SOS

Светът става все по-предсказуем, по-монотонен.
Всички сме напъхани в пошла фотография, от която се стича кръв и суета.
Мечтите се превръщат все повече в угризения, а надеждата в чипс и бяла техника.
Хленчим, а не крещим..
Стърчим, а не политаме...
Псуваме, а не пеем...
Сърцата отиват все по-вдясно...
Утре ще пуснат пастет от пеперуди в супермаркетите на щастието...