Култура /и малко бахур/

"Желанието, наречено Фауст"
Много хубаво заглавие на куклен театър за възрастни.

Има ли Душа, какво е Желанието, Страданието, Наслаждението? Това са въпросите, които измъчват доктор Фауст и които ще го отведат към цяла плеяда от фантастични случки в театъра на Мефистофел, които имат за цел да покажат, че този свят, възприеман от нас с пет органа на усещането е илюзия, убедителна, но все пак илюзия - също както театъра. Има свят по-голям от колкото ние си представяме и съществува възможност тук и сега този свят да бъде усетен – необходим е само шестия орган на чувствата - Душата.

Държавен куклен театър – Пловдив. Автор и режисьор – Сергей Столяров. Сценография – Александър Алексеев. Участват – Панайот Добрев -Понко, Румен Караманов, Димитър Николов, Мария Андреева, Ива Великова, Евелина Кьосовска, Михаела Андонова и Соня Ботева.

Много интересен театър, само дето е малко дъъъъългичък. Хора и кукли.

И моля ви, уважаеми, госпожи учители, не водете подрастващи 2 класа ученици на театър, само защото трябва да отбиете номера за културно-масовата ви дейност. Или ако ги водите затворете театъра за другите посетители.
Били ли сте на театър с 2 класа тийнейджъри, на които почти не им е интересно, а на по-специалните моменти все пак им става повече от интересно и залата ври и клокочи?
Май в подобен случай е трудно да разказвам нещо за самата постановка. Гледайте я!

===========================================================

Корейска оперета "Пролет и отново пролет".
Друго интересно културно събитие.
Местен сюжет за село, хитрост и любов. Изпълнена от корейска трупа KIWON OPERA COMPANY (Seul, South Korea).
Много наивна и лека оперета. Беше звучна и добре пееха актьорите. Професионално оперно пеене, дори не разбираш, че пеят корейци. Когато заговореха, тогава осъзнаваш странния език.
Лошото беше когато говореше разказвачът. Не лошо, смешно беше (с уважение към езика на чужденците), но просто за нашите уши този непознат език е ужасно смешен. Между отделните действия на оперетата излизаха двама, единия почваше да говори, другия му акомпанираше на някакъв вид барабан. Говорещият разказваше корейски приказки /превода се прожектираше на екрани до сцената/. Но интонацията му, спиранията, придиханията будеха насмешка у нас и колкото и тихичко всеки да се засмиваше с идея да не го усети госта, в залата се носеше задружно хи-хи-хи. Дано не са ни се обидили корейците и да са им обяснили колко различни са ни езиците и как се стараем да подобрим все повече българо-корейските взаимоотношения :)
Беше интересно и забавно.