За Джулая

Днес няма да посрещна изгрева.
Посрещал съм го хиляди пъти, но днес не. Ставам рано и съм посрещал изгрева на прозореца, посрещал съм го и на открито. Посрещал съм изгрева и през зимата, когато лъчите на слънцето проникват през студеният въздух и усещаш галещото им докосване. Посрещал съм го и през лятото, когато въздухът изгаря дори преди първите слънчеви лъчи да озарят небето.
Посрещал съм го с приятели край огъня, посрещал съм го и сам с чувството, че съм единствения човек на Планетата. Посрещал съм слънцето с възторга на дете, посрещал съм го и с тъгата на стар човек загубил нишката на живота.
Днес няма да посрещна изгрева. Не мисля, че трябва да чакаш цяла година, за да го посрещнеш. В годината има 365 дни и 365 изгрева. Не е като на планетата на Малкият принц, но всеки изгрев е различен и неповторим.
Няма нужда да чакаш специална дата за да посрещнеш изгрева. Нямаш нужда от повод за да го направиш или да търсиш един специален изгрев. Можеш да го направиш всеки ден.
Спомням си смътно хипи движението. По-късно съм чел много за него. Харесва ми бунтът срещу фалшивите ценности, но само толкова. Не мисля, че за да отстояваш позицията си трябва да се тъпчеш с алкохол и наркотици. Донякъде ги съжалявам. Хора пропилели животът си и единственото, което е останало от тях са хубавите песни и един избледняващ спомен. Идолите им днес се возят на Ролс-Ройси и единствените им грижи са с данъчните и делата за бащинство.
Позната картинка. Случва се постоянно в историята. Едни хора изгарят, а други минават тънко и се топлят на огънят от душите им.
Остава и Джулая. Посрещането на слънцето в първият юлски ден с надежда за ново начало и по-добро бъдеше.
Днес няма да посрещна изгрева. Ще го посрещна в някой друг ден. В една година има 365 изгрева. Ще го посрещна, с приятели или сам. Ще го посрещна с надежда за ново начало или с тъгата по нещо загубено.
Ще го посрещна още много пъти, защото моето юлско утро може да бъде всеки ден от Днес до Края.
Песента на Юрая Хийп мога да слушам също всяко утро. Слушах я и днес.
-----
Думите са на Владимир Иванов (krizt), но все едно са моите.
Поне днес.