Филми. Януари.

Когато си болен, най-доброто лечение е пилешка супа за тялото и много филми за душата :)
Френската ми серия продължи с Tais-toi! (2003). Жан Рено и Жерар Депардийо. Тези двамата ги харесвам. Особено Жан Рено. Той ми е любимец от французите. Лека, нормално глуповата и симпатична комедия по френски маниер.
Мразя Вал Килмър. Не знам защо, но ако мога го пропускам. Обаче гледах Blind Horizon (2003) с него. Така и не помня от къде ми попадна този филм. И просто за пореден път се убедих, че не харесвам Вал Килмър. Няма нищо особено в него и играта му.
Сръбски фолклор и хумор: Зона Замфирова (2002). Фолклор почти като нашия - история за любовта на беден момък и богата чорбаджийска щерка и роднинските пречки преди класическия добър финал. На сърбите е хубаво да се слуша езика им. Не го разбирам напълно, но много смешно звучи на моменти. Та поне заради това си струва филма :)
Все пак имаше и нормално кино след като оздравях: The Chronicles of Narnia: The Lion, the Witch and the Wardrobe (2005). Приказка. Харесвам приказките. Няма нищо лошо в приказките. Но не беше най-перфектната.
И King Kong (2005), разбира се. Forever! Този път освен маймунека има замесени и динозаври, и паяци, ядящи хора и едни гадни гъсеницоподобни твари пак ядящи хора и разни други гадини, все ядящи хора. Май много филми бяха замесени в този сюжет. Иначе историята всеки я знае. Хубавото беше, че накрая на прожекцията имаше девойчета, които плачеха. Този филм във всяко свое време умее да насълзява очите. Но моето за него, явно е минало ;)
Аз плаках на Breaking the Waves (1996). На Ларс фон Триер. Много трогателен филм!!! И чуден и странен и истински и не истински. Много харесвам Триер и следя неговите филми. Искам ги всичките. И горещо ги препоръчвам. Дори да е само заради сълзите.
Някой чел ли е "Тенекиения барабан" от Гюнтер Грас? Прочетете я задължително тази книга! И едноимения филм гледайте, макар да не съм ентусиазирана от него, колкото от книгата. Нормално. Рядко двете неща се припокриват в изживяванията. Книгата е оригиналът. Вечната дилема - да се гледа ли филм, направен по някоя книга и чете книга, написана по някой филм. Аз май си имам отговор. Не! Винаги от второто в поредицата, остава лош привкус.
Една българска следа: Откраднати очи (2005). Българо-турска история от времето на социализма. Много тъжна, чисто по нашенски и не по човешки. Който си спомня, ще се разстрои. Накрая има оптимизъм. Но все пак не е happy end.
Още един "откраднат" филм - Stealing Beauty (1996). Тук кражбата е на съвсем друго. Хубав филм на Бернардо Бертолучи. Хубава е и Лив Тайлър. И Джеръми Айрънс в малката си роля.
И накрая много сериозно, за което бих искала да поговоря някой друг път повече: Noam Chomsky: Distorted Morality (2003). Последен гледан, но не на последно място в класацията. Дори бих го сложила на първо. Документален фил, лекция на Ноам Чомски пред студенти. Харесвам документалните филми, които се опитват да кажат нещо повече на света и не се страхуват от това. Като филмите на Майкъл Мур, филмите за анти Макдоналдс и за света на корпорациите и още много подобни. А самия мистър Чомски е човек, в чиито думи трябва повече хора да се заслушат. Говори за политика обикновено, но така че можеш да разбереш и от това ти става хубаво.