Великото сърдито старче

С малко закъснение разговор по скайпа за
Боб Дилън

3.06.2010. София. Концерт на

Боб Дълън.

Atos: Kак мина концерта?
Atos: Сложи някоя снимка

Ana: Нито една нямам
Ana: Мина добре, малко разочарована съм. Или не съм? :)
Ana: Дойде, пя и не каза една дума в повече - Дойдох, видях, победих! За него важи в пълна сила, въпреки одумките ми.
Ana: Стоеше като обиден на публиката, а и тя, като че ли към него.
Ana: Ама той си е бил винаги дръпнат и опак.
Ana: Нито една известна песен. Е, почти. Имаше нещо като кавъри по-скоро - с нов аранжимент. Нови пя. Но си пя човекът и свири на хармоника и на йоника. Харесвам хармониката му. На моменти се просълзяваш...
Ana: Имаше по-дрезгав глас отколкото го знаех, като да се караше на някой :)

Atos: Не ги разбирам такива хора
Atos: Прелетял хиляди километри за концерт и сърдит ???

Ana: За него винаги се казва, че е малко инат. Отказал всякакви снимки. Концерта не се снимал и от организаторите даже. Нас ни претърсваха за фотоапарати. Не каза "добър вечер, София", не флиртува с публиката. Като че ли много комерсиално направи всичко, а уж е бунтар. Дойде, видя ни и пя. Толкова. Един служебен бис с три песни, май от куртоазия. Състава около него беше по-деен, но не можа да се развихри заради него. Все пак той е главният. Ами какво да се прави - великите така правят :) И Стинг, помня, беше така. Идват да пеят. Една излишна дума и крачка не правят. То и все пак, това се иска от тях. Нищо друго. Нямаше шоу. Нямаше шарена сцена.
Ana: Но нищо, като цяло съм доволна. Исках да го видя и го видях! Може би, малко повече го идеализирах в представите си, но важното е, че нося музиката му в сърцето си. Личната среща, ако не беше това, което очаквах, то музиката му е тази, която винаги ще обичам и славя.
Ana: И друг е въпроса, че бях толкова далече от сцената, че не го видях дето се вика :) Беше с прословутата си каубойска шапка, под която се криеше. Може и да не беше той ;)