Маргарит Минков

Есента дойде по три причини:
да види дали не се е оженило
любимото й момче,
да нагледа лозето си
и да изяде една праскова.
А си отиде по три причини:
момчето й се е оженило,
лозето й е обрано,
а прасковата е откъсната от тебе.

***
Три са най-тъжните неща, а четвъртото е във тебе:
конче по залез, стъпка на яребица и смях на таралеж.
А петото е дъжд без посока.
Три са най-вeчните неща, а четвъртото е във тебе:
премълчани думи, неочакван поглед и елхова смола.
А петото е молитва на цвете.
Три са най-странните неща, а четвъртото е във тебе:
скок на котка, плач на циганин и кукувица на балкон.
А петото е листо в морето.

***

Беше утро и слънцето падна в тревата,
разпиля се на двора, изпоплаши врабците,
а пък сивата котка прелетя като вятър
край прозореца, дето с теб се целувахме.

***

А всъщност да преоткрия Маргарит Минков се оказва едно детско стихче взето от тази обложка на плоча от сайта http://www.detstvoto.com/ Годината е 1988.

Николай го прати и ме накара да се зарадвам на прозорливостта на автора и в същото време с мила усмивка да се сетя за Онова време...

Електронен свят
В този свят електронен, все по-малко бонбонен,

антенен, стерилен, все по-малко хвърчилен.
Щракваш разни бутони, по физични закони
и със бели клавиши пишеш думички миши.
Гледаш мрачно екрана, чакаш нещо да стане,
ала нищо не става, само ти остаряваш!
И си не така силен и си не тъй хвърчилен,
в този свят електронен, все по-малко бонбонен.

След това Николай умно отбеляза:
Според мен авторът е пътувал във времето, върнал се е в 1988 г. и е написал текста.
Стига сте гледали мрачно екраните!

***
Още за Маргарит Минков:
http://liternet.bg/publish/mminkov/index.html
http://truden.com/article582.html