Крилати фрази I

Защо са крилати крилатите фрази?

Апетитът идва с яденето.
Изречението е от романа на Франсоа Рабле (ок. 1494 - 1553) "Гаргантюа и Пантагрюел", част 1, глава 5.

Балзаковска възраст
Изразът се разпространил след излизането на романа на Оноре Балзак (1799-1850) "Тридесетгодишната жена" (1831); употребява се като шеговита характеристика на жените на възраст 30-40 години.

Бяла врана
Този израз посочва човек, който се отличава от другите и се среща рядко; използван е в сатирите на Ювенал (средата на І век - след 127 г.сл.Хр.); Съдбата дава царства на роби, на пленници подхвърля триумф. Но такива щастливци се срещат по-рядко от бяла врана.

Вечният град
Това устойчиво название на Рим в световната литература идва от 5-тата елегия на римския поет Тибул (ок. 50-19 г. пр.Хр.). Стихотворението е своего рода химн на Аполон, който в качеството си на покровител на Рим предвещава чрез Сибила необикновено величие на града. Мотивът за вечността на Рим се среща и в творчеството на късните римски поети Клавдий Клавдиан, който е сигурен, че Рим няма да има край и Клавдий Рутилий, който напускайки Рим, възкликва: "Бъдещият ти живот ще е безкраен". Към тази традиция се присъединява и историкът на разпадащата се Римска империя Амиан Марцелин: "Рим ще живее, докато съществува човечеството". Независимо, че всички писатели от древността, говорейки за вечността на Рим, са имали предвид неговото политическо могъщество, наименованието "вечният град" просъществувало и по-късно. Съдържанието му обаче претърпяло съществено изменение. Под "вечният град" започнали да разбират Рим като огромен културен комплекс, включващ античността, християнството и Възраждането.

Вълк в овча кожа
Изразът идва от Евангелие от Матея (Нов завет): "Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители (Мат. 7:15). Използва се като характеристика на лицемер, скриващ своите лоши намерения под маската на добродетелност.

To be continued...

Kitaro

Чувал ли си за KITARO?
Боже, иска ти се да полетиш от такава музика...
Опитай се да го намериш и чуеш повече...
----------------------------------------

П.П. Намерих едни думи, написани за повода:

"Ало, умните. Кой е тоя, бе? Що не са го давали по MTV, a? Не е ли умрял мурука от склероза? Дайте да му гръмнем тъпана. Тука замириса на гробища. С тая заспала музика да не сте решили да ме приспивате, бе."

Ако горните думи ви се сторят познати, то не се учудвайте. Това е музикалната култура на глобализиращият се свят. И ако все още се чудите защо ли дядо Коледа е с червени дрехи, то никога не забравяйте, че просто е бил нарисуван така в рекламните отдели на една компания за безалкохолни напитки. Не се и учудвайте, ако след някоя и друга година рекламните мелодии се превърнат в симфонични произведения. Едва ли освен вас самите някой друг ще е забелязал разликата. Но не се притеснявайте. Продължавайте да се взирате във все по-големите екрани на телевизионните приемници, вярвайте на всичко, което ви се казва от медиите, а още повече вярвайте, че сте щастливи. Току виж сте умрели от радост и така сте се спасили от мъки... Мирослав Писешки

Как чувствата си играли на криеница /притча/

Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
— Хайде да играем на криеница, а!?

ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
— Криеница? Що за игра е това?

Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък.

ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.

— Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА.

Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! ЕГОИЗМЪТ си намерил едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.

Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.

— Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.

Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.

И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана).

Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.

ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.

И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка...

Мъдри думи

Най-после се реших да изхвърля вече лекциите си от университета. Но преди това ги разлистих. Търсих си спомените от студентските години. И ги намерих :)
Заедно с тях намерих и различни думи и текстчета записвани тук и там по ъглите на листовете.

* При личния контакт имате 4 минути, за да направите добро впечатление. По телефона имате само 7 секунди.

* Мечтая за думи, които като юмруци да разбиват челюсти.

Радой Ралин
* Ако теб не те бива - включи се в колектива.
Колектива най-добре прикрива, че тебе за нищо не те бива.

* "Всяка жаба да си знае гьола!" - провикнала се жаба, седнала на стола.

Оскар Уайлд
* Тя си мислеше, че понеже той е глупав, ще бъде добър, а добротата изисква въображение и интелект.

* Образованието е възхитително нещо. Добре е обаче човек от време на време да си спомня, че нищо, което си струва да се знае, не може да се научи.

Теорема на Наско Игнатов. Дядото - много любим преподавател.
* "Вероятността глупостта да измисли нещо умно е равна на нула."

* Не можем да откъснем и една страница от живота си, но можем да хвърлим цялата книга в огъня. Жорж Санд

* Когато един мъж се изправи да говори, хората слушат, а след това гледат. Когато една жена се изправи, хората гледат, ако харесат това, което виждат, слушат. Паулин Фредерик

* Не се изкушавайте от дума за 20 долара, когато има такава за 10 цента - удобна, готова и действена. У. Странк

Долу TV, Да живее TV

Не обичам телевизията. Голямо убиване на време е. Убиване на сетива, чувства и взаимност. Не е силно казано! Повечето предавания по телевизиите водят до това.

Но все пак се радвам на няколко канала. Мога по цяла неделя да ги гледам без да ми омръзнат, удобно излегната на дивана и завита с топло одеало :)

Роман

Кажи нещо!
К'во да кажа? Химикала ми няма. За кое? Как? В какъв смисъл да кажа нещо? Не, Катя, не. Петнайсет пъти не. К'во да кажа? Какво нещо? Диди е гомно. Какво да ти кажа? Че си магаре? Какво да ти кажа? Кики е гомно. Можеш да пишеш магаре. Тц. Нали ти казах. Не ли ти казах, ма? По десет пъти щи' казвам! К'во. Патка. К'во да ти кажа? Какво да кажа нещо? К'во да кажа? Копче. Моля? Обичам те безумно. Че ти има нещо в главата. Какво да кажа? Какво да кажа?

Когато Катя изненада, ей така, двадесет човека с думите "Кажи нещо!" се получава подобен роман :)

Цяла година Коледа

Първи сняг. Вече не му се радвам толкова много като децата. Но пак му се засмях и го погледах дълго. Вярно, не съм при него, в града още не вали, гледам го по планината отсреща, но там е по-красив, отколкото почернял по улиците.
И така се сетих, че е едва към 20 ноември, а по магазините и улиците вече има коледна украса. Видях, в Лисабон в Португалия запалиха светлините на голямата им градска елха.
Чакайте, бе, хора! Много е рано! Ами като дойде истинската Коледа как ще й се радваме тогава? Дядо Коледа до полуда ще ни е омръзнал тогава!
Не може заради магазините и желанието да се продава, продава и пак продава да се измества коледното настроение. А то не може да е месец и половина дълго. Точно по най-важните дни ще омръзне.
И на какво ще заприлича празника тогава!?
Чух, че някъде из САЩ имало организация, която точно поради това комерсиално празнуване на Коледа, я изместила през септември, за да не съвпада с Голямото коледно пазаруване. Но смятали още по-рано да я изместят, че и вече през септември започвали коледните покупки и рекламите.
Нима Коледа може да продължава през цялата година?
Искам си Коледа само по Коледа!

Пъпеш за космонавти

Ядох пъпеш. Храна за космонавти.
Отдавна си мечтая да няма друг вид храна освен такава във вид на хапчета и яденето като процес да се сведе до минимум време и средства (за ужас на повечето хора). Както все погрешно май се разказва, че храната на космонавтите е в тубички и блистери.
Eee, сега ядох нещо такова, но да си призная не ми беше особено вкусно.
А и това не беше хапче. Истински парченца нарязан пъпеш - сбръчкани и меки като дунапрен. Беше сладко, дори неприятно сладко. Това беше продукт от Института по криобилогия и хранителни технологии - София. Дори си имаше истински етикет - MELON, region Dolni Dabnik, Bulgaria. Малко смешен ми се видя този етикет. Но защо пък да няма разнообразен асортимент и в космоса :)
Разбира се, методите на криобиологията не са предназначени само за космонавтите. Поздравления за нашия институт!

А аз въпреки случая продължавам да си мечтая за храна във вид на хапчета :))

Греъм Грийн

Страданието е нещо, което винаги може да се намери когато имате нужда от него.

Филми. Ноември.

Der Untergang /The Downfall: Hitler and the End of the Third Reich/
Филм за краят на Третия райх и самия Хитлер. Разказ по спомените на секретарката на Хитлер. Пореден опит за исторически поглед. Този път немски. Mисля, че нищо не е спестено.
The seventh seal Ингмар Бергман. Черно-бял - и като лента и като мисли - типично за неговите филми. Много мъчителните въпроси за смисъла на човешкото съществуване, за коварния път на самопознанието, за греховността и неприкосновеността на човешката душа... Мислите ми се лутат, филмът не ме оставя на мира три дена вече. Смъртта (той) е ... великолепен.
Bedazzled /"Шеметна сделка"/. Комедийка. Тя е дявол(ица) и му обещава да изпълни 7 негови желания, ако й продаде душата си. Както се очаква доброто винаги побеждава. Не харесвам глуповатите роли на Брендън Фрейзър.
Höstsonaten /Есенна соната/ Отново Ингмар Бергман. Отново много тежко и много размисли...
Persona Ингмар Бергман. Черно. По-черно. Най-черно. Хубаво!
Време е да погледам малко комедии, макар с тези черни филми да се чувствам много добре доста отдавна...

Стената. 9.11.1989г. Берлин

Малко песимистичен диалог за празник

Днес празнува ли се? Всъщност празник ли е днес?
15 години от падането на Берлинската стена.
Попаднах на нещо, което ми се вижда страшно: "Проведено социологическо изследване, направено по поръчка на списание “Щерн” през месец септември 2004 г., показва, че всеки пети германец иска Берлинската стена да бъде възстановена. За повторно издигане на стената са се обявили 24% от респондентите в Западна Германия и 12% в Източна Германия. В неделя, 14 ноември, ще бъде открит за посещения мемориалът, разположен край легендарния пропускателен пункт "Чарли"."

????!!! Нима наистина има някой луд, който да иска такова нещо?
-------
Уаааау. Знаех какво е, ама чак толкова "близо" не бях я виждала. Ужасно е било.
Виж каква гледка: http://www.dieberlinermauer.de/berlinwallhome/wall9/wall9.html
Можем ли да го разберем това?
Виж целия сайт: http://www.dieberlinermauer.de/berlinwall1024x768.htm
Какво стана сега с нея? Някъде сигурно има участъци като паметници. А другото? Всичко е разрушено ли там където е минавала?

Отговорите:
Имало е интересни парадокси. Примерно една от линиите на метрото в западната част е минавала през спирка в източната част. Спирката е била затворена за източните. Често е била пазена от полицията на важни годишнини. Цялата стена е разрушена и мястото се използва. То не е само стената. Стената е стена само от западната страна. От източната има полоса, където да бъдат избивани бягащите. Това с улицата до стената е от Западен Берлин.
-------
В каква заблуда бях, мислех, че реално Берлин е разделен от 2-те държави - ГДР и ГФР. А той изцяло е в ГДР.
Голям кошмарен парадокс! Но западноберлинчани са могли да минават свободно през ГДР и са можели да ходят до ГФР, нали?

Отговорите:
По принцип да, но са имали собствена магистрала, на която източногерманците не са можели да стъпват. То и при нас беше така. Представи си учудването ми през 1986, когато разбрах, че между България и Австрия и ГФР има споразумение за безвизово пътуване. Само че наш'те ни изискваха ИЗХОДНИ визи, за да напуснем страната. А на онези никой не им е отнемал правото за свободно придвижване. Та те си идваха при нас когато си искат. То за това те са свободния свят, а ние соц. ЛАГЕР.
-------
За вярване ли е всичко това, че е могло да съществува? И че все още някъде подобни неща има...

За вярване е.

Масовата народна памет ще забрави след време всичко това. Вече по-младите не знаят нищо за това. Ние май ще бъдем последните дето ще помнят. И днешната годишнина ще се чества все по-изкуствено и далечно от сърцето. Дано не съм прекалена песимистка за това.

За жалост не си.
Точно забравяйки такива неща, ние хората позволяваме те да се повтарят...

Е.М.Ремарк. "Трима другари"

Само нещастният познава щастието. Щастливият е манекен на жизнеността. Той само я показва, не я притежава. Светлината не сияе сред светлина, сияе само в тъмнина. Наздраве за тъмнината! Който е бил сред бурята, не знае какво да прави с една електростатична машина. Проклета да е бурята!...
... Има звезди, които още светят, всяка нощ, макар да са се пръснали преди десетки хиляди години!

Гърция /Солун - Атина - нос Сунион/

Хубаво е да ходиш на екскурзия всеки месец :)) Този път беше Гърция - Солун - Атина - нос Сунион.
Знам, че трябва човек да отиде лично да види и ви го пожелавам от все сърце, но ако много искате да се залисвате-гледайте чужди снимки:
http://community.webshots.com/album/500044322moqsZl/0

Който няма паспорт да си го приготви по-бързо за бъдещи скитания :))

Стигнахме до нос Сунион - най-южната точка на полуостров Атика с храма на Посейдон.
На който допълнителната му забележителност беше, че в не-знам-си-коя-година се подписал (изчегъртил) на една колона лорд Байрон и сега го показват и това. Имаше още някакви подписи на неизвестни хора от 1902 г. например, които нарекоха вандалски прояви на руснаци (защото буквите бяха кирилишките Ф.Д.Ф :))) За едни може, за други не може :)))
Тук беше хубаво. Не бях виждала такъв пейзаж - истински острови, най-различни по размери и форма. Много острови, вижда се надалече, защото това е високо място.

5 любоФ

Ватманът се влюби.
Без усилие изкара трамвая от релсите, за да я следва навсякъде.
Полянки, тесни улички, заведения, киносалони - трамваят не я изпускаше от поглед. "Колко било лесно да изкараш трамвая от релсите!" - мислеше си ватманът и както си мислеше взе, че свали хубавицата. След дългата целувка в тясната ватманска кабинка той се обърна напред и видя, че отново е в релсите. Спирка, втора, трета..
"Досада!" - изкрещя ватманът, глоби хубавицата, която се возеше без билет и я свали от трамвая. После слезе и той.