За Джулая

Днес няма да посрещна изгрева.
Посрещал съм го хиляди пъти, но днес не. Ставам рано и съм посрещал изгрева на прозореца, посрещал съм го и на открито. Посрещал съм изгрева и през зимата, когато лъчите на слънцето проникват през студеният въздух и усещаш галещото им докосване. Посрещал съм го и през лятото, когато въздухът изгаря дори преди първите слънчеви лъчи да озарят небето.
Посрещал съм го с приятели край огъня, посрещал съм го и сам с чувството, че съм единствения човек на Планетата. Посрещал съм слънцето с възторга на дете, посрещал съм го и с тъгата на стар човек загубил нишката на живота.
Днес няма да посрещна изгрева. Не мисля, че трябва да чакаш цяла година, за да го посрещнеш. В годината има 365 дни и 365 изгрева. Не е като на планетата на Малкият принц, но всеки изгрев е различен и неповторим.
Няма нужда да чакаш специална дата за да посрещнеш изгрева. Нямаш нужда от повод за да го направиш или да търсиш един специален изгрев. Можеш да го направиш всеки ден.
Спомням си смътно хипи движението. По-късно съм чел много за него. Харесва ми бунтът срещу фалшивите ценности, но само толкова. Не мисля, че за да отстояваш позицията си трябва да се тъпчеш с алкохол и наркотици. Донякъде ги съжалявам. Хора пропилели животът си и единственото, което е останало от тях са хубавите песни и един избледняващ спомен. Идолите им днес се возят на Ролс-Ройси и единствените им грижи са с данъчните и делата за бащинство.
Позната картинка. Случва се постоянно в историята. Едни хора изгарят, а други минават тънко и се топлят на огънят от душите им.
Остава и Джулая. Посрещането на слънцето в първият юлски ден с надежда за ново начало и по-добро бъдеше.
Днес няма да посрещна изгрева. Ще го посрещна в някой друг ден. В една година има 365 изгрева. Ще го посрещна, с приятели или сам. Ще го посрещна с надежда за ново начало или с тъгата по нещо загубено.
Ще го посрещна още много пъти, защото моето юлско утро може да бъде всеки ден от Днес до Края.
Песента на Юрая Хийп мога да слушам също всяко утро. Слушах я и днес.
-----
Думите са на Владимир Иванов (krizt), но все едно са моите.
Поне днес.

Съвременна пиеса

БАБА НЕТКА
Чатке, как си ма, какво праят децата?

БАБА ЧАТКА
Аа, не съм ги чула още днес. Сутринта само си проверих пощата, ама после имах работа. Трябваше да рефрешна кочината на прасето и да изхвърля рисайкъл бин-а. Цял ден сърфирам по двора. Ама надвечер ще си пусна скайпа и ще си чатна с моите.

БАБА НЕТКА
Ааа, добре ще направиш. Аз пък днес цял ден стоя на компа. Трябваше да даунлоудна ябълките от градината на двора и да максимизирам жилетката на дядото, че му е утесняла. Ама намерих едно място в нета, дека дават голи юзъри. Червих се, червих се, ама три часа ги гледах!

БАБА ЧАТКА
Ауу, Нетке. Ми да ми пратиш линк у скайпа, че да ги видя и аз. От момиче гол юзър не съм виждала! Дядото вече за нищо не става. Съвсем му се е разхлопало флопито и Рамът не му стига. А да не говорим, че хард дискът му вече изобщо не е хард.

БАБА НЕТКА
Ее, стига и ти. И ние вече за нищо не ставаме, Чаткеее. Даже и за спам не ставаме. Ако можех да се сейвна така както бях преди 40 години...

БАБА ЧАТКА
Ще ти копи пейстна една снимка откакто бях на 25 години. Знаеш ли каква красавица бях? Без никакви бъгове! А тогава нямаше фотошоп! Сега вече и аз съм станала за рестартиране...Целият ми десктоп се е набръчкал!

БАБА НЕТКА
Ауу, Чатке, ние се заприказвахме, ама аз се сетих, че имам работа. Трябва да компилирам един боб на дядото, че пак ще ми пусне намръщена емот икона. Ще ми услужиш ли с онази голямата лъжица, че моите всичките са зипирани версии?

БАБА ЧАТКА
Нетке, не помниш ли, че ти я сенднах миналата седмица? Я си виж хисторито.

БАБА НЕТКА
Не помня такова нещо, бе Чатке!

БАБА ЧАТКА
Как така не помниш? Ти ми се логна у нас миналата седмица и ми я рикуестна.

БАБА НЕТКА
Няма такова нещо!

БАБА ЧАТКА
Така ли! Ти лъжкиня ли ме наричаш! Какво си позволяваш! Ууу, да ти се скапе скайпа дано!

БАБА НЕТКА
Аа, така ли! Магарето ти троянски кон да стане!

БАБА ЧАТКА
Уиндоуса да ти се бъгне и всички да видят какво криеш в Май Докюментс!

БАБА НЕТКА
Да качиш 30 гигабайта дано. Всичките на корема и бедрата дано!

БАБА ЧАТКА
Да ти се срути кочината и да ти форматира прасето!

БАБА НЕТКА
Котка да ти изяде мишката!

БАБА ЧАТКА
Да ти се скапе антивируса и да ти влязат червеи в ябълките!

БАБА НЕТКА
Някоя невестулка да ти хакне кокошките!

БАБА ЧАТКА
Да ти се скапят драйверите на мотиката и с ръце да копаеш земята!

БАБА НЕТКА
Дядото ти да си ъпгрейдне хард диска и да си хване млада юзърка!

БАБА ЧАТКА
Лицето ти на пиксели да стане!

БАБА НЕТКА Кучето ти на оптичен кабел да се обеси!

БАБА ЧАТКА
Сиди ром да ти влезе в къщата и да ти окрадне всички вещи!

БАБА НЕТКА
И компютъра ли?

БАБА ЧАТКА
И компютъра!

БАБА НЕТКА
Иии, пепел ти на ю ес би входа! Повече няма да правя с теб ни аудио, ни видео чат! Даже не искам да ти чувам никнейма, да знаеш!

БАБА ЧАТКА
Ммм, дреме ми на дънната платка! Хакерка с хакерка...

(кълнейки се излизат)

Размисли на глас

Кърт Вонегът
Господи, дари ме със спокойствието да приема нещата, които не мога да променя, със смелостта да променя нещата, които мога, и с мъдрост винаги да мога да разбера разликата между двете.

Греъм Грийн
Да изразиш себе си е трудно и егоистично нещо. То изяжда всичко, дори и личността ви. Накрая виждате, че дори нямате личност, за да я изразите.

Албер Камю
Не съществува любов към живота без отчаяние от живота.

Греъм Грийн
Страданието е нещо, което винаги може да се намери, когато имате нужда от него.

Обява

Самотен любовник търси самотна любовница за уикендите.

Real Haho го каза...

1984. Блогът на Оруел.

http://orwelldiaries.wordpress.com/

Джордж Оруел твърди, че най-голямата му мечта е да превърне писането за политика в изкуство. Това е изречението, заради което се създава наградата Оруел - първата такава е връчена през 1994. Оттогава автори от цял свят се състезават в две категории - за политическа книга и за политическа журналистика. Досега три пъти е била връчвана и специална награда за особено голям принос в политическото писане или политическо радио/телевизионно предаване.

Самият Джордж Оруел е водел лични дневници в периода 1938-1942. Сайтът на наградата решава да отпразнува 70-годишнината им, като ги публикува в блог - ден по ден на абсолютно същата дата с разлика от 70 години.

Оруел е достатъчно известен писател, за да събуди у хората интерес какво е писал не за широката публика, а само за себе си. Дневниците му проследяват няколко етапа от живота му - в началото той говори преди всичко за птички и пчелички, за дърводелство, за това колко яйца са снесли кокошките му. След това пише за гражданската война в Испания, за времето, което прекарва в Мароко, за завръщането му във Великобритания и за това какво е Европа да е в Световна война.

Благодарности на Бистра за текста и линка:
http://publishing-su.blogspot.com

Еволюция

Тост IV

Грузинска веселба. Домакинът казва:
- А сега Гиви ще произнесе тост!
Става Гиви и казва:
- Да пием! - и си сяда.
След малко пак:
- А сега Гиви ще произнесе тост!
Гиви пак става и казва:
- Да пием! - и пак си сяда.
След още малко:
- Вано да произнесе тост!
Вано започва:
- Уважаеми приятели! Всички ние сме се събрали тук в този хубав слънчев ден, за да празнуваме по един много добър повод...
Домакинът го прекъсва:
- Седни си. А сега Гиви ще произнесе тост!

-*-
Вариант 1
Грузинец произнася тост на руска сватба:
- Предлагам да пием за тези дъбове, ...
Всички руснаци вдигат чашите.
- ... от които ще направят ковчези за нашите младоженци...
Изумени всички оставят чашите на масата...
- Нека тези дъбове да растат поне още петстотин години!
Всички с облекчение вдигат отново чашите.

Вариант 2
Да пием за нашите гробове!
Гробовете в които ще положат тежките ни ковчези, направени от стогодишен дъб, който утре ще посадим от окапалите жълъди!

-*-
На грузинска сватба кумът вдига тост:
- Ще ви разкажа една приказка... Имало едно време една далечна страна. В нея имали такъв обичай - колкото по-дълга била оная работа на мъжа, толкова по-къси ръкави носел той. Всъщност... това е дълга приказка и няма да ви я разказвам сега, а ще произнеса следния тост:

Да пием за мъжете по потници!

-*-
Един човек го заболяло гърлото и прегракнал. Дотътрил се той до дома на лекаря и почукал на вратата. Отворила докторската съпруга.
- Съпругът ви в къщи ли е? - изхриптял болния.
Жената се огледала и му кимнала:
- Няма го, влизай бързо, за да не видят съседите.

Да пием за това да сме здрави, но и докторите да ги няма в къщи.

-*-
Да пием за това моят приятел да има винаги толкова здраве и щастие, колкото му пожелава неговата майка!
Нека винаги да има толкова пари, колкото му пожелава неговата жена!
Нека всяка вечер да се прибира у дома!
Но ако някога не се прибире, нека му пожелаем да не му се е случило това, което би си помислила майка му, а да му се е случило това, което би си помислила неговата жена!

-*-
Мъж намира в съпружеското ложе 'конкурент' и разгневено пита съпругата си:
- Какво правите тук?
- Видя ли - обръща се тя към любовника си - казах ти, че мъжът ми е глупав.

Така че да пием за това мъжете да не задават глупави въпроси на жените си.

-*-
Всеки рибар мечтае да види в мрежата си Златната рибка.
Всяка девойка мечтае да види Принца от мечтите си.
Всеки младеж мечтае да види в леглото си най-прекрасната девойка на света.

Да пием за морковите! Те подобряват зрението!

Close

Затворено, поради ремонт на душата...

Идея

Към всяка нова идея се задават въпроси.

"Каква идея си ти? Дали си от този вид, който прави компромиси, сделки, пригажда себе си към обществото, цели да намери ниша, да оцелее или си проклета, нетърпима идея, която по-скоро ще се пречупи, отколкото да се люлее на бриза?"

Видът, който почти сигурно, 99 на сто, ще бъде размазан на парчета, но на 100-ния път ще промени света.

... И после, когато победиш, как ще се държиш?

Салман Рушди

Думите от ежедневието VII

МАЗОХ (изъм)
Това е една история за бедна девойка, готова на всичко само и само да се омъжи за известен писател и да загърби немотията. Ще кажете – банално. Да, но тя се омъжва, не за кого да е, а за Леополд фон Захер-Мазох – вече известен писател през 1873 г. В Грац, тогавашна Австро-Унгария, Мазох е известен и като голям прелъстител и женкар, но в един момент той самият попада в мрежата на Аврора Рюмелин, представяща се за Ванда – по името на една от героините на Мазох. Тя е чела някои от неговите книги и много изкусно разбира, чрез героите му, какво търси той – властната и груба повелителка на своя живот. При тях любовта изобщо не идва, но се установява отношението "владетел – роб", особено в еротичните игри. Бичове, кожени ремъци, физически мъчения, връзване за дървета. Всичко това е описано от Мазох в най-известната му творба „Венера с кожените дрехи” излязла през 1870 г и донесла му голяма популярност. Всъщност получава се рядък случай - авторът общува в действителност със своите персонажи. Така постепенно се раждат двете им деца, а “третото” – тайнственото, ще направи името им световно известно – „мазохизмът”. В техните перверзни игри нерядко камшикът е даван в ръцете на гувернантките на децата им, и всичко това е страхотен стимул за писане за Мазох. Нещо повече – без него, той е просто нула, не може да напише нито ред, а следователно няма и доходи в семейството. Следват години с бурни сцени между двамата съпрузи, всеки сменя по няколко любовници и накрая, естествено се развеждат. През 1895 г, когато Мазох умира, терминът „мазохизъм” е вече измислен от д-р Крафт-Ебинг в неговия труд „Нови проучвания в областта на сексуалната психопатия”. И до днес смисълът на думата не е променен – изпитване на удоволствие от болката. След смъртта на Захер-Мазох, бившата му съпруга публикува своите мемоари, в които очерня още повече клетия писател, а себе си изкарва жертвено агънце. Със сигурност може да се каже само – добре, че те двамата са се намерили и са си „уйдисали на акъла”, защото иначе щяха да „изгорят” други двама невинни (двойките щяха да са две). Колкото до самият Мазох – той изгаря два пъти – урната с праха му е унищожена през 1929 г по време на пожар. Дали няма някаква връзка с маниакалния му стремеж към болката? То бива-бива мазохизъм, ама чак пък толкоз...
----
ДИЗЕЛ
Накъдето и да се обърнем днес виждаме да се „движи” неговото име. Локомотиви, кораби, подводници и най-вече автомобили, пътуват благодарение на Рудолф Дизел и откритият от него двигател. Всъщност пълното му име е Рудолф Кристиан Карл Дизел, ама на кой ли са му притрябвали всичките му имена, когато за историята той си е просто Дизел (а даже и дизел). Ако не сте се сетили още - той е германец, но това не му пречи да е роден в Париж, през далечната 1858 г, когато България е още под турско робство. Расне и учи наляво-надясно - първо в Лондон, а после в Мюнхен и то в онез времена, когато светът е бил толко-оо-ооо-ва голям, а съобщенията ( днес им викат комуникации) такива едни баааавнички. Та, в Мюнхен завършва Политехническият Университет, след което работи като инженер в завод за хладилници. Голямата му любов, обаче са двигателите и той изцяло им посвещава живота си. Отначало е имал амбициозната цел да създаде двигател, който да използва като гориво въглищния прах, струпан на цели планини в Рурския басейн. (Ех, защо някой не изобрети двигател работещ с шлаката от оловно-цинковите производства, която е цели планини край моя град.) Както и да е, той не успява с тази задача, но през 1893 г, Дизел публикува труд върху цилиндров двигател с вътрешно горене, и колкото и да е нескромно, го патентова и го нарича на свое име. Следващите пет години той прави подобрения на двигателя, като по време на едно изпитване едва не загива, заради експлозия. Но това е риска на първооткривателите. Всъщност Дизел доказва с този двигател, че горивото може да бъде възпламенено и без искра, с помощта на нагнетен въздух. Успехите му се дължат изцяло на добрите му познания по термодинамика – един дял от физиката, който мнозина от нас днес не обичат, включително и моя милост. През 1897 г, когато работи в заводите Maschinenfabrik Augsburg-Nurnberg, известни днес с много по-лесното за произнасяне „М.А.Н.”, двигателят му е напълно готов и изпитан с успех. Теоретичната му ефективност е 75 %, при само 10 % ефективност на парния двигател. Ако се питате с какво гориво е провеждал изпитанията на моторите си, ще ви кажа направо – с бензин, тъй като дизеловото гориво тогава още не е измислено.
През 1898 г, Рудолф Дизел е на 40 години и е вече милионер. Неговите двигатели, обаче не си пробиват така лесно път към масово приложение в „каруците без коне”- автомобилите. Поради големите си размери, двигателите се използват първо в корабите и в току-що изобретените подводници. Едва през 20-те години на ХХ век в САЩ се поставят в трактори и автобуси, а през 1937 г, фирмата „Мерцедес” пуска и първият лек автомобил с дизелов двигател.
На 29 септември 1913 г Рудолф Дизел се качва на кораб за Лондон като преди това оставя на жена си куфарче с 20 000 марки, но с молба да го отвори след една седмица. В Лондон той е имал уговорена среща с първия лорд на британското Адмиралтейство – небезизвестния потомък на рода Марлбъро - Уинстън Чърчил. По пътя, обаче Дизел изчезва мистериозно, и едва след 10 дни тялото му е открито в морето на Ламанша. Повечето предполагат, че става въпрос за самоубийство, като се позовават на невротичната му натура. Други вярват, че е убит – или от създадените вече германски тайни служби, по обвинение в антипатриотична дейност, или пък по поръчка на индустриалци от въглищния бизнес, засегнати от неговия по-конкурентен двигател. Малко преди смъртта си, Дизел предрича голямо бъдеще на горивата получени от растителни масла, които, по думите му, ще заместят един ден успешно петролните горива.
Любопитен факт от Дизеловата биография е, че е бил запален есперантист, като е смятал, че есперантото е естествена връзка между основните езици по света. А днес май сме на път да сложим тиранти на есперантото.
Но това е друга тема. Май.

igeo by shtyrkel.eu

Светът според Америка :)

Концертът на Asia в София

Думи нямам, затова ще използвам чужди.

Не мога да разказвам, защото ме боли гърлото от викане и не мога да пиша, защото ме болят ръцете от ръкопляскане.

Най-после!
Един текст на Краси Москов, Радио Z-ROCK

Още в 19:00 пред НДК имаше сериозна група хора и си личеше, че в неделната вечер ще има нещо специално в Зала 1. Уж небрежно се разхождах между хората, защото ми беше интересно какво си говорят. Най-често употребяваните изрази бяха “Най-накрая!”, “Доживях!”, “Все още не мога да повярвам!” и други в този дух.

Влязох в залата в 19:20 за да успея да разгледам публиката преди да угасят светлините. Очаквано преобладаващата част от хората бяха на възраст 40+, но покрай тях имаше всякакви – от малки дечица, дошли с мама и татко, през осемнайсет годишни, до такива като мен – родени по времето, когато се ражда и легендата ASIA. Разбира се, имаше и адски много български музиканти. Почти пълна Зала 1.

Концертът започна в 19:15. Чудех се дали ще започнат със Sole Survivor или ще го оставят за края на концерта и ще ни атакуват с Only Time Will Tell в началото. Стана второто. Още при първите акорди се огледах и видях много хора, чиито очи блестяха с един особен блясък. Да, напоследък все повече величия от “онова” време идват в България, но в тези четирима музиканти е събрана толкова много история, че няма как да не изтръпнеш като ги видиш заедно на сцената.

John Wetton, както разбрахме още предния ден, е най-позитивният от карето. Човекът е свирил в толкова много легендарни формации и има толкова албуми зад гърба си, че едва ли сам помни всички. Освен това е успял да се пребори с алкохола, преживял е и сърдечна операция. Wetton отдавна е “над нещата” и вече е отдаден на това, да се наслаждава, докато създава наслада на публиката. Перфектен глас, който не се затрудни дори с партиите на Jon Anderson и Greg Lake, а накрая с мегафона, който взе за изпълнението на Video Killed The Radio Star показа, че би могъл да бъде и много успешна поп-звезда тип Trevor Horn. Характерният за него мощен и пулсиращ бас и много изчистено изпълнение на Book Of Saturday на дванайсетструнна китара са другите неща, което ще запомним от фронтмена на групата.

Geoff Downes до голама степен символизира ASIA. Това е човекът, който вече 28 години живее с тази идея. Geoff свири общо на 11 синтезатора снощи. 9 на пулта, който беше П-образно разположен и обърнат така, че да го виждаме добре от публиката, 1 отпред на сцената и един, който той извади за заключителната песен. Едва ли това е изненадало много хора – това е човекът, вписан в Гинес като клавиристът, свирил едновременно на 28(!?) по време на концерт. Освен това успяваше да съвместява всичко това и с бек-вокалите. Брилянтен музикант, който изпитва искрено удоволствие свирейки не само “свои” песни, но и отдавайки почит към легендите Rick Wakeman и Keith Emerson.

Steve Howe изглеждаше като митичното същество, което преди много години е измислило китарата. Steve сякаш излъчваше послание от рода на “Хора, мога да ви изсвиря какво искате и както искате, но вместо това просто ще ви посвиря”. Използвайки общо пет инструмента, бившият китарист на Yes ни показа за какво става въпрос без някакви фойерверки и изхвърляния. Солото му, както вече знаехме от разговора ни в събота, беше акустично и на практика представляваше The Clap на Yes.

Не само според мен, но и според много хора, с които си говорих след концерта, голямата звезда снощи беше Carl Palmer. Заради енергията, заради силата, заради това, че един от най-комплексните барабанисти, дишащи въздуха на тази земя... Заради всичко! Никога не съм си представял, че песни от рода на Wildest Dreams, Daylight или пък The Heat Goes On биха могли да звучат по този начин на живо! Този човек направо изригна! И то в уж спокойни парчета на групата. По едно време се притесних, че може и да не направи соло, но малко преди края, по време на The Heat Goes On другите трима го оставиха сам на сцената и Carl ни строши главите. Освен ролята си на барабанист, Carl Palmer беше и човекът, който обясняваше на публиката, че ASIA ще свирят и песни, свързани с членовете на бандата и по-точно с другите им групи. В избора на тези песни нямаше изненади – всичко успяхме да изкопчим още предния ден в студиото на Z-Rock.

Като цяло в сетлиста на легендите нямаше изненади – повечето песни от дебютния албум, по-малко от втория и само две от новия Phoenix. Финалът беше ясен – Heat Of The Moment и след заслуженото количество аплодисменти Sole Survivor. Всичко това гарнирано с чист звук и прекрасна мултимедия.

Концертът беше такъв, какъвто всеки го искаше и очакваше – перфектен!

Очаквам да ги видим скоро пак. С нов албум и нови истории, изсвирени така, както никой друг не може.

http://www.zrockbg.com/

Не - защото

Не закусвам, защото съм влюбен.
Не обядвам, защото съм влюбен.
Не вечерям защото съм влюбен.
Не спя, защото съм гладен...

Човек на Луната

Приказки от Женя / 1

Имало едно време един човек.
Веднъж той си намерил статуя на жена. Намерил я паднала в един тревясал двор. Толкова му харесала, че се влюбил в нея, направил й пиедестал, почистил я и я сложил на него. Минавало времето, а човекът се грижел за статуята с нежност и внимание. Направил малка лехичка в подножието й, посадил цветя, поливал ги, пазел статуята от нашествието на гълъбите, разпъвал чадър над нея когато валял дъжд или греело много силно слънце. Нищо друго не искал, освен да се грижи за статуята - цял живот мечтаел да се грижи за някого.
Веднъж покрай статуята и човекът минал странник. Спрял се и загледал двойката - човек и статуя. Статуята била така добре направена, че приличала на истинска жена. Гледал странника, гледал и изведнъж осъзнал, че статуята диша. Повдигали се гърдите й.
Странника казал на човека “Човече, ти знаеш ли, че статуята ти е жива?”. Човекът отвърнал: “Не ме занимавай с глупости - не може една статуя да е жива и да е статуя едновременно. А щом е статуя значи не е жива!”.
Тогава странникът казал: “Добре де, ако тя сега слезе при теб няма ли да си щастлив, че ще имаш до себе си тази жена наистина?”
А човекът отвърнал - “Няма да бъда щастлив, защото ако тя слезе при мен, няма да има нужда повече от моите грижи, ще може да избира и аз ще стана излишен. Може да тръгне по света и да забрави за мен завинаги. Сега такава каквато е тя е съвършена за мен.”
Тогава странника пошушнал на жената-статуя: ”Слез! Иди при него! Не искаш ли да сте щастливи?”
А жената-статуя отвърнала: “Аз го обичам и така. Сега той е толкова щастлив с грижите си към мен. Защо трябва да му отнемам това ? Ако сляза аз ще съм вече обикновена и той може да се разочарова.”
Странникът повдигнал рамене и си тръгнал.

Тост III

Моят дядо казваше:
"Имам желание да си купя къща,
но нямам възможност.
Имам възможност да си купя коза,
но нямам желание.

Нека нашите желания винаги да съвпадат с нашите възможности!

***
Един рицар трябвало да замине на война. Тогава той сложил девствен пояс на жена си и повикал най-верния си приятел.
"Ето ти ключа от най-голямото ми съкровище - казал му той. - Давам ти го, защото не се съмнявам в твоята честност. Ако не се върна, отключи пояса една година след моята смърт." Тръгнал рицарят и след малко дочул конски тропот. Приятелят му препускал стремително след него.
"Какво има? - попитал рицарят.
"Станала е грешка, сър। Дали сте ми друг ключ!"

Да пием за верните приятели!

***
Один старый мудрый грузин говорил:
- Если хочешь быть счастлив один день - напейся.
- Если хочешь быть счастлив неделю - заболей.
- Если хочешь быть счастлив один месяц - женись.
- Хочешь быть счастливым один год - заведи любовницу.
- Если хочешь быть счастливым всю жизнь - будь здоров, дорогой.

Так будьте здоровы!

***
На въпроса "Какви жени предпочитате - блондинки или брюнетки?" истинският мъж трябва да отговори: "Да!"

Да пием за истинските мъже!

***
Лети по небето голяма птица и гордо размахва огромните си крила. До нея пърха малка птичка:
"Накъде летим? Накъде?" - Голямата птица не отговаря.
"Накъде летим?" - Голямата птица бавно се обръща и гордо отговаря: "Не знам..."

Да пием за нашите научни ръководители!

***
Един крал решил, че трябва да има портрет – да знаят поколенията колко велик е бил! Разгласили из царството, струпали се художници.
- Само едно изискване имам – обявил кралят – ще ме рисувате такъв, какъвто съм.
Нарисувал го първия художник, погледнал портрета кралят, ударили 100 тояги на художника.
Втория, третия… разбягали се художниците. Удвоил, утроил кралят наградата – няма кандидати. Накрая се появил един неизвестен.
- Нали знаеш условието? – попитал кралят за всеки случай.
- Знам! – казал художникът – Ще стане, но и аз имам условие: аз ще ви наглася позата. Сложили един пън, стъпил кралят с левия крак на него; заметнал го художникът с голяма червена пелерина, накарал го да затвори едното око и да се прицели с лък. Нарисувал портрета, погледнал кралят – същински, нищо украсено няма - и го наградил двойно.
А цялата работа била там, че кралят бил гърбав, кривоглед и куц, с по-къс ляв крак…

Да пием за социалистическия реализъм!

Душа

Моята пияна от бира душа е по-тъжна

от всички мъртви коледни елхи по света.

Чарлз Буковски

ASIA Forever!

22 март! Концерт на ASIA!!!
Ще ходя на концерта им. Мнооооого съм доволна.
От вчера имам билет.

Хресвам ги тия застаряващи банди и това си е!

Only Time Will Tell

или пък Heat of the Moment



ASIA in the web:
http://originalasia.com/
http://www.theasiaband.com/
http://en.wikipedia.org/wiki/Asia_(band)

Роза красная, бархатистая - Adobe Illustrator

Който разбере, ще се възхити, може би, на това векторно (!) творение създадено с Adobe Illustrator. Много съм впечатлена от умението на този, който го е направил...

http://powerclip.ru/modules/myalbum/photo.php?lid=4596

Адът - това са другите

Какво е ада?

Мястото, където отиват някои хора след смъртта си или там, където са били цял живот? Понякога си мисля, че животът ми е ад, друг път си мисля, че и да не е ад, след смъртта си ще отида в ада, а има и моменти, в които си мисля, че животът ми щеше да е рай, ако ...

Част от есе по литература (JoinT_LaDy666)

Думите от ежедневието VI

ХУЛИГАН

Думата хулиган се е появила преди повече от един век в добрата и стара Англия. През лятото на 1898г. в полицейските доклади тя се споменава за пръв път, като става много бързо популярна. Подемат я разни лондонски вестници, а писателите, като Хърбърт Уелс и Конан Дойл, например, не закъсняват да я включат в произведенията си. Произходът на думата не е много ясен, но всички версии водят май все към „лошите” ирландци. Една от версиите е свързана с ирландската фамилия Hooligan или Hoolihan. По това време – през 1890г., имало популярна песничка „We are the Hoolickin boys”, която една ирландска фамилия изпълнявала по мюзикхолите с голям успех. Други си спомняли за барабата Патрик Хулиган – естествено – ирландец, който с малка тайфичка, кръстосвал кръчмите, докато не попаднал зад решетките и приключил земния си път там. Някои отиват и още по-назад – към 1824г., когато се играел театрален фарс с основен персонаж Лари Хулиган – също пияница и пройдоха. За най-достоверна се счита тази за Патрик Хулиган, с който хората започнали да сравняват поведението на останалите – „държиш се като Хулиган”. Много скоро главната буква отпаднала. При всички случаи, независимо от произхода на думата, тя бързо си намерила място в ежедневния речник. След Англия, започнала да се разпространява и в други езици. Още през 1919г. Сергей Есенин пише стихотворението си „Хулиган”, което говори, че в руския думата навлиза най-напред от европейските езици. А оттам и в останалите славянски езици, включително и у нас. По времето на социалистическия режим, тя е доста често употребяван термин за всички действия нарушаващи обществения ред (то, като бяхме малки, хулиган беше и вълкът от "Ну, погоди"... ).
Днес, най-често я свързваме с поведението на запалянковците по стадионите и по други обществени места, след футболен мач. И изобщо май взе да поизбледнява тази думичка - сега търсим по-силни и по-модерни, нали...

МЕЛБА

Като деца, всички сме мечтали, в горещините да седнем някъде на прохладно място и някой да ни почерпи една „Мелба”. Но днес кой се сеща за Нели Мелба – най-известната изпълнителка на Вагнерови опери от края на 19-ти – началото на 20-ти век? Сигурно само 3-4-ма изперкали музиколози от третата възраст. А тя е била дълги години примадона на Лондонската „Ковънт Гардън”. Нейният глас не е имал щастието да бъде записан на грамофонна плоча, да не говорим за компакт-диск, и може би затова лека-полека потъва в забвение. Всъщност, излъгах - има архивни записи с нейни изпълнения, които днес са възстановени и презаписани на компакт-диск, но така или иначе певицата не е сред хитовите, поне по нашите ширини. Името ú днес се произнася с удоволствие и наслада, повече за устата, отколкото за ушите, но „c`est la vie” както казват франкофоните от цял свят. Сладоледовият десерт е създаден през 1892 или 1893 г от Огюст Ескофие (естествено - французин) след едно представление на „Лоенгрин” в „Ковънт Гардън”. По това време все още се е слушал Вагнер, без след това „да ви обладае желание да завладявате Полша”(както се майтапеше Уди Алън, с намек за това, че Вагнер е бил любимият композитор на Хитлер). Тогава, почитатели на вагнеровата музика са такива известни личности като Клод Дебюси, Оскар Уайлд и Бърнард Шоу. За да засвидетелства възхищението си от таланта на Нели Мелба, Ескофие просто прави оригинална комбинация от познати продукти – сервира пресни праскови върху ванилов сладолед и гарнира всичко с малинов сироп. Ескофие тогава е бил доста популярен кулинар, нещо като нашия Ути Бъчваров, може би. Така че, представете си, че Ути измисля нов десерт, вдъхновен от изпълнението на, да речем, Анна Томова-Синтова и го нарича на нейно име(хм!, по-скоро примерът трябва да е с Ивана, да кажем, или друга такава с едно име). Впрочем, Нели Мелба е псевдоним на Хелън Портър Мичел, родена през 1861 г край Мелбърн, Австралия. Именно в чест на родното си място, по-късно тя избира артистичното име Мелба. Та, да знаете, ако някой ви пита, какво е общото между сладоледа „мелба” и Мелбърн – общо има, и това са... оперите на Вагнер. А в Австралия Мелба е тачена като нацонален герой. Концертната зала на Мелбърнския Университет се нарича „Мелба хол”, както и някои музикални колежи също носят нейното име. Да не говорим, пък, че 100-доларовата банкнота на австралийските пари носи нейния лик. Тя многократно засвидетелства любовта си към родината, като към края на живота си, купува имение там и много пъти се завръща от Англия за да си почива. В Австралия е и последния концерт в кариерата на дивата, изнесен когато тя е вече на 68 години. Интересно е, че Мелба е може би една от първите жертви на пластичната хирургия - тя умира вследствие на инфекция, след пластична операция на лицето, през 1931 г. Но това са, както се казва, подробности. По важното е, когато седнеш привечер в някой горещ ден край морето, и наслаждавайки се на удоволствието от една „мелба”, да си кажеш, колко хубаво нещо е живота, дори и да не си задължително примадона.

igeo - shtyrkel.eu

Чебурашка и Крокодила Гена

Сетих се да изгледам отново някои филмчета за Чебурашка. Бях забравила от къде се беше появило/а то или тя. Така и не съм си отговорила още на въпроса какво същество точно е Чебурашка. Тогава намерих описанието на главните герои от самия сценарист Едуард Успенски:

Чебурашка е неизвестно на науката затрогващо същество, хранещо се с портокали. Пухкаво и много ушато. Като не взимаме под внимание неговата безпомощност, е изключително енергично.

Крокодила Гена - работи като крокодил в зоологическата градина. На външен вид е зелен. Мекушав по характер. Мъдър.
------
Чебурашка и Крокодила Гена са много популярни анимационни герои не само в Русия.
Виж за тях в Аnimator.ru. И малка колекция филмчета.
И ...кой ли не знае великата песничка на Гена от този филм:



Пусть бегут неуклюже
Пешеходы по лужам,
А вода - по асфальту рекой.
И неясно прохожим
В этот день непогожий,
Почему я веселый такой.

Припев:

Я играю на гармошке
У прохожих на виду...
К сожаленью, день рожденья -
Только раз в году.

Прилетит вдруг волшебник
В голубом вертолете
И бесплатно покажет кино.
С днем рожденья поздравит
И, наверно, оставит
Мне в подарок пятьсот "эскимо".

Пpипев...

Руски думи :)

1. Ако димът се стеле по земята - върнете се и изключете ютията; ако се вдига стълбовидно - може вече и да не се връщате.

2. Ако ви сърби лявата ръка - това е на пари, ако ви сърби носа - това е на пиячка; ако са и двете - това е на пиячка на аванта.

3. Котките си имат поверие - ако негър им пресече пътя...

4. Ако мъжът подарява цветя без причина, значи - причина все пак има.

5. Ако жената има пръстен, значи най-вероятно е омъжена. Ако има гердан, това нищо не значи. Ако има и пръстен и гердан - омъжена е, но това нищо не значи.

6. Винтът, забит с чук, държи по-здраво от пирон, завъртян с отвертка.

7. Ако искаш да се почувстваш звезда - сядай на елхата!

8. Дошъл си - благодаря, отишъл си си - мноого благодаря...

9. Животът на човек се дава само веднъж, основно случайно.

10. Поради изчезването на мъжа са възбудени ... двама съседи.

11. По-добре с Петров на Майорка, отколкото с майор на Петровка (Петровка 38 - адресът на московската милиция).

12. Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш. Помни, че Ноевият ковчег е направен от любители. Професионалистите са построили "Титаник".

13. Ако гледате телевизия, сигурно сте забелязали, че добрите винаги побеждават лошите - с изключение на новините в осем часа.

14. Граждани! Летете със самолетите на Аерофлот! Побързайте - останаха съвсем малко!

15. Ако смятате, че никотинът не влияе на гласните струни на жените, пробвайте да изтръскате пепелта от цигарата на килима.

16. Когато жена казва, че няма какво да облече - това означава, че няма нови дрехи. Когато мъж казва, че няма какво да облече - това означава, че няма чисти дрехи.

17. Хубаво нещо е "умрелият полицай" - и скоростта ограничава, и да го прегазиш е приятно.

18. Руснаците наричат път мястото, през което възнамеряват да преминат.

19. Ако дълго време не са се обаждали роднините или приятелите - значи всичко им е наред.

20. Хубаво е не там, където ни няма, а там, където никога не сме и били!

21. Да ви помогна ли или да не ви преча?

22. Често, когато сутрин гледаш някоя жена, с ужас разбираш, че снощното съблазняване е нейна, а не твоя заслуга.

23. Когато в семейството има само една жена, тя израства егоистка.

24. Причините за неявяване са три - забравяне, запиване или зае*аване.

25. Ако искате да разсмеете Бог - разкажете му плановете си.

26. По-страшен от руския танк е пияния му екипаж.

27. Както и да се въртиш, задникът ти все е отзад.

28. И вълците сити, и агнетата цели, а на овчаря - вечна му памет.

29. Ако имаш прекрасна жена, ослепителна любовница, страхотна кола, нямаш проблеми с властите и данъчните; ако когато ходиш по улицата, винаги грее слънце и минувачите ти се усмихват - кажи НЕ на наркотиците!

30. Комарите са много по-хуманни от някои жени - когато комар ти пие кръвчицата, той поне престава да бръмчи.

31. Има три начина да се направи нещо - направи го сам, наеми някой или забрани на децата си да го направят.

32. Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.

33. Да направиш жената щастлива не е трудно - трудното е ти да останеш щастлив.

34. Ако спориш с идиот, вероятно точно същото прави и той.

35. Правилно хвърленият мъж обезателно се връща - като бумеранг.

36. Аз безкрайно уважавам чудовищния избор на моя народ.

37. Когато времето е малко - не ти е до приятелство, а само до любов.

38. Руският мързел не е грях, а изключително необходимо средство за неутрализация на кипящата активност на ръководителите - идиоти.

39. Безпричинен смях - признак, че или сте идиот, или красива девойка.

40. Извинявайте, че говоря, докато Вие прекъсвате.

41. Лотарията е най-добрият способ за изчисляване на броя на оптимистите.

42. Истинската жена е длъжна да отсече дърво, да разруши дом и да отгледа дъщеря.

Спомени

[…] aла дори да имаш спомени,
това все още не е достатъчно;
трябва да умееш да ги забравяш,
когато са много, и да имаш огромното
търпение да чакаш завръщането им;
защото самите спомени все още не са
онова, което е необходимо;
едва когато станат наша кръв
поглед и лик, безименни и неотличими
от нас самите, едва тогава може
да се случи тъй, щото в някой
неуловим миг първата дума от един стих
да се възправи в тяхното гъмжило и да се
измъкне от тях […]

Rainer Maria Rilke
Владислав "SPQR" Хаджийски » images and wor(L)ds

Проект

Писане на проект.
Съвсем, съвсем правилно!
Трябва да се прочете текста под картинките.
Щрак на нея, за да стане по-голяма.

Ruthless Queen

Една стара и страхотна песен на една стара банда - KAYAK
Винаги съжалявам, че не съм живяла във времето на музиката от 60-те и 70-те. Родила съм се през втория период и като дете не ги познавах :)
Но може пък и за добро да е... Сега мога да ги оценявам с тежестта на времето както старото злато и отлежалото вино.
Respect!

Ruthless Queen - Kayak


А това е оригиналния клип на KAYAK.
:) Изглеждат малко наивни, малко смешни, много мили....
Това просто е музиката ... другото е вятър...

Ruthless queen

With a quivering voice
You spoke the word
Shadow came between us
Sharp as a sword
Gone is my gladness
And vanished my pride
'Cause luck didn't stay on our side

Leaped in luxury
I cried for the moon
But the game is out
It all ended too soon
Awakening came as the belt from the blue
At last from a sheen to be true

CHORUS
Oh my ruthless queen
You would steal the treasure of my dream
It's the twinkle in your eyes
That took me by surprise
Oh my ruthless queen
I just can't accept our love has been

I bear you no malice
You show no remorse
Love is dead and gone
It was no endless source
Your sudden leave was the finishing stroke
Considering everything grow

CHORUS
Oh my ruthless queen
You would steal the treasure of my dream
It's the twinkle in your eyes
That took me by surprise
Oh my ruthless queen
I just can't accept our love has been

Pease don't tell me you couldn't care less
Well I feel like a ship in distress

Oh my ruthless queen
I just can't accept our love has been

Животът пред теб

Те казаха: Ти си полудял заради онзи, когото обичаш.
Аз казах: Само лудите познават вкуса на живота.

"Животът пред теб" - Ромен Гари (Емил Ажар)

Антични монети

Нищо скандално няма в горните три монети. Поне някога не е било скандално. Днес сигурно биха се притеснили бабите, ако с една такава монета трябва да се купи хляб :)

Хор

"Аз съм късоглед и пея в хора."
Този лаф от филма "Рицаря на бялата дама"(1982г.) отдавна се носи с малко носталгичен и подигравателен тон.

Кой ли ходи днес на хоров концерт?!
Аз отидох наскоро и това бе причината да се замисля...
Концерт на детски хор "Омайниче", дамски хор "Тримонциум"и мъжкия хор "Борис Христов".
Програмата беше по повод Коледа. Този род културни програми са ми много симпатични. Повдигат ми допълнително настроението по време на коледните празници. Макар в същото време да се сещам и за онези импровизирани хорчета от разказите а ла Чарлз Дикенс. (Бррр, повечето са мрачни и тъжни).

Но в този случай концерта беше лъчезарен.
В залата имаше стотина човека, като 1/3 от тях бяха роднините на самите хористи, най-вече бабите и майките на децата от детския хор. Те пък си тръгнаха след детските изпълнения и по време на другите два хора вече залата съвсем опустя.
Вярно, рекламата на това събитие беше много слаба, но и силна да беше, пак нямаше да се напълни залата.
Много обидно ми се стори хористите да пеят пред празна зала. Дори и само заради това, че този род концерти са винаги безплатни.

Това изкуство, като че ли живее само за себе си. Съществува, но в много затворен свят. Обикновено има някакви участия на общинско ниво. Всичко е импровизирано и на доброволни начала. Провеждат се някакви конкурси, на които си дават среща различни състави. Участват, борят се, печелят награди, но имам чувството, че те са все без публика. Сами сред своите. От време на време се ходи в някоя чужбина на разменни начала с тамошни хорове. Печелят се награди от международни конкурси. Но като цяло обществеността не е знае за това. А това е жалко...

И въпреки всичко, най-хубавото е, че изпълнителите, които пеят в хор, много обичат песента и музиката и въпреки мизерното отношение на публиката към тях пеят с пълни сърца и голям ентусиазъм.

Думите от ежедневието V

ДАЛТОН

В нашата история през различните времена са се мотали всякакви „-исти” – марксисти, толстоисти, дъновисти, хитлеристи и какви ли не още. Всички те са били последователи на някаква доктрина, идея, движение, и са били наричани така по името на водача или основателя му. Няма лошо – това е част от човешкото разнообразие. Но за разлика от споменатите, далтонистите не са последователи на никаква доктрина или идея, а са просто... е, хайде сега, какво се правите че не знаете. Че нали правителството именно за това въведе интегралната бюлетина, за да не затруднява далтонистите, които не биха могли, иначе, добре да различат червената от зелената и синята от жълтата бюлетина.
Но всичко започва от Джон Далтон, роден през 1766 г в добрата стара Англия в семейството на тъкач(те английските тъкачи са известни, значи). Още от малък се справя чудесно с числата и формулите и вече на 15 години става самият той преподавател по математика в едно училище. Преди да започне да се занимава с химия, той опитва с метеорология, което показва, че е бил голям хитрец. В метеорологията, както и в политиката, хората се занимават все с неща които не могат да пипнат, но се правят че разбират – облаци, въздух, атмосферно налягане. Един прекрасен ден, обаче, той открива че не вижда света както останалите хора, защото му се „губят” някои цветове. Той, разбира се, си казва: „голям праз”!, т.е. не се депресира, и решава да се възползва от този факт за да се прочуе. Написва статия върху тази особеност на човешкото възприятие и така се ражда „далтонизма”. После науката ще установи, че тази „болест” е полово дискриминираща – т.е. различно се предава при мъжете и жените (тук феминистките си мълчат, разбира се, защото от далтонизъм страдат много повече мъжете). Генът на цветната слепота, както още я наричат, е рецесивен(ако знаете какво значи това – добре, ако не знаете – питайте) и се предава по майчина линия. Значи (сега четете бавно, защото аз го обяснявам бавно и няма да повтарям) ако далтонист и нормално виждаща жена имат дъщери, то те ще различават цветовете нормално, но ще са носители на гена. Ако тези дъщери имат синове, те ще са далтонисти, но ако имат дъщери, те ще разпознават без трудности кои са „Левски” и кои „ЦСКА” по фанелките. Уф, че сложно, това с гените!
Така е, да не мислите, че Далтон го е знаел това. Не, защото по онова време не са си имали и представа какво е това гени. Обаче нашия човек не се спрял дотук. След като „родил” далтонизма, той решава да „пусне мухата” на още някоя и друга теория и започнал луди химични опити. Така например той постулирал закона, че налягането на смес от газове е равно на сумата от наляганията на всеки газ от сместта поотделно. Неговите съвременници направо са се спукали от яд как никой от тях не се е сетил за това по-рано. Но лебедовата му песен е, разбира се, теорията за атомния строеж на химичните елементи. С нея направо е разбил всички химици и физици от своето време, че и след това. Когато за първи път излага постулатите на тази теория, той говори само пред седем души. А самата теория е била изцяло приета от научния свят едва половин век по-късно. Точно заради него, всички ученици в часовете по химия ги мъчат и до днес, че елементите са изградени от атоми, които имат различно тегло при различните елементи и заради тях пък са измислили гадните химични формули.
Откритието на Далтон става пряк предвестник на периодичната таблица на елементите изработена години по-късно от Менделеев. Руснакът бил картоиграч и открил таблицата като записвал елементите върху отделни карти и ги редял като пасианс, но това е друга тема.
Повечето от документите и бележките на Далтон били унищожени по време на бомбардировките над Лондон през ІІ-та Световна война.
През 1822г. Далтон макар и далтонист става член на „Кралското Дружество”, а през 1830г. и един от осемте асоциирани чуждестранни членове на Френската Академия на науките.
Когато умира през 1844г. в Манчестър, повече от 40 000 души се стичат на погребението му за да му отдадат последна почит.
Ако ходите да си вадите „медицинско”, задължително ще ви покажат едни картинки с цифри, с различни нюанси на цветовете. Това е тестът на Ишихара, измислен още през 1917г., но да не издребняваме чак дотам.
Ако ви кажатq че сте далтонист, не се шашкайте - далтонизмът не е болест. Само може да ви попречи да станете шофьор, или известен художник, но няма да ви попречи на кариерата на политик.

----

ГРАХАМ

Силвестър Грахам е американец и всъщност по законите на английския би трябвало името му да се произнася Греъм, но на кой му пука за правилата на английския. Те и американците произнасят например името на гръцката богиня Нике, като “найки”, така че да не издребняваме. Та този янки е роден в далечната 1794 г, в едно градче някъде в Кънектикът. Той е странен и ексцентричен тип още от младини, а след 30 годишната си възраст започва да проповядва здравословен начин на живот, може би защото е бил болнав. Представяте ли си - другите бледолики - гонят индианци, търсят злато, а той изнася лекции във Филаделфия, Бостън, Ню Йорк, изтъквайки предимствата на вегетарианството. По това време в Америка са обичали да си папкат всякакво месо както и бял хляб, а плодовете и зеленчуците били смятани за не много хранителни. Мистър Грахам се заема да реформира навиците на американците и да ги просвети. Той започва да проповядва като пастор: „яжте само продукти от растителното царство и пийте само чиста вода”, „чаят, кафето, алкохолът и тютюнът тровят организма”, ”млякото и яйцата не са за препоръчване”, „лягайте си преди полунощ”, и все ей такива едни... Освен тези и много други съвети, Грахам дава напътствия и за здравословен полов живот – не повече от един път в месеца! - размахва той пръст, а също се обявява и срещу мастурбирането. Според него, най-добрия начин да се контролират сексуалните импулси е пак спазването на вегетарианската диета. Публикува серия от трудове по темата за здравословното хранене и поведение, един от които е „Лекция по целомъдрие за младите хора”. Грахам обвинява градските хлебари, че използват рафинирано брашно, а не пълнозърнесто, за да им се опича по-бързо хляба и да изглежда по-бял и по-бухнал. Горещ застъпник на пълнозърнестия хляб той оставя името си в хляба и брашното тип „грахам”. Това става причина и за много подигравки към него още приживе. Един от съвременниците му го нарича „поет на триците и тиквите”, а някакъв Нортхемптънски вестник го определя като „д-р Трици". Понякога сказките му са разтуряни от тълпи сърдити хлебопроизводители и месари, на които той пречел на бизнеса. Физиологически, Грахам оприличавал човека на орангутана като изтъквал, че и за двата вида, растенията са естествената храна. Хиляди негови последователи - наричали са се „грахамити”, са следвали правилата за трезвеност и природно хранене. В едно селище край Бостън те дори правят опит за своего рода комуна. И след всичко това, Силвестър Грахам, въпреки здравословния начин на живот който спазва, умира на 57 г. Днес, къщата, в която е живял, казват, била ресторант от веригата „Силвестърс”. Може и така да е...

igeo by shtyrkel.eu

Коледа

ТРИТЕ ДЪРВЕТА

Имало едно време в една гора три дървета и всяко от тях имало за себе си планове и мечти.

Първото дърво желаело да се удостои да стане един ден скъпоценен сандък – красиво изваян, резбован, и в него да съхраняват скъпоценно съкровище.

Второто дърво искало да попадне в ръцете на добър корабостроител и да стане голям кораб, здрав, с красива фигура, величествен, който да превозва царе и сановници, и с който да пътуват високопоставени особи.

Третото дърво казвало, че искало само да стане най-високото и силното дърво в гората, така че хората, които гледат високо към върха му, да се чудят и да си мислят за небето и за Бога.
Минали обаче години и нещата се развили съвсем другояче. Дървари отишли в гората.

Отрязали първото дърво. И докато то жадувало да стане красив дървен сандък за съкровища, дърводелецът го направил съд за храна – ясла за сено на животните.
От второто дърво, което мечтаело да стане красив кораб, за да превозва царе, направили малка рибарска лодка, която бедните рибари използвали, за да ловят риба.
Третото дърво, което искало да стане най-високото в гората, отсекли и оставили в склада на дърводелеца.

Минали години. Дърветата, разочаровани от развитието на нещата, забравили даже мечтите си.
Един ден обаче, един мъж и една жена дошли в обора, където се намирала онази дървена ясла със сеното, и там жената родила Младенец, и го сложили в яслата, издялана от първото дърво. Това били блаженият Йосиф и пресвета Богородица. И положили в онази дървена ясла не просто злато и диаманти, а Самия Бог, Който бе станал за нас Човек. Така тази хранилка – яслата, се удостоила да приеме в себе си Съкровището на съкровищата – Самия Бог!

В малката рибарска лодка, направена от второто дърво, след години се качили рибари и Един от тях, изморен, легнал да спи. Излезли с лодката в открито море. Извила се голяма буря и вълнение. А рибарската лодка не била достатъчно здрава да издържи на вълнението. Тогава всички останали събудили Този, Който спял. Той станал и заповядал на бурното море: „Млъкни! Престани!” И морето веднага утихнало. Това бил Христос в Генисаретското езеро, заедно с учениците Си. Така и второто дърво, което имало амбицията да стане голям кораб и да превозва царе и високопоставени особи, се удостоило да превози Царя на царете, Самия Христос с учениците Му.

А третото дърво, което се намирало в склада на дърводелеца, един ден било взето и от него направили кръст. На този кръст разпънали Христа. Така дървото станало по-високо отколкото изобщо можело да желае. Стигнало до небесата и до Бога. Изравнило се, както се казва в един тропар, с небето.

Всъщност, накрая, всяко от дърветата в тази история получило не само това, което жадувало, но несравнимо повече, обаче не така, както си го представяло.


ПОУКАТА: Ние не знаем каква е Божията воля за нас. Трябва да имаме мечти, желания. За добро. Не трябва обаче да забравяме, че някои неща не винаги се развиват, както ние желаем. Но Бог прави нещата по-добре, отколкото ние искаме и си ги представяме.

Pravoslavie.bg