май 30, 2008

Думите от ежедневието III

ДРАКОН /но не онзи летящият/

VІІ век пр.н.е. В Европа съществуват две държавни управления – Древен Рим и Древна Елада с градовете-полиси. В тези полиси живее всякаква паплач - разнородна маса хора, която е свободна да ходи където й хрумне и да прави каквото си иска. Няма го още Буда, няма го Христос, няма грандомании, кой бил най-силен, най-богат и кой бил “трети свят”. Атина се управлява от архонти, някои от които се оказват забележителни мъже и управленци. По това време атиняните, дали от скука, или от влечение към експеримента, решават да пристъпят към преобразувания като дадат на всеки свободен гражданин право на глас в управлението на града. Самоуправление и то преди 27 века, както вече сте ги сметнали, сигурно. Та, атиняните натоварват тогавашния архонт през 621 г пр.н.е. - Дракон, да скалъпи нещо като законник, който да изравни бедните и богатите пред закона. И Дракон запретва ръкави, но за зла беда той, също като много от съвременните ни политици, слабо познава реалния живот. Когато законникът му е вече готов, на атиняните им настръхват косите, защото се оказва, че въжетата в целия район няма да стигнат за обесването на всички престъпници. А престъпник е и този, който открадне ябълка, и този, който убие човек. Хубавото им, все пак, е това, че тези закони, дават правото за наказание в ръцете на държавата, а не на родовите отмъщения, както се е практикувало дотогава.
Един оратор от ІІ век пр.н.е. – Демадес, казва за драконовия кодекс, че е писан не с мастило, а с кръв. Оттогава остава смразяващият термин „драконовски (драконови) мерки”, или „драконови закони”. Е, атиняните бързо поправят грешката си, като намират друг мъдър човек на име Солон, който прави нови по-разумни закони. За да защити бедните от произволите на съдиите, той предвижда един висш народен съд от 30 души, който да е като арбитър за недоволните от присъдите си. Това е било нещо като наскоро въведения и у нас ”обудис”...,”о будиман”...,”о бъди с мен”..., абе този, бе - народния защитник…
А горкият Дракон, ще попитате, какво ли е станало с него? Ами нищо лошо – просто емигрирал от Атина към друг град – Егина. Там, по време на едно театрално представление (да тогава вече е имало театър, макар че Есхил ще се роди чак след век), тълпата го затрупала с палта и туники, както традиционно се е правело тогава в знак на неодобрение към някого. И човекът умрял от задушаване. Красиво, нали – не харесваш някого и го затрупваш с балтони, фанели, потници и сутиени. А днес, в най-добрия случай, можеш да бъдеш балиран в собствената ти кола, откъдето за да те погребат трябва доста ламарини да изрежат.
Както се казва: „о, времена, о, нрави.”
------
СИЛУЕТ

Силуетът е портрет, очертан само с контур и изпълнен в един цвят. Той предава само най-характерните черти на човека. Но малцина сигурно знаят, че думата идва от името на французина Етиен дьо Силует, роден в Лимож през 1709 г. Бил е финансов министър, впрочем доста непопулярен, при крал Луи ХV. Като такъв е наложил доста големи ограничения за икономии в двора, за което е бил бързо свален от пост. Силует не е откривател на този тип рисунки – такава техника се е използвала в Англия още в началото на ХVІІ век, но тъй като той самият е бил добър майстор на контурния портрет, скоро хората започват да ги наричат рисунки “а ла Силует”(заради икономиите, нали го помнели като скръндза) и по-късно само “силует”. Любопитно е, че в Англия тези портрети са ги наричали “сенки”, но впоследствие и там се налага френската дума. Механизмът, по който били правени силуетите, е особено интересен. Художникът е заставал пред статива, зад статива е бил моделът, а зад моделът - свещник, който всъщност отразявал формата на лицето на модела върху платното на художника.

При силуета се вижда формата на лицето, на прическата, характерни очертания - всичко останало е оцветено в черно или друг плътен цвят. Не може да се добие представа за подробностите - цвят на очите, цвят на лицето. Може би точно затова съществителното силует е навлязло в нашето ежедневие с определения като: неясен, призрачен, и т.н.От 17 век, до средата на 19 век са творили хиляди майстори на силуети, повечето неизвестни. Един от тези майстори е французинът Огюст Едуард (1789-1861г), направил повече от 3800 силуета. Измежду известните личности, които са се занимавали със силуетни портрети са и Йохан В.Гьоте, като и Ханс Кристиан Андерсен. В днешно време, когато не е толкова важно какво съдържание влагаме в нещото, а каква е формата, чрез която го поднасяме, силуетът изживява своеобразен ренесанс (особено в рекламите), макар самият похват на рисуване на силуети да е отдавна забравен, както впрочем и самият мосю Етиен дьо Силует. След края на кратката си политическа кариера – само 8 месеца, Силует се оттегля в своето имение, където, в кабинета си, с библиотека от над 6000 тома, обичал да се занимава и с литература. Превеждал е от английски, творци като Александър Поуп и Уйлям Уорбъртън, самият той пишел. Любопитното, е че на негово име няма наречена улица, нито площад, нито пък мост във Франция, но един от планинските острови от Сейшелския архипелаг носи все пак неговото име. Та такива работи...

“Снемане” на силует през 18 век
igeo by shtyrkel.eu

8 коментара:

kiaraa каза...

Хубава статия за 'драконовите закони'. Само една забележка - хората тогава не са били толкова свободни, колкото днес романтично им приписваме.

Ana Bako каза...

... Никога не са свободни хората. И може би точно затова са се появили драконите със законите.

mvi5 каза...

А пишеш ли по заявки в тази рубрика? Мога да ти предложа Гилотен, Шрапнел и Сандвич :-). За втория разбрах тъкмо днес, че е съществувал.

Ana Bako каза...

:) Хе,хе, ще пиша, щом поръчваш.
На ред е Гилотен и Сандвич и .... хайде няма да издавам какво друго :)
Не знаех и аз за Шрапнел, от теб научавам и се поразтърсих...
Дааааа, колко много интересни и забравени имена и думи има. Трябва да ги научим.

Real Haho каза...

нещо не си писала скоро....
Хайде, пиши, че ми липсва ;)

Ana Bako каза...

Благодаря за липсата :)
Много мило! Но понякога няма смисъл от много приказки ...

Анонимен каза...

А вие какво си мислите, че трябва свобода ли? Последните години виждате какво става от голямата свобода. Прекалено голяма е без граници. Трябва да има граници всичко си има. Човешкият живот губи своята стойност и смисъл след като всеки прави каквото си иска и се измъква безнаказано. Трябват драконови закони, за да престанем да не ценим човешкият живот и неговата стойност!

Ana Bako каза...

Ееее, много силно и много грубо. Не точно така...