Реклааааама

И въпреки, че е реклама никак не е лоша :)

http://www.mailonsundaymedia.com/files/tvads/battle/index.html

Супата на Женя

Женя е притеснена за супата. И е права!
Вкусът може да убива!

http://missby.wordpress.com/2008/02/26/mng/

Без интернет

Цяла седмица без интернет на работа. Геройство. Настана някаква авария, която уби мрежовата карта на компютъра. И защото имахме много работа нямаше време да се смени и така цяяяяяла седмица.
Че имах работа - имах, но че се изработи 3 пъти повече - повече от истина е.
Защото нямаше ... интернет.

Няма интернет - има работа.
Нова поговорка на новото време.

Когато няма интернет в офиса, много се работи.
Няма с кой да полафиш, няма на кой да пратиш имейл. Няма да ровиш, за да си намериш някой интересен торент... Разбирай, това само ей тъй между другото, само за разтуха и отмора на очите :)
И какво правиш? - Работиш. Щото иначе скуууука.
Скучно ти е и работиш. Мечтата на всеки шеф.
Лелеее, какво ли се правеше преди, когато нямаше интернет? ;))

Пясък...

Много хубаво и оригинално!
Мама днес има рожден ден, бих искала да мога да й подаря такава картина...

Sand dream - Dato - Moscow
Uploaded by coodoo

Лого дизайн

"Формата на доброто лого е така проста,
че можеш да го начертаеш с крак върху пясъка."
Курт Вайдеман

Какво характеризира едно добро и сполучливо лого?

Основно правило е идеалното лого да е силно, грабващо, въздействащо, обобщаващо. То трябва да изразява от пръв поглед това, което опредметява. Дизайнерът трябва да търси това, което е просто и въпреки това е единствено по рода си. За някои клиенти и събития това може да е цифра, фигурка, буква, един специален шрифт.

www.tokidoki.it, Рим

Доброто лого си остава такова независимо от възрастта си - то действа навсякъде – без значение дали е поставено върху визитна картичка, самолет или сграда.

www.h5.fr, Франция

Доброто лого е едноцветно или двуцветно, то е подходящо за репродуциране във всякакви медии и съдържа голяма доза разпознаваемост. Доброто лого обаче трябва да разбива визуални конвенции и да поставя под съмнение старото, то трябва да притежава достатъчно характер, за да остане извън времето, вечно. Доброто лого е магнит за окото, то радва.

www.viagrafik.com, Висбаден

Доброто лого разказва една история, транспортира атмосфера, обкръжение; то не е непременно просто или чисто, или редуцирано. Доброто логото може да е много сложно. Неговото визуално въздействие трябва да е силно, ние обичаме от време на време да се връщаме и да го анализираме. Обичаме и когато то не се разкрива веднага напълно.

http://www.happypets.ch/, Швейцария

Едно добро лого е характерно, винаги модерно, своеобразно. То носи тежестта на своята идентичност убедително и неделимо. Доброто лого не предлага добронамереност или симпатия и не осигурява благоволение, то е наказващият железен юмрук на типографския закон. То плаши и респектира...

http://www.rinzen.com/, Австралия

Никаква идея. Не си поставяме такива въпроси, честно казано, ни е все едно. Ние не обичаме логоси, те са за сноби и бездарници.

http://www.incorect.com/, Франция

Едно добро лого е лесно разбираемо и функционално за употреба. Отличното лого никога не се нуждае от редизайн и ти оставя добро чувство.

http://www.bleed.no/, Норвегия

MediaDesign

Evala & Wunderbar за Фатих Акин

От няколко дена откривам за себе си филмите на Фатих Акин.
Невероятно преживяване!
Прибавям ги към задължителното "четиво".
Вчера гледах филма "На прага на Рая", а онзи ден "През Юли" - част от София Филм Фест'2008.

Думи нямам! Не ми стигат да се нарадвам...
------------
Fatih Akin (Фатих Акин) е роден на 25 август 1973 г. в Хамбург в семейството на турски имигранти. Завършва Визуални изкуства във Висшето училище за изящни изкуства в Хамбург през 2000 г. Още като студент снима няколко документални филма, появява се като актьор в телевизионни продукции и филми на свои колеги най-често в ролята на сервитьор – турски емигрант.

Първият си късометражен филм Sensin-You’re The One! прави през 1995 г. и същата година печели наградата на публиката на Хамбургския международен фестивал за късометражно кино. През 1996 г. Fatih Akin снима втория си късометражен филм Weed, който също печели няколко престижни фестивални отличия.

Първият му игрален филм се нарича Short Sharp Shock (1998). Героят, 20-годишният Габриел, турчин от хамбургски квартал, излиза от затвора. И се среща със старите си приятели – грък и сърбин. “Това е историята на трима балканци”, пише немската преса. Akin представя картината на един градски квартал, населен с дребни гангстери, преследващи големите си цели.” Филмът получава овации на доста германски фестивали, взима ”Бронзов леопард” на фестивала в Локарно (1998) и Баварската филмова награда за най-обещаващ млад режисьор (1999).

Вторият игрален филм на Fatih Akin Im Juli (2000) е определен от филмовата критика като road movie. Историята разказва за продавачка на име Юли, която се влюбва в Даниел. Кани го на купон и му обещава, че там ще срещне жената на живота си, тоест самата нея. Но нещата се объркват и Даниел среща красивата туркиня Мелек. На следващата сутрин тя тръгва за Истанбул и Даниел решава да я придружи. Потеглят с кола и по пътя качват стопаджийка, която всъщност се оказва Юли.

През 2002 г. се появява и третият филм на неуморния режисьор, Solino, който е за “чужденците”, живеещи в Германия. Междувременно Fatih Akin вече е замислил сюжета на Gegen die Wand (2004) и постепенно дооформя финалните моменти в сценария на един от най-успешните си филми.

Световната слава идва през 2004 г., когато Gegen die Wand печели “Златна Мечка” на фестивала в Берлин. Но това не е всичко. Лентата продължава да трупа отличия – 5 национални отличия “Лола”, “Гоя” за най-добър европейски филм, и две Европейски филмови награди – за най-добър филм на 2004 г. и за фаворит на публиката.

Gegen die Wand е филмово завръщане към изгубените корени и в същото време е разказ, който не може да остави и следа от равнодушие в душата на зрителя. По пътя към преоткриване на родината си, режисьорът разказва яростната и разрушителна история на младата Сибел, която се омъжва, за да избяга от ограниченията на националната си култура и религия. Избраникът е грохнал от дрогата и алкохола рокаджия – пънкар по душа с доста буен нрав. Джахит е нейното формално спасение от консерватизма на семейството й. Тя говори турски, той – немски. Раздирани между миналото на родителите си и настоящето на връстниците си, те сътворяват нови закони за оцеляването на имигранта, но по пътя минават през много ярост, ревност, падения, страст, любов и омраза, отчаяние и сблъсъци. Турски оркестър от музиканти в черни сака и певица в червена рокля на брега на Босфора е рамката на филма. Музиката е равностоен на актьорите персонаж, играещ важна роля в пътуването от Запада към Изтока, от сърцето на Европа към нравите на Ориента.

“Филмът е двуизмерно същество, но когато добавиш музика, то се превръща в триизмерно, четириизмерно, а понякога дори и в петизмерно” споделя в интервю Fatih Akin, режисьорът, работил години наред като диджей в хамбургските клубове, който обожава музиката.

От любовта му към музиката се ражда и документалният Музиката на Истанбул. Филмът е поглед от дистанция към чуждия, еротичен, опасен, изкушаващ град и своеобразно търсене, предприето, за да се открият музикалните извори, влияния и перспективи на града. Завладяващи са моментите във филма с кюрдската жена, пееща в турска баня, от чийто божествен глас побиват тръпки на радост, и рап-певецът, който изстрелва по 1500турски думи в минута във впечатляващо рап-изпълнение.

Последният завършен през 2007 г. проект на режисьора се нарича The Edge of Heaven. Филмът е носител на приза за най-добър сценарий от фестивала в Кан 2007, на Европейска филмова награда за сценарий и на първата награда LUX на Европейския парламент. На международния фестивал в Анталия през 2007 г., той взима цели четири отличия, между които и за най-добър режисьор и сценарист на Fatih Akin. Във него участва известната актриса Hanna Schygulla. Той е своеобразно продължение на планираната трилогия “Любов, смърт и дявол”, започнала с Gegen die Wand.

(movie.pop.bg)

Истина ли е

Така и не мога да разбера до колко истина има в подобен род твърдения (писмото по-долу)?
Наистина ли всеки имейл носи някакви си центове на някакви хора или това е някакъв изроден вид СПАМ?! Толкова, че става досаден, въпреки че в дълбочината си носи добри намерения... Ама въобще има ли намерения в цялата тази история?
Като се замислиш колко неясноти има в този мейл, как да му повярваш?!
Кои родители? Как точно този мейл ще се свърже с конкретните родители (мейл, адрес..) Че те са безименни, на практика дори не участват в мейла. Ами самата Александра? Колко Александри има по света? Тя е на 14 месеца. Кога точно е била на 14 месеца? Това писмо може да циркулира месеци, години... Тя може да е вече баба. А болницата в Краков? Коя болница, каква болница? Има ли въобще болница? А може ли болницата да е в Познан?
Не мога да задълбавам в медицинските термини, защото не ги знам, какво ли ще излезе и от там.
Какъв е резултата от цялата кампания?
Каква кампания се води всъщност?
Толкова много въпроси.
Само аз ли не знам отговора им?

Има ли смисъл по инерция, от някаква лъжливо удобна за нас състрадателност да препращаме тези писма?!
Всеки път се чудя и всеки път ми става адски тъпо от тях, но признавам си нямам никакви угризения, че не ги препращам по-нататък. Сори, не им вярвам.
-------
From: ....
Sent: Tuesday, February 26, 2008 9:10 AM
Subject: FW: Molba za pomosht na detence!!!!

Скъпи хора,
Александра оцелява след пожар, но сега трябва да се бори за живота си и за нормално бъдеще. Тя е само на 14 месеца, кожата по цялото й тяло е обгорена и лицевите кости са повредени (в резултат на изключително високата температура). В момента липсва половината й лице. Тя се намира в болница в Краков, Полша и за нея се грижат едни от най-добрите специалисти. Въпреки това Александра все още трябва а премине през множество операции и дълго възстановяване. За съжаление нейните родители нямат повече пари.
Ето защо се обръщаме към Вас с молба за помощ. За всеки препратен е-мейл нейните родители ще получат 3 цента.
Моля, помогнете им, като препратите този е-мейл на колкото се може повече хора!
?!?
Има и други подобни писма. Днес просто това получих и с него се заядох.

Най-красивата книга '2007

Atlas of Novel Tectonics на Princeton Architectural Press New York (САЩ) e "Най-красивата книга от цял свят" за 2007 г.
Книгата е оформена в Базел (Швейцария) от архитектите Рето Гайзер и Доналд Мак и получи на Лайпцигския панаир на книгата (22-25 март) наградата "Златната буква" ("Goldene Letter"), която е най-високото отличие за дизайн на книгата в цял свят, съобщи Фондацията "Изкуство на книгата" (Buchkunst) - Франкфурт/М.
Изданието е избрано от 545 заглавия от 33 страни. Според оценката на журито произведението „диша” чрез „дръзките контрасти”, както и чрез „умело използваната макро- и микротипография”. Един златен, два сребърни, както и пет бронзови медали получават Китай, Япония, Канада, Нидерландия, Германия.

DesignKnigoizdavane

Църковно писмо

Наложи се да напиша писмо (на един клиент) до един от българските митрополити.
Много интересна ми се стори смесицата между деловия и църковния тон в това писмо. Някои думи са от чистата делова кореспонденция, а други изрази носят "архаичният" изказ на църквата.
Правилата са такива и се спазват от църковните служители.
От уважение към свещеника не цитирам вярните имена в писмото, но оставям всички изрази и оформлението, както са си.
---------------
ДО
НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО
Г-Н Г-Н .... (име)

Ваше Високопреосвещенство,

Приложено представям Ви бюджет за 2008 година на Църковното настоятелство при храм „Св. Параскева” за одобрение.

Приложение:
2 бр. бюджети за 2008г.
2 бр. отчети за 2007г.

Целувам Светата Ви Архипастерска десница и оставам на Ваше Високопреосвещенство предан в Христа служител.

На Църковното настоятелство,
Председател:

Свещеник .....

Нещо като вицове

Акула
- Акуло, как преживявате в тези модерни времена?
- О, чудесно! Боря се за свобода и равни права.
- ?!
- Много просто. Казвам на сардината: “Имаме равни права. Опитай се да ме глътнеш.” Тя се опитва, и не успява. После аз се опитвам, и…

Разговор между цветя

- Обичаш ли ме?

- Да!

- Боже, къде са тези пчели....

Думите от ежедневието II

КАРДАН
Едва ли жените с шофьорски книжки знаят какво е „кардан”. Нали е достатъчно, че нежните създания знаят какво е "волан" – друго трябва ли :))
А сигурно повечето хора - и мъже и жени, не знаят, че преди 431 години в Рим се самоубива един много интересен човек на име Джероламо Кардано, или Кардан – лекар, механик, математик, астролог и въобще енциклопедист, като много негови съвременници (един от които е Леонардо Да Винчи - приятел на баща му). Той прави първото клинично описание на болестта тиф, пръв решава кубическо уравнение (уравнение от ІІІ-та степен), пръв въвежда научно-популярното описание на физически опити и освен това е блестящ астроном. Кардано е имал труден, изпълнен с превратности живот... Ту е бил беден - ту се е замогвал, ту е бил на почит, ту – низвергван. В края на живота му, синът му е обвинен в убийството на жена си и осъден на смърт, а самият Кардано е обявен за еретик и прекарва известно време в затвора под заплаха от изгаряне. Инквизицията намерила за еретично деяние направения от него хороскоп, не на кой да е, а на самия Христос. С хороскопа Кардано се опитвал да покаже връзките между съдбата Исусова и разположението на звездите.
И все пак в историята и най-вече в ежедневието, името му остава в „карданното предаване” – онзи механизъм за силово предаване, който върти валове нележащи в една права линия. Няма автомобил без кардан, а приложението му e също така и в корабите и в други машини. Интересното е, че се е занимавал и с астроложки предсказания. Той предсказва, че Английският крал, който бил болен на легло, ще оздравее скоро, но за съжаление става точно обратното. Кардано предсказва датата и на своята смърт, и злите езици говорят, че като видял, че е в цветущо здраве и няма да се сбъдне предсказанието му, се самоубил.
Е, все пак е бил на 75 години...

МАНСАР

Всички помним онази студентска песничка на „Тангра” – „живея на последния етаж, в една мансарда, точно под звездите”.
В цитирания пасаж френските думи са две – етаж и мансарда. Та за втората дума ми е думата. Някога, някога, много отдавна, живял един прочут архитект във Френското Кралство – казвал се Франсoа Мансар (François Mansart). Отначало, той не бил толкова прочут и даже не бил изобщо архитект, а бил шестото от седем деца в семейството на парижки дърводелец. Както се казва, поне е случил на родно място, щото нямаше да е същото ако баща му беше дърводелец в Русчук, да кажем. Както и да е, но когато Франсoа е на 12 години, баща му умира и майка му се жени за хлебар. Добре, че мъжът на една от големите му сестри е вече известен скулптор и архитект на град Рен, та той го поема да го въведе в занаята на градитбата на сгради. Иначе като нищо можеше името Мансар да се свързва с пекаро-хлебарството, а можеше и с нищо да не се свързва. И така, той учи 5 години при зет си, което явно е било равносилно на висше образование по архитектура, и от 20-та си година започва да участва в сериозни поръчки. На 25 години вече е доказан майстор и започва да „реди” едно след друго престижни дела. През кариерата си, работи за държавни секретари, за брата на крал Луи ХІІІ (да, това става по времето на крал Луи ХІІІ, бащата на Луи ХІV, който пък, да не ви казвам какъв се пада на Луи ХV…), за високопоставени аристократи. Перфекционист до най-дребните детайли, той е един от основоположниците на класическата архитектура, като въплъщава в стила си, богатство на идеите, изчистеност и красота. За най-голям негов шедьовър се смята замъкът „Мезон”, който Мансар сътворява за 9 години по поръчка на един благородник, член на Парламента. За този замък, съвременника му Шарл Перо (този същият... с детските приказки, като „Червената шапчица”) казва: „Няма чужденец, който да не го посети, като едно от най-красивите неща намиращи се във Франция”. По-късно пък, Волтер (само да не си помислите, че на него са кръстени „волтовете” в електричеството, не - тоя е друг), който прекарва известно време в замъка, пише: „Франсоа Мансар е бил един от най-добрите архитекти на Европа. Замъкът, или по-точно дворецът „Мезон” край Сен-Жермен е шедьовър, защото с пълна свобода творецът е използвал своя гений.” И да не смятате, че по онова време не е имало интриги, борби за престижни поръчки, компромати между архитектите в Париж. Напротив, имало е, и Мансар често е жертва на такива „игрички”. Колкото до „мансардата”, вярно е, че той е правил два типа такива пóкривни стаички с чупка на тавана, но...Но истината е, че Мансар не е първия, който ги измисля. Преди него, друг архитект – Пиер Леско, ги вмъква още при строежа на едно от крилата на Лувъра. Така, както беше и в историята с Никó и с много други, важното е не първи да направиш нещо, а... да те мислят, че си първи. И да си от „сой”. Ей така е в човешката история.


Замъкът "Мезон" с типичните "мансарди"

igeo/shtyrkel.eu

Опитай

- Това е невъзможно - казала Причината.
- Това е безразсъдство! - отбелязал Опитът.
- Това е безполезно! - отсякла Гордостта.
- Опитай... - прошепнала Мечтата.

Каквито народите, такива и химните им

Вече почти двеста години химните са отличителен държавен атрибут също като герба и флага. За много от тях са известни любопитни неща. Например, че по подобие на британския химните на всички монархии започвали с думите "Боже, пази царя!" (съответно - краля, императора, емира, султана, принца, княза...). Че по примера на френската "Марсилеза" в бившите френски колонии се появили "Тоголеза", "Нигериана" и "Абиджанеза". Че текстът на американския химн е върху мелодия от стара песен, която пеели по кръчмите в Англия. Но какъвто и да е, химнът е винаги музикален хит номер едно в своята държава.

* Най-стар е текстът на японския химн "Царствайте щастливо хиляда години", известен от IX век.
* Най-партиен е химнът на Република Мозамбик. Започва с думите "Да живее ФРЕЛИМО!", макар че партията ФРЕЛИМО, която от 1975 г. управляваше страната, вече отдавна не е на власт.

* Най-ненужен е химнът на Коста Рика. Той е бил написан по искане на пристигналите там в края на XIX век чужди дипломати, за да могат бъдат посрещнати с всички държавни почести.

* Най-народен е химнът на държавата Израел "Хатиква" ("Надежда") - народна песен на евреите от Източна Европа.
* Най-чужд е първият химн на Молдова. След разпадането на СССР Молдова обявила за свой химна на Румъния и няколко години молдовците трябвало да пеят "Ние, румънците!".
* Най-благочестив е химнът на Малта. Той бил поръчан от едно училище като религиозен химн и даже е стилизиран като молитва.
* Най-дискриминационен е химнът на Ботсвана, чийто текст узаконява подчиненото положение на жените: "Мъже, събуждайте се, и жени, след тях станете!"
* Най-неопределен е химнът на САЩ, в който никъде не се споменава името на държавата.
* Най-календарен е химнът на Того, който призовава "никога да не се забравя историческият призив от 30 август 1969 г.".
* Най-весел, изглежда, е химнът на Словения, който слави родните лози и сладкото вино, което "ни избавя от тъгата".
--------------------

Първият и най-подражаваният
Господи, дари на маршал Уейд Твоята помощ и победа.
Нека стихне бунтът
и като от поток вода
да бъдат пометени метежните шотландци.
Боже, царя пази!
Това е последният куплет от песента, която англичаните подели за първи път през 1745 г., докато въстаническата армия на шотландските католици настъпвала към Лондон. Песента толкова се харесала на тогавашния монарх Джордж Трети, че той наредил да я изпълняват на всички публични мероприятия с негово участие. А през 1825 г. песента се превърнала в първия държавен химн. Разбира се, без последния куплет, който ненужно обиждал лоялните вече шотландци.
Британският химн станал пример за подражание и с годините се превърнал в най-разпространения химн в света.
Първи го присвоили австрийците. Те изменили оригиналния рефрен на "Боже, пази нашия император Франц!". Последвали ги руснаците. Даже в Латвия дълго преди независимостта се пеела песента "Боже, пази Латвия!", която сега е национален химн на тази страна.
Британският химн е бил официален за всички колонии на империята. И когато дадена колония получела независимост, веднага се съчинявала песен по образ и подобие на "Боже, царя пази": "Господи, благослови Фиджи!", "Боже, защити Нова Зеландия", "Господ да съхрани нашата родина - Гана"...
Мелодията на британския химн, чието авторство е неизяснено, в различно време е била използвана в около 30 страни по света. Сред тях са Германия, Швейцария и Норвегия.

Най-дългият
В Книгата на рекордите на Гинес като най-дълъг държавен химн е записана гръцката "Ода за свободата". Тя се състои от 158 строфи и ако на някого му се прииска да я чуе цялата, ще му потрябват час-два. За химн я избрал първият гръцки крал - Георг Първи.
Този немец не знаел и бъкел гръцки, но харесвал звученето на езика. Плюс това монархът много искал да се хареса на поданиците си и затова решил да почете паметта на националния поет Дионисос Соломос. Разбира се, химнът никога не се изпълнява изцяло - гърците се ограничават само в първите две строфи.
С гръцкия не могат да се сравняват даже латиноамериканските химни, в които подробно се описва пътят на една или друга страна към независимостта. Най-дългият от тях е аржентинският "Чуйте, простосмъртни!" - цели девет куплета. Дължината на латиноамериканските химни е лесно обяснима. Почти всички са написани не от професионални поети, а от видни държавни дейци - президенти, сенатори или прокурори.

Най-безсловесните и немузикални
В Беларус заради неразборията около националните символи има два химна. Едни беларусци рецитират текст, а други пеят без думи. Първият е приет през 1991 г. Нарича се "Млада Беларус" и е написан още през 1913 г. от Янка Купала. Музика за него обаче още не е написана. Паралелно с него от 1997 г. съществува друг химн - този на бившата Беларуска съветска социалистическа република. Изпълняват го без думите, също както руснаците приеха да изпълняват бившия химн на СССР. Така Беларус се оказа сред страните с два химна.
Много по-често се срещат държави с химни без думи. Типичен пример е Испания. По мелодията на официалния химн "Кралски марш" са съчинени минимум три текста, но нито един от тях не е официален.

Най-кръвожаден
За това определение са кандидати няколко химна. Френската "Марсилеза" даже за времето на написването си - 1792 г. - била крайно войнствена: "Нека нечистата кръв напои земите ни..." Тя е написана от капитан Клод Жозеф дьо Лил за неговите марсилци, които водел на война. Във Франция не престават дебатите за това колко уместен е текстът на "Марсилезата". Но всеки път надделява желанието да се запази духът на Великата френска революция.
Брутален е и алжирският химн:
Когато говорехме, никой не слушаше,
затова ритъм ни стана барутът,
а музика - звукът на автоматите.
Но всички те отстъпват на заплашителните строфи в химните на Мексико и Дания. Националният химн на Мексико призовава "да напоим знамената с кръвта на врага", а кралският химн на Дания "Крал Кристиан Първи" подробно описва как мечът на този монарх "размазвал готските (чети шведски - б. а.) шлемове и мозъци". Сега този химн отстъпва на националния, който възхвалява поляните и гордия народ на тази страна.

Най-демократичният и елитен
За правото да се нарича най-елитен спорят "Понтификационен химн и марш" на Ватикана и националният химн на Кувейт. Първият звучи само в присъствието на папата, негов специален посланик или при връчване на акредитивните писма на папския нунций. Кувейтският химн звучи предимно в чужбина по време на пътуванията на емира. В самия Кувейт той се изпълнява за националния празник.
А най-демократичният химн е на Република Вануату. Той се казва "Ние, ние, ние" и може да се чуе на всеки ъгъл в страната, защото същевременно е и популярна народна песен.

Най-злощастният
Химнът на Германия, който днес носи простото име "Немска песен", безусловно е най-изстрадалият сред събратята си. Най-напред е бил австрийски. Композирал го австрийският композитор Йозеф Хайдн, който чул при пътуването си в Англия химна "Боже, царя пази!" и решил да напише нещо също толкова величествено за своя монарх - императора на Свещената римска империя Франц Втори.
Химнът бил изпълнен за първи път през 1797 г. във Виена с текста "Боже, пази нашия император Франц!". Споменаването на името на императора се оказало недалновидно решение. С идването на всеки следващ император текстът и мелодията трябвало да се променят.
После един немски юнкер харесал мелодията на Хайдн и съчинил друг текст - "Германия над всичко". Впоследствие той станал химн на фашисткия Трети райх. Днес, макар и с махнат първи куплет, текстът на химна звучи малко нелепо, защото споменаваните в него територии в момента принадлежат на други държави - Русия, Полша, Литва, Италия и Австрия. Днес "Немска песен" е химн на обединена Германия, но не го запявайте просто така. Някой може да помисли, че намеквате за първия куплет, а това прилича на нацистка пропаганда.

Най-интернационалният
Белгийската "Песен на Брабант" станала първият в световната история химн с два равнозначни текста - френски и холандски. Днес многоезични текстове имат в Канада, Швейцария, на Филипините и в Камерун.

* Особен ред се спазвал при изпълнението на химна в бивша Чехословакия. Без прекъсване един след друг се изпълнявали чешкият "Къде е моят дом?" и словашкият "Буря над Татрите". След развода Чехия и Словакия си поделиха и химна.
* Най-много главоболия с химна имаха в Южноафриканската република след падането на апартейда. Всяка общност в страната имала своя песен: белите - стария държавен химн "Призив на Южна Африка" (на английски и африкаанс), а негрите - неофициалния химн "Боже, спаси Южна Африка!", написан на кхоса и преведен на друг африкански език - сесото.
Накрая било решено да се омесят всички езици. Първият куплет сега се пее на кхоса, продължава се с куплет на африкаанс, последван от още един куплет от "черния" химн - на сесото, и се завършва на английски.
С химна на ЮАР могат да се сравняват само наистина интернационалните химни на Евросъюза (фрагмент от "Одата на радостта" на Бетовен, изпълняван без текст) и на ООН, композиран от Хауърд Блейк по текста на преамбюла на устава на световната организация.

в-к. Сега/сп. Власт

--------------------

След тази статия се разрових за химни и намерих ей това:

http://www.uni-bonn.de/~manfear/XMH.php

А пък аз за нашия химн ще добавя този линк:

http://www.president.bg/adm_symbols.php

Колко сме модерни :)). Президентството раздава лога и мелодии за телефон...

И макар да не е национален химн, много хубава идея е превода на химна на Светите братя Кирил и Методий на 21 европейски езика:

http://www.mfa.government.bg/index.php?tid=14&item_id=9499

Даниил Хармс

Четирикраката врана

Имало едно време една четирикрака врана. Собствено, тя имала пет крака, но да се говори за това не си струва.
Ето, веднъж купила си четирикраката врана кафе и мисли: „Ето, купих си аз кафе, а какво да го правя?“
А тук, като за беда, притичва наблизо една лисица. Видяла тя враната и й вика:
- Хей - вика, - ти, врано!
А враната на лисицата вика:
- Ти си врана!
А лисицата на враната вика:
- А ти, врано, си свиня!
Тук враната от обида разсипала кафето. А лисицата избягала. А враната слязла на земята и тръгнала на своите четири, или по-точно, на пет крака в своята шибана къща.
13 февруари 1938

Басня

Един човек с невисок ръст каза: “Аз съм съгласен на всичко, само да бъда поне капчица по-висок."
Още неизрекъл това и гледа – стои пред него вълшебница.
- Ти какво искаш? – пита вълшебницата.
А човекът с невисокия ръст стои и от страх нищо не може да каже.
- Е ? – казва вълшебницата.
А човекът с невисокия ръст стои и мълчи. Вълшебницата изчезна.
Тук човекът с невисокия ръст започна да плаче и да си гризе ноктите. Отначало на ръцете всички нокти изгриза, а после на краката.

Читателю, замисли се над тази басня и ще ти стане кофти.

-------
http://stalker.dir.bg/harms/
http://lib.ru/HARMS/harms.txt

Цитатчета

"Ако сте построили замъци във въздуха, работата ви не е била напразна - там им е мястото. Остава под тях да положите основите."

Хенри Дейвид Торо

"Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода"

Българска народна поговорка

"Защо разби стената със глава? Какво ще правиш в другата килия..."

Дочуто от някъде... :-)

Думите от ежедневието I

Списъкът на хората оставили имената си като названия на ежедневно употребявани неща, е много дълъг. Думите останали след тях се наричат епоними.
Нека позабършем праха от имената на някои от тях, за да открием понякога, доста любопитни факти...

ГОБЛЕН
„Гоблен” е име на квартал, на улица и на стара манифактура за килими и рогозки в Париж. Но ако трябва да караме подред, всичко тръгва от Жан Гоблен (Jean Gobelin) и то в онези тъмни времена, когато на другия край на Европа, Българското царство е прясно-прясно пометено от турските орди. През 1443 г този Жан се установява в един квартал на Париж – „Сен Марсел”, и започва да си вади хляба с боядисване на тъкани с червена боя. Създава малко семейно предприятие, което по-късно, освен с бояджийство започва да се занимава и с тъкане на платове и на губери.
През 1559 г, името на семейство Гоблен се среща в регистрите на един протестантски храм, т.е. по някое време те са се обърнали към протестанството, ако някой това го интересува, но със сигурност са оцелели по време на кървавата „Вартоломеева нощ” 13 години по-късно. След още няколко десетилетия техният дом служи за убежище на много хугеноти (както са наричали протестантите във Франция), след спречквания с католиците. Тогава шестват т.нар „религиозни войни” из Европа (то не че и сега ги няма из нашия “Стар” континент), и Париж е едно от средищата им. В началото на ХVІІ век, Гоблен извикват двама фламандци в манифактурата и с тяхна помощ килимарството „дръпва”. Те създават първата кралска килимарска манифактура, която по-късно ще бъде откупена от министъра на Луи ХІV – Колбер за доставки на кралството.
Интересно е, че килимите в кралската манифактура се тъчели на отвесни станове, подобно на платната на художниците, а и подобно на котленските и жеравненските станове и до днес. Постепенно изкуството толкова се усъвършенства, че всеки килим става истинско произведение на изкуството. Всеки майстор си е поставял картината или живия модел, отдясно на стана за да гледа, и започвал работа върху плата.
Днес шиенето на гоблени продължава да е изкуство, което непрекъснато се развива откъм богатство на цветове на конците, и на репродукциите. Това е изкуство за търпеливите, и най-вече за дамите.
А ако някой има време, при посещението си в Париж, може да се завърти към квартал „Гоблен”, където още има запазени някои от старите постройки на манифактурата на Гоблен.


НИКÓ
Жан Нико не е знаел нищо за вредата от никотина, но пък е разбирал от дипломация и е бил защитник на френския език по времето на разни френски крале през ХVІ век. Той е преди всичко основоположник и реформатор на френската лексикография. Хайде сега пък! Лексикографията, това ще рече съставянето на речници и да му се чудиш на акъла, как още преди 5 века се е занимавал с такива работи. След смъртта му, излиза първия речник поветен на неговия майчин език, наречен „Богатството на френския език”. Годината е 1606. Но световната слава на неговото име е свързана не с ерудицията и учеността му, а със случайно събитие. Той е роден в град Ним – този същият град, който дава името си по-късно на известните златотърсачески панталони - дънките „Деним”, нали сте ги чували. През 1559 г, крал Франсоа ІІ, го изпраща на сладка служба уж като посланик в Лисабон, а всъщност е трябвало да уреди важен брак между кралски особи на двата двора - португалския и френския. На следващата година, може би от благодарност, Нико „светва” Катерина Медичи за "чудодейното" растение тютюн, с надежда да излекува нейната мигрена. През 1561 г вече, повечето придворни наричат тютюна „тревата на Нико”, или просто „никотиана”, макар че Нико не е първият който е внесъл тютюна във Франция. Доста преди това по френските пристанища се е пушел тютюн, донасян от търговските кораби, но Нико е първият, който го въвежда сред дворцовия елит – ето това е тънкият момент. Скоро, не друг а височайшите дами започват да си лекуват дребните болежки с помощта на „тревата на Нико”. И така, лека-полека тютюнът идва на мода. От дивашко, растението става „културно”, и когато Карл Линей започва да дава бинарни имена на растенията, той се сеща за Жан Нико и кръщава тютюна „Никотиана табакум”. От тогава до днес тютюнът не престава да променя обществените навици и да създава нови, като става неизменен спътник на човека в неговите хранителни, терапевтични, социални, психологически, икономически и политически нужди. „Нищо не може да се сравни с тютюна, това е страстта на достойните хора, и този, който живее без тютюн, не заслужава да живее”, казва Сганарел, прочутият слуга на Дон Жуан от едноименната пиеса на Молиер. Жан Нико умира през 1600 г в Париж, без да подозира, че един ден хиляди доктори ще плашат хората с никотина, като причинител на ужасни болести. Ех, ако си беше писал само речниците...

igeo/shtyrkel.eu

Разни безобразни

1. Дъвченето на дъвка, докато режете лук помага срещу сълзи (това ще го пробвам)
2. Бебетата до 6-месечна възраст могат да дишат и преглъщат едновременно.
3. 97% от хората ще напишат собствено си име, ако им дадете да изпробват химикалка.
4. Средностатистическият човек вижда в периферия от 200 градуса.
5. Бебетата не плачат със сълзи преди да станат на 6-8 седмици.
6. През Февруари 1979 е валяло сняг в Сахара.
7. Носенето на слушалки само за час ще увеличи бактериите в ушите ви до 700 пъти.
8. Гроздовите зърна експлодират в микровълновата (не го казвам от личен опит!)
9. Очите на човек остава с един и същ размер от раждането му до смъртта му, но за това пък носът и ушите никога не спират да растат.
10. Отпечатъкът от език е различен при всеки човек.
11. На 40 градуса по Целзий човек губи по 14.4 калории само като диша.
12. Съществува хотел в Швеция, който е построен изцяло от лед. Всяко година се строи наново.
13. Котките, камилите и жирафите са единствените животни в света, които ходят в следния ред: дясно краче, дясно краче, ляво краче, ляво краче, вместо дясно краче, ляво краче. (евала на този, който го е разбрал това.)
14. Звукът, който се чува, когато ви пукат ставите е звукът от избухващите азотни мехурчета.
15. Оригиналната Кока-Кола е била зелена.
16. Ябълките са много по-ефективни от кофеина за събуждане.

Нощ на музеите и галериите

Едно добро начинание. 28 септември 2007
Нека да го бъде! http://www.gallery-night.info/07/bg/

За трети път Пловдив отваря врати по тъмно в началото на есента, за да посрещне пловдивчани и гости в Нощта на музеите и галериите, която тази година ще се състои на 28 септември. Като градове партньори ще се присъединят Стара Загора и Пазарджик.

В паралелната програма в трите града участват общо над 70 музея и галерии, а посетителите ще избират между 200 арт-събития: ексклузивни изложби, концерти, представления, филмови прожекции, демонстрации на художествени техники, уъркшопове, премиери на книги и импровизирани артистични срещи, програма за деца. Входът навсякъде е свободен.

Посетителите в Пловдив ще могат да видят над 40 изложби и музейни експозиции в Основната програма и да посетят многобройни арт-събития от Съпътстващата програма и програмата „Събития в грaдска среда” – инсталации, акции и изложби на открито, които ще направят придвижването от една до друга точка още по-вълнуващо.

В навечерието на 28 септември в Пловдив ще бъде обявен фотографски конкурс за всички, които биха искали да запечатат преживяванията си в Нощта на музеите и галериите и да ги превърнат в незабравими спомени. Празникът ще прелее към ранните часове на следващия ден със заключително парти на DJ Domu, организирано от Списание 1. Ще бъде сниман и филм на студенти от НАТФИЗ, в койте всеки ще може да стане герой.

Организаторите изказват своята благодарност към генералния спонсор на събитието М-тел и основните спонсори Международен панаир – Пловдив и Интерлийз клон Пловдив.
--------------------------------------------------------------------------------
Символът на тазгодишното издание на Нощта на музеите и галериите е Съзвездието – собствен маршрут, който всеки сам може да начертае върху нощната арт-карта на града.

Психология

Светът - това си ТИ. Адът - това са другите.
Човек познава света толкова, колкото познава и себе си.
Последното е цитат, защото съм от късметлийте, които винаги са попадали на добри учители.
Всички сме жаби, всяка в своя кладенец и всяка вижда от небето толкова, колкото е диаметърът на кладенеца. Но това не е цялото небе...

Анна-Мария Пеева