Великден

Великден е християнски народен празник, свързан с представата за Христовото Възкресение. Празникът е с неопределена дата: от източното православие се чества в неделята след първото пролетно пълнолуние (между 4 април и 8 май).
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна. Празнува се три дни. Сутринта на първия празничен ден се отслужва тържествена църковна служба. Пали се свещ и се носи да догори в дома. На празничната трапеза задължително се отговява (така се слага край на започналия на Заговезни пост) с великденски яйца и обредни хлябове (козунаци). Всички се "чукат" с червени и шарени яйца — за здраве. Младоженците гостуват на кумовете и родителите на булката, като носят яйца и великденски кравай. В миналото момите и ергените връзвали люлки под дърветата и до късна вечер се люлеели и пеели песни за любов и женитба.

Възкресение
В християнската религия на Възкресение (Великден) се чества връщането на Исус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироноски, посетили гроба. Исус Христос се явява на Мария Магдалина и на апостолите.

Пасха
Названието на главния старозаветен празник (от арамейски, буквално означава „преход“). Установен от Мойсей по времето на изхода из Египет в памет на това събитие. Празнувала се на първото пролетно новолуние. В християнската църква - Възкресение Христово.

Страстна седмица
Така се наричат дните на Христовите страсти (страдания) от влизането на Исус Христос в Ерусалим за песах до смъртта му. В сряда е Тайната вечеря с Апостолите, през нощта срещу четвъртък са молитвата на Исус Христос в Гетсиманската градина, предателството на Юда и залавянето на Спасителя, в четвъртък - произнасянето на смъртната присъда и потвърждаването й от Пилат Понтийски, в петък — разпването на Исус Христос на кръста на Голгота.
В българската православна традиция Страстната седмица са дните от понеделник до събота, всеки от които се нарича „велик“ (пр: Велики четвъртък). Първите три са определени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве. На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа (за предпазване от градушка), боядисват се великденските яйца. На Велики петък (наричан още „Разпети“) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви (против болести и смърт). На Велика събота жените посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове.

Великденски символи

Великденски яйца
История
Не е известно откога за първи път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйца са се багрили и дарявали още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.
Като християнски религиозен символ яйцето първоначално олицитворява гробницата на Христос и отместения й камък. По-късно асоциацията се промения заради наложилия се обичай яйцата да се боядисват в червено (кръвта на Христос).

Български обичаи
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък, като броя им зависи от членовете на семейството и от броя на кокошките. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена, която прави с него, докато е още топло и прясно боядисано, кръстен знак на челата на децата. След този ритуал боядисването поемат младите жени в къщата.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика - оранжева, зелено – с коприва, жълто – с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато се боядисвали яйца, се приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането (борак), ще е най-здрав през годината.

Други
Още през 18 век започва производството на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а през 60-те години на 20 век вече се продават и пластмасови. Изключителени със своята красота и блясък са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали.

Великденски заек
Този символ също е отпреди разпространението на християнската религия. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания - и с луната и нейните цикли. Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на една богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек и, тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.

Обредни хлябове
Обредните хлябове са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден, в Гърция - в петък и др. Една от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция. В Италия също имат вид козунак по същия повод - той може да изтрае цели 6 месеца.

Великденска трапеза
На Великден се сервират зелени салати с репички и сварени яйца, супи от дреболии на птици, агнешко печено, сладка баница, великденски курабии и др.

от Уикипедия, свободната енциклопедия