октомври 13, 2005

Епитафия на зеленото човече

Под плоските ми стъпълца
не се огъваха тревите.
Умеех да докосвам пеперудите
без да смъквам прашец от крилете им.
С окото на тила си наблюдавах
по всяко време изгревите на вашата планета.
Не успях да свикна само с блясъка в очите
на котките ви вечер.
Сега лежа - не по-голямо от ключ
в един отпечатък от детски стъпки
близо до нещо, което не знам как наричате.

Няма коментари: