Намерих я! Оригиналът, намерих.Антиутопията, която е началото на всички велики книги-антиутопии. "НИЕ"- книгата на Евгений Замятин.
Благодаря на Тангра за хубавия линк.
Харесвам антиутопиите.
Колкото и мрачни да са те, все се прокрадва лъч надежда...
Покрай "НИЕ" се присетих и за другите хубави и любими антиутопии.
------------
Антиутопия (също Дистопия) е общество, което е нежелано по ред причини. Думата е създадена като антоним на утопия и обикновено се използва за описване на въображаемо общество, където сегашните обществени тенденции се превръщат в кошмарни крайности.
Според Оксфордския английски речник, думата е създадена в края на 19 век от Джон Стюарт Мил, който също така използва синонима на Джереми Бентам какотопия по това време.
------------
НИЕ (книга)
автор Евгений Замятин
Написана 1924 г.
Роман класифициран в жанра антиутопия. Представлява странна картина съставена от видения от едно бъдеще на победилия технократизъм. В него красиво е само това, което може да се изчисли и моделира с математически формули. Всичко останало е нелепа отживелица. Източникът на душата е открит - той е само едно варолиево мостче, малка частица от човешкия мозък. Душата се оказала болестно състояние на мозъка и в името на Великия Благодетел трябва да се "излекува" чрез задължителна операция. Всеобща държава, изградена под стъклен похлупак сред дивата природа. Хора с глобални идентификатори вместо имена, живеещи в блокове изцяло от стъкло, за да няма какво да крият. Семейства не съществуват, децата се възпитават в заводи, а любовта се осигурява чрез билет. Целта на съществуването на Всеобщата Държава е изграждането на машина наречена ИНТЕГРАЛ, с която хората са призвани и длъжни да излетят в Космоса и да интегрират инопланетяните към техния машинен строй. Интересното е, че в този странен свят пресъздаден в началото на 20 век, Евгений Замятин е предусетил много неща от нашата епоха. Например маниакалния стремеж на съвременните демократи да "интегрират" всичко към своите разбирания, които за тях са единствените възможни. Романът е сканиран от сборника "Черно слънце", изд. 1990 г.: http://www.voininatangra.org/modules/PDdownloads/singlefile.php?cid=13&lid=321
--------------
Прекрасният нов свят (книга)
автор Олдъс Хъксли
Написана през 1932г.
Годината е 632-а по новото летоброене на Световната държава - едно високотехнологично и автоматизирано общество, идеално подреден по предварителна схема рай, където човешките същества се създават в лабораторни условия и същността им се обуславя от химическата обработка на зародишите: от каста алфа - с относителна индивидуалност, до каста епсилон - множество съвършено еднакви близнаци, предназначени да извършват неблагодарни механични дейности... В този "прекрасен нов свят" щастието е задължително и постижимо чрез задължително раздаване и приемане на наркотични вещества, семейството е непозната категория и срамен спомен от далечното минало, а свобода, Бог и добро са забравени понятия... Но далеч от тази висша цивилизация все още съществува Резервоарът - където се живее, обича и вярва постарому. И когато Бърнард Маркс и Ленина Краун (имената, разбира се, не са случайни!) го посещават и довеждат оттам Дивака, настъпва неизбежният трагичен сблъсък между естествения човек и бездушното и стерилно общество... Олдъс Хъксли (1894-1963) е английски писател, който емигрира в САЩ. Член на знаменитата фамилия Хъксли, той е по-известен с литературното си наследство, включващо романи, разкази, повести, поезия, пътеписи, филмови сценарии - обикновено със силна социална насоченост, елементи на парапсихология и мистика... Към кая на живота си Хъксли е обявен за "лидер на модерната мисъл"... Още информация за него и творчеството му ще намерите на: http://somaweb.org/ http://knigibg.com/
------------
1984 (книга)
автор Джордж Оруел
Написана през 1948 г.
1984 е политически роман - като противопоставяне на тоталитаризма.
Книгата разказва за антиутопия, установена в далечната тогава 1984 г., в която държавата провежда всеобхватно проследяване, пропаганда, страх и безжалостни наказания. Истината за настоящето и за миналото е тотално подтисната. В „1984“ има следната мисъл: "Който владее миналото, той владее и бъдещето". Там променят съдържанието на старите вестници, за да съответства на днешната идеология. Описаната концепция за „Големия брат“, всевиждаща организация от анонимни наблюдатели с двупосочни видеоекрани на публични места и в частните домове, е станала нарицателна за пълна и безкомпромисна полицейщина. Хипотетичният „новговор“ е крайна форма евфемизъм и изразява идеята, че липсата на подходящи думи за назоваване на дадена концепция е еквивалентна на прекратяване на тяхното съществувание, а ако ги има - трябва да се направи използуването им невъзможно с цел елиминирането на самата концепция. Много термини от книгата се използват като нарицателни в европейската култура.
Много коментатори правят паралели между измисления свят на Оруел и съвременното общество, твърдейки че ние все повече живеем в Оруелианско общество.
Книгата онлайн: http://borislav.free.fr/mylib/text/291
-------------
451 градуса по Фаренхайт (книга)
автор Рей Бредбъри
Издадена през 1953 г.
Името на романа идва от химическото свойство на хартията да се самозапалва при температура 451 градуса по Фаренхайт (233 градуса по Целзий).
Романът описва тоталитарно общество, което насърчава масовата култура и потребителското мислене, а книгите са забранени и подлежат на изгаряне. Малката опозиционна група на хората-книги се е заела да спаси духовното богатство, като всеки член научава наизуст някоя книга, за да я направи достъпна за следващите поколения. По времето на написване на книгата в САЩ са в разгара си шпиономанията и ловът на вещици, свързани с маккартизма.
http://bg.wikipedia.org/
-------------
Equilibrium (филм)
Режисьор Курт Вимер
2002г.
В началото на 21-ви век ...
... се разрази Третата световна война.
Тези от нас, които оцеляха знаеха, че човечеството никога няма да преживее и четвърт от този век ...
Че нашата крехка същност не трябва повече да бъде излагана на риск.
Затова създадохме новата ръка на закона ...
... Граматонското духовенство, чиято единствена задача бе да открива и изличава самия източник на човешката жестокост към себеподобните си.
Способноста на хората ...
да чувстват.
Някъде в 21 в. след Третата световна война оцелелите хора решават да създадат общество, в което да цари вечен мир. За тази цел те избират да се откажат от чувствата и емоциите си. Всички поданици получават лекарството “прозиум”, което ги прави безчувствени. Всеки, който наруши закона и си позволи да изпита емоции, е наказван със смърт. За реда се грижи висш духовен клир, към който принадлежи и главният герой Джон Престън. Тези свещеници са специално обучени в изкуството да убиваш, наречено gun-kata – съчетание на източни бойни изкуства и западното умение да се борави с оръжие. Интригата се заражда от промяната на човек, който за първи път проглежда за чувствата – любов (която не завършва с хепиенд), омраза, гняв, съперничество и съчувствие. В мрачния свят, ръководен от така наречения Отец, главният герой Престън престава да взима лекарството си, за да разбере какво е подтикнало неговия дългогодишен сътрудник да премине на страната на бунтовниците. И пред него се разкрива подземието на чувствата, в което Престън трябва да открие своето място. Единствената радост за очите е облечената в червено Мери, в която се влюбва Престън. В това отношение “Еквилибриум” много наподобява класически филми като “Бразилия” на Тери Гилиям, “Метрополитън” на Фриц Ланг, “1984” по романа на Джордж Оруел и “451 по Фаренхайм” по романа на Рей Бредбъри.
http://en.wikipedia.org/wiki/Equilibrium_(2002_film)
