ноември 24, 2007

Каквито народите, такива и химните им

Вече почти двеста години химните са отличителен държавен атрибут също като герба и флага. За много от тях са известни любопитни неща. Например, че по подобие на британския химните на всички монархии започвали с думите "Боже, пази царя!" (съответно - краля, императора, емира, султана, принца, княза...). Че по примера на френската "Марсилеза" в бившите френски колонии се появили "Тоголеза", "Нигериана" и "Абиджанеза". Че текстът на американския химн е върху мелодия от стара песен, която пеели по кръчмите в Англия. Но какъвто и да е, химнът е винаги музикален хит номер едно в своята държава.

* Най-стар е текстът на японския химн "Царствайте щастливо хиляда години", известен от IX век.
* Най-партиен е химнът на Република Мозамбик. Започва с думите "Да живее ФРЕЛИМО!", макар че партията ФРЕЛИМО, която от 1975 г. управляваше страната, вече отдавна не е на власт.
* Най-ненужен е химнът на Коста Рика. Той е бил написан по искане на пристигналите там в края на XIX век чужди дипломати, за да могат бъдат посрещнати с всички държавни почести.
* Най-народен е химнът на държавата Израел "Хатиква" ("Надежда") - народна песен на евреите от Източна Европа.
* Най-чужд е първият химн на Молдова. След разпадането на СССР Молдова обявила за свой химна на Румъния и няколко години молдовците трябвало да пеят "Ние, румънците!".
* Най-благочестив е химнът на Малта. Той бил поръчан от едно училище като религиозен химн и даже е стилизиран като молитва.
* Най-дискриминационен е химнът на Ботсвана, чийто текст узаконява подчиненото положение на жените: "Мъже, събуждайте се, и жени, след тях станете!"
* Най-неопределен е химнът на САЩ, в който никъде не се споменава името на държавата.
* Най-календарен е химнът на Того, който призовава "никога да не се забравя историческият призив от 30 август 1969 г.".
* Най-весел, изглежда, е химнът на Словения, който слави родните лози и сладкото вино, което "ни избавя от тъгата".
--------------------

Първият и най-подражаваният
Господи, дари на маршал Уейд Твоята помощ и победа.
Нека стихне бунтът
и като от поток вода
да бъдат пометени метежните шотландци.
Боже, царя пази!

Това е последният куплет от песента, която англичаните подели за първи път през 1745 г., докато въстаническата армия на шотландските католици настъпвала към Лондон. Песента толкова се харесала на тогавашния монарх Джордж Трети, че той наредил да я изпълняват на всички публични мероприятия с негово участие. А през 1825 г. песента се превърнала в първия държавен химн. Разбира се, без последния куплет, който ненужно обиждал лоялните вече шотландци.
Британският химн станал пример за подражание и с годините се превърнал в най-разпространения химн в света.
Първи го присвоили австрийците. Те изменили оригиналния рефрен на "Боже, пази нашия император Франц!". Последвали ги руснаците. Даже в Латвия дълго преди независимостта се пеела песента "Боже, пази Латвия!", която сега е национален химн на тази страна.
Британският химн е бил официален за всички колонии на империята. И когато дадена колония получела независимост, веднага се съчинявала песен по образ и подобие на "Боже, царя пази": "Господи, благослови Фиджи!", "Боже, защити Нова Зеландия", "Господ да съхрани нашата родина - Гана"...
Мелодията на британския химн, чието авторство е неизяснено, в различно време е била използвана в около 30 страни по света. Сред тях са Германия, Швейцария и Норвегия.

Най-дългият
В Книгата на рекордите на Гинес като най-дълъг държавен химн е записана гръцката "Ода за свободата". Тя се състои от 158 строфи и ако на някого му се прииска да я чуе цялата, ще му потрябват час-два. За химн я избрал първият гръцки крал - Георг Първи.
Този немец не знаел и бъкел гръцки, но харесвал звученето на езика. Плюс това монархът много искал да се хареса на поданиците си и затова решил да почете паметта на националния поет Дионисос Соломос. Разбира се, химнът никога не се изпълнява изцяло - гърците се ограничават само в първите две строфи.
С гръцкия не могат да се сравняват даже латиноамериканските химни, в които подробно се описва пътят на една или друга страна към независимостта. Най-дългият от тях е аржентинският "Чуйте, простосмъртни!" - цели девет куплета. Дължината на латиноамериканските химни е лесно обяснима. Почти всички са написани не от професионални поети, а от видни държавни дейци - президенти, сенатори или прокурори.

Най-безсловесните и немузикални
В Беларус заради неразборията около националните символи има два химна. Едни беларусци рецитират текст, а други пеят без думи. Първият е приет през 1991 г. Нарича се "Млада Беларус" и е написан още през 1913 г. от Янка Купала. Музика за него обаче още не е написана. Паралелно с него от 1997 г. съществува друг химн - този на бившата Беларуска съветска социалистическа република. Изпълняват го без думите, също както руснаците приеха да изпълняват бившия химн на СССР. Така Беларус се оказа сред страните с два химна.
Много по-често се срещат държави с химни без думи. Типичен пример е Испания. По мелодията на официалния химн "Кралски марш" са съчинени минимум три текста, но нито един от тях не е официален.

Най-кръвожаден
За това определение са кандидати няколко химна. Френската "Марсилеза" даже за времето на написването си - 1792 г. - била крайно войнствена: "Нека нечистата кръв напои земите ни..." Тя е написана от капитан Клод Жозеф дьо Лил за неговите марсилци, които водел на война. Във Франция не престават дебатите за това колко уместен е текстът на "Марсилезата". Но всеки път надделява желанието да се запази духът на Великата френска революция.
Брутален е и алжирският химн:
Когато говорехме, никой не слушаше,
затова ритъм ни стана барутът,
а музика - звукът на автоматите.
Но всички те отстъпват на заплашителните строфи в химните на Мексико и Дания. Националният химн на Мексико призовава "да напоим знамената с кръвта на врага", а кралският химн на Дания "Крал Кристиан Първи" подробно описва как мечът на този монарх "размазвал готските (чети шведски - б. а.) шлемове и мозъци". Сега този химн отстъпва на националния, който възхвалява поляните и гордия народ на тази страна.

Най-демократичният и елитен
За правото да се нарича най-елитен спорят "Понтификационен химн и марш" на Ватикана и националният химн на Кувейт. Първият звучи само в присъствието на папата, негов специален посланик или при връчване на акредитивните писма на папския нунций. Кувейтският химн звучи предимно в чужбина по време на пътуванията на емира. В самия Кувейт той се изпълнява за националния празник.
А най-демократичният химн е на Република Вануату. Той се казва "Ние, ние, ние" и може да се чуе на всеки ъгъл в страната, защото същевременно е и популярна народна песен.

Най-злощастният
Химнът на Германия, който днес носи простото име "Немска песен", безусловно е най-изстрадалият сред събратята си. Най-напред е бил австрийски. Композирал го австрийският композитор Йозеф Хайдн, който чул при пътуването си в Англия химна "Боже, царя пази!" и решил да напише нещо също толкова величествено за своя монарх - императора на Свещената римска империя Франц Втори.
Химнът бил изпълнен за първи път през 1797 г. във Виена с текста "Боже, пази нашия император Франц!". Споменаването на името на императора се оказало недалновидно решение. С идването на всеки следващ император текстът и мелодията трябвало да се променят.
После един немски юнкер харесал мелодията на Хайдн и съчинил друг текст - "Германия над всичко". Впоследствие той станал химн на фашисткия Трети райх. Днес, макар и с махнат първи куплет, текстът на химна звучи малко нелепо, защото споменаваните в него територии в момента принадлежат на други държави - Русия, Полша, Литва, Италия и Австрия. Днес "Немска песен" е химн на обединена Германия, но не го запявайте просто така. Някой може да помисли, че намеквате за първия куплет, а това прилича на нацистка пропаганда.

Най-интернационалният
Белгийската "Песен на Брабант" станала първият в световната история химн с два равнозначни текста - френски и холандски. Днес многоезични текстове имат в Канада, Швейцария, на Филипините и в Камерун.
* Особен ред се спазвал при изпълнението на химна в бивша Чехословакия. Без прекъсване един след друг се изпълнявали чешкият "Къде е моят дом?" и словашкият "Буря над Татрите". След развода Чехия и Словакия си поделиха и химна.
* Най-много главоболия с химна имаха в Южноафриканската република след падането на апартейда. Всяка общност в страната имала своя песен: белите - стария държавен химн "Призив на Южна Африка" (на английски и африкаанс), а негрите - неофициалния химн "Боже, спаси Южна Африка!", написан на кхоса и преведен на друг африкански език - сесото.
Накрая било решено да се омесят всички езици. Първият куплет сега се пее на кхоса, продължава се с куплет на африкаанс, последван от още един куплет от "черния" химн - на сесото, и се завършва на английски.
С химна на ЮАР могат да се сравняват само наистина интернационалните химни на Евросъюза (фрагмент от "Одата на радостта" на Бетовен, изпълняван без текст) и на ООН, композиран от Хауърд Блейк по текста на преамбюла на устава на световната организация.
в-к. Сега/сп. Власт
--------------------
След тази статия се разрових за химни и намерих ей това:

А пък аз за нашия химн ще добавя този линк:
Колко сме модерни :)). Президентството раздава лога и мелодии за телефон...

И макар да не е национален химн, много хубава идея е превода на химна на Светите братя Кирил и Методий на 21 европейски езика:

3 коментара:

Crankyster каза...

* Най-неопределен е химнът на САЩ, в който никъде не се споменава името на държавата.

а в нашия химн къде се споменава името на държавата?

Ana Bako каза...

Вярно, в последната си редакция и в нашия не се споменава името на милата родина :))
Но поне наблягаме на някои географски места, та някой ученолюбив слушател на химни да познае за коя родина иде реч :)

"Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней"

Ето още интересно за нашия химн:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0_%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE

Анонимен каза...

Химнът на Израел е Ха Тиква - надежда ТА - то ест, надежда е ТИКВА, а ХА-то е пълният член - като в английския The hope.
За Българския -
http://balkan1.blog.bg/politika/2013/01/18/bylgarskiiat-himn.1043492