Muse

Новите ми музи! До скоро не ги бях чула и видяла. Пък те били модерни. И взеха... че ми харесаха. Много! Не заради модерното. Даже чух, че ги харесват малките руси старлетки, а аз не съм нито много малка, нито много руса :) Дори не харесвам филма с вампири, на който скоро направиха саундтрака.
Музиката ми харесва. Някак си политам...
----
П.П. Съжалявам - нямаме авторско право. Но поне наоколо в списъка има други, все още видими клипове...

Монолог на вещицата

Вечерта въобще не беше синя.
Нямаше цветя и пеперуди.
Аз замествах спящата царкиня
до деня, във който се събуди.
Принцът беше жаден да обича,
а пък тя — безпаметно заспала.
Тъй че се престорих на момиче.
Лесно е — с една магия бяла.
Черните магии ги забравих,
във мига, когато ме погледна.
Знаех — сто години ми остават.
Знаех, че ще бъда предпоследна.
Изведнъж ще ме разлюби, знаех.
И не бих могла да го опазя.
Можех да го удуша накрая,
но ми свърши всичката омраза.
Укротих се. Е, така да бъде!
Да отива и да я целува.
А сега принцесата ме съди,
че мъжът й нощем ме сънувал…

Камелия Кондова

Тост VI

***
Има такава грузинска мъдрост:
"Ако искаш да вземеш правилно решение, посъветствай се с жена си и направи точно обратното!"

Да пием за нашите жени, които ни помагат да намираме правилното решение в сложни ситуации!
***
50 годишнина...
Масата подредена тържествено, свещите запалени, старите приятели заели местата си. Рожденничката от единия край на масата, любимия от другия. Идва момента на тоста. Съпругът става и вдига чаша:
- Аз не пия за твоите 50 г., когато си студена като таратор...., не пия и за твоите 40 г. когато беше още силна като добър гръцки коняк...., не пия и за твоите 30 г., когато беше буйна и се пенеше като френско шампанско...., пия за твоите 20 г., когато те взех и беше като хубава сочна праскова!!!
Рожденничката се усмихва мило на мъжа си и вдига чаша:
- Аз не пия за моите 20 г., когато ме взе и вярно, че бях хубава и сочна праскова, но ти ме взе нагризана...., не пия и за моите 30 г., когато бях буйна и искрях като френско шампанско, но ти обираше само пяната...., не пия и за моите 40 г., когато бях силна като гръцки коняк та трябваше да го пиете двама...., пия за моите 50 г., когато съм студена като таратор, който ти би изкусал с огромно удоволствие стига да имаше с какво...., но има добри пиячи, за които студения таратор е най-доброто мезе!

Да пием за добрите пиячи!

***
Като си говорим за култура и почвата и у нас, би следвало да споменем нещо и за културата на пиенето. Според скромното ми мнение сядането на маса е ритуал, който трябва да бъде уважен от някой подходящ тост, отговарящ на следните общи условия:
1. Да е достатъчно дълъг и отегчителен
2. Да има неочакван край
3. Да съдържа някаква поука или дълбока житейска истина

От тази гледна точка бих искал да ви предложа със съкращения един доста любопитен такъв и очаквам дейно участие по запълването на дупките в пиянския фолклор.

В едно китно родопско селце в стопанството на бай Генчо Лозаря се били събрали да си разказват нощните подвизи коча, пръча и шопара. Трябва да се отбележи че те предварително били заплашени с кулинарните умения на стопанката, ако не започнат да си вършат работата по умножаването на челядта си.
Първи шопарът с явно задоволство обяснил “Аз като се прибрах, като опнах мойта свинкя па и раздрусах цицките и срутихме кочината.”
Кочът скромно разказал:
- Аз пък като подхванах тая ми ти овца, отпред, отзад та цела нощ, силици не ми останаха.
Пръчът доволно разклатил рога и не пропуснал да се похвали:
- Връщам се аз в кошарата и почнах да се въртя около козата. Пуснах един два аромата, погладих попската брадичка, мушнах и си легнах с чиста съвест.
Та да пием с мерака на шопара, издържливостта на коча и елегантността на пръча, за да не играе ножа.

***
Когато дошла есента и птиците полетели на Юг, цялото ято се издигнало вкупом. Само една малка, но горда птичка, полетяла нагоре, нагоре, право към слънцето. Тя се издигала все по-високо и по-високо, докато накрая то изгорило перата и и тя паднала на дъното на най-дълбоката пропаст...

Да пием за това - колкото и високо да летим, нека никога да не се отделяме от колектива!

***
Има такава грузинска мъдрост: ако искаш да вземеш правилно решение, посъветствай се с жена си и направи точно обратното.

Да пием за нашите жени, които ни помагат да намираме правилното решение в сложни ситуации!

***
Живял някога богат и силен крал. Циганка обаче му развалила рахатлъка, като му предсказала, че жена му ще роди не от него. Чудил се той и решил: скрил я в най-високата кула в кралството. Но след една година тя все пак родила.

Да пием за Карлсон, който живее на покрива!

***
Един умен човек е казал „ Нищо не съкращава животът повече, от времето което се губи между тостовете”.
Да пием за това да живеем колкото може по-дълго!

***
Докога пият жените математички?
- До безкрайност.
Докога пият жените химички?
- До загуба на реакция.
Докога пият жените медички?
- До загуба на пулс.
Да пием за жените физички, които пият до загуба на съпротивление!

Приказка за не златната рибка

Впечатлено и споделено от детската енциклопедия на Криси и по негова молба.

Зъл вампир
С дължина от 30 см. рибата-вампир Chauliodus sloani е голяма за дънна риба. В мрачните дълбини тя се справя по много хитър начин с привличането на плячка. При поклащане дорзалната (гръбна) перка се превръща в бляскава примамка. По същия начин действа мухата, закачена на куката на рибарска въдица, но с една огромна разлика – всяка риба, изкушила се от това, което е видяла, ще се натъкне на ужасяващите челюсти вместо на сочен червей. Силата на захапката е като при натиск от менгеме.

Ужасяващи зъби
Anoplogaster cornuta – или наричана още риба-страшилище, е дълбоководен чудак с ужасяващи зъби. Кръстосвайки водите на 600 метра дълбочина, той лови сепии и други хрупкави вкусотии, а на 2000 метра преследва риба-дракон и подобни зъбати плячки.