ноември 27, 2009

Имане



Едно небе, в което да се влюбвам.
(И няколко мъже покрай небето.)
Едно пристанище на тихи лудости.
Цигарите, с пари назаем взети.
Билети за безпътни автобуси.
Сандалите - изтъркани от бързане.
Един-два шанса - просто за изпускане.
И трети - дето ми е в кърпа вързан.
Пералнята - за пелени и... мисли.
Легло - за сънища. Квартално кино.
Досадник, от когото да ми писва.
Приятели - да поделиме виното.
Синът ми. Чакам първата му сричка.
(И не държа да чуя първо ма-ма.)
Оказва се, че всъщност имам всичко.

И само мене никаква ме няма.

Камелия Кондова

2 коментара:

Анонимен каза...

Потърси Господ, на който да благодариш за всичко, което имаш.
Така ще намериш и себе си!
Препоръчвам ти, обаче да започнеш да изучаваш православното християнство, защото иначе може много повече да се изгубиш! Можеш да започнеш с книгата "Нашата вяра". Те са 3 поредици: Нашата надежда и Нашата любов. Например в църквата Св. Седмочисленици в София, ги има 3-те книги в една. Успех по пътя към Господ!
Миглена Пейчева

Ana Bako каза...

Не искам да звуча грубо, но мисля, че това стихотворение не вика от отчаяние.
И аз също.
Благодаря все пак за съвета.