март 03, 2011

Kратка исте(о)рия на Бългерия (празнично)

1. Аспарух. Баща му го пратил за наръч съчки, защото искал да му обясни нещо. Аспарух спрял за малко и решил да остане.






2. Крум. За малко да прецака всичко българско и родно. Не ми се говори за него.









3. Турци. Дошли да ни присъстват.






4. Левски. Голям бабаит. Прави зулуми и кърши рахата на турците. За съжаление една вечер се напива и не успява да прескочи мантинела до крайпътно заведение.







5. Освобождение. След като двете враждуващи сили свършват камъните и дърветата, започват да се замерят с трупове, някои от които живи.





6. Възраждане. Цикълът на България е закъснял.
С пет века.








7. Първа световна. България, както винаги, се хваща с неподходящ.






8. Нова България. Великите сили окончателно се изпускат върху пометенето от Аспарух.





9. Капитализъм. Ама само почти.







10. Втора Световна. Посрещаме. Изпращаме. Посрещаме.









11. Комунизъм. 45 години встрани.








12. Демокрация. Свободата да плащаш за свободата.









13. Чалга. Тхе Енд.











Радо Бимбалов. www.mejdudrugoto.com

март 01, 2011

Google мартеница



Честита Баба Марта!

февруари 18, 2011

Модерна романтика


Фото: Благата вест Симеонова

февруари 16, 2011

февруари 13, 2011

Взех си живота и себе си върнах...



Днес извърших една щуротия -
непривична за мен, неразумна.
Всички ония "Защо?" и "Дали?"
набързо събрах и... изхвърлих.
Зад гърба си. (Май само не плюх
като летците през лявото рамо).
Поовехтялата младост обух
и се втурнах навън полудяла.
Но преди да изляза от вкъщи,
по каква ли поредност (не помня)
от килера измъкнах, от тъмното
позабравени чувства и спомени.
Поразрових полиците. Прашно!
Тук от години дори не надничах...
Толкова много забрава...Чак страшно!
(И да забравя за тях се заричах...)
...Ето тази усмивка, например,
(май от първото влюбване беше),
тъй от дълго в килера зарязана,
а в очите преди ми стоеше...
Поизбърсах я, блесна отново
като вълшебна жълтица
и в очите ми светна наново
позабравена хитра искрица.
О! Нестинарските стъпки на баба!
Бяха мои, но тя забеща ми ги...
Ето защо се страхувам от огън!
А умеех да стъпвам в жарава...
И магията женска! Стои си...
в ъгъла свряна, забравена...
Пак от нея проблясват звездици
та макар и от мене предадена.
И крилата намерих... в сумрака.
Не в килера, на тавана оставени.
Колко ли време отчаяно чакат
от ветровете да бъда подмамена?
А самодивската риза до тях -
потъмняла от прах, ей тъй овесена...
Боже! Колко надежди със страх
чакаха тук, за да бъдат обесени...!
Без съд и присъда! Без думи дори!
Колко време лежи пропиляно!
Стрито на прах, посивило мечти,
но така и до край невървяно...
Ужасих се от всички ония "защо?",
"а нима", и "дали ще си струва",
оплячкосали толкоз години от мен
и с живота ми дълго пирували...
Поизтупах прахта от крилата и ризата.
Магията грабнах. (Необидена тръгна.)
Нестинарските стъпки отново обух.
Взех си живота и ...себе си върнах.

andriana_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

февруари 08, 2011

Песня русская



февруари 04, 2011

януари 29, 2011

Рецепта за приготвяне на поетеса

Необходими продукти

1 вестник лична драма
1 ярко червено червило
2 обувки с тънки токове
1 чорапогащник, черен, на бримки

Разрежете внимателно гръдния кош. Натъпчете със ситно нарязания вестник, зашийте с 3-4 шева.
Завържете крайниците с чорапогащника, украсете с обувките и червилото.
Посипете за разкош със стрити на прах мъжки обещания, полейте обилно със сос от две леко разбити яйца и сметана.
Печете на бавен огън до пълно завършване на поемата.

януари 25, 2011

Почти еротично I









януари 20, 2011

Тост VIII

Да вдигнем наздравици за здравето!

*
Един мъж простудил гърлото си и гласът му се загубил. Решил той да почака до сутринта и да иде директно в кабинета на познат лекар, който се помещавал в дома му. Речено - сторено. Звъннал на вратата на доктора, отворила жена му.
- Съпругът ви вкъщи ли е? - прошепнал болният.
- Не! - казала тихо домакинята. - Влизайте бързо, докато не са ни видели съседите.
ДА ПИЕМ ЗА КРЕПКОТО ЗДРАВЕ, НЕКА ЛЕКАРИТЕ ПО-ЧЕСТО ОТСЪСТВАТ ОТ СЕМЕЙНОТО ОГНИЩЕ!

* На улицата кротко беседвали двама приятели. Изведнъж единият се сепнал и отронил:
- Нека се скрия зад гърба ти - насреща ни идва моят семеен лекар и не искам да попадам пред очите му.
- Какво се е случило, защо се криеш? - попитал другият.
- Срам ме е. Мина цяла година, откакто не боледувам от нищо.
НЕКА БЪДЕМ ЗДРАВИ И ДА СЕ СРАМУВАМЕ ОТ ДОКТОРИТЕ!

* Един стар и мъдър грузинец съветвал:
- Ако искаш да си щастлив една минута - изпуши една цигара!
- Ако искаш да си щастлив един ден - напий се!
- Ако искаш да си щастлив една седмица - разболей се!
- Ако искаш да си щастлив един месец - ожени се!
- Ако искаш да си щастлив една година - намери си любовница!
- Ако искаш да си щастлив цял живот - бъди здрав!
ДА ПИЕМ ЗА ЩАСТИЕТО НА ВСИЧКИ ПРИСЪСТВАЩИ - ЗА ЗДРАВЕТО!

* Пациент се обърнал към офталмолог, оплаквайки се от болка в лявото око. Лекарят го прегледал и отсякъл:
- Или ще се откажете от пиенето, или ще се простите с окото си.
- Ех, пропадна ми оченцето! - въздъхнал болният.
ДА ВДИГНЕМ ЧАШИ ЗА ЗРЯЩИТЕ ТРЕЗВЕНИЦИ!

* Един човек попаднал в автомобилна катастрофа и пострадал солидно - счупил не само горните и долните си крайници, но и всички пръсти на ръцете си. Имал късмет със способен лекар, който приложил подходяща терапия.
- Докторе, след като ми махнат гипса, ще мога ли да свиря на пиано? - попитал пострадалият.
- Разбира се, ще можете! - отговорил лекарят.
- Това е добре! Това е чудесно! - възкликнал пациентът. - Докторе, вие сте вълшебник - та аз досега изобщо не съм свирил на пиано...
ДА ПИЕМ ЗА МЕДИЦИТЕ, СПОСОБНИ ДА ТВОРЯТ ЧУДЕСА!

* Една жена на зряла възраст за първи път пробвала водка.
- Странно - казала тя, - тази напитка поразително прилича на лекарството, което мъжът ми взема редовно през последните десетина години!
ДА НАПЪЛНИМ ЧАШИТЕ С ЛЕКАРСТВО И ДА ПИЕМ ЗА ЗДРАВЕТО!

* - Кажи - пита болен своя съсед по квартира, - когато докторът излезе от дома ми, нищо ли не каза за мене?
- Нищо.
- Абсолютно нищо?
- Той само се чудеше дали през тази тясна врата би минал ковчег...
ДА ПИЕМ ЗА КРЕПКОТО ЗДРАВЕ!

януари 16, 2011

„Зелените“ фактури и наистина ли отказът от печатна фактура е еко?

В последната година мобилните оператори, доставчици на комунални услуги /ВИК и електроразпределителните дружества/ и банките поканиха клиентите си да се откажат от хартиените фактури, за да запазят околната среда.

На пръв поглед звучи напълно логично, но дали доставчиците не прехвърлят печата върху клиентите си, намалявайки собствените си разходи. Или поне до този момент, екологичният проблем се разтоварва извън офиса на доставчика, а клиентите трябва да търсят решенията сами. Така ли е в действителност или ефектът не е върху околната среда, а върху разходите на доставчиците? Да видим.

Ефектите върху околната среда

Хиляди дървета загиват.
Вярно твърдение. Само, ако не използвате рециклирана хартия. Ако обаче използвате 100% рециклирана хартия или такава, сертифицирана с FSC сертификат, това няма да е така. Най-общо казано, FSC сертификатът позволява да се използват само дървета, които се изсичат контролирано и по никакъв начин не вредят и не нарушават околната среда.

За производството на хартия се разхищава твърде много енергия и вода.
Невярно твърдение. Само 5% от водата, която се използва при производството на хартия се консумира наистина, докато останалите 95% се връщат в природата. В Европа е въведена високоефективна енергийна система, която генерира ток в процеса на самото производство и така в последните 10 години, хартиената индустрия намалява емисиите въглероден двуокис с 42%.

Разгледайте специално направения информационен сайт по темата: www.thepapereffect.com
Отказът от хартиени фактури намалява разходите.
Вярно твърдение, с едно уточнение. Намаляват разходите само на доставчиците на услугата. Отказвайки се да отпечатват фактурите, те натоварват собствените си клиенти, които трябва сами да разпечатат фактурата. Да, физическите лица пестят хартия, защото нямат нужда от сметката като документ. Но фирмите, на които им трябва фактура, за да оторизират плащането при данъчни проверки например, трябва да разпечатват в собственит си офиси. Използването на електронни фактури е чудесен начин да се пести, но вижте по-надолу какви са пречките да изхвърлите изцяло хартията от офиса си.

Личните плюсове и минуси.
Не получавате хартиена фактура в пощата.
Мобилните оператори въведоха от 2009 година такса за получаване на хартиена фактура. Сумата на Глобул е 0,50лв., на Мтел е 0,60лв., а таксата на Виваком е част от абонаментния план и не се описва точно.

Ползите за всеки градски жител с достъп до Интернет са ясни. Пощата не се задръства от писма със сметки. С няколко клика може да се направи справка чрез Интернет. За сметка на това, абсолютно непрозрачни стават сметките на възрастни хора и жители на малки населени места, които не ползват Интернет, а и едва ли ще заплатят, за да получават хартиена фактура. На практика, точно на хората с ограничени финанси, които стриктно следят сметките си, им се отнема възможността да проверяват истиността на цифрите, които получават.

За да бъдем наистина обективни, трябва да зададем и друг въпрос - защо големите компании прехвърлят разхода за отпечатването върху клиентите си /отпечатък от производствена машина струва значително по-малко от разпечатка на офисния принтер/? И, ако наистина една компания е загрижена за горите и околната среда, не печата всичките си рекламни материали на 100% еко хартия? Няколко милиона листовки, седмични брошури, хиляди винили за външна реклама, които не се рециклират, еко ли са?

Електронните фактури между фирмите.
Идеята да преминем към електронни фактури е чудесна, стига да не се налагаше отново да разпечатваме. В момента има различни доставчици на услугата електронна фактура, които могат да ви предложат да издавате и получавате фактури през тяхната система. Какво правим, когато работим с клиент, който използва услугите на конкурентна система? Общо взето – нищо. Никой от провайдерите не гарантира за конкурентите си и не ви съветва да работите с тях. Да, но няма как да накарате вашият доставчик да работи с провайдер на услугата, на който вие имате доверие. НАП приемат електронни архиви, но фирмите, които ви предоставят услугата, не се интресуват как ще си направите единен електронен архив, ако получавате фактури в системата на няколко фирми. Съответно или пазите ел. архиви на няколко места, или на компютъра си /ако самата фактура е подписана/. Няма отговор как да си съберете на едно място екектронния архив за предаване в НАП, както казахме, на конкурентните фирми не им пука, ако сте клиент и на друг. И пак... разпечатвате.

Дигитално организирани онлайн пазари или стандартът EDI.
Електронният обмен на цифрови данни е най-общо казано виртуален пазар, на който голям брой фирми обменят контакти, оферти, заявки, договори, изпълняват поръчки и транзакции, фактурират и всичко това сработва с държавната администрация. Системата е внедрена на много места в САЩ, Европа, в страни като Сингапур и Корея, както и в България. Първите компании, които ползват EDI в България са търговски вериги като Баумакс, Практикер, а в края на тази година ще заработи и в Метро. Ако системата навлезе в повече бизнеси, вече има шанс да говорим за истинска дигитализация. Въпросът е кога и как.

Въпросите са много, разностранни и са чудесен повод за дискусия.
Остава въпросът дали наистина всичко се прави от подбудата да сме екологични или грижата за околната среда създава възможности за поставянето на икономически интереси на първо място. До момента опитите да сме ЕКО създават повече главоболия, отколкото ни дават решения. Как мислите?
www.printguide.info

януари 06, 2011

Как се обича



Не ме питай, чедо, как се обича.
Не ме питай. Мълчи...

... то, не беше любов, нито вричане.
Беше сливане. Очи със очи.
Беше жива вода. Беше клада.
Беше бяла и черна смокиня.
Беше прошка и грях,
и бях, и ме нямаше,
защото – в него живях.
С него се случвах.
С него падах и ставах.
С него и в него вървях.
И си губих посоките,
и забравях коя съм,
и нагоре летях.
Беше ми всичкото – и хляба, и виното.
Беше ми утрото. В него изгрявах.
Беше ми църквата и камбаната,
жажда ми беше и шепа завет.
Беше душата ми, чедо,
а без душа и сълзата боли.
И не питай, как се обича.
Не ме питай. Върви.
И гори, но не на талази.
Като факел изгаряй. Светѝ.
И нека... Бог да те пази!

Йорданка Андреева - ASTERI

декември 26, 2010

Коледа

декември 15, 2010

Интересна математика

Това ми допадна много!
В Япония умножават ето така!
Дали методът е по-бърз или просто по-забавен, всеки може да прецени сам.

Този интересен начин за умножение на пръв поглед изглежда невероятен. В крайна сметка той е просто геометрична визуализация на простото аритметично действие. И все пак изглежда много по-забавно от конвенционалния метод. Просто следвайте инструкциите от видеото и ще се убедите сами!

декември 04, 2010

ноември 28, 2010

Писмо

Бих ти пратил писмо без адрес.
И аз знам, ще получиш писмото.
То ще стигне до тебе нощес
или днес, но ще стигне, защото
този вятър ту тих, ту свиреп,
тези птици с лъчи по крилата
са приятели с мен и със теб,
и по тях, и по тях ще го пратя.
Ако вятърът се умори,
ако птиците хвърлят писмото,
от ръцете на хора добри
то ще стигне до теб не защото
сме единствени хора в света,
не защото светът ни познава,
а защото, приел любовта,
от сърце на сърце я предава!

Дамян Дамянов

ноември 22, 2010

Белези


Името ми е на дървото. Не се хваля с това.
Преди 15 години весели студенти се "подписахме" на едно дърво, някъде по пътя за хижа "Бузлуджа".
Вярно, че си е вълнуващо, след 15 години да откриеш това дърво и да се сетиш за лудориите си, но сега ми е повече криво. Утеха поне е, че дървото е живо, още не е отсечено и със зарастнали рани. Дори на него има поставена маркировка за хижата - да показва на туристите пътя за хижата и лошото поведение на туристите. :(

ноември 10, 2010

Демокрация

ноември 09, 2010

Barclay James Harvest. Sofia. 12.12.10

Задължително трябва да отида!

Послепис:
Концертът се отменя поради липса на интерес към него :(
Жалко! Все повече банди безвъзвратно остаряват...



Прогресив ветераните BARCLAY JAMES HARVEST с концерт у нас

BARCLAY JAMES HARVEST feat. Les Holroyd ще свирят за първи път в България по покана на "Balkan Entertainment Company", съобщават от промоутърската компания. Датата на събитието е 12 декември тази година, мястото - зала "Универсиада" в София.
Ето и повече информация за групата:

Barclay James Harvest се раждат в средата на 60-те и ранните години на бандата са изпълнени с музикални иновации в полетата на прогресив движението от 60-те и 70-те. Barclay James Harvest бързо си спечелват име заради мелодичните рок песни, напоени с класически тенденции. От тогава до днес, вече над 40 години те се радват на невероятна кариера и са все още заредени със силата на рока!
Barclay James Harvest са създали много красиви песни и са счупили не един рекорда, като това, че са били първата група, свирила на фестивал на открито в Европа, създавайки нещо легендарно – те свирят пред впечатляващата цифра от 275,000 души публика wна стълбите на Райхстага в Западен Берлин през 1980! И още толкова ги слушат от другата страна на стената – в Източен Берлин.
В историята на Barclay James Harvest има и много награди. За три десетилетия, издадените от групата албуми са достигали непрекъснато Европейския ТОП 10 и са получавали Златни и Платинени статуси за продажби. “Turn Of The Tide” достига до номер 1 в албум чарта на много държави, а сингълът от него “Life Is for Living” пък става номер 1 в чарта за сингли. “Victims Of Circumstance” също оглавява класацията за албуми, а “Ring of Changes” стига до номер 2. общо, бандата има осем албума със Златен или Платинен сертификат в Европа.
През 1998 Barclay James Harvest претърпяват промяна в състава и така Barclay James Harvest featuring Les Holroyd издават албума "Revolution Days" през 2001. До края на 2009 групата е направила над 350 шоута, издала е още лайв албуми, както и DVD-та – от турнетата си през 2002 и 2006.
За съжаление, един от основателите на групата, барабанистът Mel Pritchard си отива през януари 2004.
През 2006 бандата прави концерти заедно с оркестър – този на Филхармонията в Прага, Чехия. След успеха на турнето в Европа, следва ново турне в края на годината. И още едно турне с оркестър през октомври миналата година.
Бандата продължава да свири на живо, а междувременно работи и по нови песни. Две от тях групата представя пред публика и те вече се приемат много добре от феновете. Новият албум се очаква за края на тази/началото на следващата година.


Berlin 1980. Live
Barclay James Harvest - Hymn


ноември 04, 2010

Принцеса

Мислите ли, че принцът наистина би целунал тази жаба?!?


Правя една детска енциклопедия за животни и съм много впечатлена от устата на тази жаба :)
-------
Африканска жаба-бик

Голяма и силна, тази жаба яде много същества, между които змии, гущери и други жаби. Мъжкият охранява яйцата (хайвера), които женската е снесла, а също така защитава и поповите лъжички, когато се излюпят.

октомври 29, 2010

Imagine


Представете си свят, в който всичко е наопаки. Небето е твърдо, земята - ефирна, птиците са подводни, хипопотамите летят, слоновете са дребни, а мравките - по 5 тона и на бялата дъска с хуй написано "тебешир!"...
Жоро Пеев

октомври 19, 2010

Истината за живота

Мислите си, че истината за живота, вселената и всичко останало е известна само на БАН, Гугъл, НАСА или Пентагона. Че, за да получите отговори на най-съкровените си въпроси, трябва да дълбаете из недрата на тайни общества или научни лаборатории. Това въобще не е така.

Съвсем близо до вас има места, където се събират най-големите разбирачи на света, най-надъханите оратори на всички времена, най-знаещите личности, компетентни във всички сфери на познанието и всички области на живота едновременно. Ето къде са някои от техните щаб-квартири!

АВТОСЕРВИЗИТЕ
Характеристика на локацията: Само отворете капака на автомобила си и той ще се превърне в малко слънчице, около което, освен майстори с работни гащеризони, започват да гравитират и знайни и незнайни планети на знанието - задължително голи до кръста и с дънки, смъкнати така, че да се виждат цепките на задника им.

Състав на групата от разбирачи:
Тактическото скупчване задължително включва един човек в центъра, който държи инструмента на познанието и е обявен за майстор-разбирач; зад него има няколко индивида, които му противоречат и дават акъл; зад тях притъпкват още няколко, които обясняват, че въобще не се прави така или дават компетентно мнение за над 24 други сфери на живота; а най-отзад са дребни дебютанти-сеирджии, които тепърва попиват знание или просто люпят слънчогледови семки.

Какво знание ще получите:
Лекциите за истините в живота започват с безобидното: "Абе, какво ще даваш пари за тая работа, донеси ми една отвертка и аз ще ти свърша всичко сам!", постепенно преминават през: "За да си хванеш читава жена, трябва да имаш люк на покрива, аз като бях млад, курвите сами влизаха през люка!" и достигат до глобалното „Китайците ще завладеят света и ще ни затрият! Помнете ми думата! Всичко е китайско, от твоя калник до базата, дето ще я сторят на Марс!"

САЛОНИТЕ ЗА КРАСОТА
Характеристика на локацията:
Това са женските алтернативи на автосервизите. Жените обикновено не тунинговат и не ремонтират автомобилите си, затова извършват подобни дейности със собствените си тела и коси. Събират се за дълги часове във фризьорски салони и козметични студиа, защото това са техните крепости, където мъжки крак няма да обезпокои "научните" им сеанси (говорим за истински мъжки крак, не хомо- или метросексуален!)

Състав на групата от разбирачи:
Всякакви лелки, каки, стринки, гъзета, точилки или обикновени жени с работа и без работа. Целта им не е само да си тръгнат материално подобрени и напудрени, ами и с възможно повече събрана информация, която на свой ред да разпространят. После - мъжете били по-умни! Та кой мъж ще запомни, че

„пъкнамаямъжътйказалчеаковсякавечер ядешпоеднавръзкамагданоз щеможешити
катонегодагоправишпоседемпътинавечер амапъкакогоправимпоседемпътинавечераз
нямадамогадасигледамсериала
идаразберадалианамариягомесфернандес
щесеокаженаистинадоведенасестранавуйчоси донпедроделафуентесчиятотъща
сепредставязанеговабрат
овчедкаисивдигникраката четрябвадаминаспрахосмукачкатаотдолуида
отиданародителскасрещапредидапуснапералнята!"

Какво знание ще получите:
Може би най-всеобхватното, което можете да си представите - от "как да си направите косата по-плътна и блестяща, за да се редят мъжете на опашка пред вас" през "подходящ ли е парфюмът на Бритни Спиърс за лек флирт с директора на вечеря в суши-ресторант" и стигнете до "ако се вземат Бърканичков от Сървайвъра с Инджито от Перлата, ще приемат ли по-лесно турците в Европейския съюз?"

И това не е всичко - научавате всички пикантни подробности за всичките си приятелки и неприятелки. Но и това не е всичко - научавате дори неща за себе си, които въобще не сте знаела и предполагала!

ОПЕРАЦИОННИТЕ МАСИ
Характеристика на локацията:
Мъртвешка бледа светлина облива проснатото ви на операционната маса тяло в студена зала, облепена с най-добрата продукция за 1979-а на завод „Фаянс" - Каспичан или „Хан Аспарух" - Исперих. Но какъв живот кипи наоколо! Лекарите и сестрите отделят далеч повече внимание на най-новите мръсни вицове, жълтите клюки, пълзящите интриги, световните конспирации и „туй, дето го пише у вестника" или „дето го каза Славито", отколкото на разголената ви, упоена и разрязана плът.

Състав на групата от разбирачи:
Главният хирург е светилото на клуб "Знание" в операционната. От него блика мъдрост; хумор; дъх на скъп парфюм, купен с парите от прегледите в частния кабинет; дъх на парфюма на новата стажантка от травматологията; блести с опит и с непринуденост.

След него най-много респект вдъхва старшата сестра с вид на булдог, сдъвкал лимон, и енциклопедични знания за вселената, отделението и сестра Алтънбаджакова, дето я свари да мърсува върху носилката в старата УАЗ-ка.

Анестезиологът също знае много, но трудно го систематизира, защото още е леко махмурлия от снощи, че намина комшията и откриха колко много вървят киселите краставички със салам "Петрохан" и медицински спирт от лабораторията долу.

Младите сестри са агенти на обучение, които на пръв поглед само попиват информация, на втори поглед попиват кръвта от скалпела, а след работа попиват каквото могат от доктора.

Какво знание ще получите:
Вие ще получите съвсем малко информация, докато ви хване упойката, но затова пък няма да избягате от разпита, маскиран като попълване на медицински картон: "Алергичен ли си към нещо? Водиш ли редовен полов живот? А нередовен? Тая татуировка в Тайланд ли ти я правиха? Аааа, ти ли лепна от там трипера на Цурето, цялото отделение пламна!"

МАЛКИТЕ КРЪЧМИ ПО СЕЛАТА И КРАЙНИТЕ КВАРТАЛИ
Характеристика на локацията:
Малка, схлупена къщурка с два зелени Москвича-осмак отпред. Отвътре се чува стар хит на Цеца, смърди на джибри от времето на Иванко-убиеца на Асеня, а през скърцащата врата се изнася на кълба цигарен дим, достатъчен за да обгази половин Ирак.

Пластмасови столове с избелял цвят крепят подпухнали мислители, а на старата дървена маса още от 10 часà сутринта са наредени поне пет празни бутилки от на бай Станчо кайсиевата, дето зимата я сипват за гориво на трактора, като ходят да вадят тировете от преспите.

Състав на групата от разбирачи:
Истински катедрали на алкохолизма, чиято кръвна картина би била еквивалентна на химическия състав на бръснарски одеколон. Това обаче не им пречи да бъдат де факто академици във всички сфери на знанието!

И не само знаят всичко, ами го обсъждат на много висок глас, черпят се по едно за всяко "научно" откритие и имат цялото време на света, за да защитят теорията си, защото жените им работят на 18-часов работен ден в Гърция, за да им пращат пари, или отдавна са избягали с "онези младите кооператорчета, дето дойдоха да орат на наша почва миналата есен!"

Какво знание ще получите:
Многопластово! Само спрете с колата отвън, влезте да попитате (примерно) накъде е село Трошибулгурово и ще изслушате следната научна конференция:

- Слушай с'я, мойто мммче! Ей онез два бора ви'иш ли ги? Това са най-старите борове в околията!
- Ама там има само един бор!
- Ти чу'ш ли к'о ти говоря с'я? Кат' минеш двата бора - вляво!
- Абе, не е вляво, в дясно е, бе дърт миндил!
- Айде сега, много разбирате и двамата, въобще не е в тая посока!
- Как да не е, нали бай Тошо като идва, лично го карах с волгата! Мини по горния път, че е по-пряко!
- Недей да лъ'иш мммчето, горният път е затворен, бе ахмак!
- Абе, момче, тая кола колко я взе, поне 3 хиляди марки, нали?
- Аз викам да тръгнеш обратно, откъдето идваш, и на третата пресечка да завиеш към стринкини улево.
- Ей, Киро, да му е*а майката, все много разбираш! Не мо'еш, да му е*а майката, да намериш на жена си леглото, тръгнал си хората да учиш, да му е*а майката!
- Тая кола ще изхарчи поне две туби нафта до бостана, а?
- Завий на боровете вдясно, не ги слушай тез нерези, тия на две магарета сламата не могат да разделят!
- Абе, брат, ти да не си арабин, бе!
Я кажи там, по градо, хоремагът е колкото хамбара на ТКЗС-то, нали?
- Кажи му да кара улево!
- Не, удесно, да му е*а майката!
- Абе, мммче, я ела, седни да ти сипем едно голямо, че дълъг път те чака!...

Йордан Свеженов, Umnicite.com

октомври 03, 2010

Поза

септември 28, 2010

Адът

Адът – това са другите.
Адът е тълпа от доброжелатели.

септември 21, 2010

Mузика за проникване

Учителката: Знаете ли кой има най-големи яйца?
Иванчо: Слонът!
Учителката (възмутено): Не! Иванчо, не си ли чувал за щраус!?
Иванчо: Аха... Ся разбирам що са му толкова бавни валсовете.

Вицът е стар и може би тъп. Но е факт, че музиката и топките са свързани. Само се сети над колко музика си се празнил в последните десетина години и ще се почувстваш като радио. Свършвал си на рок, поп, ретро, чил аут и кво ли още не. Което те прави радио с кошмарен формат, човече. Но не се вини. Причината за това нелепо разностилие не си ти, а жените. Защото в желанието си да проникнем в тъмното тясно пространство на някоя дама ние сме готови да се съобразим и с най-нелепото й музикално предпочитание. Добре де. Музиката отпуска жената, предразполага я към секс. Значи като се запознаем с жена я водим вкъщи, пускаме й някаква музика и я съсипваме от едночасов секс, при който тя финишира около пет пъти, признава, че вече ни обича, а ние я изпращаме с пляскане по дупето и каним следващата. Звучи красиво, ама не е е особено вярно. Ако не уцелим музиката, която пускаме преди да запознаем една жена с члена си, рискуваме много. Трябва да сме сигурни, че вместо подмокряне няма да предизвикаме сълзи. Или пък че вместо разтваряне на краката няма да чуем разтваряне на вратата и думата довиждане. За целта е добре преди да се отправим към леглото, колата или друго място, което предлага усамотение и музика, да сме напълно наясно с темперамента на дамата. Така можем да подберем правилните ритми, с които да постигнем мечтания резултат - проникването.
Нека започнем от най-проверените стилове за проникване. Соул и блус. Например Шаде. Аз лично не познавам човек, който не е правил секс на Шаде. Когато току що си угасил лампите и се опитваш да свалиш сутиен тази музика е правилно мудна. Не за друго, ами сутиен се сваля трудно, каквото и да си говорим. В този стил особено подходящ е и Бари Уайт, който може да подмокри и Сахара. Само трябва да уцелиш дълбокия драматизъм на гласа му, точно като запее след дългото и досадило и на двама ви интро. Тогава нахълтваш бавно, но уверено, до край, разтваряйки очите на партньорката до размер рилски езера. Обаче проблемът идва после. Обикновено бавната музика си остава такава. Бавна. А ако всичко е вървяло добре, по някое време и на теб, и на партньорката ти, ви се иска да забързате малко. И тогава бавната музика става приспивна. Сексът е скоростно търкане, пич. Моли се на някой бог следващата песен от диска да е по-бързичка...
Рокът е по-бърза музика. Но бикновено жените настръхват от рок балади. Тоест по-бавен рок. От инфантилния Брайън Адамс, през нежния мъжкар Стивън Тайлър от Аеросмит та дори до нетипично меките китки в баладите на Металика – всичко това предполага сваляне на бельо. Със зъби. Рискът тук е да предобриш с класическите рок-балади и по някое време мацката да се разреве, защото си е спомнила за някоя ученическа любов или солено от сълзи море... Рок баладите тътрят спомени след себе си - като вързани за младоженска кола консерви. За да избегнеш този риск опитай нещо по-твърдо. Но трябва да си сигурен, че дамата обича да бъде пошляпвана по дупето поне с език. Иначе Рамщайн биха я накарали мигновено да си обуе гащичките до врата и да кръстоса крака в моряшки възел.
Ах, морето. Ах, морето... Пич, един съвет. Бъди много внимателен ако използваш българска музика при проникване. Дори и да си свалил активистка на Атака, която се кълне в родината по време на свирка. Има известна опасност да те помислят за гей ако пуснеш Миро. Или пък за геронтофил ако пуснеш Лили Иванова. Ако пуснеш Веселин Маринов ще те помислят за Веселин Маринов. Никой друг не би го слушал по време на секс.
Още по-особен случай е ако си попаднал на любителка на чалгата. Тогава съветът ми е простичък. В никакъв случай не пускай чалга! Рискът да я обидиш е огромен. Всички й казват, че прилича на оная гадна Камелия, защо трябва и ти да й го натякваш? А тя толкова иска да заприлича на Анелия... Още повече никоя уважаваща себе си чалгаджийка не слуша чалга по време на секс. Тогава тя слуша далеч по-възвишена (според нея) музика като например компилации от саксофон и йоника (тя така казва на клавира, пич, свиквай), озаглавени Sex&Sax или Midnight Sex. Евентуално някой и друг кавър от микровълновата на Ричард Клайдерман. Ако нямаш от тези, пробвай с Шаде. Както вече казах – винаги работи.
Далеч по-безопасен е подходът със съвременната музика, създадена точно за отпускане – т.нар. чил аут. Чил ин. Чил аут. Чил ин. Чил аут. Тези мелодии действат в толкова влажен ритъм, че няма значение каква субстанция е имало в чашата на дамата преди да й откопчееш последното копче. Единственият риск тук е ако си попаднал на жена, за която всяка съвременна музика е техно. Такава жена мисли, че трябва да си друсан до веждите, за да слушаш модерна музика. Ако все пак си я свалил, съветите са ми два. Първо – спри да ходиш в Павликени, явно това не е твоето място. И второ - бързо вади диска с чил-аутчето от уредбата и пускай Веселин Маринов. Верно, няма да ти стане, но поне ще зарадваш една жена.
Накрая ще ви кажа нещо лично. Имам следната случка в архивите си:
Закарвам женица до леглото си. Събличам я. Започвам я.
И се оказва, че касетофонът ми го няма. Тя ме поглежда с леко крива муцка и ми казва – Аз без музика не мога...
И знаете ли какво направих? Пях й.
Проникването, пичове, си е вид изкуство.

Радослав Бимбалов. http://www.mejdudrugoto.com/

септември 15, 2010

Love image









септември 13, 2010

За любовта и рендето


Наскоро едни приятели се ожениха и си поръчаха за новото си семейно гнездо подарък - ренде Бьорнер. Трябваше някак да свържа идеята за любовта с рендето и от тук-там се получи нещо такова...

****
Ако любовта беше гозба, то първо биха се набрали розите. Листенцата трябва да се късат едно по едно, внимателно, без да се нараняват, а после да се настържат с ренде Бьорнер. Преди да се сложат в ястието, трябва да се целуват, за да им се предаде любовта. После се поливат с бяло вино и се поръсват с индийско орехче настъргано на ренде Бьорнер.
Трябва да се оставят да поотлежат – за да придобият вкус на истинска наслада. После се счукват нежно в хаванчето, за да се получи сосът.

Трябва да запържите диви гълъби в масло, сол и червен лук, предварително нарязан на кръгчета с ренде Бьорнер, за да станат златисти и хрупкави. Те са важен елемент от гозбата, защото символизират свободата в любовта. Усещането, че си желан и притежаван, но не и заключен и обезличен. Свободата и страстта са есенцията на любовта.

Междувременно се приготвят кестени. Варят се на бавен огън като дълга целувка. След сваряването им се притриват с ренде Бьорнер и се правят на пюре. Към пюрето от кестени се добавя мед, няколко капки розово масло и сол на вкус.

Това ястие казва много повече от „Обичам те“!
В тази храна се раждат огнените зори и ураганните ветрове на любовта. Ражда се страстта. Раждат се сладките сълзи от обич и умиление, също както се раждат малките сълзички от ситно нарязания лук с ренде Бьорнер. Раждат се жената и мъжът, които искат да се държат за ръцете си, да се целуват и всеки да изтръгва от другия сладостен вик…

септември 09, 2010

Инвентарна книга на социализма

9 септември.
Дата, която означава много и нищо.

И аз не знам, дали по случай някоя скрита детска носталгия или поради някаква друга дълбока и неясна причина, но си купих книгата "Инвентарна книга на социализма".
И много й се радвам :)

Да влезем в образцовия дом на социализма. Да поседим малко в хола му, да включим черно-белия телевизор "Опера". Да минем през кухнята, да надникнем в хладилника "Мраз", да измием няколко чинии с "Веро", да си откраднем един бонбон от кутията "Черноморец", да извадим балканчето от килера и да си отидем.
ИНВЕНТАРНА КНИГА НА СОЦИАЛИЗМА дава един начален архив, опис, каталог, като събира и описва над 500 всекидневни предмета от онова време, артикулите на тогавашната лека промишленост - стоки за дома и бита, опаковки, перилни препарати, цигари, хранителни продукти и пр. Една книга за следите, които остават и не остават...

„Инвентарна книга на социализма“ е съставена от Яна Генова и Георги Господинов, издадена е през 2006г.
Когато разгърнете тази книга ще си припомните за един отминал свят...

Книгата е много интересно оформена, подходяща е за подарък, отворете я и ще се озовете в „образцовия дом“ на социализма...