април 30, 2010

април 28, 2010

To Do list

Да изгреба бръмбарите от мозъка си.
Да засадя на тяхно място зюмбюли.

Минерва

април 22, 2010

Свирепо настроение

Хи-хи, много си забавен, хи-хи, свестен си... ама като не си готин, поне да беше малко богат... веднага тръгвам с тебе...

Някоя го беше написала на Миро :(

април 16, 2010

Мрежа за социални контакти


Когато бях малък, другите деца не обичаха много да играят с мен. Когато майките им ги питаха защо, те изтъкваха две основни причини – че съм бил дебел и че съм получавал само шестици. Аз искрено страдах от това и дори се записах да тренирам борба, за да отслабна – в резултат на което скоро последователно набих всички, но пак не ме обикнаха. Сигурно е било заради шестиците.

Породените в този период от живота ми комплекси ме оформиха като самотник, макар и доста интелигентен (отново подозирам шестиците). Но винаги ми е липсвало искреното общуване с непознати хора, с които да мога да споделям мислите и мечтите си.
И ситуацията си остана такава, докато се появи Фейсбук.

Само че и тогава в началото беше трудно – нали някой трябва да те покани да му станеш приятел, а като не познаваш никого... И един познат ме посъветва – ами създай си група и хората ще дойдат. Каза, че основното било да си избера благородна кауза, да визирам нещо популярно и групата да бъдела отворена за всички желаещи.
Останалото идвало само.

Лошото се оказа, че всяка кауза, за която успях да се сетя, вече съществуваше. Имаше „Фенове на пържения боб” и „Врагове на мусаката”, група „Забрави каквото си научил” и друга - „Да си спомним за затвора” – абе изобщо всичко. И когато вече бях почнал да се отчайвам и отидох да хапна ( навик от детството) , нещо се се мярна на пода и изчезна под шкафа.
Така се роди групата „Да спасим кухненските хлебарки”.

Преписах каквото намерих в Уикипедия, сложих снимка на лъскаво насекомо и зачаках нови приятели.

Първите двама дойдоха почти едновременно, вероятно от някой форум, понеже веднага се скараха. В продължение на десет поста изясняваха кой бил „синьо говедо” и кой – „чорбар”, а после изчезнаха също така внезапно. Дори не успях да се включа в дискусията.

После се присъедини някакъв „ Иван от Еверест” и напсува правителството. После напсува бизнесмените, полицията, съда и международното положение. Внимателно го попитах какво мисли за съдбата на вечно преследваните кухненски хлебарки – смята ли, че в едно цивилизовано общество...?
Тогава той напсува и мен и изчезна.

Следващата беше „Мимчето”. Тя сподели, че хлебарките са едни мили пухкави същества, които се катерят по дърветата и ядат евкалиптови листа. Дори каза, че тя самата имала като малка подобна играчка и обичала вечер да заспива с нея.
Внимателно попитах да не би случайно да има предвид коалите. Момичето помисли, отговори, че вероятно – да, но и хлебарките също били много мили същества и...не довърши. Вероятно междувремено се бе присъединила към още някоя група.

Почаках още малко, а после влязох под измислен ник и написах, че това е една много благородна кауза, понеже у нас хлебарките за съжаление вече са на изчезване , та...
„Ти луд ли си бе ?” – гласеше следващия пост – „Два месеца ги тровя - и нищо. Жената не смее да влезе в кухнята да ми направи салатка – вика, много гладно я гледали. Какво ти „на изчезване”, станали са като костенурки и нощем като тичат, трополят и ме събуждат.”
Опитах се да обясня, че подобни мутации не са много характерни за хлебарките, но него вече го нямаше.

Докато чаках следващото посещение се разрових из интернет и допълних знанията си по въпроса. Дори се почувствах малко като опитен хлебарковед.
Оказа се – напразно.

„Отдавна чаках подобна дискусия” – гласеше следващия пост – „Още щом прочетох Кафка, разбрах че нещо такова рано или късно ще се появи. Присъединявам се с удоволствие.”
„Ами.. благодаря. Аз просто исках да се опълчим срещу човешката жестокост, която..”
„Да, да, хората са жестоки... Много сте прав. Пълзя си аз оня ден по пода и един като ме подгони с чехъла...”

Излязох светкавично от Фейсбук, за по - сигурно дори угасих компютъра, облякох се и отидох в кварталната кръчма. Макар че там ракията е малко менте, хората са нормални - поне до третата чаша...
Но са искрени и най – важното – виждаш кой седи срещу теб. А в социалните мрежи...

април 15, 2010

Когато бях ...

Когато бях на 16 г. си мечтаех да си имам гадже.
На 18 най-после си намерих. Но нямаше никакви чувства. Затова реших да си търся сантиментално и много чувствително момиче.

На 21 си намерих. Тя беше толкова чувствителна, че се разплакваше от най-малкото нещо. По цял ден плачеше за какво ли не, а отвреме навреме заплашваше че ще се самоубие. Затова реших, че ми трябва темпераментно, динамично момиче.

На 26 си намерих. Тя кипеше от енергия. Започваше едновременно десет неща и без да завърши нито едно на другия ден започваше нови десет. Отначало беше много интересно, но после започнах да се чувствам като идиот около нея. Много енергия, но без посока. Реших да си търся умно и практично момиче.

На 31 я намерих и се ожених за нея. Тя беше много умна и здраво стъпила и с двата си крака на земята. Беше толкова практична, че се разведе с мене и ми взе всичко, което имах.

Сега съм стар и мъдър.
И си търся момиче с големи цици.

април 09, 2010

Богомилско

Като за след много светъл празник
...
Добрите хора лесно се обичат,
магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника,
да ти приседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти
и да те иска прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата
и нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек и не заплаче.

Веднъж сълза отронил е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш вече -
добрите хора лесно се обичат.

Камелия Кондова

април 05, 2010

ПостВеликденско

Ама че картинка!
За или против?

Clipart Illustration of Jesus Boxing With The Easter Bunny, Socking Him In The Face As He Spills And Breaks Eggs From A Basket

април 02, 2010

Любендиловизми

Любен Дилов-син си спомня още пиянски приятелски изповеди от новогодишните празници: "Две години живях с една жена и всичко беше прекрасно. После започнаха капризите: "Как се казваш?", "Какво работиш?"...

Любен Дилов-син се чуди - би ли казал Форест Гъмп следното: „Жената е като пощенската марка. Оближеш ли я отзад, ще ти се залепи”… Или трябва да си българин, за да го кажеш?

Любен Дилов-син си приомня с особено умиление една от многото пиянски изповеди на приятели около Нова година: „Чета надписи: „Тук беше Пешо”, „Тук беше Иван”, „Тук беше Кольо”. Чета и незнам защо се напрягам. Дали, защото са грозно написани, или защото ги чета от вътрешната страна на вратата на гардероба, в спалнята…”

Любен Дилов-син: осъзнайте се - една крачка ви дели от пластмасовата елха до безалкохолното шампанско и гумената жена… Не е голяма беда, ако кучето ви има бълхи. Беда ще е ако има блог!

Любен Дилов-син чу колежка да споделя: "Случи се нещо невероятно! Моят снощи - първо един час любовна игра, после два часа чутовен секс и -накрая - три часа просто си говорим..." По същото време, съпругът пред колеги: "Абе..какво ми се случи вчера...Първо един час не ми става, после два часа неуспявам да свърша, и накрая като се разсъних нещо..." Да вдигнем тост за чудесното разбирателство между половете!

Любен Дилов-син смята, че чудеса стават всеки ден! Всяко бебе се ражда без предни зъби и задни мисли. Всеки човек поне веднъж ще бъде предаден и разпнат, заради греховете на другите. Въпросът е дали да превърнеш живота си в метафора, или да си остане статистика. Ирод пратил да избият младенците - статистика! Едно бебе оцеляло - метафора! Весела Коледа!

Любен Дилов-син ще сподели нещо лично: Като тийнейджър, за да не свърша преждевременно, спрягах таблицата за умножение. И ...ето че сега започна да ми става от нея! Не знам на лекар ли да отида, или на математичка?

Любен Дилов-син: Ако се срещнат две еднакво силни армии, ще победи по-тъжната, казва Конфуций. Човек с трабант, по-леко приема катастрофите, добавя застрахователният агент. А на един магазин в Назарет - 2000 години след Витлеемската звезда - виси табела: Заминавам на фронта. Ще се върна след 15 минути...

Любен Дилов-син получи от руски приятели рецепта за празничен коктейл "Кто кого" - 50 грама виагра с 500 грама водка. Питам: Юрий Иванич, ама наистина ли го правите това? "А, правим го! - отговаря ми - Вятър! Аз и секс-куклата вече използвам само за грейка. Пълня я вечер с топла вода... Кой казва, че любовта не топли?

Любен Дилов-син: "Във всяка жена трябва да има загадка" - казва Нина и изяжда сборник с ребуси… А аз й отговарям с първо правило в очакване на зимата: Не лови с език снежинки, докато не се убедиш, че всички птици са заминали на Юг.

Любен Дилов-син разсъждава над концепцията „… а вечерята дай на врага си”. Преди да дадеш вечерята, трябва да провериш дали врагът не стои по-високо от теб в хранителната верига. Дали вечерята не си самия ти. И още – ако стриктно спазваш това правило - вероятно скоро ще се сдобиеш с нов приятел и трябва да го преместиш в часовото врем...е, когато се разделя обяда. Изобщо … не е читава тази работа! Вечеряйте си, моля.

Любен Дилов-син ...на старини Пинокио силно страдаше от болки в ставите. И често с груби думи проклинаше Джепето, който – уж пропил се от мъка по дървеното си момче - изпи и течността срещу дървояди… Животът е за понасяне! Леко носене и лека седмица!

Любен Дилов-син вече е убеден, че свинският грип се разпространява главно чрез средствата за масова информация, но зъболекарят ми продължава да се страхува повече от мен, отколкото аз от него... В крайна сметка - да избереш обикновен, или ректален термометър е само въпрос на вкус!

Любен Дилов-син специално иска да поздрави тази сутрин жените, които мечтаят да се събудят в леглото си, а до тях – принца на бял кон! За всички останали - най-новата молитва на програмистите: "God, save as..."

Любен Дилов-син твърди, че пингвините не са просто затлъстели лястовици. Някога пингвините можеха отлично да летят, но постоянното болезноно приземяване върху твърдия лед, постепенно ги отказа от тази светла идея. Давайте си сметка, че и тъмнината се движи със скоростта на светлината.

Любен Дилов-син научи, че като основна причина за брака, любовта заема 4-то място след глупостта, алкохола и парите… Но има и добра новина - говори се, че когато умира сисадмин, пред очите му – като на филмова летна – притичват всички пароли...