Жан-Пол Сартр."Пътищата на свободата"

Да, остарял съм. Ето ме отпуснат в някой стол, затънал до шия в живота си, седя и не вярвам в нищо...

Мъртъв. Но живота му беше тук, навсякъде, неуловим, завършен, твърд и запълнен. Така запълнен, че нямаше на света сила, която да успее да вкара в него дори и само един атом. Така рехав, че можеше да побере Париж и целия свят, едновременно разпръснат из цяла Франция и плътно натежал във всяка точка на пространството, като огромен застинал и пълен с крясъци панаир.