Под плоските ми стъпълца
не се огъваха тревите.
Умеех да докосвам пеперудите
без да смъквам прашец от крилете им.
С окото на тила си наблюдавах
по всяко време изгревите на вашата планета.
Не успях да свикна само с блясъка в очите
на котките ви вечер.
Сега лежа - не по-голямо от ключ
в един отпечатък от детски стъпки
близо до нещо, което не знам как наричате.
октомври 13, 2005
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар