декември 24, 2009

Коледно пожелание

Чуждо пожелание е това, но е хубаво и аз го пожелавам!



В навечерието на Рождество Христово да си пожелаем много сбъдващи се мечти през Новата 2010 година, много нови приключения, здраве, радост, любов - много любов, от онази хубавата..., вълшбества, хармония - най-вече вътрешна, а оттам съм сигурна, че тя ще засияе и във всичко, което правим и което мечтаем и сътворяваме :)

Да си пожелаем мечти, защото те са хвъркати :)
Да си пожелаем да покорим нови пространства.
Да си пожелаем приятелства без край и начало. Приятелства извън времето и пространството :)

декември 20, 2009

Портрет на една дама

От най-ранна възраст знаех, че не искам да пропусна нищо, което животът ще ми предложи, само защото би било необмислено и опасно...
Преминавайки през всичко това, по някакъв начин се чувствам по-спокойна сега. Странно, но тъжна. Мисля, че винаги съм била тъжна...

Н.К. като А.Б.

декември 14, 2009

...

- Елате до края.
- Не можем, страх ни е.
- Елате до края.
- Не можем. Ще паднем!
- Елате до края.
И те дойдоха.
И той ги блъсна.
И те полетяха.

Гийом Аполинер

декември 04, 2009

Кръст

Наричат кръста знак на знаците. Двете кръстосани линии на кръста още от предисторическо време са били религиозен символ, предпазващ знак в почти всички световни култури. Северната страна на кръста се приема, че символизира северния вятър — най-мощният, всепобеждаващият, но и главата, интелекта. Южната страна означава южния вятър — огън и чувство, но и топене и изгаряне. Източната страна представя източния вятър, сърцето — изворът на любовта и живота. Западният край символизира мекия западен вятър, идващ от страната на духовете, диханието на смъртта.

За алхимиците кръстът е бил символ на четирите елемента: въздух, земя, вода и огън.

Много интересна статия в Маргарита: http://margaritta.dir.bg/06kluch.htm

ноември 30, 2009

Font Family


ноември 27, 2009

Имане



Едно небе, в което да се влюбвам.
(И няколко мъже покрай небето.)
Едно пристанище на тихи лудости.
Цигарите, с пари назаем взети.
Билети за безпътни автобуси.
Сандалите - изтъркани от бързане.
Един-два шанса - просто за изпускане.
И трети - дето ми е в кърпа вързан.
Пералнята - за пелени и... мисли.
Легло - за сънища. Квартално кино.
Досадник, от когото да ми писва.
Приятели - да поделиме виното.
Синът ми. Чакам първата му сричка.
(И не държа да чуя първо ма-ма.)
Оказва се, че всъщност имам всичко.

И само мене никаква ме няма.

Камелия Кондова

ноември 25, 2009

ноември 23, 2009

С чего начинается Родина?



Руско, много руско! И скъпо!

ноември 21, 2009

Философия

Оцеляването
Самоизучаването
Изтънчеността


Как?
Защо?
Къде?


Как се храним?
Защо се храним?
Къде ще обядваме?


Дъглас Адамс

ноември 18, 2009

Андрей Германов

Надпис върху камък

... Къс беше животът ми и мъчен беше.
Мъчех се да правя другите добри – лош бях за себе си.
Продавах евтино, купувах скъпо.
Радостта като нещо естествено прекъсвах още в началото,
позора изпивах докрай, за да се издигна над него.
Имах разни началници: от прости магаретари до членове на великия синедрион. Всички забравяха една проста работа:
че мъдростта на човека е като хляба – за неколцина стига,
но всички не може да изхрани.
Всеки си има своя мъдрост, но не е Исус.
Обиквах постепенно и просто, намразвах светкавично –
заради някоя дума, с която някой се саморазголваше случайно.
Прекалено бях сериозен за всичко, не приемах играта.
Грешка.
Много жени ме харесваха, малко от тях бяха щастливи с мен, грешен съм пред тях.
Една четвърт от живота си съчинявах закъснели отговори,
но не съм писал доноси.
Мисля, че обратното би било по-лошо.
Истината казвах с усмивка, но на най-големите подлеци
(прости ми, господи, светата деликатност) не посмях да я кажа:
да не обидя човека.
Каква грешка, боже мой, каква грешка!
Две бяха мечтите на живота ми: да подаря на жената, която ми беше определена, хубава дреха и да имам собствено ъгълче.
И двете не се сбъднаха.
И като нямах на какво да се радвам – радвах се на децата си,
с простата радост на бедните. Никого не съм унижавал. Ненавиждам унижаващите. Бих ги унищожил физически.
Много пъти са ме обиждали незаслужено. Нетърпимо болеше.
Кротък бях, но с тежка ръка, рядко биех, но лошо.
Здрав бях и силен и никой не ми е съчувствувал. Тежичко беше.
Не бяха мнозина приятелите ми, но верни бяха.
Сладостта ми беше в труда.
Проработих живота си.
Труд. Труд. Труд. Каква грешка, боже мой, каква грешка!
Но птицата на съвестта ми е бяла като снежинка –
всичко съм изкупил.
И ако някой ме попита добре ли съм живял,
ще му отвърна с въпрос:
- А нима това беше животът?

ноември 06, 2009

Берлинската стена

Трябва да се знае!
Едно филмче и още едно

Снимките са от Zar.bg

октомври 28, 2009

Клиенти I

101 начина да вбесим дизайнерите
Почти всеки се е сблъсквал с мнението на клиентите. Всички клиенти са еднакви по света. Независимо в коя област са клиенти. Коментара е излишен :)

001-030
001. Чудесно! Точно така си го представях… само че малко по-различно.

002. Вчера с комшията говорихме и ми даде страхотна идея. Виж ся как ше стане дизайна…

003. Имам само една, две леки забележки. Имаш ли полвин час да ги изкоментираме?

004. Добре е , но неможеш ли малко да го поразчупиш?

005. Искам го 1:1 с това, но да е малко по-различно.

006. Дай да пробваме още 2-3 варианта и след това ще решим какво да правим.

007. Ще ви изпратя снимките за плаката на мейла. Само ме притеснява как ще ги сваля от телефона си…

008. Само може ли да използваме нашето си, фирменото ни синьо, защото това е малко по-друго.

009. И Вашето предложение не е лошо, но това, което си представях е нещо по-различно. Вероятно не сте ме разбрали правилно.

010. Ние сме скромна фирма. Това, което ни предлагате е за големите фирми, за нас трябва да е нещо по-семпло!

011. Не искам сайта да е по-голям от един стандартен лист A4.

012. Има голям проблем със сайта. В нас се вижда по един начин, в офиса – по друг. За колко време ще можем да оправим проблема?

013. Мерихме картинките в уеб страницата. Идват много големи, ако може с 2-3 сантиметра да ги намалим?

014. За какво поръчваме дизайн на плакат, след като някакви си 5 абзаца текст неможем да съберем на него?!

015. Я, на Вашият монитор изглежда по-красиво. Може ли да ми го пуснете както е в действителност да го видя?

016. Принтирал съм един сайт, където ми харесват цветовете, но не излязоха съвсем същите. Значи, това зелено в сайта им ми хареса, но реално е повече синкаво…

017. Покажете ми първо Вашето предложение за дизайн, а съдържанието ще го коментираме най-накрая.

018. Не, не искаме кардинални промени. Само да освежим визията на фирмата ни.

019. Дали ще стане много претрупано ако на гърба на визитката върху картата на офиса ни сложим логото и негова снимка?

020. Колко горе-долу струва един стандартен дизайн?

021. Сайта ми има вирус. Като отворя Експлоръра и опитам да го заредя ми рестартира компютъра. Може ли да погледнете?

022. На това, което сте ми изпратили за дизайн на сайта ни, като кликам на бутоните му нищо не става.

023. Страхотно, но може ли вместо това Лорем ипсум да сложим нашия текст?

024. Добре де, толкова ли няма да намерите в Гугъл снимка на жена, качена на кон, че трябва цяла фотосесия да правим! Неможе ли поне да сглобите нещо?

025. Колко минути ще е горе-долу анимацията в хедъра?

026. Някак се губи логото ни в целия дизайн…

027. По-скъпо ли е да ми направите по-красив дизайн?

028. Той на комшията сина го е направил сайтчето, но неможе да го инсталира, затова се обръщам за съвет към Вас.

029. Като вземем менюто на тоя сайт, цветовете от тоя и картинките от тоя – ето Ви го дизайна.

030. Нося Ви една покана за сватба да видите шрифтовете, които искам да приложим за сайта ни.

Благодарности на http://ivosiliev.com/ за подборката

октомври 20, 2009

Намек

Я кажете, ЛЮБОВ с колко нули се пише отзад?

....попита Жоро

Отново на вълна ASIA



октомври 10, 2009

Приказка за сиренето

Синьо сирене
(Fromage Bleu)
Всяко Синьо сирене, което човек опита, има различен вид, оттенък и привкус. Синята му текстура, аромата и остротата на вкуса се засилват докато сиренето зрее. Всичко зависи от възрастта му и помага то да бъде преоткривано всеки път.
Синьото сирене може да бъде сервирано заедно със салати, круши, стафиди, смокини и орехи. Вината, които подхождат към него, са Каберне Совиньон, Шира и Зинфандел. Синьото сирене може да се поднесе с порто или плодов сок.

Бри (Brie)
Това сирене е със зрял и наситен маслен вкус. Под меката ядлива коричка се намира гладката и мека вътрешност, която е бяла или жълта на цвят и не само изглежда елегантна, а и има елегантен вкус. То върви добре с гъби или други земни тонове, и ще отведе въображението ви на романтичен пикник на поляна с диви цветя.
Сиренето Бри леко омеква от стайната температура и подхожда също на крекери, зелени ябълки, ягоди, круши, пъпеши, грозде и орехи.
Сред вината, които са подходящи в компания на сиренето Бри е шампанското, шардоне, пино ноар и др.

Камамбер (Camembert)
Невъзможно е да бъдат хванати всички нюанси на сиренето Камамбер. Първоначалният вкус може да бъде мек, възсолен, маслен и наситен с аромат. Друг може да открие, че е подчертан вкусът на гъби, чесън или ядки.
Единствената възможност е да се отдадете на вкуса и да не спирате да ядете, в комбинации с пъпеши, грозде и горски плодове.
Меката маслена вътрешност на сиренето и наситения му вкус ще доставят истинско удоволствие на ценителите, особено в съчетание с шампанско, червени вина и сайдер.

Чедар (Cheddar)
Трудно можем да си представим време или място, на което сиренето Чедар да не е добре дошло. Вкусът му може да бъде мек и да притежава нюансите на ядки, масло и мляко, но може да стане силен и остър. Ако искате само да се докоснете до острието на вкуса му – опитайте бяло сирене Чедар, но ако търсите по леко и продължително усещане – пушените сирена Чедар ще бъдат по-подходящи.
Сиренето Чедар прави незабравим вкуса на супи, сосове, салати, сандвичи и деликатеси, без да изгубва ясния си вкус. Вината, които вървят към него, са шардоне, совиньон блан, ризлинг, каберне совиньон и пино ноар.

Фета (Feta)
В ранната гръцка митология талантът да се прави сирене е наречена „безкрайно ценна дарба“ и най-вероятно са имали предвид сиренето Фета. Въпреки че традиционно то се прави от козе мляко, някои компании започват да го произвеждат и от краве мляко. Съхранението и зреенето на сиренето правят вкуса му солен, средиземноморски, с оттенъци на зеленчуци и морска храна. Сиренето Фета върви с месо, маслини и пълнозърнест хляб. То е подходяща комбинация с Божоле и млади вина с наситен плодов вкус и аромат.

Горгондзола (Gorgonzola)
Зелените оттенъци и нишки на сиренето Горгондзола са знак, напомнящ украсата на синьото сирене. Когато е младо сиренето Горгондзола е по-меко и маслено, а с времето вкусовите му и ароматни качества се засилват. Почитателите на този деликатес го съчетават със салати, плодове, сосове и дресинги. Известни са две разновидности – Piccante, която е по-остра, и Dolce, която има сладък оттенък. Класическа е комбинацията с вино Амароне, но каберне совиньон също е подходящо.

Гауда (Gouda)
Някои хора запомнят сиренето гауда заради восъчната му обвивка, но истинските ценители никога не забравят зрялата му мекота и карамеления му аромат. Когато престои, вкусът на сиренето гауда запазва сладостта си, но става по остър, а пушената гауда притежава мускатен привкус. Младото сирене гауда обикновено е в червена обвивка, отлежалото има жълта, а пушеното има кафява или черна.
Младото сирене гауда върви с круши, пъпеши, кайсии и череши. Старото е по подходящо за ябълки, ядки и черен хляб. Това сирене върви с шардоне и мерло, но още по добре е с шира, зинфандел и гевюрцтраминер.

Маскарпоне (Mascarpone)
Някои оприличават това сирене на облак, затворен в контейнер. То е плътно, кремаво, сладко и незабравимо. Както в родината му – Италия, така и извън нея, то се счита за изключително десертно сирене, подходящо за пълнеж или поливка. Популярни добавки към сиренето Маскарпоне са плодовете и особено горските плодове, смокините или леките десерти. Вината, които му подхождат, са шампанското, шардоне, но и подходящи напитки са също кафето и ликьорите.

Моцарела (Mozzarella)
Сиренето Моцарела се дели на два типа: първият тип сирене е меко и бяло, съхранявано във вода, а вторият е бледожълт и плътен. Първият е деликатен, млечен и неустоим в компанията на салата. Вторият също е неустоим, но освен със зеленчуци, си подхожда заедно с пица и сандвичи, гъби, маслини, червени чушки. Изборът зависи от вас.
Подходящи вина са шардоне, совиньон блан, пино ноар, шира и ризлинг.

Проволоне (Provolone)
Автентичното италианско сирене Проволоне е плътно, независимо от възрастта си и ярко. С времето то се втвърдява, може да се добавя към салати и други блюда, или да бъде гарнирано само с круши, грозде, смокини, маслини и чушки. Неговият вкус е по-силен от този на Моцарелата и му подхождат вина като бордо, мерло и санджовезе.

Пармезан (Parmesan)
В действителност в сиренето Пармезан има повече, отколкото пише или се вижда. Истинското италианско сирене Пармезан е маслено, а и притежава запомнящ се аромат и привкус на ядки. То е твърдо и трошливо и може да се яде отделно или като допълнение към картофи, спагети и пица, превръщайки тези блюда в кулинарни шедьоври. Разбира се му подхождат и круши, грозде, смокини и пъпеш. Вината, които очертават по-ясно вкуса му, са гевюрцтраминер, ризлинг и совиньон блан.

Рискота (Ricotta)
Това е влажно, гладко сирене, чийто вкус е сладникав. То е на голяма почит в италианската кухня и си подхожда с типичните италиански ястия, особено когато се добавят зеленчуци и подправки. То е подходящо и в компанията на други сирена, като например Маскарпоне. Към него вървят вина с плодов аромат като малбек и зинфандел.

Швейцарско сирене Ементал (Emmental)
Проверете размера и цвета на дупките, за да се убедите, че е точно Ементал, а не друго швейцарско сирене. Вкусовете могат да бъдат както меки и сладки, така и остри и пиперливи. В повечето случаи е полутвърдо и с привкус на ядки. Сиренето Ементал подхожда идеално на месни деликатеси, както и на череши, ябълки и круши. Вината, които вървят заедно с него, са мерло, пино ноар или каберне совиньон.

www.millionaire.bg

октомври 02, 2009

Мисля, че разсъждавам

... а не разсъждавам и само се обръщам от едната страна на другата, за да намеря по-малко мъчително положение, минавам покрай правилното решение, без да го виждам. Тъй като съм заслепен от прекомерна болка, нека последвам изпитаното правило на всички мъдреци, наречено благоразумие...

???!

септември 30, 2009

По По Най

В едно далечно царство преди много години живял един владетел. Истинското му име никой не помни, но според летописците било цар По По Най. Защо го наричали така ли? Защото бил във всичко по-по-най. По-висок от всички, по-красив и най-умен. Имал още много качества и всички били превъзходни. Поне така казвали летописците. Царството било огромно, но всички познавали царят. Как няма да го познават, като името му било написано навсякъде, а образът му стоял и на най-дребните монети.
Хората рядко имали контакт с него, но пък разказите за неговите способности обхождали царствата надлъж и нашир.
Един ден, обаче на цар По По Най му омръзнало в двореца и тръгнал да обикаля страната си. Бил се дегизирал и не взел никого със себе си. Страната била голяма, а той я познавал само по картите и успял да се загуби още на втория ден. Нощта го заварила в малко селце, където всички врати били залостени. Колкото и да чукал и викал, никой не отварял. Накрая стигнал до краят на селото, където една възрастна жена отворила вратата и се съгласила да го пусне да пренощува. Странно, но не го познала.
Стоплил се царят, хапнал набързо и седнали с бабата на чаша чай да поговорят.
-Ти как се казваш, младежо?-попитала бабата.
-А ти не ме ли позна, бабо? Аз съм най-известният човек в това царство! Аз съм цар По По Най!
-По топъл чай ли искаш? Не се притеснявай. Сега ще го стопля -отвърнала бабата, която недочувала.
-Не чай, бабо! Аз съм цар По По Най! Най- известният човек в царството!
-Най-известен ли? В нашето село най-известен е Хей Хей Пей! Много хубаво пее той. Цяло село го знае, но откак стана известен прегракна от отговори на почитатели и като запее, все фалшиво го докарва.
http://nyamamideya.blogspot.com/

септември 25, 2009

Michelangelo Italy-USA

Michelangelo's David BEFORE and AFTER...

септември 19, 2009

Пожелание

Ще си подаря... нощ.
И море...

септември 18, 2009

V като Виктория

В - третата буква както в глаголицата, така и в кирилицата. Веди. На еврейски - Вад. В нумерологията - 3. Числовият еквивалент в английския език - 5. Не случайно римската цифра V има формата на съответната буква в латинската азбука. Графичният й знак е спирала. Вещественият еквивалент - съд, външно подобен на буквата. Отговаря на 5 старши аркан в Таро. В кабалистиката символизира отношенията между единството и множествеността, космическите форми на диалектиката. Анатомичното й съответствие са очите и ушите.

В Средните векове буквата се използвала като знак за мир. Възприемана била като два пръста, протегнати за примирие. Възприемането й като воински знак може би е свързано с това, че стрелците опъвали тетивата на лъка с палеца и показалеца. Когато дланта е обърната към тялото, вдигнатите два пръста се разглеждат като оскърбление. В това си значение този знак използвал един от героите на Ф. Рабле. Тълкували го като фалически символ, демонстриращ презрение и заплаха за сексуално насилие. В редица съвременни страни знакът се приравнява към най-грубите форми на сквернословие.

Като знак за победа V се използва от времето на Втората световна война. Разпространява се благодарение на буквата V, с която започва името на древноримската богиня на победата - Victoria. За създател на знака, който означавал единството на всички народи в борбата с окупантите, се смята Виктор де Лавеле (Victor de Laveleye), организатор на радиопрограми на Би Би Си. "Нека окупантите - провъзгласил Лавеле в радиоборъщение на 14 януари 1941 година, - виждат тези знаци навсякъде, повторени безброй пъти, и ще разберат, че са обкръжени от всички страни с тълпа, която само чака момента на тяхната слабост и тяхното поражение". След едно от тези предавания на BBC със знака V били нашарени много стени на къщи в Белгия. Фашистките власти въвели наказание за всеки изрисуван знак. На учителите било разпоредено да проверяват учениците, да не изнасят тебешир извън училище. Впоследствие този знак се сдобил и със звукова форма във вид на телеграфен сигнал по Морзовата азбука - "точка-точка-точка-тире". Популярността му се дължала и на факта, че той напомнял началото на Петата симфония на Бетовен. Протестирайки срещу окупационния режим, не само рисували знака, но и го свирукали.
Един от коментаторите на американското радио заявил, че знакът "V" - е "най-удивителното средство за пропаганда". На неговата популярност не попречил фактът, че Гьобелс го обявил за победен вик на древногерманските воини. Министърът на нацистската пропаганда се опитвал да го представи като символ, "обединяващ всички европейски народи в борбата с болшевизма". По разпореждане на Гьобелс дори било издигнато гигантско изображение на "V" върху Айфеловата кула.

Според друга версия да използва знака V подсказал на Чърчил окултистът Алистър Кроули (1875 - 1947) - един от най-прочутите магьосници и окултисти на ХХ век: в демонологията знакът свързвали с Луцифер.

Любопитното е, че след като британският премиер У. Чърчил се среща спешно с такава спорна фигура като окултиста Алистър Кроули, му поръчва да реши и една много важна задача от областта на тайните знаци. Съюзниците не можели да се решат да открият Втори фронт докато не се появил символичният жест, способен да противостои на тайната мощ на нацисткото приветствие - рязко опънатата напред дясна ръка, жест, притежаващ магията на непобедимост, използван още от римските легионери. Кроули предложил на Чърчил знак, блокиращ силата на това приветствие. Скоро вестниците в света и кинохрониката били изпълнени с кадри, на които британският премиер демонстрирал притежаваното мистично оръжие: вдигнатите два пръста на ръката му, означавали латинската буква "V" - Victoria! Този жест въодушевявал съюзниците, вдъхновявайки ги за победа. За немците буквата "V" - фау - говорила на нивото на подсъзнанието: Die Vergessenheit - и с тази дума личният състав на Вермахта се обричал на поражение, в превод от немски тя означавала "забвение".

Където и да срещнете днес този графичен знак - "V" символ, създаден от италианския художник проф. Бруно Насцимбен (Кастеназо), представен за първи път на Конгреса на Европейския Вегетариански Съюз през 1985 г., в Италия, знайте, че става дума за контрол на вегетариански продукти и услуги. Много вегетариански общества са приели знака "V" и за кратко време той стана най-широко разпространеният вегетариански символ в целия свят.

септември 13, 2009

Визитни картички

Къде сме ние, колеги?

Sizing Up Business Cards Around the World

Are you creating business cards for other regions of the world but don't know the standard card sizes for those regions? Well, now you do!

Australia, New Zealand (1.636 aspect ratio):
90mm x 55mm / 3.54 inches x 2.165 inches

China (1.667 aspect ratio):
90mm x 54mm / 3.543 inches x 2.125 inches

Czech Republic, Hungary (1.8 aspect ratio):
90mm x 50mm / 3.543 inches x 1.968 inches

Europe (1.545 aspect ratio):
85mm x 55mm / 3.346 inches x 2.165 inches

Japan (1.655 aspect ratio):
91mm x 55mm / 3.582 inches x 2.165 inches

US, Canada, Netherlands (1.75 aspect ratio):
89mm x 51mm / 3.5 inches x 2 inches
Nigel French. InDesign Magazine

септември 11, 2009

Карикатура

Pavel Constantin - Romania / Pavel Constantin - Romania

Alex Falco - Cuba / Alexander Zudin - Russia

Angel Boligan - Mexico / Ares - Cuba


Ares - Cuba / Pavel Constantin - Romania

септември 09, 2009

септември 02, 2009

Големият Джон Лорд

Голям човек и голям музикант!
Джон Лорд! Йееесс! Концерт!
Най-хубавото шоу напоследък и най-екзалтираната публика на света!
Страхотия невиждана! Пълно удоволствие за душата!

С близо 2 часа и половина шоу виртуозният британски клавирист на легендарната рок група Дийп Пърпъл Джон Лорд, Пловдивската филхармония и музикантите от група "Те" откриха Есенния салон на изкуствата - Пловдив 2009 на сцената на Античния театър. Вечерта започна с приветствено слово на кмета Славчо Атанасов, който пожела на пловдивчани един ден да посрещнат и целият състав на Пърпъл.

Репертоарът на 68-годишния кийбордист включваше песни от края на 60-те до наши дни. Джон Лорд през цялата вечер не криеше възхищението си от българските изпълнители от "Те", пловдивския оркестър и топлото посрещане на публиката. Заедно с него на сцената се качиха и вокалистът от последния албум на Рейнбоу Дъги Уайт и полската певица Касия Ласка. Лорд беше извикан 4 пъти на бис, през които музикантът зарадва публиката с легендарните композиции на Пърпъл Soldier of Fortune и Child in Time.

Джон Лорд представи в Пловдив последния си солов албум от април 2008 г., сътворен по повод 175-годишнината на университета в град Дъръм и изпълнен за първи път в Катедралата там с Кралската филхармония на Ливърпул. Чухме и мотиви от „Wring That Neck”, „First Movement-Moderato-Allegro”, „Second Movement-Andante”, след което последва естественият преход към един от най-големите албуми на групата „Deep Purple in Rock”.

Малко звук от Дарик Радио от концерта >>>
Jon Lord's Durham Concert >>>

август 22, 2009

Кратък курс по обща култура

В последно време културата на българина става все по-обща. Тенденцията е в следващите 5-10 години тя да изчезне напълно, но дотогава все пак ще се наложи да поназнайваме нещичко, за да не се изложим, когато попаднем в смесена компания. Особено важно в един светски разговор е да сте компетентни за най-значимите обществени събития – коя зодия е Преслава, къде е пил снощи Валери Божинов и кога ще е поредната сватба на Софи Маринова и Дачо, че се изнервихме вече.

По тези теми всички разговарящи са добре подготвени и лафът върви леко. Но може да се случи в компанията да има любознателна кандидат-студентка, която иска да се информира по някакъв проблем, свързан с академичното й бъдеще. Например: колко са планетите в Слънчевата система, кой е открил Америка, или кой е авторът на “Опълченците на Шипка”.
Подобни въпроси създават жестоко интелектуално напрежение в събеседниците. Те изискват широки енциклопедични познания, каквито повечето хора нямат. Това е шанс за вас да блеснете, като пуснете тежката артилерия на своята ерудиция. Достатъчно е да изкажете следните безспорни тези:

Литература
Иван Вазов е автор на “Под игото”, а Алеко Константинов на “Бай Ганьо” или обратното. Разликата между двамата е, че Вазов не е убит, а Алеко е убит и е хижа на Витоша. Шекспир е англичанин, а Паулу Коелю не е. Паулу Коелю определено е по-добър писател от Шекспир, защото отговаря на много въпроси и казва много житейски истини, а Шекспир на нищо не отговаря и не ти казва никакви истини.
Хари Потър е магьосник, а Д’Артанян е мускетар и ако съдим по името му е арменец.

Българска история
Българската държава е създадена отдавна. Била е под турско робство и виновен за това е Ахмед Доган. Като не живеят в България, откъде-накъде ше ми гласуват. Имало е златен век по времето на цар Симеон, преди да му реституират горите.
Азбуката е написана от Кирил и Методий и се казва кирилица (или май беше методиевица?). В нея липсват буквите “4” и “6”, което означава, че нашите предци не са можели да напишат думата “4ере6ка”, бахти загубената азбука.
Ботев и Левски са били революционери, а единият от двамата е бил поет. В момента са футболни отбори и Ботев за малко щеше да изпадне. Митю вън завинаги!

Световна история
В Египет е имало пирамиди, фараони и балъци за милиони. А в Рим е имало императори – Цезар, Нерон, Калигула. Те вероятно са слушали чалга, защото днес повечето чалготеки са кръстени на тяхно име. Колумб е открил Америка, а Джордж Буш-младши почти я закри.

География
Земното кълбо е общо-взето кръгло. Континентите са няколко. Европа, Африка и некви други. Има и океани и морета, които са пълни предимно с вода. Най-известните морета са Слънчев бряг и Кушадасъ. Най-големият връх е Еверест, преди възродителния процес се е казвал Джомолунгма. Париж е столица на... една от държавите, след малко ще се сетя коя. В Париж продават страхотни обувки, една приятелка си е взела оттам много сладурски сандалки само за 120 евро, представяш ли си?

Естествени науки
Човекът е произлязъл от маймуната, а в момента тече обратният процес. По едно време е имало и динозаври, но те са измрели от скука, защото попфолкът още не е бил открит.
Сред най-важните открития за човечеството са колелото и топлата вода – оттам идва изразът “ти откри топлата вода”. Сега учените са направили някакъв Голям Адронен Колайдер, който или ще избухне или няма да избухне, но тия неща принципно не са хубави.
Напоследък се появи глобално затопляне, но въпреки това парното поскъпва.

Икономика
Живеем във времена на световна финансова криза, което означава, че всичко в мола или ще поскъпне или ще поевтинее. Хората ще загубят или спестяванията си, или работата си, а някои ще загубят и живота си. Китайците ще стават все по-силни икономически, ще тръгнат от Илиянци и постепенно ще завладеят целия свят. Оттам идва изразът “номерът на китайката”.
Ще става все по-лошо. И за всичко, както винаги, са виновни евреите.

Космонавтика
Първият космонавт е Юрий Гагарин (или Юрий Галев). Но той всъщност не е първият, защото преди него в космоса е летяла някаква кучка. Така е то, кучките винаги се вреждат първи.

Музика
По принцип Моцарт е голям композитор, но Тони Стораро направо кърти мивки. Егати пауъра. Операта е много хубаво нещо, тя е до паметника на Стамболийски. Българската попмузика е в небивал възход и разбива всички чартове в MTV. Вярно, Мадона не е лоша певица, има чат-пат некви хитове, но все пак Графа е спечелил много повече музикални награди от нея.

Както виждате, общата култура не е нещо непостижимо. Научете наизуст гореизложената информация и ще бъдете признат за изключителен ерудит в светските среди, за човек от категорията “бахти колко е умен тоя пич, не е истина просто”.

Успех!

август 18, 2009

Ваканция

Еееех, завиждам на кучето на Даньо :)

август 17, 2009

Обяснение

Реплика от форум:

"Това, което съм го казал, не съм го казвал, а това, което не съм го казвал, скоро ще го кажа. Това, че нищо не съм казвал, не означава, че казаното е нищо. Всъщност не зная какво мисля, защото още не съм чул, това, което съм казал. А ако съм го казал, значи, че нищо не съм казвал..."

август 12, 2009

август 10, 2009

Труден

"Животът е труден!"
Винаги се изкушавам да питам - "Сравнен с какво?!"

август 07, 2009

Как работи интернета :)



Забавен десктоп от Vladstudio.com

юли 31, 2009

Думите от ежедневието VIII

БЕГОН
Имената на растенията са най-често от гръцки или латински произход. Гладиолите са наречени така, поради приликата на цвета с гладиаторския меч – „гладиус” на латински. Хризантемата, на гръцки, означава „златен цвят”, а "астра" е латинската дума за "звезда". Но ние се интересувахме от имената на хората и в кои думи са навлезли в нашия език. Много от цветята са кръстени на ботаници и това е естествено – няма да ги кръстят на касапи, или на футболисти, нали... Далията носи името на шведския ботаник от ХVІІІ в. Андерс Дал, фукцията е обезсмъртила немският ботаник от ХVІ в. Леонард Фукс, а красивия храст форзиция, разхубавяващ много градове с жълтите си цветове през април, е наречен на англичанина Уйлям Форзиц, който го е пренесъл в Англия чак от Китай. Примерите са наистина много – цинията, магнолията, камелията, та дори и нашият родопски ендемит – силивряка, са все свързани с имена на хора, но ние ще се спрем най-вече на личността на Мишел Бегон, който както всички изредени досега в тази рубрика, е също с интересна съдба. Родил се през 1638 г в Блоа и е потомък на аристократична френска фамилия. В семейство Бегон, всички момчета задължително носели малкото име Мишел, като само са им добавяли номерче, за да не се объркват. Нашия човек е Мишел Бегон ІV. През царуването на Луи ХІV, Бегон заема редица важни ръководни постове, между които интендант на Хавър, на Рошфор, както и интендант на Генералството на Ла Рошел. Името му е най-вече свързано с изграждането и укрепването на Рошфор. Той е този който изгражда нови, прави улици в града, строи солидни каменни сгради, включително и библиотеки и сиропиталища. Бегон е човек с широки интереси, запален колекционер на всякакви предмети и произведения на изкуството. Има богата колекция от ценни книги и ръкописи, монети, медали, картини (над 15 000), между които и такива на Рафаело, Тинторето и Льобрюн. Но любопитство му го води и към такива области като природните науки, ботаниката и етнографията. По негово време Рошфор се превръща в истински център на науката и откритията – Бегон поддържа връзки чрез писма и лично, с много учени, откриватели и пътешественици, капитани на кораби, лекари. Кабинетът му е истинска изложба от ценни предмети, растения, черупки от екзотични ракообразни, както и предмети от бита на „диваците” от Новия свят. Така, един от неговите приятели - отец Плюмие, изпратен в „Западна Индия” с експедиция организирана от Бегон, открива и описва интересно декоративно растение от новите земи, което местните хора наричали, с малко трудното за произнасяне, особено от махмурлии, име „тотонкаксоксо койолин”. Естествено, скоро растението е описано и кръстено именно на този велик мъж – „begonia rosea flore folio orbiculate”, т.е. „бегония с цвят на роза и кръгли листа”. Така се появява в Европа растението бегония, принадлежащо към един голям род „Бегония”, с повече от 1500 вида, разпространени най-вече в тропичните ширини. Днес във Франция има „Дружество Бегония”, а в самият Рошфор има ботаническа градина само за бегонии, с над 500 вида и повече от 1000 хибрида от цял свят. В нея има африкански джуджета (около 5 см големина), южноамерикански гиганти (до 5 м височина и ширина), бегонии от Мексико до индо-малазийския регион, които растат съвсем свободно на площ от 1000 кв.м. Мишел Бегон умира през 1710 г в Рошфор, след като е оставил потомство от 8 деца. Един от неговите внуци е предводител на френската ескадра, която през 1756 г побеждава англичаните при Порт Махон, на остров Минорка, след която победа казват, се „ражда” махонезата, дошла до нас като майонеза. Бегонията се е намърдала и в някои френски идиоми, един от които е „да паднеш в бегониите” (tomber dans les begonias), което означава да припаднеш. На надгробната плоча на Бегон в Рошфор пише "Hanc nascentem urbem ligeam invenit, lapideam reliquit" – „Той намери града от дърво, а го остави каменен”. Но както неведнъж е ставало дума, сътвореното от камък не винаги е по-трайно от славата на едно растение.
----
КАЛАШНИКОВ
6 Октомври 1981 г, Кайро – Египетският президент Ануар Садат приема тържествен парад по случай националния празник на страната. Внезапно, един от командосите открива автоматичен огън по трибуната. Равносметката: 12 убити, между които и президента.
17 януари 1989 г, Стоктън, Калифорния – Патрик Парди – синеок, рус младеж, открива стрелба в начално училище. 5 деца няма никога повече да кажат "мамо", а 29 са ранени.
Тези два факта, взети случайно измежду хилядите, имат общ знаменател, който се изписва само с четири знака: АК-47. „Автомат Калашникова, модел 1947”.
"Калашника", както е наричан у нас, все още е най-разпространеното средство за убиване на земята. Френския в-к „Либерасион”, след анкета, определя АК-47 за изобретението на ХХ век. По оценка на специалисти, към днешна дата са произведени близо 100 млн автомата по целия свят, разпространени в над 55 страни. Той е изобразен на знамената и гербовете на някои държави.
Вярно е, че повечето оръжия, известни и до днес идват от имена на американци – Браунинг, Максим, Колт, Уинчестър, Томпсън. Манлихер, бащата на пушките, които още стояха като антики в поделението, където служих, той пък е австриец. Руските имена в световния оръжеен бизнес са по-малко, но името на Михаил Тимофеевич Калашников тежи колкото всички останали, взети заедно.
Миша Калашников през 2008 е 89 годишен генерал-лейтенант от запаса, който води мирен пенсионерски живот в Ижевск. Обича семейството си, лова, срещите с приятели. Обича също да цепи дърва за зимата, да сади дръвчета на вилата си, да коси трева. Човек като всички, ще кажете. Може би. Опитвам се да проумея, какъв е авторът на оръжието, пратило на оня свят повече хора от атомните бомби. Измежду стотиците писма, които получава всеки месец, не малко са с въпроса: „как се чувствате, когато вашето оръжие е в ръцете на терористи и бандити?” Отговора е: „Аз създадох оръжие за защита на Отечеството, а не за бандитите, и ако то се използва в несправедливи войни, затова не е виновен конструкторът, а политиците.” Професионален отговор. На политик.
Като всяко велико изобретение и АК-47 не се появява от нищото. Всъщност, той е гениално претворяване на нещо вече съществувало у германците. Когато Червената армия превзема източната част на Райха (станала после ГДР), в ръцете им попадат много интересни чертежи и прототипи на автомат SG-44, на заводите „Шмайсер”. Предават ги на Михаил Тимофеевич, „за подобрение”. Кое е оригиналното и кое е откраднатото в АК-47 – само Калашников знае. Но няма да каже.
12 страни произвеждаха някога автоматичната пушка по лиценз, като най-добрите изработки бяха в България. Днес кои са производителите по света - не се знае. Не се знае и колко калашника произвеждаме ние в момента. Но някои може да си спомнят скандала с датския контейнеровоз „Сара Пулсен” през далечната 1978, когато на борда му са открити 10 500 български АК предназначени за ЮАР, която тогава е в световно ембарго заради апартейда.
Лесен за боравене, издръжлив на вода, прах, жеги и студ, евтин като цена, АК-47 демократизира смъртта, т.е. направи я достъпна и лесна за всички. 25-годишният Патрик Парди си е купил съвсем законно своя калашник от кварталния оръжеен магазин, няколко дни преди касапницата в училището, за сумата от 369 долара и 50 цента. Нищо цена за стандарта в Калифорния. Добре, че автоматът е бил „made in China”, та не можаха да намерят там българска следа. Но балканската следа в песента на Горан Брегович - „Калашников” - е повече от ушевадна. Каквото и да говорим едно е неоспоримо – че АК-47, за кратко време се превърна в истинска легенда. Също като „Кока-Кола” и „Сони”, но на тях им бяха необходими повече от 100 години.
Благодарности на Igeo - shtyrkel.eu

юли 28, 2009

Табела

юли 24, 2009

Притчи

Твърде много помощ

Един дзен учител решил да повери на свой ученик грижата за малката оризова нива.
През първата година ученикът се грижел винаги да има достатъчно вода за нивата. Оризът растял здрав и давал добра реколта.
Втората година му дошла идеята да добави малко тор. Оризът започнал да расте по-бързо и дал по-висок добив.
На третата година той използвал още тор. Реколтата била още по-добра, но оризът бил по-дребен и нямал блясък.
- Ако продължаваш да добавяш още тор, догодина няма да получиш нищо добро – казал учителят. – Ако помогнеш на някого малко, ти му даваш сила. Но ако помощта ти е твърде много, ти го отслабваш.

Халифът и неговата жена
Един арабски халиф се подготвял да замине на военен поход и извикал своя везир:
- Искам докато ме няма да заключиш жена ми в кулата – наредил той.
- Но тя Ви обича, Ваше Величество!
- И аз я обичам, но ние арабите имаме една стара поговорка, която казва: “Дръж кучето си гладно и то ще те следва. Охрани го и то ще те захапе.“
Халифът тръгнал на война и отсъствал шест месеца. Когато се завърнал, повикал везира си и поискал да види жена си.
- Тя Ви напусна – отвърнал везирът. – Ваше Величество цитира една чудесна поговорка преди да замине, но ние арабите имаме и една друга пословица, която Вие вероятно сте забравили: “Ако кучето ти е вързано на верига, ще последва всеки, който го отвърже.”

юли 20, 2009

Най-великата книга

Списание „Нюзуик” определи „Война и мир” за най-велика книга на всички времена

Американското списание „Нюзуик” направи класация на стоте най-велики книги на всички времена, като на първо място в списъка е романа на руския писател Лев Толстой „Война и мир”.
На второто място се нарежда антиутопията „1984” на британеца Джордж Оруел, трета е култувата книга на Джеймс Джойс „Одисей”. Четвъртата най-велика книга на света е „Лолита” на Владимир Набоков, на пето място е „Врява и безумство” на Уилям Фолкнър.
В десятката влизат още „Невидимият човек” на Ралф Елисън, „Към фара” на Вирджиния Улф, „Илиада” и „Одисея”, „Гордост и предразсъдъци” от Джейн Остин и „Божествена комедия” на Данте Алигери.
В стотицата влизат още произведения на Габриел Гарсия Маркес, Чарлз Дарвин, Карл Маркс, Джон Р.Р. Толкин, Уилям Шекспир, Марсел Пруст, Хенри Милър, Зигмунд Фройд, Мао Дзедун и Джон Мейнард Кейнс. Библията е едва на 41 място в класацията.
За изготвянето на класацията са взети под внимание историческото влияние на книгите, интелектуалната им значимост в световната култура, актуалната им значимост и популярността им сред съвременните читатели. Агенция "Фокус"
----
1984 пъти предпочитам "1984" пред "Война и мир"!

юли 15, 2009

Слънце и фехтовка

Какво е общото между слънцето и фехтовката?

Странен ден се получи...
В един и същи ден бях на лекция на тема "Използване на слънчевата енергия" на индиеца Хира Ратан Манек, а после на състезание от 22-то Европейско първенство по фехтовка.

Ценни храни за тялото, ума и душата :)
----
Хира Ратан Манек насочва усилията си към разработване на метод за приемане на слънчева светлина и използването й за лечение и поддържане на тялото. Работи върху метода си в продължение на 3 години. Техниката, която предлага не е нова за света, напротив, това е стар метод („тратак”, концентрация върху слънцето) практикуван по всички части на света – древен Египет, Гърция, Индия, Америка. (Бихме могли да добавим и България в лицето на древните орфисти и богомили)...

…Всичко е светлина. Ако ти можеш да сгъстиш светлината, ще имаш храна… Хиляди години могат да минат, но хората ще се хранят със светлина и това ще бъде един голям успех. Аз мисля, че едва след 2100 години може да се създадат условия, да се храни човек със светлина… (Учителя Петър Дънов „Живият хляб” 1932-33г.)

.... През първия ден гледайте в слънцето 5 секунди, през втория - 10, на третия - 15 и т.н....
Още...
http://www.balkanmysteries.com/bg/?p=349&lang=bg
http://om-plovdiv.com/?p=206
Официалната уеб страница: http://www.solarhealing.com/
Лекция I част: http://www.youtube.com/watch?v=zlCJPxxKoaY
Лекция II част: http://www.youtube.com/watch?v=pfCU_VCvc9k

-------
Другото ми преживяване бяха полуфиналите и финалите Жени рапира и Мъже сабя на 22-то европейско първенство по фехтовка - Пловдив'2009.

Моите впечатления са, че фехтовката е красив спорт. Сабята е по-интересна от рапирата. Мъжете фехтовачи играят по-атрактивно от жените.

И над всичко това все още грее слънцето! :)

юли 07, 2009

Маргарит Минков

Есента дойде по три причини:
да види дали не се е оженило
любимото й момче,
да нагледа лозето си
и да изяде една праскова.
А си отиде по три причини:
момчето й се е оженило,
лозето й е обрано,
а прасковата е откъсната от тебе.

***
Три са най-тъжните неща, а четвъртото е във тебе:
конче по залез, стъпка на яребица и смях на таралеж.
А петото е дъжд без посока.
Три са най-вeчните неща, а четвъртото е във тебе:
премълчани думи, неочакван поглед и елхова смола.
А петото е молитва на цвете.
Три са най-странните неща, а четвъртото е във тебе:
скок на котка, плач на циганин и кукувица на балкон.
А петото е листо в морето.

***
Беше утро и слънцето падна в тревата,
разпиля се на двора, изпоплаши врабците,
а пък сивата котка прелетя като вятър
край прозореца, дето с теб се целувахме.

***
А всъщност да преоткрия Маргарит Минков се оказва едно детско стихче взето от тази обложка на плоча от сайта http://www.detstvoto.com/ Годината е 1988.



Николай го прати и ме накара да се зарадвам на прозорливостта на автора и в същото време с мила усмивка да се сетя за Онова време...

Електронен свят
В този свят електронен, все по-малко бонбонен,
антенен, стерилен, все по-малко хвърчилен.
Щракваш разни бутони, по физични закони
и със бели клавиши пишеш думички миши.
Гледаш мрачно екрана, чакаш нещо да стане,
ала нищо не става, само ти остаряваш!
И си не така силен и си не тъй хвърчилен,
в този свят електронен, все по-малко бонбонен.

След това Николай умно отбеляза:
Според мен авторът е пътувал във времето, върнал се е в 1988 г. и е написал текста.
Стига сте гледали мрачно екраните!

юли 01, 2009

За Джулая

Днес няма да посрещна изгрева.
Посрещал съм го хиляди пъти, но днес не. Ставам рано и съм посрещал изгрева на прозореца, посрещал съм го и на открито. Посрещал съм изгрева и през зимата, когато лъчите на слънцето проникват през студеният въздух и усещаш галещото им докосване. Посрещал съм го и през лятото, когато въздухът изгаря дори преди първите слънчеви лъчи да озарят небето.
Посрещал съм го с приятели край огъня, посрещал съм го и сам с чувството, че съм единствения човек на Планетата. Посрещал съм слънцето с възторга на дете, посрещал съм го и с тъгата на стар човек загубил нишката на живота.
Днес няма да посрещна изгрева. Не мисля, че трябва да чакаш цяла година, за да го посрещнеш. В годината има 365 дни и 365 изгрева. Не е като на планетата на Малкият принц, но всеки изгрев е различен и неповторим.
Няма нужда да чакаш специална дата за да посрещнеш изгрева. Нямаш нужда от повод за да го направиш или да търсиш един специален изгрев. Можеш да го направиш всеки ден.
Спомням си смътно хипи движението. По-късно съм чел много за него. Харесва ми бунтът срещу фалшивите ценности, но само толкова. Не мисля, че за да отстояваш позицията си трябва да се тъпчеш с алкохол и наркотици. Донякъде ги съжалявам. Хора пропилели животът си и единственото, което е останало от тях са хубавите песни и един избледняващ спомен. Идолите им днес се возят на Ролс-Ройси и единствените им грижи са с данъчните и делата за бащинство.
Позната картинка. Случва се постоянно в историята. Едни хора изгарят, а други минават тънко и се топлят на огънят от душите им.
Остава и Джулая. Посрещането на слънцето в първият юлски ден с надежда за ново начало и по-добро бъдеше.
Днес няма да посрещна изгрева. Ще го посрещна в някой друг ден. В една година има 365 изгрева. Ще го посрещна, с приятели или сам. Ще го посрещна с надежда за ново начало или с тъгата по нещо загубено.
Ще го посрещна още много пъти, защото моето юлско утро може да бъде всеки ден от Днес до Края.
Песента на Юрая Хийп мога да слушам също всяко утро. Слушах я и днес.
-----
Думите са на Владимир Иванов (krizt), но все едно са моите.
Поне днес.

юни 26, 2009

Съвременна пиеса

БАБА НЕТКА
Чатке, как си ма, какво праят децата?

БАБА ЧАТКА
Аа, не съм ги чула още днес. Сутринта само си проверих пощата, ама после имах работа. Трябваше да рефрешна кочината на прасето и да изхвърля рисайкъл бин-а. Цял ден сърфирам по двора. Ама надвечер ще си пусна скайпа и ще си чатна с моите.

БАБА НЕТКА
Ааа, добре ще направиш. Аз пък днес цял ден стоя на компа. Трябваше да даунлоудна ябълките от градината на двора и да максимизирам жилетката на дядото, че му е утесняла. Ама намерих едно място в нета, дека дават голи юзъри. Червих се, червих се, ама три часа ги гледах!

БАБА ЧАТКА
Ауу, Нетке. Ми да ми пратиш линк у скайпа, че да ги видя и аз. От момиче гол юзър не съм виждала! Дядото вече за нищо не става. Съвсем му се е разхлопало флопито и Рамът не му стига. А да не говорим, че хард дискът му вече изобщо не е хард.

БАБА НЕТКА
Ее, стига и ти. И ние вече за нищо не ставаме, Чаткеее. Даже и за спам не ставаме. Ако можех да се сейвна така както бях преди 40 години...

БАБА ЧАТКА
Ще ти копи пейстна една снимка откакто бях на 25 години. Знаеш ли каква красавица бях? Без никакви бъгове! А тогава нямаше фотошоп! Сега вече и аз съм станала за рестартиране...Целият ми десктоп се е набръчкал!

БАБА НЕТКА
Ауу, Чатке, ние се заприказвахме, ама аз се сетих, че имам работа. Трябва да компилирам един боб на дядото, че пак ще ми пусне намръщена емот икона. Ще ми услужиш ли с онази голямата лъжица, че моите всичките са зипирани версии?

БАБА ЧАТКА
Нетке, не помниш ли, че ти я сенднах миналата седмица? Я си виж хисторито.

БАБА НЕТКА
Не помня такова нещо, бе Чатке!

БАБА ЧАТКА
Как така не помниш? Ти ми се логна у нас миналата седмица и ми я рикуестна.

БАБА НЕТКА
Няма такова нещо!

БАБА ЧАТКА
Така ли! Ти лъжкиня ли ме наричаш! Какво си позволяваш! Ууу, да ти се скапе скайпа дано!

БАБА НЕТКА
Аа, така ли! Магарето ти троянски кон да стане!

БАБА ЧАТКА
Уиндоуса да ти се бъгне и всички да видят какво криеш в Май Докюментс!

БАБА НЕТКА
Да качиш 30 гигабайта дано. Всичките на корема и бедрата дано!

БАБА ЧАТКА
Да ти се срути кочината и да ти форматира прасето!

БАБА НЕТКА
Котка да ти изяде мишката!

БАБА ЧАТКА
Да ти се скапе антивируса и да ти влязат червеи в ябълките!

БАБА НЕТКА
Някоя невестулка да ти хакне кокошките!

БАБА ЧАТКА
Да ти се скапят драйверите на мотиката и с ръце да копаеш земята!

БАБА НЕТКА
Дядото ти да си ъпгрейдне хард диска и да си хване млада юзърка!

БАБА ЧАТКА
Лицето ти на пиксели да стане!

БАБА НЕТКА Кучето ти на оптичен кабел да се обеси!

БАБА ЧАТКА
Сиди ром да ти влезе в къщата и да ти окрадне всички вещи!

БАБА НЕТКА
И компютъра ли?

БАБА ЧАТКА
И компютъра!

БАБА НЕТКА
Иии, пепел ти на ю ес би входа! Повече няма да правя с теб ни аудио, ни видео чат! Даже не искам да ти чувам никнейма, да знаеш!

БАБА ЧАТКА
Ммм, дреме ми на дънната платка! Хакерка с хакерка...

(кълнейки се излизат)

юни 22, 2009

Размисли на глас

Кърт Вонегът
Господи, дари ме със спокойствието да приема нещата, които не мога да променя, със смелостта да променя нещата, които мога, и с мъдрост винаги да мога да разбера разликата между двете.

Греъм Грийн
Да изразиш себе си е трудно и егоистично нещо. То изяжда всичко, дори и личността ви. Накрая виждате, че дори нямате личност, за да я изразите.

Албер Камю
Не съществува любов към живота без отчаяние от живота.

Греъм Грийн
Страданието е нещо, което винаги може да се намери, когато имате нужда от него.

юни 16, 2009

Обява

Самотен любовник търси самотна любовница за уикендите.

Real Haho го каза...

юни 10, 2009

1984. Блогът на Оруел.


http://orwelldiaries.wordpress.com/

Джордж Оруел твърди, че най-голямата му мечта е да превърне писането за политика в изкуство. Това е изречението, заради което се създава наградата Оруел - първата такава е връчена през 1994. Оттогава автори от цял свят се състезават в две категории - за политическа книга и за политическа журналистика. Досега три пъти е била връчвана и специална награда за особено голям принос в политическото писане или политическо радио/телевизионно предаване.

Самият Джордж Оруел е водел лични дневници в периода 1938-1942. Сайтът на наградата решава да отпразнува 70-годишнината им, като ги публикува в блог - ден по ден на абсолютно същата дата с разлика от 70 години.

Оруел е достатъчно известен писател, за да събуди у хората интерес какво е писал не за широката публика, а само за себе си. Дневниците му проследяват няколко етапа от живота му - в началото той говори преди всичко за птички и пчелички, за дърводелство, за това колко яйца са снесли кокошките му. След това пише за гражданската война в Испания, за времето, което прекарва в Мароко, за завръщането му във Великобритания и за това какво е Европа да е в Световна война.

Благодарности на Бистра за текста и линка:
http://publishing-su.blogspot.com

юни 04, 2009

Еволюция



юни 02, 2009

Тост IV

Грузинска веселба. Домакинът казва:
- А сега Гиви ще произнесе тост!
Става Гиви и казва:
- Да пием! - и си сяда.
След малко пак:
- А сега Гиви ще произнесе тост!
Гиви пак става и казва:
- Да пием! - и пак си сяда.
След още малко:
- Вано да произнесе тост!
Вано започва:
- Уважаеми приятели! Всички ние сме се събрали тук в този хубав слънчев ден, за да празнуваме по един много добър повод...
Домакинът го прекъсва:
- Седни си. А сега Гиви ще произнесе тост!

-*-
Вариант 1
Грузинец произнася тост на руска сватба:
- Предлагам да пием за тези дъбове, ...
Всички руснаци вдигат чашите.
- ... от които ще направят ковчези за нашите младоженци...
Изумени всички оставят чашите на масата...
- Нека тези дъбове да растат поне още петстотин години!
Всички с облекчение вдигат отново чашите.

Вариант 2
Да пием за нашите гробове!
Гробовете в които ще положат тежките ни ковчези, направени от стогодишен дъб, който утре ще посадим от окапалите жълъди!

-*-
На грузинска сватба кумът вдига тост:
- Ще ви разкажа една приказка... Имало едно време една далечна страна. В нея имали такъв обичай - колкото по-дълга била оная работа на мъжа, толкова по-къси ръкави носел той. Всъщност... това е дълга приказка и няма да ви я разказвам сега, а ще произнеса следния тост:

Да пием за мъжете по потници!

-*-
Един човек го заболяло гърлото и прегракнал. Дотътрил се той до дома на лекаря и почукал на вратата. Отворила докторската съпруга.
- Съпругът ви в къщи ли е? - изхриптял болния.
Жената се огледала и му кимнала:
- Няма го, влизай бързо, за да не видят съседите.

Да пием за това да сме здрави, но и докторите да ги няма в къщи.

-*-
Да пием за това моят приятел да има винаги толкова здраве и щастие, колкото му пожелава неговата майка!
Нека винаги да има толкова пари, колкото му пожелава неговата жена!
Нека всяка вечер да се прибира у дома!
Но ако някога не се прибире, нека му пожелаем да не му се е случило това, което би си помислила майка му, а да му се е случило това, което би си помислила неговата жена!

-*-
Мъж намира в съпружеското ложе 'конкурент' и разгневено пита съпругата си:
- Какво правите тук?
- Видя ли - обръща се тя към любовника си - казах ти, че мъжът ми е глупав.

Така че да пием за това мъжете да не задават глупави въпроси на жените си.

-*-
Всеки рибар мечтае да види в мрежата си Златната рибка.
Всяка девойка мечтае да види Принца от мечтите си.
Всеки младеж мечтае да види в леглото си най-прекрасната девойка на света.

Да пием за морковите! Те подобряват зрението!

май 24, 2009

Close

Затворено, поради ремонт на душата...

април 13, 2009

Идея

Към всяка нова идея се задават въпроси.

"Каква идея си ти? Дали си от този вид, който прави компромиси, сделки, пригажда себе си към обществото, цели да намери ниша, да оцелее или си проклета, нетърпима идея, която по-скоро ще се пречупи, отколкото да се люлее на бриза?"

Видът, който почти сигурно, 99 на сто, ще бъде размазан на парчета, но на 100-ния път ще промени света.

... И после, когато победиш, как ще се държиш?
Салман Рушди

април 03, 2009

Думите от ежедневието VII

МАЗОХ (изъм)
Това е една история за бедна девойка, готова на всичко само и само да се омъжи за известен писател и да загърби немотията. Ще кажете – банално. Да, но тя се омъжва, не за кого да е, а за Леополд фон Захер-Мазох – вече известен писател през 1873 г. В Грац, тогавашна Австро-Унгария, Мазох е известен и като голям прелъстител и женкар, но в един момент той самият попада в мрежата на Аврора Рюмелин, представяща се за Ванда – по името на една от героините на Мазох. Тя е чела някои от неговите книги и много изкусно разбира, чрез героите му, какво търси той – властната и груба повелителка на своя живот. При тях любовта изобщо не идва, но се установява отношението "владетел – роб", особено в еротичните игри. Бичове, кожени ремъци, физически мъчения, връзване за дървета. Всичко това е описано от Мазох в най-известната му творба „Венера с кожените дрехи” излязла през 1870 г и донесла му голяма популярност. Всъщност получава се рядък случай - авторът общува в действителност със своите персонажи. Така постепенно се раждат двете им деца, а “третото” – тайнственото, ще направи името им световно известно – „мазохизмът”. В техните перверзни игри нерядко камшикът е даван в ръцете на гувернантките на децата им, и всичко това е страхотен стимул за писане за Мазох. Нещо повече – без него, той е просто нула, не може да напише нито ред, а следователно няма и доходи в семейството. Следват години с бурни сцени между двамата съпрузи, всеки сменя по няколко любовници и накрая, естествено се развеждат. През 1895 г, когато Мазох умира, терминът „мазохизъм” е вече измислен от д-р Крафт-Ебинг в неговия труд „Нови проучвания в областта на сексуалната психопатия”. И до днес смисълът на думата не е променен – изпитване на удоволствие от болката. След смъртта на Захер-Мазох, бившата му съпруга публикува своите мемоари, в които очерня още повече клетия писател, а себе си изкарва жертвено агънце. Със сигурност може да се каже само – добре, че те двамата са се намерили и са си „уйдисали на акъла”, защото иначе щяха да „изгорят” други двама невинни (двойките щяха да са две). Колкото до самият Мазох – той изгаря два пъти – урната с праха му е унищожена през 1929 г по време на пожар. Дали няма някаква връзка с маниакалния му стремеж към болката? То бива-бива мазохизъм, ама чак пък толкоз...
----
ДИЗЕЛ
Накъдето и да се обърнем днес виждаме да се „движи” неговото име. Локомотиви, кораби, подводници и най-вече автомобили, пътуват благодарение на Рудолф Дизел и откритият от него двигател. Всъщност пълното му име е Рудолф Кристиан Карл Дизел, ама на кой ли са му притрябвали всичките му имена, когато за историята той си е просто Дизел (а даже и дизел). Ако не сте се сетили още - той е германец, но това не му пречи да е роден в Париж, през далечната 1858 г, когато България е още под турско робство. Расне и учи наляво-надясно - първо в Лондон, а после в Мюнхен и то в онез времена, когато светът е бил толко-оо-ооо-ва голям, а съобщенията ( днес им викат комуникации) такива едни баааавнички. Та, в Мюнхен завършва Политехническият Университет, след което работи като инженер в завод за хладилници. Голямата му любов, обаче са двигателите и той изцяло им посвещава живота си. Отначало е имал амбициозната цел да създаде двигател, който да използва като гориво въглищния прах, струпан на цели планини в Рурския басейн. (Ех, защо някой не изобрети двигател работещ с шлаката от оловно-цинковите производства, която е цели планини край моя град.) Както и да е, той не успява с тази задача, но през 1893 г, Дизел публикува труд върху цилиндров двигател с вътрешно горене, и колкото и да е нескромно, го патентова и го нарича на свое име. Следващите пет години той прави подобрения на двигателя, като по време на едно изпитване едва не загива, заради експлозия. Но това е риска на първооткривателите. Всъщност Дизел доказва с този двигател, че горивото може да бъде възпламенено и без искра, с помощта на нагнетен въздух. Успехите му се дължат изцяло на добрите му познания по термодинамика – един дял от физиката, който мнозина от нас днес не обичат, включително и моя милост. През 1897 г, когато работи в заводите Maschinenfabrik Augsburg-Nurnberg, известни днес с много по-лесното за произнасяне „М.А.Н.”, двигателят му е напълно готов и изпитан с успех. Теоретичната му ефективност е 75 %, при само 10 % ефективност на парния двигател. Ако се питате с какво гориво е провеждал изпитанията на моторите си, ще ви кажа направо – с бензин, тъй като дизеловото гориво тогава още не е измислено.
През 1898 г, Рудолф Дизел е на 40 години и е вече милионер. Неговите двигатели, обаче не си пробиват така лесно път към масово приложение в „каруците без коне”- автомобилите. Поради големите си размери, двигателите се използват първо в корабите и в току-що изобретените подводници. Едва през 20-те години на ХХ век в САЩ се поставят в трактори и автобуси, а през 1937 г, фирмата „Мерцедес” пуска и първият лек автомобил с дизелов двигател.
На 29 септември 1913 г Рудолф Дизел се качва на кораб за Лондон като преди това оставя на жена си куфарче с 20 000 марки, но с молба да го отвори след една седмица. В Лондон той е имал уговорена среща с първия лорд на британското Адмиралтейство – небезизвестния потомък на рода Марлбъро - Уинстън Чърчил. По пътя, обаче Дизел изчезва мистериозно, и едва след 10 дни тялото му е открито в морето на Ламанша. Повечето предполагат, че става въпрос за самоубийство, като се позовават на невротичната му натура. Други вярват, че е убит – или от създадените вече германски тайни служби, по обвинение в антипатриотична дейност, или пък по поръчка на индустриалци от въглищния бизнес, засегнати от неговия по-конкурентен двигател. Малко преди смъртта си, Дизел предрича голямо бъдеще на горивата получени от растителни масла, които, по думите му, ще заместят един ден успешно петролните горива.
Любопитен факт от Дизеловата биография е, че е бил запален есперантист, като е смятал, че есперантото е естествена връзка между основните езици по света. А днес май сме на път да сложим тиранти на есперантото.
Но това е друга тема. Май.
igeo by shtyrkel.eu

март 30, 2009

март 24, 2009

Концертът на Asia в София

Думи нямам, затова ще използвам чужди.

Не мога да разказвам, защото ме боли гърлото от викане и не мога да пиша, защото ме болят ръцете от ръкопляскане.

Най-после!
Един текст на Краси Москов, Радио Z-ROCK

Още в 19:00 пред НДК имаше сериозна група хора и си личеше, че в неделната вечер ще има нещо специално в Зала 1. Уж небрежно се разхождах между хората, защото ми беше интересно какво си говорят. Най-често употребяваните изрази бяха “Най-накрая!”, “Доживях!”, “Все още не мога да повярвам!” и други в този дух.

Влязох в залата в 19:20 за да успея да разгледам публиката преди да угасят светлините. Очаквано преобладаващата част от хората бяха на възраст 40+, но покрай тях имаше всякакви – от малки дечица, дошли с мама и татко, през осемнайсет годишни, до такива като мен – родени по времето, когато се ражда и легендата ASIA. Разбира се, имаше и адски много български музиканти. Почти пълна Зала 1.

Концертът започна в 19:15. Чудех се дали ще започнат със Sole Survivor или ще го оставят за края на концерта и ще ни атакуват с Only Time Will Tell в началото. Стана второто. Още при първите акорди се огледах и видях много хора, чиито очи блестяха с един особен блясък. Да, напоследък все повече величия от “онова” време идват в България, но в тези четирима музиканти е събрана толкова много история, че няма как да не изтръпнеш като ги видиш заедно на сцената.

John Wetton, както разбрахме още предния ден, е най-позитивният от карето. Човекът е свирил в толкова много легендарни формации и има толкова албуми зад гърба си, че едва ли сам помни всички. Освен това е успял да се пребори с алкохола, преживял е и сърдечна операция. Wetton отдавна е “над нещата” и вече е отдаден на това, да се наслаждава, докато създава наслада на публиката. Перфектен глас, който не се затрудни дори с партиите на Jon Anderson и Greg Lake, а накрая с мегафона, който взе за изпълнението на Video Killed The Radio Star показа, че би могъл да бъде и много успешна поп-звезда тип Trevor Horn. Характерният за него мощен и пулсиращ бас и много изчистено изпълнение на Book Of Saturday на дванайсетструнна китара са другите неща, което ще запомним от фронтмена на групата.

Geoff Downes до голама степен символизира ASIA. Това е човекът, който вече 28 години живее с тази идея. Geoff свири общо на 11 синтезатора снощи. 9 на пулта, който беше П-образно разположен и обърнат така, че да го виждаме добре от публиката, 1 отпред на сцената и един, който той извади за заключителната песен. Едва ли това е изненадало много хора – това е човекът, вписан в Гинес като клавиристът, свирил едновременно на 28(!?) по време на концерт. Освен това успяваше да съвместява всичко това и с бек-вокалите. Брилянтен музикант, който изпитва искрено удоволствие свирейки не само “свои” песни, но и отдавайки почит към легендите Rick Wakeman и Keith Emerson.

Steve Howe изглеждаше като митичното същество, което преди много години е измислило китарата. Steve сякаш излъчваше послание от рода на “Хора, мога да ви изсвиря какво искате и както искате, но вместо това просто ще ви посвиря”. Използвайки общо пет инструмента, бившият китарист на Yes ни показа за какво става въпрос без някакви фойерверки и изхвърляния. Солото му, както вече знаехме от разговора ни в събота, беше акустично и на практика представляваше The Clap на Yes.

Не само според мен, но и според много хора, с които си говорих след концерта, голямата звезда снощи беше Carl Palmer. Заради енергията, заради силата, заради това, че един от най-комплексните барабанисти, дишащи въздуха на тази земя... Заради всичко! Никога не съм си представял, че песни от рода на Wildest Dreams, Daylight или пък The Heat Goes On биха могли да звучат по този начин на живо! Този човек направо изригна! И то в уж спокойни парчета на групата. По едно време се притесних, че може и да не направи соло, но малко преди края, по време на The Heat Goes On другите трима го оставиха сам на сцената и Carl ни строши главите. Освен ролята си на барабанист, Carl Palmer беше и човекът, който обясняваше на публиката, че ASIA ще свирят и песни, свързани с членовете на бандата и по-точно с другите им групи. В избора на тези песни нямаше изненади – всичко успяхме да изкопчим още предния ден в студиото на Z-Rock.

Като цяло в сетлиста на легендите нямаше изненади – повечето песни от дебютния албум, по-малко от втория и само две от новия Phoenix. Финалът беше ясен – Heat Of The Moment и след заслуженото количество аплодисменти Sole Survivor. Всичко това гарнирано с чист звук и прекрасна мултимедия.

Концертът беше такъв, какъвто всеки го искаше и очакваше – перфектен!

Очаквам да ги видим скоро пак. С нов албум и нови истории, изсвирени така, както никой друг не може.

март 20, 2009

Не - защото

Не закусвам, защото съм влюбен.
Не обядвам, защото съм влюбен.
Не вечерям защото съм влюбен.
Не спя, защото съм гладен...

Човек на Луната

март 16, 2009

Приказки от Женя / 1

Имало едно време един човек.
Веднъж той си намерил статуя на жена. Намерил я паднала в един тревясал двор. Толкова му харесала, че се влюбил в нея, направил й пиедестал, почистил я и я сложил на него. Минавало времето, а човекът се грижел за статуята с нежност и внимание. Направил малка лехичка в подножието й, посадил цветя, поливал ги, пазел статуята от нашествието на гълъбите, разпъвал чадър над нея когато валял дъжд или греело много силно слънце. Нищо друго не искал, освен да се грижи за статуята - цял живот мечтаел да се грижи за някого.
Веднъж покрай статуята и човекът минал странник. Спрял се и загледал двойката - човек и статуя. Статуята била така добре направена, че приличала на истинска жена. Гледал странника, гледал и изведнъж осъзнал, че статуята диша. Повдигали се гърдите й.
Странника казал на човека “Човече, ти знаеш ли, че статуята ти е жива?”. Човекът отвърнал: “Не ме занимавай с глупости - не може една статуя да е жива и да е статуя едновременно. А щом е статуя значи не е жива!”.
Тогава странникът казал: “Добре де, ако тя сега слезе при теб няма ли да си щастлив, че ще имаш до себе си тази жена наистина?”
А човекът отвърнал - “Няма да бъда щастлив, защото ако тя слезе при мен, няма да има нужда повече от моите грижи, ще може да избира и аз ще стана излишен. Може да тръгне по света и да забрави за мен завинаги. Сега такава каквато е тя е съвършена за мен.”
Тогава странника пошушнал на жената-статуя: ”Слез! Иди при него! Не искаш ли да сте щастливи?”
А жената-статуя отвърнала: “Аз го обичам и така. Сега той е толкова щастлив с грижите си към мен. Защо трябва да му отнемам това ? Ако сляза аз ще съм вече обикновена и той може да се разочарова.”
Странникът повдигнал рамене и си тръгнал.

март 12, 2009

Тост III

Моят дядо казваше:
"Имам желание да си купя къща,
но нямам възможност.
Имам възможност да си купя коза,
но нямам желание.

Нека нашите желания винаги да съвпадат с нашите възможности!

***
Един рицар трябвало да замине на война. Тогава той сложил девствен пояс на жена си и повикал най-верния си приятел.
"Ето ти ключа от най-голямото ми съкровище - казал му той. - Давам ти го, защото не се съмнявам в твоята честност. Ако не се върна, отключи пояса една година след моята смърт." Тръгнал рицарят и след малко дочул конски тропот. Приятелят му препускал стремително след него.
"Какво има? - попитал рицарят.
"Станала е грешка, сър। Дали сте ми друг ключ!"

Да пием за верните приятели!

***
Один старый мудрый грузин говорил:
- Если хочешь быть счастлив один день - напейся.
- Если хочешь быть счастлив неделю - заболей.
- Если хочешь быть счастлив один месяц - женись.
- Хочешь быть счастливым один год - заведи любовницу.
- Если хочешь быть счастливым всю жизнь - будь здоров, дорогой.

Так будьте здоровы!

***
На въпроса "Какви жени предпочитате - блондинки или брюнетки?" истинският мъж трябва да отговори: "Да!"

Да пием за истинските мъже!

***
Лети по небето голяма птица и гордо размахва огромните си крила. До нея пърха малка птичка:
"Накъде летим? Накъде?" - Голямата птица не отговаря.
"Накъде летим?" - Голямата птица бавно се обръща и гордо отговаря: "Не знам..."

Да пием за нашите научни ръководители!

***
Един крал решил, че трябва да има портрет – да знаят поколенията колко велик е бил! Разгласили из царството, струпали се художници.
- Само едно изискване имам – обявил кралят – ще ме рисувате такъв, какъвто съм.
Нарисувал го първия художник, погледнал портрета кралят, ударили 100 тояги на художника.
Втория, третия… разбягали се художниците. Удвоил, утроил кралят наградата – няма кандидати. Накрая се появил един неизвестен.
- Нали знаеш условието? – попитал кралят за всеки случай.
- Знам! – казал художникът – Ще стане, но и аз имам условие: аз ще ви наглася позата. Сложили един пън, стъпил кралят с левия крак на него; заметнал го художникът с голяма червена пелерина, накарал го да затвори едното око и да се прицели с лък. Нарисувал портрета, погледнал кралят – същински, нищо украсено няма - и го наградил двойно.
А цялата работа била там, че кралят бил гърбав, кривоглед и куц, с по-къс ляв крак…

Да пием за социалистическия реализъм!

март 08, 2009

Душа



Моята пияна от бира душа е по-тъжна
от всички мъртви коледни елхи по света.

Чарлз Буковски