Срам

Не ме е срам да кажа, че чета "Срам" на Салман Рушди.
Може би ме е срам, че все още не мога да си намеря "Среднощни деца"...

"На каквото и да спра поглед, все намирам нещо, от което да изпитам срам. Ала и срамът е като всичко останало: ако живееш достатъчно дълго с него, свикваш и той се превръща в част от мебелировката. В квартала можеш да откриеш срама във всяка къща, да го зърнеш как догаря в пепелника, как виси в рамка на стената, как покрива кревата. Ала никой не го забелязва. Колко сме били възпитани!"

Срам, Салман Рушди
Издателство "Колибри"

Хронологично, Срам се пада между най-хвалената (Среднощни деца) и най-противоречивата (Сатанински строфи) книги на Рушди. Впоследствие Срам става и най-игнорираната от критиците творба. Сякаш заглавието й я обрича на потъване в забрава. Онези обаче, които решат да я прочетат, ще се натъкнат на нещо повече от една история за завръщане към живота, за възкръсване, които неминуемо ще им окажат влияние. Нищо чудно да се почувствате като онези две Марии, които в ранното великденско утро открили гробницата празна - каза Zazie...

----
Не ме е срааааам вече :)) Намерих си книгата "Среднощни деца"!
Прекрасно чувство!!!