„Може ли един последен въпрос?! Вярно е съгрешихме – вкусихме забранения плод. Но ти каза, че е дърво на познанието. Като го опитаме ще разберем Доброто и Злото, но аз продължавам да не знам нищо? Защо? Какво е това странно име – Дърво на познанието?”
Господ, троснато:
„Дървото си е мое, ще го наричам както си искам!”
Любен Дилов-син
Няма коментари:
Публикуване на коментар