няколко капки розово масло и сол на вкус.

Това ястие казва много повече от „Обичам те“!
В тази храна се раждат огнените зори и ураганните ветрове на любовта. Ражда се страстта. Раждат се сладките сълзи от обич и умиление, също както се раждат малките сълзички от ситно нарязания лук с ренде Бьорнер. Раждат се жената и мъжът, които искат да се държат за ръцете си, да се целуват и всеки да изтръгва от другия сладостен вик…

Инвентарна книга на социализма

2010-09-09T00:21:00.005+03:00

9 септември.
Дата, която означава много и нищо.

И аз не знам, дали по случай някоя скрита детска носталгия или поради някаква друга дълбока и неясна причина, но си купих книгата "Инвентарна книга на социализма".
И много й се радвам :)

Да влезем в образцовия дом на социализма. Да поседим малко в хола му, да включим черно-белия телевизор "Опера". Да минем през кухнята, да надникнем в хладилника "Мраз", да измием няколко чинии с "Веро", да си откраднем един бонбон от кутията "Черноморец", да извадим балканчето от килера и да си отидем.
ИНВЕНТАРНА КНИГА НА СОЦИАЛИЗМА дава един начален архив, опис, каталог, като събира и описва над 500 всекидневни предмета от онова време, артикулите на тогавашната лека промишленост - стоки за дома и бита, опаковки, перилни препарати, цигари, хранителни продукти и пр. Една книга за следите, които остават и не остават...

„Инвентарна книга на социализма“ е съставена от Яна Генова и Георги Господинов, издадена е през 2006г.
Когато разгърнете тази книга ще си припомните за един отминал свят...

Книгата е много интересно оформена, подходяща е за подарък, отворете я и ще се озовете в „образцовия дом“ на социализма...

Тост VII

2010-09-02T10:31:00.001+03:00

Пуякът разговарял с бика:
- Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво - въздишал той - но не ми достига енергия, за да махам толкова силно с крила.
- Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми - предложил бикът - те са силно енергийни и хранителни.
Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав - вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото.
Не след дълго бил забелязан от фермера, който го свалил с един изстрел на пушката си.

Поука: Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там.

Да пием за доверието!

---
Има любов студентска: когато има с кого, има с какво, но няма къде.
Има любов несподелена: когато има къде, има с какво, но няма с кого.
Има нещастна любов: когато има къде, има с кого, но няма с какво.
Има любов философска: когато има къде, има с какво, има с кого, но защо?
Да пием за онази любов, която всеки от нас заслужава!

---
Каубоите казват така:
- Истинският мъж трябва да има "сребро" в слепоочията си, "злато" в джобовете си, "елмаз" в очите и "стомана" в дънките.
Да пием за истинските мъже!

---
Мъдрият Омар Хайам съветвал:

Общувай само с хора, достойни за твоето приятелство!
Забрави подлеците, не се унижавай!
Ако подлият ти предложи лекарство - излей го!
Ако мъдрият ти предложи отрова - изпий я!

За хората, които ценим и на които вярваме безусловно!

---
Душата има нужда от ягоди със шампанско, организмът - от водка!

Дева Мария

2010-08-15T00:27:00.000+03:00

Марийо, майко Божия, изтрий сълзите, утеши унижените и оскърбените, любов ни дай да месим хляба и да зачеваме децата си, и снизходи за греховете ни, направени от страст и дързост. Ние сме момчета, Дево, и просто искахме да ти се харесаме…Прости ни Майко, Жено, Сестро и Любовнице! А вие, всички прелестни Марии, нека очите ви блестят, а смехът - звънти, в прослава на името ѝ!! (Любен Дилов-Син)

Араповски манастир. Асеновград. 15.08.2010

Тъжно, хубаво и старо

2010-08-14T00:19:00.001+03:00

ЧРД!

Дар за Йоан Кръстител

2010-08-04T17:01:00.001+03:00

Година 2010. Юли - Август
По повод откритите мощи на Йоан Кръстител близо до Созопол.
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/08/03/941871_bojidar_dimitrov_moshtite_na_ioan_krustitel_rodiha/
---------------------
"Година 2012. В Созопол, за да посреща прииждащите от цял свят поклонници, е открито най-голямото летище в света, по-голямо от това в Мека, от самия Созопол и новия му квартал Бургас. Хората се извозват с автобуси в посока Стара Загора, тъй като там е краят на опашката от чакащ да зърнат надписа, написан в V-ти век върху т.нар. транспортен реликварий: "Дар от Йоан Кръстител за Бойко Борисов, Премиер Единствен на Българския народ, възкресител на Отеца, Сина и Светия Дух!" Всеки понеделник и първи петък от месеца желаещите могат да закупят с намаление от останалите в наличност кости на светията, като черепите вървят "два на цената на един". Поклонниците от Созопол се радват и на нова придобивка - възможността да пътуват с 30 минути по-бързо до Старосел по новата магистрала Йерусалим-Созопол-Старосел. Автомобилите, с които се разхождат, са произведени в Ловеч и се задвижват с газ от Трите Големи български находища. Посещавайки българското Мачу Пикчу, имат редкия шанс да видят бедрена кост и кътник от единствения европейски индианец. Той е емигрирал в България през далечната 2000 пр.н.е. предусещайки политико-икономическата криза на Америка и гоненията на конкистадорите. Негови преки потомци населяват Факултета, София - доказано е със съпоставителни ДНК анализи и писмени източници, открити от професор Б.Димитров. В новооткрития близо до Мачу Старосел Пикчу мол, "ДаМол", туристите могат да се насладят на кюфтета от истинска кайма, прокарвай ги с айрян от истинско мляко, надоено от истински доячки. От книжарница "Веселин Маринов", кръстена на великия български бард с и без китара, чужденците могат да си закупят новото луксозно издание на "Винету" с твърди корици. Всеки петък от 12:00 до 13:30 тяхното копие от книгата може да бъде подписано лично от Премиера на РБ Бойко Борисов. В новооткритата спортна зала "Мачу Старосел" всяка събота-неделя се провеждат мачлета между Г-н Борисов (от една страна) и сборна команда от 15-те най-добрите нападатели в света (от друга страна). Г-н Борисов обикновено побеждава на нула, а най-голямо шоу за зрителите е, когато сборната команда успее да отбележи гол. Парите от демо мачлетата отиват директно за подобряване на сомалийската инфраструктура и разширяване на Сомалийския залив, през който изнасяме втечнена газ за Катар и Азърбайджан. И т.н."

Гьоте посред лято

2010-08-02T12:53:00.001+03:00

***
Да знаеш не е достатъчно, трябва да го прилагаш.
Да желаеш не е достатъчно, трябва да действаш.

***
Хората първо се разболяват, за да спечелят пари, а после харчат тези пари, за да спечелят здравето си.

*** Мъдростта може да бъде открита единствено в истината.

Йохан Волфганг фон Гьоте

Ретро хард

2010-07-26T12:30:00.009+03:00

Не мога да не споделя какви красоти трябваше да правя за украса на една култува кръчма, както се казва напоследък.
Да не си мислите, че еротиката и особено по-хард частта е от скоро.

С интерес разглеждам цял един такъв албум с подобни фотографии от периода 1850 (!) - 1960 г. - френски - Jeux de Dames Cruelles, автор Serge Nazarieff. На английски CRUELTY е жестокост, предполагам такава е темата. Тези избрани картини са от 30-те години на 20 век.

Това е изкуство! Не бъдете пуритани!

Невчесани мисли

2010-07-19T09:35:00.001+03:00

Станислав Йежи Лец (1909 - 1966) е полски писател от еврейски произход.
Поет, сатирик, автор на афоризми, известни с общото заглавие "Невчесани мисли".
--------------------------

"Чувал съм, че светът е красив" - казал слепият. "Така казват" - отвърнал зрящият.

Истински ексхибиционизъм - да показваш нещо, което нямаш.

На мълчащия не може да се отнеме думата.

Полуинтелигентът не обича полутоновете.

Да имаш толкова слушатели, колкото подслушвачи!

Когато населим пустините, ще изчезнат оазисите.

Интелектуална провинция - опит да се мисли далеч от мозъка.

Евнухът: "Защо ми е само една жена? Трябва да имам харем.

Праволинейни, внимавайте на завоите!

Е, проби с глава стената. Какво ще правиш в съседната килия?

Общуването с джуджета деформира гръбначния стълб.

Плувай след акулата - ще стигнеш до човек.

Късно е да удариш по масата, когато си вече в тепсията.

Понякога ми се струва, че съществуването е всеобща халюцинация на човечеството.

Той е решил да се самоубие, но чака потопа.

В Рая трябва да има всичко - значи и ад.

Превод: Иван Вълев

И още - Уикицитат:

http://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2_%D0%99%D0%B5%D0%B6%D0%B8_%D0%9B%D0%B5%D1%86

1000

2010-07-13T10:40:00.004+03:00

За хилядата дребни неща в живота, които носят радост

http://1000awesomethings.com/

Защо ли за жалост, на третината от тях дори, не мога да се усмихна?!

Втората

2010-07-05T09:01:00.006+03:00

Втората любов

започва с тихи стъпки.
Втората любов започваш с тихичко озъртане.

И надежда да не бъде забелязано.
Втората любов започва като люлка в парка – пазиш се от други люлки, сядаш предпазливо и започваш бавно да се движиш. Не че те е страх от падане. Не.
Теб те е толкова страх, че дори се страхуваш да се залюлееш.
Втората любов започва с бавно залюляване напред-назад, напред-назад, озъртане, забавяне, напред-назад. Краката винаги на пода.
Втората любов проскърцва леко. С мирис на ръжда.
Стряскане, озъртане, страх ме е. Да се залюлея.
И после пак – напред, назад, напред, назад.
Набереш ли малко смелост, започва люшкането.
(озъртане. за всеки случай.)
Прекалено много мислене.
Да, втората любов започва с мисли.
Втората любов носи печата на първата на своето чело, въпреки че никога не я е срещала.
Втората любов.
Те кани с разтворената длан на възрастен, която ти предлага сигурност.
И твойто тихичко озъртане дали не си отново в капан.
Тя идва в съня ти с образа на болка само за да хвърля камъни в жигосаното ти сърце.
И виждаш огъня като опасност от пожар, но не и като пламъците, които топлят.
Втората е обречена да чака.
Докато отново се изправиш, докато отново вдишаш светлина, докато отново разрешиш на себе си да усетиш топлина.
Докато освободиш детето, докато се залюлееш силно и си позволиш да се обвиеш в красота.
И тя те чака.
Докато събуеш обувките, потъпквали мечтите, докато се престрашиш да хванеш искрата и да запалиш звездите, докато се осмелиш да си простиш.
Докато се преосмислиш и откачиш душата от онази кука.
Докато спреш да мислиш и си позволиш на дупката да се разпука.
И тя ще бъде там.
Втората.
И тя ще бъде друга.
Ако само й дадеш да бъде.

Втората любов започва с тихи стъпки.
Чух я.

Екатерина Карабашева
Ах, Мария (http://ahmaria2009.blogspot.com/)

All Our Yesterdays. Alan Parsons

2010-06-27T18:27:00.004+03:00

Отдавна чакана нова песен от Alan Parsons!

All Our Yesterdays

http://www.alanparsonsmusic.com/

Дърво

2010-06-23T10:17:00.005+03:00

На излизане от Рая, Адам се обръща към Господ:
„Може ли един последен въпрос?! Вярно е съгрешихме – вкусихме забранения плод. Но ти каза, че е дърво на познанието. Като го опитаме ще разберем Доброто и Злото, но аз продължавам да не знам нищо? Защо? Какво е това странно име – Дърво на познанието?”
Господ, троснато:
„Дървото си е мое, ще го наричам както си искам!”

Любен Дилов-син

12 мъжки правила за Мондиала

2010-06-16T07:12:00.001+03:00

В чест на Мондиал 2010!

Скъпа жено/ любима/ приятелкo/ изгорo/ или каквато и да било представителка на противоположния пол, която може да бъде засегната от следващите редове.

1. Между 11 юни и 11 юли 2010 година трябва четеш редовно спортните страници на вестника, за да имаш представа какво се случва в света на футбола и по този начин да можеш да взимаш отношения по време на разговорите с мен. Ако не направиш това, ще те гледам с лошо око, или тотално ще бъдеш игнорирана. НЕ СЕ оплаквай от липса на внимание.

2. По време на световното телевизорът е само мой. По всяко време. Без изключения. Ако дори хвърлиш око към дистанционното, ще го загубиш (окото).

3. Ако трябва да минеш пред телевизора по време на мач, нямам нищо против, стига да го направиш лазейки на пода, без да отвличаш вниманието ми.

4. По време на мачовете ще съм сляп, глух и ням, освен в случаите, в които ще имам нужда от нещо за пиене или ядене. Трябва да си луда, ако си мислиш, че ще те слушам, ще отворя вратата, вдигна телефона или бебето, което тъкмо е паднало на пода....няма да стане.

5. Добра идея ще е да държиш по всяко време поне 12 бири в хладилника както и неща за ядене. И, моля те, не прави физиономии, когато приятелите ми идват вкъщи да гледаме мачове. В замяна ти обещавам да гледаш телевизия между 12 часа вечерта и 6 сутринта, освен ако не дават повторение на някой супер мач, който съм изпуснал през деня.

6. Моля, моля, моля те!!! Ако видиш, че съм разочарован, защото любимият ми отбор е паднал НЕ КАЗВАЙ: "Нищо толкова не е станало, това е само мач." Ако кажеш нещо подобно, само ще ме ядосаш повече и ще те обичам по-малко. Запомни, ти никога няма да знаеш повече от мен за футбола и твоите "успокоителни думи" могат да доведат само до скъсване/развод с мен.

7. Може да седнеш до мен, за да гледаме един мач заедно и да ми говориш на полувремето, но само когато има реклами и ако резултатът от първото полувреме ме удовлетворява. В добавка, моля да отбележиш, че казвам "един" мач. Следователно, не използвай Световното като глупаво извинение "да прекарваме време заедно".

8. Повторенията на головете са много важни. Не ме интересува дали съм видял гола, искам да го видя пак. Много пъти.

9. Кажи на приятелките си да НЕ идват вкъщи или да правят партита с бебета или деца, или събирания, които да изискват моето присъствие, защото:
а) няма да дойда; б) няма да дойда и в) няма да дойда.

10. Но ако мой приятел ни покани на вилата му през уикенда да гледаме мачовете, отиваме веднага.

11. Обзорното предаване за Световното всяка вечер е толкова интересно, колкото са и самите мачове. Дори не си помисляй да казваш: "Ама ти нали гледа този мач... защо не пуснеш нещо, което да е интересно на всички?", защото отговорът ще бъде: "Виж правило 2."

12. Последно, моля те, запази за себе си изрази като: "Добре, че Световното е само веднъж на 4 години". Аз съм имунизиран към тях, защото преди и след световното има Шампионска лига, Висша лига, Италианското Калчо, Български мачове, Испанската Примера, ФА Къп, Европейско и т.н.

Послепис: Ако по време на Световното закъсаш с колата някъде в провинцията, или където и да било: Обади се на полицията или Пътна помощ. Благодаря за съдействието.

Великото сърдито старче

2010-06-10T22:41:00.012+03:00

С малко закъснение разговор по скайпа за
Боб Дилън

3.06.2010. София. Концерт на

Боб Дълън.

Atos: Kак мина концерта?
Atos: Сложи някоя снимка

Ana: Нито една нямам
Ana: Мина добре, малко разочарована съм. Или не съм? :)
Ana: Дойде, пя и не каза една дума в повече - Дойдох, видях, победих! За него важи в пълна сила, въпреки одумките ми.
Ana: Стоеше като обиден на публиката, а и тя, като че ли към него.
Ana: Ама той си е бил винаги дръпнат и опак.
Ana: Нито една известна песен. Е, почти. Имаше нещо като кавъри по-скоро - с нов аранжимент. Нови пя. Но си пя човекът и свири на хармоника и на йоника. Харесвам хармониката му. На моменти се просълзяваш...
Ana: Имаше по-дрезгав глас отколкото го знаех, като да се караше на някой :)

Atos: Не ги разбирам такива хора
Atos: Прелетял хиляди километри за концерт и сърдит ???

Ana: За него винаги се казва, че е малко инат. Отказал всякакви снимки. Концерта не се снимал и от организаторите даже. Нас ни претърсваха за фотоапарати. Не каза "добър вечер, София", не флиртува с публиката. Като че ли много комерсиално направи всичко, а уж е бунтар. Дойде, видя ни и пя. Толкова. Един служебен бис с три песни, май от куртоазия. Състава около него беше по-деен, но не можа да се развихри заради него. Все пак той е главният. Ами какво да се прави - великите така правят :) И Стинг, помня, беше така. Идват да пеят. Една излишна дума и крачка не правят. То и все пак, това се иска от тях. Нищо друго. Нямаше шоу. Нямаше шарена сцена.
Ana: Но нищо, като цяло съм доволна. Исках да го видя и го видях! Може би, малко повече го идеализирах в представите си, но важното е, че нося музиката му в сърцето си. Личната среща, ако не беше това, което очаквах, то музиката му е тази, която винаги ще обичам и славя.
Ana: И друг е въпроса, че бях толкова далече от сцената, че не го видях дето се вика :) Беше с прословутата си каубойска шапка, под която се криеше. Може и да не беше той ;)

Muse

2010-05-30T16:20:00.012+03:00

Новите ми музи! До скоро не ги бях чула и видяла. Пък те били модерни. И взеха... че ми харесаха. Много! Не заради модерното. Даже чух, че ги харесват малките руси старлетки, а аз не съм нито много малка, нито много руса :) Дори не харесвам филма с вампири, на който скоро направиха саундтрака.
Музиката ми харесва. Някак си политам...
----
П.П. Съжалявам - нямаме авторско право. Но поне наоколо в списъка има други, все още видими клипове...

Монолог на вещицата

2010-05-21T07:03:00.000+03:00

Вечерта въобще не беше синя.
Нямаше цветя и пеперуди.
Аз замествах спящата царкиня
до деня, във който се събуди.
Принцът беше жаден да обича,
а пък тя — безпаметно заспала.
Тъй че се престорих на момиче.
Лесно е — с една магия бяла.
Черните магии ги забравих,
във мига, когато ме погледна.
Знаех — сто години ми остават.
Знаех, че ще бъда предпоследна.
Изведнъж ще ме разлюби, знаех.
И не бих могла да го опазя.
Можех да го удуша накрая,
но ми свърши всичката омраза.
Укротих се. Е, така да бъде!
Да отива и да я целува.
А сега принцесата ме съди,
че мъжът й нощем ме сънувал…

Камелия Кондова

Тост VI

2010-05-15T09:36:00.001+03:00

***
Има такава грузинска мъдрост:
"Ако искаш да вземеш правилно решение, посъветствай се с жена си и направи точно обратното!"

Да пием за нашите жени, които ни помагат да намираме правилното решение в сложни ситуации!
***
50 годишнина...
Масата подредена тържествено, свещите запалени, старите приятели заели местата си. Рожденничката от единия край на масата, любимия от другия. Идва момента на тоста. Съпругът става и вдига чаша:
- Аз не пия за твоите 50 г., когато си студена като таратор...., не пия и за твоите 40 г. когато беше още силна като добър гръцки коняк...., не пия и за твоите 30 г., когато беше буйна и се пенеше като френско шампанско...., пия за твоите 20 г., когато те взех и беше като хубава сочна праскова!!!
Рожденничката се усмихва мило на мъжа си и вдига чаша:
- Аз не пия за моите 20 г., когато ме взе и вярно, че бях хубава и сочна праскова, но ти ме взе нагризана...., не пия и за моите 30 г., когато бях буйна и искрях като френско шампанско, но ти обираше само пяната...., не пия и за моите 40 г., когато бях силна като гръцки коняк та трябваше да го пиете двама...., пия за моите 50 г., когато съм студена като таратор, който ти би изкусал с огромно удоволствие стига да имаше с какво...., но има добри пиячи, за които студения таратор е най-доброто мезе!

Да пием за добрите пиячи!

***
Като си говорим за култура и почвата и у нас, би следвало да споменем нещо и за културата на пиенето. Според скромното ми мнение сядането на маса е ритуал, който трябва да бъде уважен от някой подходящ тост, отговарящ на следните общи условия:
1. Да е достатъчно дълъг и отегчителен
2. Да има неочакван край
3. Да съдържа някаква поука или дълбока житейска истина

От тази гледна точка бих искал да ви предложа със съкращения един доста любопитен такъв и очаквам дейно участие по запълването на дупките в пиянския фолклор.

В едно китно родопско селце в стопанството на бай Генчо Лозаря се били събрали да си разказват нощните подвизи коча, пръча и шопара. Трябва да се отбележи че те предварително били заплашени с кулинарните умения на стопанката, ако не започнат да си вършат работата по умножаването на челядта си.
Първи шопарът с явно задоволство обяснил “Аз като се прибрах, като опнах мойта свинкя па и раздрусах цицките и срутихме кочината.”
Кочът скромно разказал:
- Аз пък като подхванах тая ми ти овца, отпред, отзад та цела нощ, силици не ми останаха.
Пръчът доволно разклатил рога и не пропуснал да се похвали:
- Връщам се аз в кошарата и почнах да се въртя около козата. Пуснах един два аромата, погладих попската брадичка, мушнах и си легнах с чиста съвест.
Та да пием с мерака на шопара, издържливостта на коча и елегантността на пръча, за да не играе ножа.

***
Когато дошла есента и птиците полетели на Юг, цялото ято се издигнало вкупом. Само една малка, но горда птичка, полетяла нагоре, нагоре, право към слънцето. Тя се издигала все по-високо и по-високо, докато накрая то изгорило перата и и тя паднала на дъното на най-дълбоката пропаст...

Да пием за това - колкото и високо да летим, нека никога да не се отделяме от колектива!

***
Има такава грузинска мъдрост: ако искаш да вземеш правилно решение, посъветствай се с жена си и направи точно обратното.

Да пием за нашите жени, които ни помагат да намираме правилното решение в сложни ситуации!

***
Живял някога богат и силен крал. Циганка обаче му развалила рахатлъка, като му предсказала, че жена му ще роди не от него. Чудил се той и решил: скрил я в най-високата кула в кралството. Но след една година тя все пак родила.

Да пием за Карлсон, който живее на покрива!

***
Един умен човек е казал „ Нищо не съкращава животът повече, от времето което се губи между тостовете”.
Да пием за това да живеем колкото може по-дълго!

***
Докога пият жените математички?
- До безкрайност.
Докога пият жените химички?
- До загуба на реакция.
Докога пият жените медички?
- До загуба на пулс.
Да пием за жените физички, които пият до загуба на съпротивление!

Приказка за не златната рибка

2010-05-09T10:24:00.001+03:00

Впечатлено и споделено от детската енциклопедия на Криси и по негова молба.

Зъл вампир
С дължина от 30 см. рибата-вампир Chauliodus sloani е голяма за дънна риба. В мрачните дълбини тя се справя по много хитър начин с привличането на плячка. При поклащане дорзалната (гръбна) перка се превръща в бляскава примамка. По същия начин действа мухата, закачена на куката на рибарска въдица, но с една огромна разлика – всяка риба, изкушила се от това, което е видяла, ще се натъкне на ужасяващите челюсти вместо на сочен червей. Силата на захапката е като при натиск от менгеме.

Ужасяващи зъби
Anoplogaster cornuta – или наричана още риба-страшилище, е дълбоководен чудак с ужасяващи зъби. Кръстосвайки водите на 600 метра дълбочина, той лови сепии и други хрупкави вкусотии, а на 2000 метра преследва риба-дракон и подобни зъбати плячки.

Еволюция

2010-04-30T00:19:00.000+03:00

To Do list

2010-04-28T00:02:00.000+03:00

Да изгреба бръмбарите от мозъка си.
Да засадя на тяхно място зюмбюли.

Минерва

Свирепо настроение

2010-04-22T22:28:00.002+03:00

Хи-хи, много си забавен, хи-хи, свестен си... ама като не си готин, поне да беше малко богат... веднага тръгвам с тебе...

Някоя го беше написала на Миро :(

Мрежа за социални контакти

2010-04-16T00:01:00.000+03:00

Когато бях малък, другите деца не обичаха много да играят с мен. Когато майките им ги питаха защо, те изтъкваха две основни причини – че съм бил дебел и че съм получавал само шестици. Аз искрено страдах от това и дори се записах да тренирам борба, за да отслабна – в резултат на което скоро последователно набих всички, но пак не ме обикнаха. Сигурно е било заради шестиците.

Породените в този период от живота ми комплекси ме оформиха като самотник, макар и доста интелигентен (отново подозирам шестиците). Но винаги ми е липсвало искреното общуване с непознати хора, с които да мога да споделям мислите и мечтите си.
И ситуацията си остана такава, докато се появи Фейсбук.

Само че и тогава в началото беше трудно – нали някой трябва да те покани да му станеш приятел, а като не познаваш никого... И един познат ме посъветва – ами създай си група и хората ще дойдат. Каза, че основното било да си избера благородна кауза, да визирам нещо популярно и групата да бъдела отворена за всички желаещи.
Останалото идвало само.

Лошото се оказа, че всяка кауза, за която успях да се сетя, вече съществуваше. Имаше „Фенове на пържения боб” и „Врагове на мусаката”, група „Забрави каквото си научил” и друга - „Да си спомним за затвора” – абе изобщо всичко. И когато вече бях почнал да се отчайвам и отидох да хапна ( навик от детството) , нещо се се мярна на пода и изчезна под шкафа.
Така се роди групата „Да спасим кухненските хлебарки”.

Преписах каквото намерих в Уикипедия, сложих снимка на лъскаво насекомо и зачаках нови приятели.

Първите двама дойдоха почти едновременно, вероятно от някой форум, понеже веднага се скараха. В продължение на десет поста изясняваха кой бил „синьо говедо” и кой – „чорбар”, а после изчезнаха също така внезапно. Дори не успях да се включа в дискусията.

После се присъедини някакъв „ Иван от Еверест” и напсува правителството. После напсува бизнесмените, полицията, съда и международното положение. Внимателно го попитах какво мисли за съдбата на вечно преследваните кухненски хлебарки – смята ли, че в едно цивилизовано общество...?
Тогава той напсува и мен и изчезна.

Следващата беше „Мимчето”. Тя сподели, че хлебарките са едни мили пухкави същества, които се катерят по дърветата и ядат евкалиптови листа. Дори каза, че тя самата имала като малка подобна играчка и обичала вечер да заспива с нея.
Внимателно попитах да не би случайно да има предвид коалите. Момичето помисли, отговори, че вероятно – да, но и хлебарките също били много мили същества и...не довърши. Вероятно междувремено се бе присъединила към още някоя група.

Почаках още малко, а после влязох под измислен ник и написах, че това е една много благородна кауза, понеже у нас хлебарките за съжаление вече са на изчезване , та...
„Ти луд ли си бе ?” – гласеше следващия пост – „Два месеца ги тровя - и нищо. Жената не смее да влезе в кухнята да ми направи салатка – вика, много гладно я гледали. Какво ти „на изчезване”, станали са като костенурки и нощем като тичат, трополят и ме събуждат.”
Опитах се да обясня, че подобни мутации не са много характерни за хлебарките, но него вече го нямаше.

Докато чаках следващото посещение се разрових из интернет и допълних знанията си по въпроса. Дори се почувствах малко като опитен хлебарковед.
Оказа се – напразно.

„Отдавна чаках подобна дискусия” – гласеше следващия пост – „Още щом прочетох Кафка, разбрах че нещо такова рано или късно ще се появи. Присъединявам се с удоволствие.”
„Ами.. благодаря. Аз просто исках да се опълчим срещу човешката жестокост, която..”
„Да, да, хората са жестоки... Много сте прав. Пълзя си аз оня ден по пода и един като ме подгони с чехъла...”

Излязох светкавично от Фейсбук, за по - сигурно дори угасих компютъра, облякох се и отидох в кварталната кръчма. Макар че там ракията е малко менте, хората са нормални - поне до третата чаша...
Но са искрени и най – важното – виждаш кой седи срещу теб. А в социалните мрежи...

Тимур и неговите командоси

Когато бях ...

2010-04-15T12:05:00.002+03:00

Когато бях на 16 г. си мечтаех да си имам гадже.
На 18 най-после си намерих. Но нямаше никакви чувства. Затова реших да си търся сантиментално и много чувствително момиче.

На 21 си намерих. Тя беше толкова чувствителна, че се разплакваше от най-малкото нещо. По цял ден плачеше за какво ли не, а отвреме навреме заплашваше че ще се самоубие. Затова реших, че ми трябва темпераментно, динамично момиче.

На 26 си намерих. Тя кипеше от енергия. Започваше едновременно десет неща и без да завърши нито едно на другия ден започваше нови десет. Отначало беше много интересно, но после започнах да се чувствам като идиот около нея. Много енергия, но без посока. Реших да си търся умно и практично момиче.

На 31 я намерих и се ожених за нея. Тя беше много умна и здраво стъпила и с двата си крака на земята. Беше толкова практична, че се разведе с мене и ми взе всичко, което имах.

Сега съм стар и мъдър.
И си търся момиче с големи цици.

Богомилско

2010-04-09T09:34:00.003+03:00

Като за след много светъл празник
...

Добрите хора лесно се обичат,
магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника,
да ти приседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти
и да те иска прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата
и нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек и не заплаче.

Веднъж сълза отронил е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш вече -
добрите хора лесно се обичат.

Камелия Кондова

ПостВеликденско

2010-04-05T21:41:00.004+03:00

Ама че картинка!
За или против?

Clipart Illustration of Jesus Boxing With The Easter Bunny, Socking Him In The Face As He Spills And Breaks Eggs From A Basket

Любендиловизми

2010-04-02T01:13:00.000+03:00

Любен Дилов-син си спомня още пиянски приятелски изповеди от новогодишните празници: "Две години живях с една жена и всичко беше прекрасно. После започнаха капризите: "Как се казваш?", "Какво работиш?"...

Любен Дилов-син се чуди - би ли казал Форест Гъмп следното: „Жената е като пощенската марка. Оближеш ли я отзад, ще ти се залепи”… Или трябва да си българин, за да го кажеш?

Любен Дилов-син си приомня с особено умиление една от многото пиянски изповеди на приятели около Нова година: „Чета надписи: „Тук беше Пешо”, „Тук беше Иван”, „Тук беше Кольо”. Чета и незнам защо се напрягам. Дали, защото са грозно написани, или защото ги чета от вътрешната страна на вратата на гардероба, в спалнята…”

Любен Дилов-син: осъзнайте се - една крачка ви дели от пластмасовата елха до безалкохолното шампанско и гумената жена… Не е голяма беда, ако кучето ви има бълхи. Беда ще е ако има блог!

Любен Дилов-син чу колежка да споделя: "Случи се нещо невероятно! Моят снощи - първо един час любовна игра, после два часа чутовен секс и -накрая - три часа просто си говорим..." По същото време, съпругът пред колеги: "Абе..какво ми се случи вчера...Първо един час не ми става, после два часа неуспявам да свърша, и накрая като се разсъних нещо..." Да вдигнем тост за чудесното разбирателство между половете!

Любен Дилов-син смята, че чудеса стават всеки ден! Всяко бебе се ражда без предни зъби и задни мисли. Всеки човек поне веднъж ще бъде предаден и разпнат, заради греховете на другите. Въпросът е дали да превърнеш живота си в метафора, или да си остане статистика. Ирод пратил да избият младенците - статистика! Едно бебе оцеляло - метафора! Весела Коледа!

Любен Дилов-син ще сподели нещо лично: Като тийнейджър, за да не свърша преждевременно, спрягах таблицата за умножение. И ...ето че сега започна да ми става от нея! Не знам на лекар ли да отида, или на математичка?

Любен Дилов-син: Ако се срещнат две еднакво силни армии, ще победи по-тъжната, казва Конфуций. Човек с трабант, по-леко приема катастрофите, добавя застрахователният агент. А на един магазин в Назарет - 2000 години след Витлеемската звезда - виси табела: Заминавам на фронта. Ще се върна след 15 минути...

Любен Дилов-син получи от руски приятели рецепта за празничен коктейл "Кто кого" - 50 грама виагра с 500 грама водка. Питам: Юрий Иванич, ама наистина ли го правите това? "А, правим го! - отговаря ми - Вятър! Аз и секс-куклата вече използвам само за грейка. Пълня я вечер с топла вода... Кой казва, че любовта не топли?

Любен Дилов-син: "Във всяка жена трябва да има загадка" - казва Нина и изяжда сборник с ребуси… А аз й отговарям с първо правило в очакване на зимата: Не лови с език снежинки, докато не се убедиш, че всички птици са заминали на Юг.

Любен Дилов-син разсъждава над концепцията „… а вечерята дай на врага си”. Преди да дадеш вечерята, трябва да провериш дали врагът не стои по-високо от теб в хранителната верига. Дали вечерята не си самия ти. И още – ако стриктно спазваш това правило - вероятно скоро ще се сдобиеш с нов приятел и трябва да го преместиш в часовото врем...е, когато се разделя обяда. Изобщо … не е читава тази работа! Вечеряйте си, моля.

Любен Дилов-син ...на старини Пинокио силно страдаше от болки в ставите. И често с груби думи проклинаше Джепето, който – уж пропил се от мъка по дървеното си момче - изпи и течността срещу дървояди… Животът е за понасяне! Леко носене и лека седмица!

Любен Дилов-син вече е убеден, че свинският грип се разпространява главно чрез средствата за масова информация, но зъболекарят ми продължава да се страхува повече от мен, отколкото аз от него... В крайна сметка - да избереш обикновен, или ректален термометър е само въпрос на вкус!

Любен Дилов-син специално иска да поздрави тази сутрин жените, които мечтаят да се събудят в леглото си, а до тях – принца на бял кон! За всички останали - най-новата молитва на програмистите: "God, save as..."

Любен Дилов-син твърди, че пингвините не са просто затлъстели лястовици. Някога пингвините можеха отлично да летят, но постоянното болезноно приземяване върху твърдия лед, постепенно ги отказа от тази светла идея. Давайте си сметка, че и тъмнината се движи със скоростта на светлината.

Любен Дилов-син научи, че като основна причина за брака, любовта заема 4-то място след глупостта, алкохола и парите… Но има и добра новина - говори се, че когато умира сисадмин, пред очите му – като на филмова летна – притичват всички пароли...

Казано във Фейсбук от Любен Дилов-син

Сюрреализъм и реалност

2010-03-30T16:24:00.001+03:00

Разказът на една фотография

Филип Холсман (1906-1979), e фотографът създал тази снимка. Той харесвал да снима скачащи хора. Твърдял, че по време на скока, обекта на снимката неволно показва своята истинска, вътрешна същност.

6 часа, 28 подскачания, пълна стая с помощници, хвърлящи във въздуха водата от ведро и разгневени котки - така се родила тази снимка. На заден план на снимката се вижда незавършения шедьовър на Салвадор Дали «Leda Atomica».
Художникът е представен като ядрото на атома, около което се носят в пространството вместо електрони - стол, котки, статив с платно и вода. За да направи този кадър Холсман използва много мощни светкавици в студиото си, които му осигуряват голяма рязкост. Дали подскача в момента на снимката, в същото време трима асистенти подхвърлят котки, а четвърти плиска вода, която от бързата скорост стои като замръзнала във въздуха… За тази снимка, фотографът е направил 28 дубъла! Холсман искал вместо вода да използва мляко, но за след военно време това било невъзможно.

Особено плодотворно е сътрудничеството на Салвадор Дали с фотографа Филип Холсман. Той направил цяла илюстрирана книга за Дали. Странните фотографии наподобяват картините на великия художник. На една от тях Дали гледа към череп, съставен от телата на седем голи девойки.

“Dali Atomicus”,
Филип Холсман, 1948

Първата кола

2010-03-24T09:29:00.005+02:00

Първата кола е като първата жена. Каза Марио.
Първата кола е като все едно да си купиш нова холова гарнитура. Каза Тита.
Пък после иди приказвай, че жените били

по-романтични от мъжете.

Аз още не знам какво да кажа за първата си кола. Може би когато имам втора, ще мога да кажа нещо за първата :) Иначе е малка дъртанянка Опел Корса.

Хайде, безаварийно каране!

Пролет

2010-03-21T01:35:00.000+02:00

Поетът се разсърди, че не мога
пиянските му стихове да слушам.
Повтаряше ми: “Пратеник на бога съм!”
От богове ми е дошло до гуша.
Художникът по тъмната ми бемка
се замечта и го налегна дрямка.
А аз сред всичките му светлосенки
не станах светла — станах само сянка.
Актьорът с мен си проигра късмета —
препъна се на сцената и… падна.
Напих се вече на любов, момчета!
Напих се, казвам, никак не съм жадна.
На всичките любови — много здраве.
Не искам по горите да се губя.

Обаче щъркелите продължават
на моя покрив точно да се любят.

Камелия Кондова

Да живей България!

2010-03-03T19:45:00.002+02:00

Боб и Баба Марта

2010-03-01T10:28:00.007+02:00

Честита Баба Марта с една хубава бъдеща новина

Концерт на Боб Дилън в България!!!

Американската легенда Боб Дилън ще изнесе концерт в България през юни, съобщава официалният сайт на изпълнителя http://www.bobdylan.com/.
Събитието ще е в София на 3 юни и ще бъде част от европейското турне на музиканта, което ще премине през Румъния, Македония, Сърбия, Хърватия, Словакия, Чехия, Словения и Австрия.
Концертът все още не е обявен официално от български организатор, но се очаква информацията да бъде потвърдена всеки момент и билетите да бъдат пуснати в продажба.

Update:
Датата за концерта на Боб Дилън (Bob Dylan) в България, анонсирана на официалния му сайт, бе потвърдена от промоутърите "София Мюзик Ентърпрайсис".
Митичният музикант ще се представи за първи път у нас в рамките на IX-тото поредно издание на фестивала "Arena: Мuzika". Шоуто на Робърт Цимерман, както е истинското име на барда, е в зала 1 на НДК от 20.00 ч. на 3 юни. Той е вторият сигурен хедлайнър на фиестата, след сър Елтън Джон (Elton John).
Билетите ще бъдат с цени от 50 до 150 лева. Продажбата им стартира на 4 март, четвъртък. Те могат да бъдат намерени в Билетен център, НДК, на касите на "Тикетпро-България" и неговите партньори, както и онлайн на адрес - www.ticketpro.bg

След цели пет десетилетия на сцената, Боб Дилън продължава да бъде най-влиятелната фигура в историята на американския рок-ен-рол. Спонтанен и непредсказуем, великият музикант е едновременно обожествяван и критикуван във времето дори за най-малките си артистични промени, докато цели поколения музиканти постепенно и завинаги остават подвластни на идеите му. Текстовете му – първите в рока, определяни като истинско литературно изкуство, стават толкова широко популярни, че не остават чужди дори за влиятелни политици от ранга на Вацлав Хавел и Джими Картър. Чрез одухотворяването на оригиналното фолклорно звучене, Дилън възражда жанра на пишещите певци. Неговите поетични изпълнения в типичен носов спонтанен вокален стил, подсилени от електрическото звучене на бенда, дават ново значение на понятието „поп” и не след дълго завинаги определят стила му като един от най-подражаваните в историята. Съвместните му записи с ветераните Nashville дават нов смисъл на взаимодействието между рок и кънтри, за да се роди кънтри рокът на 70-е. През 80-е и 90-е години Боб Дилън не губи способността си да предизвиква, изненадва и да влияе на слушателите си: прави го по-завладяващо от всякога.

Истинското му име е Робърт Алън Цимерман. Семейството му се мести в Хибинг, Минесота, когато е на шест години. След заниманията си по китара и хармоника, младият Робърт сформира групата Голдън Хордс (The Golden Chords) още през първата си година в гимназията. По-късно е приет в Колежа по изкуства към "Минесота Юнивърсити". По време на трите му семестъра там започва своята соло кариера, свирейки в различни клубове под псевдонима Боб Дилън, а официално променя името си през 1962.

Дилън се мести в Ню Йорк през януари 1961, където се среща със своя идол Уди Гътри. Няколко съвместни проекта довеждат до подписването на договор с "Columbia" за продуцирането на първия албум на таланта Боб Дилън. До 1964 той има зад гърба си внушителния брой от над 200 концерта на година. С албума "Bringing It All Back Home", издаден през 1965, музикантът изненадва феновете си с деликатното отдалечаване от чистото фолклорно звучене. Музиката, която Дилън прави между 1965 и 1966, е своеобразна революция в рока. Изпълненията и студийните му албуми, записвани на живо, са пълни с енергия, дълбочина и откровение. През това време той издава "Highway 61 Revisited" (1965) и "Blonde Оn Blonde" (1966). Текстовете на песните в тези два албума са много дискутирани и анализирани и единодушно обявени за новаторски в музикалната история. По един откровен, на моменти яростен и жаргонно-закачлив начин той успява да обедини литературните и фолклорни традиции.

През 1967 Мартин Скорсезе прави документален филм за бенефисния концерт на Дъ Бенд (The Band) - "The Last Waltz", един от специалните гости на които е и Боб Дилън.

Платиненият албум "Slow Train Coming" (1979) му донася първата награда "Грами" ("Grammy") за най-добър рок изпълнител. През 1989-а издава проекта "Oh Mercy", който е най-добре посрещнатият му албум през 80-е.

През 1990 Дилън получава най-високото литературно отличие на Франция - Commandeur dans l'Ordre des Art et des Lettres, а 1991 през - "Грами" за цялостен принос в областта на музиката.

През 1992 повече от 30 именити музиканти почитат 30-годишнината от издаването на първия албум на музиканта на "New York's Madison Square Garden".

В средата на 90-е години Дилън съживява концертните си изпълнения и събира една от най-добрите банди, които е имал до момента. Изпълнението му по време на фестивала "Woodstock" 1997 е незабравимо, а по-късно същата година прави и "MTV Unplugged" с най-новия член на бандата си на клавири - Брендън О'Брайън (Brendan O'Brien), продуцентът на Пърл Джем.

Дилън свири пред папа Йоан Павел Втори в Болоня, получава и наградата на "Kennedy Center" за цялостен принос в музиката.

mysound.bg

Приятелско

2010-02-15T22:20:00.000+02:00

Приятел си. Ще поиграем карти.
Ще пием за мира и за жените.
(Завиждам на родените във Спарта —
как трудно било да сдържиш сълзите.)
Приятел си. Така ми е спокойно.
Е, разкажи за твоето момиче.
Отдавна сме погребали виновните.
Мъжът ми е добър. И го обичам.
Да ти налея още? Уморен си…
И аз съм уморена, но е празник.
Отдавна, както казваш “влязох в релси”.
Отдавна, както казваш, “Няма празно”.
Хлапашкият ми сал е здраво вързан.
Научих се да имам и да губя.
Сега си тръгвай. Бързо, много бързо!

Защото, всъщност искам да се любим…

Камелия Кондова