От няколко дена откривам за себе си филмите на Фатих Акин.Невероятно преживяване!
Прибавям ги към задължителното "четиво".
Вчера гледах филма "На прага на Рая", а онзи ден "През Юли" - част от София Филм Фест'2008.
Думи нямам! Не ми стигат да се нарадвам...
------------
Fatih Akin (Фатих Акин) е роден на 25 август 1973 г. в Хамбург в семейството на турски имигранти. Завършва Визуални изкуства във Висшето училище за изящни изкуства в Хамбург през 2000 г. Още като студент снима няколко документални филма, появява се като актьор в телевизионни продукции и филми на свои колеги най-често в ролята на сервитьор – турски емигрант.
Първият си късометражен филм Sensin-You’re The One! прави през 1995 г. и същата година печели наградата на публиката на Хамбургския международен фестивал за късометражно кино. През 1996 г. Fatih Akin снима втория си късометражен филм Weed, който също печели няколко престижни фестивални отличия.
Първият му игрален филм се нарича Short Sharp Shock (1998). Героят, 20-годишният Габриел, турчин от хамбургски квартал, излиза от затвора. И се среща със старите си приятели – грък и сърбин. “Това е историята на трима балканци”, пише немската преса. Akin представя картината на един градски квартал, населен с дребни гангстери, преследващи големите си цели.” Филмът получава овации на доста германски фестивали, взима ”Бронзов леопард” на фестивала в Локарно (1998) и Баварската филмова награда за най-обещаващ млад режисьор (1999).
Вторият игрален филм на Fatih Akin Im Juli (2000) е определен от филмовата критика като road movie. Историята разказва за продавачка на име Юли, която се влюбва в Даниел. Кани го на купон и му обещава, че там ще срещне жената на живота си, тоест самата нея. Но нещата се объркват и Даниел среща красивата туркиня Мелек. На следващата сутрин тя тръгва за Истанбул и Даниел решава да я придружи. Потеглят с кола и по пътя качват стопаджийка, която всъщност се оказва Юли.
През 2002 г. се появява и третият филм на неуморния режисьор, Solino, който е за “чужденците”, живеещи в Германия. Междувременно Fatih Akin вече е замислил сюжета на Gegen die Wand (2004) и постепенно дооформя финалните моменти в сценария на един от най-успешните си филми.
Световната слава идва през 2004 г., когато Gegen die Wand печели “Златна Мечка” на фестивала в Берлин. Но това не е всичко. Лентата продължава да трупа отличия – 5 национални отличия “Лола”, “Гоя” за най-добър европейски филм, и две Европейски филмови награди – за най-добър филм на 2004 г. и за фаворит на публиката.
Gegen die Wand е филмово завръщане към изгубените корени и в същото време е разказ, който не може да остави и следа от равнодушие в душата на зрителя. По пътя към преоткриване на родината си, режисьорът разказва яростната и разрушителна история на младата Сибел, която се омъжва, за да избяга от ограниченията на националната си култура и религия. Избраникът е грохнал от дрогата и алкохола рокаджия – пънкар по душа с доста буен нрав. Джахит е нейното формално спасение от консерватизма на семейството й. Тя говори турски, той – немски. Раздирани между миналото на родителите си и настоящето на връстниците си, те сътворяват нови закони за оцеляването на имигранта, но по пътя минават през много ярост, ревност, падения, страст, любов и омраза, отчаяние и сблъсъци. Турски оркестър от музиканти в черни сака и певица в червена рокля на брега на Босфора е рамката на филма. Музиката е равностоен на актьорите персонаж, играещ важна роля в пътуването от Запада към Изтока, от сърцето на Европа към нравите на Ориента.
“Филмът е двуизмерно същество, но когато добавиш музика, то се превръща в триизмерно, четириизмерно, а понякога дори и в петизмерно” споделя в интервю Fatih Akin, режисьорът, работил години наред като диджей в хамбургските клубове, който обожава музиката.
От любовта му към музиката се ражда и документалният Музиката на Истанбул. Филмът е поглед от дистанция към чуждия, еротичен, опасен, изкушаващ град и своеобразно търсене, предприето, за да се открият музикалните извори, влияния и перспективи на града. Завладяващи са моментите във филма с кюрдската жена, пееща в турска баня, от чийто божествен глас побиват тръпки на радост, и рап-певецът, който изстрелва по 1500турски думи в минута във впечатляващо рап-изпълнение.
Последният завършен през 2007 г. проект на режисьора се нарича The Edge of Heaven. Филмът е носител на приза за най-добър сценарий от фестивала в Кан 2007, на Европейска филмова награда за сценарий и на първата награда LUX на Европейския парламент. На международния фестивал в Анталия през 2007 г., той взима цели четири отличия, между които и за най-добър режисьор и сценарист на Fatih Akin. Във него участва известната актриса Hanna Schygulla. Той е своеобразно продължение на планираната трилогия “Любов, смърт и дявол”, започнала с Gegen die Wand.
------------
Fatih Akin (Фатих Акин) е роден на 25 август 1973 г. в Хамбург в семейството на турски имигранти. Завършва Визуални изкуства във Висшето училище за изящни изкуства в Хамбург през 2000 г. Още като студент снима няколко документални филма, появява се като актьор в телевизионни продукции и филми на свои колеги най-често в ролята на сервитьор – турски емигрант.
Първият си късометражен филм Sensin-You’re The One! прави през 1995 г. и същата година печели наградата на публиката на Хамбургския международен фестивал за късометражно кино. През 1996 г. Fatih Akin снима втория си късометражен филм Weed, който също печели няколко престижни фестивални отличия.
Първият му игрален филм се нарича Short Sharp Shock (1998). Героят, 20-годишният Габриел, турчин от хамбургски квартал, излиза от затвора. И се среща със старите си приятели – грък и сърбин. “Това е историята на трима балканци”, пише немската преса. Akin представя картината на един градски квартал, населен с дребни гангстери, преследващи големите си цели.” Филмът получава овации на доста германски фестивали, взима ”Бронзов леопард” на фестивала в Локарно (1998) и Баварската филмова награда за най-обещаващ млад режисьор (1999).
Вторият игрален филм на Fatih Akin Im Juli (2000) е определен от филмовата критика като road movie. Историята разказва за продавачка на име Юли, която се влюбва в Даниел. Кани го на купон и му обещава, че там ще срещне жената на живота си, тоест самата нея. Но нещата се объркват и Даниел среща красивата туркиня Мелек. На следващата сутрин тя тръгва за Истанбул и Даниел решава да я придружи. Потеглят с кола и по пътя качват стопаджийка, която всъщност се оказва Юли.
През 2002 г. се появява и третият филм на неуморния режисьор, Solino, който е за “чужденците”, живеещи в Германия. Междувременно Fatih Akin вече е замислил сюжета на Gegen die Wand (2004) и постепенно дооформя финалните моменти в сценария на един от най-успешните си филми.
Световната слава идва през 2004 г., когато Gegen die Wand печели “Златна Мечка” на фестивала в Берлин. Но това не е всичко. Лентата продължава да трупа отличия – 5 национални отличия “Лола”, “Гоя” за най-добър европейски филм, и две Европейски филмови награди – за най-добър филм на 2004 г. и за фаворит на публиката.
Gegen die Wand е филмово завръщане към изгубените корени и в същото време е разказ, който не може да остави и следа от равнодушие в душата на зрителя. По пътя към преоткриване на родината си, режисьорът разказва яростната и разрушителна история на младата Сибел, която се омъжва, за да избяга от ограниченията на националната си култура и религия. Избраникът е грохнал от дрогата и алкохола рокаджия – пънкар по душа с доста буен нрав. Джахит е нейното формално спасение от консерватизма на семейството й. Тя говори турски, той – немски. Раздирани между миналото на родителите си и настоящето на връстниците си, те сътворяват нови закони за оцеляването на имигранта, но по пътя минават през много ярост, ревност, падения, страст, любов и омраза, отчаяние и сблъсъци. Турски оркестър от музиканти в черни сака и певица в червена рокля на брега на Босфора е рамката на филма. Музиката е равностоен на актьорите персонаж, играещ важна роля в пътуването от Запада към Изтока, от сърцето на Европа към нравите на Ориента.
“Филмът е двуизмерно същество, но когато добавиш музика, то се превръща в триизмерно, четириизмерно, а понякога дори и в петизмерно” споделя в интервю Fatih Akin, режисьорът, работил години наред като диджей в хамбургските клубове, който обожава музиката.
От любовта му към музиката се ражда и документалният Музиката на Истанбул. Филмът е поглед от дистанция към чуждия, еротичен, опасен, изкушаващ град и своеобразно търсене, предприето, за да се открият музикалните извори, влияния и перспективи на града. Завладяващи са моментите във филма с кюрдската жена, пееща в турска баня, от чийто божествен глас побиват тръпки на радост, и рап-певецът, който изстрелва по 1500турски думи в минута във впечатляващо рап-изпълнение.
Последният завършен през 2007 г. проект на режисьора се нарича The Edge of Heaven. Филмът е носител на приза за най-добър сценарий от фестивала в Кан 2007, на Европейска филмова награда за сценарий и на първата награда LUX на Европейския парламент. На международния фестивал в Анталия през 2007 г., той взима цели четири отличия, между които и за най-добър режисьор и сценарист на Fatih Akin. Във него участва известната актриса Hanna Schygulla. Той е своеобразно продължение на планираната трилогия “Любов, смърт и дявол”, започнала с Gegen die Wand.
(movie.pop.bg)
