Ден на победата

Настроение преди концерта:
Ъъъъъ, а пък аз отивам утре (б.а. 28.04.06) на концерт на ансамбъла на Червената армия.
Червените миналата година ги затвориха само за себе си и не ги показаха, но сега няма да избягат. Много им се радвам. Не знам дали е някаква тайна носталгия, мисля, че не, но с много голяма нагласа за хубаво отивам и от преди цяла седмица си взех билети за тях. Лошото е, че повечето хора, които познавам, реагираха на поканата ми крайно негативно. "Какви са тези комунистически отживелици? Каква е тая комунистическа тъпня?" И никой не иска да дойде с мен.
Не е много коректно така. Това е хор, песни и танци. Просто качествен хор. Например "Лорд ъв дъ денс" да не са по-различни от ансамбъла на червената армия, какво като са ирландци? И едните са стегнати и качествени и другите.
Има ли разлика?
"Ми няма разлика, освен в репертоара и в целта за съществуването на двете групи. Ансамбълът на ЧА е част от пропагандната машина на една от най-ужасните организации в историята на човечеството. Ако ще да правят изкуство, то нека се отделят и да не споменават това прокълнато име."
Има го това "старо комунистическо" мислене. Ирония ли е на съдбата - музиката и песните са символ на всичко хубаво и мирно, а един изпълнител на музика може да породи толкова негативно отношение към това.
Сега със сигурност си мисля, са изхвърлили от репертоара си партийните песни. Сега ще пеят воеенни (второсветовни, онези интернационалните вече) и разни други, дори народни руски. А пък името си им е такова от създаването. Все пак си е оригиналното. Тя армията на Русия не се ли води още "Красная"? Ами ако "Лордовете" танцуват и пеят на музика в прослава на ИРА? Кой знае, нищо чудно да си имат някоя и друга песен.
Нека ида утре, ще си призная ако пеят партийни песни :)

Настроение след концерта:
Аз ходих на концерт. И мога да кажа, че съм разочарована. Не от пеенето им, то беше хубаво, от странични фактори. Например това, че пяха 2 бг песни на български - "хей поле широко" и "моя страна, моя българия". Аз исках да чуя руски песни, не български. Голямо подмазване. Че залата беше по-голяма от хангар и всичко на равно и си изкривих врата да гледам нагоре. Че озвучаването беше повече от кресливо и ужасно. Че по средата на пътеката един от охраната закриваше част от сцената и се караше с хората, които му правеха забележка. Че един до нас най-откровено спеше. Как успя на този шум да спи и това да не му пречи? По физиономия приличаше на руснак, може да е от тяхните и така да успява да си почива между концертите. Че танците им бяха изпълнени на едни неблагозвучни мелодии, никога не съм чувала толкова безвкусни техни мелодии. И в крайна сметка изпяха 4 цели песни. Другото беше миксове от по 1-2 куплета. Нямаше партийо любима, бяха всеизвестните песни за 2-рата световна война, една за цигани и любов и един микс за видовете армии у тях. Публиката предимно беше "стара" и прекалено много се вживяваше - то не беше ставане на крака и поклони, то не беше прослава... Абе, тъпо ми беше. Нямаше наслада от музиката в цялото мероприятие. Бабите го направиха партийно събрание, заедно с другите неуредици. Може би не трябва да ходят старите хора, за да остане само музиката на този хор. А не партийната носталгия. Този жанр ще се изчисти може би след смъртта на поне 2 поколения...