март 21, 2011

Biutiful


Великолепен!!!
Този филм ме разтърси. Два дена ходих като болна.
Много тежък филм, но безкрайно завладяващ.
Плаках и въпреки това се чувствах облекчена.
Колкото не харесвам как изглежда Хавиер Бардем, толкова повече ми харесва как играе напоследък.
Нямам думи да възхваля филма...
Трябва да се гледа!
----
Отваряйки биографията на режисьора Алехандро Гонзалес Иняриту, няма да откриете дълго и славно минало на кинодеец. Мексиканецът дебютира с пълнометражен филм едва през 2000-та година, когато е на 37, но само за десет години успява да се утвърди като талантлив творец и да си спечели почитатели по цял свят. Четири години след премиерата на последната му лента, режисьорът се завръща с нов филм – Бютифул. Продукцията за пръв път беше представена на фестивала в Кан през май миналата година, а по-късно обиколи фестивали в множество други страни, печелейки награди и одобрение, срещайки критика и предизвиквайки противоречиви реакции.

Филмът разказва историята на Ушбал – самотен баща, който се грижи за двете си деца след развод с неуравновесената си съпруга. За да изхранва семейството си, той е принуден да върти незаконен бизнес с търговия и експлоатация на нелегални емигранти. Освен финансовите трудности, Ушбал има и здравословни проблеми, които допълнително утежняват ситуацията. Така той трябва да се справя с житейските несгоди, мизерията, физическата болка и вината.
Както сме виждали да го прави и в другите си филми, Иняриту и тук обръща голямо внимание на съдбата, от която човек не може да избяга. Героите му, често добри по сърце хора, се оказват губещи в голямата игра на живота. Режисьорът не ги наказва или съди за постъпките им, които в голяма част от случаите не са правилни, а просто разказва историите им. Въпреки че на пръв поглед героите, с които ни запознава изглеждат емоционално и физически съсипани, те някак винаги успяват да намерят сила да продължат. Това важи в пълна сила за Бютифул, чийто главен герой има всякакво основание да пожелае смъртта си, и при все това ще го чуете да казва, че не иска да умира. Многократно препъван от съдбата, срещайки трудност след трудност, той намира причина да живее. На много места ще прочете, че това е филм за болката, за грозната страна на живота, за смъртта. Това ще прочете и за останалите филми на мексиканския режисьор – всеки от които ни среща с различни измерения на страданието, разкривайки ни трагедия след трагедия. Иняриту обаче никога не е бил мизантроп. Неговите герои винаги са вярвали в правото на втори шанс, в изкуплението, неговите герои никога не губят надежда, че нещата могат да се променят. И когато теглим черта, посланието, което ни остава е, че въпреки всичко животът си струва да бъде изживян.

На пръв поглед Бютифул ще ви се строи много по-затворен от Вавилон, който се развива на три континента и не така комплексен като 21 грама и Кучешка любов, които разказват по няколко истории. Бързо обаче ще осъзнаете, че филмът е много по-мащабен в своя замисъл от останалите три. За пръв път до таква степен Иняриту се ангажира с политически и социални проблеми – такива като нелегалната имиграция, експлоатацията на човешки труд, търговията с некачествени стоки, полицейската неефективност, градския упадък.
Действието във филма се развива в Барселона. Но не тази Барселона, която всички познаваме от туристическите картички. Иняриту ни разкрива другата страна на испанския град. Град на работници, емигранти, проститутки, наркомани и духовно опустели хора. Зад архитектурните шедьоври, историческите забележителности и катедралите, пред нас се разкрива гледка на индустриални зони, фабрики и складове, порутени постройки, тежък труд, мизерия, глад, корупция и беззаконие.

Втората разлика, която ще забележите е промяна в екипа, с който Иняриту обикновено работи. След като направиха три филма заедно, мексиканския режисьор и сценаристът Гилермо Ариага прекратиха сътрудничеството си. Но и в друг състав работата е все така добре свършена. Сценарият изгражда персонажи от плът и кръв, благодарение на реалистичните чисто човешки диалози и ситуации. И в Бютифул ще открием позната любов на Иняриту към мълчаливите сцени, които говорят повече от думите. Благодарение на професионалната операторска работа, сцените придобиват още по-дълбок смисъл. Филмът е прецизно заснет като ни разкрива една реалистично студена и едновременно с това красива действителност. В Бютифул Иняриту и екипът му отправят поетичен поглед към бедността, димящите заводски комини, порутените сгради и олющените стени.
Голямата звезда в актьорския състав е испанският актьор Хавиер Бардем. Дългогодишни приятели с Алехандро Гонзалес Иняриту, двамата дълго време се канят да работят заедно, но мексиканецът намира подходяща роля едва в четвъртия си филм. Бардем, който винаги е имал репутация на актьор, който може да изиграе всичко, прави едно от най-добрите изпълнение в кариерата си. Само преди две години във филм на Уди Алън той се разхождаше из улиците на Барселона по-неустоим от всякога. Метаморфозата е поразителна. В Бютифул актьорът е сякаш с десет години по-стар, много по-угрижен, уморен, баща, съпруг, просто човек. Изпълнението му е оценено с награда от фестивала в Кан и номинация за Оскар от Американската филмова академия.

Животът във филмите на Алехандро Гонзалес Иняриту никога не е бил лесен. В Бютифул той е по-труден от всякога – суров, несправедлив, болезнен. Но някъде там из развалините на собственото си щастие, героят успява да намери надежда, за да продължи да се бори, да обича, да търси покой и изкупление. Отвъд враждебността, егоизма и алчността, Бютифул е филм за близостта между хората, за човечността, за бащината обич и добротата. Истински, емоционален филм. Филм като мразовит зимен ден – студен, но толкова… бютифул.

4 коментара:

Нели каза...

Радвам се, че ти е допаднало ревюто ми. Аз също много харесах филма.

Ana Bako каза...

Да, хареса ми и затова го публикувах :)
И други неща от сайта четох и ми хареса като цяло.

Поздрави!

Anastas каза...

Убедихте ме и аз да го гледам.

Ana Bako каза...

Мисля, че няма да съжалявате!