Съвременна притча
Две бебета си говорят в корема на бременна жена.
Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането?
Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.
Н: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?
В: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.
Н: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот - пъпната връв - и без друго е твърде къса.
В: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.
Н: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.
В: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.
Н: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?
В: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея, без Нея не можем да съществуваме.
Н: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.
В: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?
Две бебета си говорят в корема на бременна жена.
Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането?
Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.
Н: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?
В: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.
Н: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот - пъпната връв - и без друго е твърде къса.
В: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.
Н: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.
В: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.
Н: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?
В: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея, без Нея не можем да съществуваме.
Н: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.
В: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?
Хубаво е, че диалога завършва с вярващото бебе.:)
ОтговорИзтриванеНадежда винаги има! :)
ОтговорИзтриванеДори и в това трябва да вярваме.:)
ОтговорИзтриванеСъгласен съм с вас относно надеждата, но не е лошо да погледнем и от другата страна - реалната. Как би изглеждал разговорът, ако Мама е наркоманка и не излиза от нощни барове? В такъв случай бихте ли направили връзка между религията и този разговор, и ако не, защо? Знам, че е притча все пак, но щом си задавам тези въпроси или тя не е обмислена както трябва...или това, в което вярваме. Поздрави ;)
ОтговорИзтриванеТая страна на нещата, вярно, че е по-страшната, но пък точно тя се нуждае от най-голяма доза надежда.
ОтговорИзтриванеНали точно религията казва, че Тези хора се нуждаят най-много от помощ и вяра.
Реалната страна на нещата... е ужасна. 1000 майки на година в България изоставят бебетата си. Колко ли да е процента на "лошите" майки от тях?..
Едното дете от притчата винаги ще вярва в майка си.
Няма как иначе да е...
Много ми хареса тази съвременна притча.
ОтговорИзтриванеФакт е, че повечето хора вярват само в това, което може да се види или осъзнатото под една или друга форма. Но ето, че всичко е въпрос на гледна точка - за едни е смърт, за други раждане, и обратното...
Мммда,...за едни е смърт, за други раждане, и обратното...
ОтговорИзтриванеТова е мъдростта!
Когато вятъра затръшне една врата се отваря друга...