
Отдавна не бях преживявала такава хубава вечер.
Да се събереш с приятелчета и да... играете. На онези игри, които те сплотяват с тях.
Игри на филми, на думи, на осоциации. Игри, в които трябва в мълчание, само с мимики и жестове, да обясняваш на другите някоя дума, казана ти от единия на ушенце и те трябва да я познаят. Или пък някой си намисли предмет, присъстващ в стаята и трябва другите да го познаят, като им подскаже само първата му буква. Игри, в които трима, независимо един от друг ти кажат по една дума - съществително, глагол, прилагателно и ти трябва да съставиш смислено изречение.
По детски ли звучи? Ни най-малко. Нека да имам повече такива вечери, пък ако ще да звучи по детски.
Къде отиде това хубаво време, когато играехме?! Защо го загубихме?
Без работещ телевизор (задължителния убиец на всичко хубаво), тихо и кротко да хапваш и пийваш и да играеш. И да осъзнаваш, че това те прави щастлив с хората около теб.