Това е всичко!

Dominic Miller * Plovdiv 29.05.2012

Сълзи от звездите за Доминик Милър в Пловдив
"Като хванах китарата, подпечатах билет за неизвестна дестинация. Не знам къде ще ме отведе това пътешествие, нито кога ще стигна" - каза пред студенти от академията преди два дни великолепният китарист Доминик Милър. За щастие, този път мина през Пловдив и го доведе до амфитеатъра. Доминик стъпваше по една странна лунна пътека, образувала се от мократа дървена сцена и осветлението на Античния. Гледката съвършено визуализира начина, по който се чувстваха близо 500-те богопомазани пловдивчани, които не се уплашиха от дъжда и майския хлад, а Милър им се отплати.



Китаристът на Стинг излезе на сцената със семплите си дрехи, с които три дни тръмбова из Пловдив- дънки, сива тениска, а над нея изчистен пуловер. Дойде пеш от хотел Одеон, където бе отседнал, въпреки, че запалена го чакаше гигантската 7-метрова лимузина на спонсора Туборг. Качи се на Античния с вечната си китара на гръб, която се е превърнала в естествена част от тялото му. С него пеш вървяха и другите три музикални диаманта- пианистът на Level 42 Майк Линдъп, белгийският басист Николас Фижман и мароканското чудо на перкусиите Рани Криджа. Без никакви ефекти и ненужни лиготии четиримата излязоха на сцената. И я запълниха така, сякаш на нея имаше цял филхармоничен оркестър. Беше странно и божествено, тъй като присъствието на музикантите се усещаше дори във вековния камък и трептенията на локвичките по дървената естрада. Милър вадеше най-чистото и красиво от малката си акустична китара, която дори не висеше през тялото му - през цялото време той я държеше в ръцете си. Прав изсвири емблематичното парче на Стинг, което той е музицирал- „Shape of my heart”, както и лиричните мелодии от новия си албум. Сменяше джаз с префинен рок, вкарваше етно елементи. Правеше всичко, каквото си поиска, без да импровизира излишно. Това място е невероятно, за нас е привилегия да сме тук, каза Милър в едно от малкото си обръщения към публиката. Това се случи, когато Доминик извади за няколко парчета електрическата си китара и показа рок зъби. Разходи се из целия си нов албум, а за кеф на меломаните около сцената извади няколко хита на Стинг, в които звучи неговата жица.


Беше странна нощ с този дъжд, вие я направихте фантастична, каза след незнайно как изнизалите се 90 минути Доминик Милър. И дори направи плах опит да се скрие от сцената, само за да чуе крясъците на публиката. Излезе за два мокри биса, а шоуто завърши с невероятната мелодия от песента на Стинг „Tears from the stars“. Днес не валя дъжд, а падаха сълзи от небето, бе посланието на супер музикантите. Няма думи как да опишеш красотата, отговори им публиката.



http://www.podtepeto.com/

Ееех, река...

Бях я позабравила тази песен...
Красота за душата!!!

Ladies in Lavender

Много красива музика...



С този филм и музика открих за себе си цигуларят Joshua Bell.

Песня русская

Barclay James Harvest. Sofia. 12.12.10

Задължително трябва да отида!

Послепис:
Концертът се отменя поради липса на интерес към него :(
Жалко! Все повече банди безвъзвратно остаряват...



Прогресив ветераните BARCLAY JAMES HARVEST с концерт у нас

BARCLAY JAMES HARVEST feat. Les Holroyd ще свирят за първи път в България по покана на "Balkan Entertainment Company", съобщават от промоутърската компания. Датата на събитието е 12 декември тази година, мястото - зала "Универсиада" в София.
Ето и повече информация за групата:

Barclay James Harvest се раждат в средата на 60-те и ранните години на бандата са изпълнени с музикални иновации в полетата на прогресив движението от 60-те и 70-те. Barclay James Harvest бързо си спечелват име заради мелодичните рок песни, напоени с класически тенденции. От тогава до днес, вече над 40 години те се радват на невероятна кариера и са все още заредени със силата на рока!
Barclay James Harvest са създали много красиви песни и са счупили не един рекорда, като това, че са били първата група, свирила на фестивал на открито в Европа, създавайки нещо легендарно – те свирят пред впечатляващата цифра от 275,000 души публика wна стълбите на Райхстага в Западен Берлин през 1980! И още толкова ги слушат от другата страна на стената – в Източен Берлин.
В историята на Barclay James Harvest има и много награди. За три десетилетия, издадените от групата албуми са достигали непрекъснато Европейския ТОП 10 и са получавали Златни и Платинени статуси за продажби. “Turn Of The Tide” достига до номер 1 в албум чарта на много държави, а сингълът от него “Life Is for Living” пък става номер 1 в чарта за сингли. “Victims Of Circumstance” също оглавява класацията за албуми, а “Ring of Changes” стига до номер 2. общо, бандата има осем албума със Златен или Платинен сертификат в Европа.
През 1998 Barclay James Harvest претърпяват промяна в състава и така Barclay James Harvest featuring Les Holroyd издават албума "Revolution Days" през 2001. До края на 2009 групата е направила над 350 шоута, издала е още лайв албуми, както и DVD-та – от турнетата си през 2002 и 2006.
За съжаление, един от основателите на групата, барабанистът Mel Pritchard си отива през януари 2004.
През 2006 бандата прави концерти заедно с оркестър – този на Филхармонията в Прага, Чехия. След успеха на турнето в Европа, следва ново турне в края на годината. И още едно турне с оркестър през октомври миналата година.
Бандата продължава да свири на живо, а междувременно работи и по нови песни. Две от тях групата представя пред публика и те вече се приемат много добре от феновете. Новият албум се очаква за края на тази/началото на следващата година.

www.katehizis.com

Berlin 1980. Live
Barclay James Harvest - Hymn

Mузика за проникване

Учителката: Знаете ли кой има най-големи яйца?
Иванчо: Слонът!
Учителката (възмутено): Не! Иванчо, не си ли чувал за щраус!?
Иванчо: Аха... Ся разбирам що са му толкова бавни валсовете.

Вицът е стар и може би тъп. Но е факт, че музиката и топките са свързани. Само се сети над колко музика си се празнил в последните десетина години и ще се почувстваш като радио. Свършвал си на рок, поп, ретро, чил аут и кво ли още не. Което те прави радио с кошмарен формат, човече. Но не се вини. Причината за това нелепо разностилие не си ти, а жените. Защото в желанието си да проникнем в тъмното тясно пространство на някоя дама ние сме готови да се съобразим и с най-нелепото й музикално предпочитание. Добре де. Музиката отпуска жената, предразполага я към секс. Значи като се запознаем с жена я водим вкъщи, пускаме й някаква музика и я съсипваме от едночасов секс, при който тя финишира около пет пъти, признава, че вече ни обича, а ние я изпращаме с пляскане по дупето и каним следващата. Звучи красиво, ама не е е особено вярно. Ако не уцелим музиката, която пускаме преди да запознаем една жена с члена си, рискуваме много. Трябва да сме сигурни, че вместо подмокряне няма да предизвикаме сълзи. Или пък че вместо разтваряне на краката няма да чуем разтваряне на вратата и думата довиждане. За целта е добре преди да се отправим към леглото, колата или друго място, което предлага усамотение и музика, да сме напълно наясно с темперамента на дамата. Така можем да подберем правилните ритми, с които да постигнем мечтания резултат - проникването.
Нека започнем от най-проверените стилове за проникване. Соул и блус. Например Шаде. Аз лично не познавам човек, който не е правил секс на Шаде. Когато току що си угасил лампите и се опитваш да свалиш сутиен тази музика е правилно мудна. Не за друго, ами сутиен се сваля трудно, каквото и да си говорим. В този стил особено подходящ е и Бари Уайт, който може да подмокри и Сахара. Само трябва да уцелиш дълбокия драматизъм на гласа му, точно като запее след дългото и досадило и на двама ви интро. Тогава нахълтваш бавно, но уверено, до край, разтваряйки очите на партньорката до размер рилски езера. Обаче проблемът идва после. Обикновено бавната музика си остава такава. Бавна. А ако всичко е вървяло добре, по някое време и на теб, и на партньорката ти, ви се иска да забързате малко. И тогава бавната музика става приспивна. Сексът е скоростно търкане, пич. Моли се на някой бог следващата песен от диска да е по-бързичка...
Рокът е по-бърза музика. Но бикновено жените настръхват от рок балади. Тоест по-бавен рок. От инфантилния Брайън Адамс, през нежния мъжкар Стивън Тайлър от Аеросмит та дори до нетипично меките китки в баладите на Металика – всичко това предполага сваляне на бельо. Със зъби. Рискът тук е да предобриш с класическите рок-балади и по някое време мацката да се разреве, защото си е спомнила за някоя ученическа любов или солено от сълзи море... Рок баладите тътрят спомени след себе си - като вързани за младоженска кола консерви. За да избегнеш този риск опитай нещо по-твърдо. Но трябва да си сигурен, че дамата обича да бъде пошляпвана по дупето поне с език. Иначе Рамщайн биха я накарали мигновено да си обуе гащичките до врата и да кръстоса крака в моряшки възел.
Ах, морето. Ах, морето... Пич, един съвет. Бъди много внимателен ако използваш българска музика при проникване. Дори и да си свалил активистка на Атака, която се кълне в родината по време на свирка. Има известна опасност да те помислят за гей ако пуснеш Миро. Или пък за геронтофил ако пуснеш Лили Иванова. Ако пуснеш Веселин Маринов ще те помислят за Веселин Маринов. Никой друг не би го слушал по време на секс.
Още по-особен случай е ако си попаднал на любителка на чалгата. Тогава съветът ми е простичък. В никакъв случай не пускай чалга! Рискът да я обидиш е огромен. Всички й казват, че прилича на оная гадна Камелия, защо трябва и ти да й го натякваш? А тя толкова иска да заприлича на Анелия... Още повече никоя уважаваща себе си чалгаджийка не слуша чалга по време на секс. Тогава тя слуша далеч по-възвишена (според нея) музика като например компилации от саксофон и йоника (тя така казва на клавира, пич, свиквай), озаглавени Sex&Sax или Midnight Sex. Евентуално някой и друг кавър от микровълновата на Ричард Клайдерман. Ако нямаш от тези, пробвай с Шаде. Както вече казах – винаги работи.
Далеч по-безопасен е подходът със съвременната музика, създадена точно за отпускане – т.нар. чил аут. Чил ин. Чил аут. Чил ин. Чил аут. Тези мелодии действат в толкова влажен ритъм, че няма значение каква субстанция е имало в чашата на дамата преди да й откопчееш последното копче. Единственият риск тук е ако си попаднал на жена, за която всяка съвременна музика е техно. Такава жена мисли, че трябва да си друсан до веждите, за да слушаш модерна музика. Ако все пак си я свалил, съветите са ми два. Първо – спри да ходиш в Павликени, явно това не е твоето място. И второ - бързо вади диска с чил-аутчето от уредбата и пускай Веселин Маринов. Верно, няма да ти стане, но поне ще зарадваш една жена.
Накрая ще ви кажа нещо лично. Имам следната случка в архивите си:
Закарвам женица до леглото си. Събличам я. Започвам я.
И се оказва, че касетофонът ми го няма. Тя ме поглежда с леко крива муцка и ми казва – Аз без музика не мога...
И знаете ли какво направих? Пях й.
Проникването, пичове, си е вид изкуство.

Радослав Бимбалов. http://www.mejdudrugoto.com/

Тъжно, хубаво и старо

ЧРД!

All Our Yesterdays. Alan Parsons

Отдавна чакана нова песен от Alan Parsons!

All Our Yesterdays


http://www.alanparsonsmusic.com/

Великото сърдито старче

С малко закъснение разговор по скайпа за
Боб Дилън

3.06.2010. София. Концерт на

Боб Дълън.

Atos: Kак мина концерта?
Atos: Сложи някоя снимка

Ana: Нито една нямам
Ana: Мина добре, малко разочарована съм. Или не съм? :)
Ana: Дойде, пя и не каза една дума в повече - Дойдох, видях, победих! За него важи в пълна сила, въпреки одумките ми.
Ana: Стоеше като обиден на публиката, а и тя, като че ли към него.
Ana: Ама той си е бил винаги дръпнат и опак.
Ana: Нито една известна песен. Е, почти. Имаше нещо като кавъри по-скоро - с нов аранжимент. Нови пя. Но си пя човекът и свири на хармоника и на йоника. Харесвам хармониката му. На моменти се просълзяваш...
Ana: Имаше по-дрезгав глас отколкото го знаех, като да се караше на някой :)

Atos: Не ги разбирам такива хора
Atos: Прелетял хиляди километри за концерт и сърдит ???

Ana: За него винаги се казва, че е малко инат. Отказал всякакви снимки. Концерта не се снимал и от организаторите даже. Нас ни претърсваха за фотоапарати. Не каза "добър вечер, София", не флиртува с публиката. Като че ли много комерсиално направи всичко, а уж е бунтар. Дойде, видя ни и пя. Толкова. Един служебен бис с три песни, май от куртоазия. Състава около него беше по-деен, но не можа да се развихри заради него. Все пак той е главният. Ами какво да се прави - великите така правят :) И Стинг, помня, беше така. Идват да пеят. Една излишна дума и крачка не правят. То и все пак, това се иска от тях. Нищо друго. Нямаше шоу. Нямаше шарена сцена.
Ana: Но нищо, като цяло съм доволна. Исках да го видя и го видях! Може би, малко повече го идеализирах в представите си, но важното е, че нося музиката му в сърцето си. Личната среща, ако не беше това, което очаквах, то музиката му е тази, която винаги ще обичам и славя.
Ana: И друг е въпроса, че бях толкова далече от сцената, че не го видях дето се вика :) Беше с прословутата си каубойска шапка, под която се криеше. Може и да не беше той ;)

Muse

Новите ми музи! До скоро не ги бях чула и видяла. Пък те били модерни. И взеха... че ми харесаха. Много! Не заради модерното. Даже чух, че ги харесват малките руси старлетки, а аз не съм нито много малка, нито много руса :) Дори не харесвам филма с вампири, на който скоро направиха саундтрака.
Музиката ми харесва. Някак си политам...
----
П.П. Съжалявам - нямаме авторско право. Но поне наоколо в списъка има други, все още видими клипове...

Да живей България!

Боб и Баба Марта

Честита Баба Марта с една хубава бъдеща новина

Концерт на Боб Дилън в България!!!

Американската легенда Боб Дилън ще изнесе концерт в България през юни, съобщава официалният сайт на изпълнителя http://www.bobdylan.com/.
Събитието ще е в София на 3 юни и ще бъде част от европейското турне на музиканта, което ще премине през Румъния, Македония, Сърбия, Хърватия, Словакия, Чехия, Словения и Австрия.
Концертът все още не е обявен официално от български организатор, но се очаква информацията да бъде потвърдена всеки момент и билетите да бъдат пуснати в продажба.

Update:
Датата за концерта на Боб Дилън (Bob Dylan) в България, анонсирана на официалния му сайт, бе потвърдена от промоутърите "София Мюзик Ентърпрайсис".
Митичният музикант ще се представи за първи път у нас в рамките на IX-тото поредно издание на фестивала "Arena: Мuzika". Шоуто на Робърт Цимерман, както е истинското име на барда, е в зала 1 на НДК от 20.00 ч. на 3 юни. Той е вторият сигурен хедлайнър на фиестата, след сър Елтън Джон (Elton John).
Билетите ще бъдат с цени от 50 до 150 лева. Продажбата им стартира на 4 март, четвъртък. Те могат да бъдат намерени в Билетен център, НДК, на касите на "Тикетпро-България" и неговите партньори, както и онлайн на адрес - www.ticketpro.bg

След цели пет десетилетия на сцената, Боб Дилън продължава да бъде най-влиятелната фигура в историята на американския рок-ен-рол. Спонтанен и непредсказуем, великият музикант е едновременно обожествяван и критикуван във времето дори за най-малките си артистични промени, докато цели поколения музиканти постепенно и завинаги остават подвластни на идеите му. Текстовете му – първите в рока, определяни като истинско литературно изкуство, стават толкова широко популярни, че не остават чужди дори за влиятелни политици от ранга на Вацлав Хавел и Джими Картър. Чрез одухотворяването на оригиналното фолклорно звучене, Дилън възражда жанра на пишещите певци. Неговите поетични изпълнения в типичен носов спонтанен вокален стил, подсилени от електрическото звучене на бенда, дават ново значение на понятието „поп” и не след дълго завинаги определят стила му като един от най-подражаваните в историята. Съвместните му записи с ветераните Nashville дават нов смисъл на взаимодействието между рок и кънтри, за да се роди кънтри рокът на 70-е. През 80-е и 90-е години Боб Дилън не губи способността си да предизвиква, изненадва и да влияе на слушателите си: прави го по-завладяващо от всякога.

Истинското му име е Робърт Алън Цимерман. Семейството му се мести в Хибинг, Минесота, когато е на шест години. След заниманията си по китара и хармоника, младият Робърт сформира групата Голдън Хордс (The Golden Chords) още през първата си година в гимназията. По-късно е приет в Колежа по изкуства към "Минесота Юнивърсити". По време на трите му семестъра там започва своята соло кариера, свирейки в различни клубове под псевдонима Боб Дилън, а официално променя името си през 1962.

Дилън се мести в Ню Йорк през януари 1961, където се среща със своя идол Уди Гътри. Няколко съвместни проекта довеждат до подписването на договор с "Columbia" за продуцирането на първия албум на таланта Боб Дилън. До 1964 той има зад гърба си внушителния брой от над 200 концерта на година. С албума "Bringing It All Back Home", издаден през 1965, музикантът изненадва феновете си с деликатното отдалечаване от чистото фолклорно звучене. Музиката, която Дилън прави между 1965 и 1966, е своеобразна революция в рока. Изпълненията и студийните му албуми, записвани на живо, са пълни с енергия, дълбочина и откровение. През това време той издава "Highway 61 Revisited" (1965) и "Blonde Оn Blonde" (1966). Текстовете на песните в тези два албума са много дискутирани и анализирани и единодушно обявени за новаторски в музикалната история. По един откровен, на моменти яростен и жаргонно-закачлив начин той успява да обедини литературните и фолклорни традиции.

През 1967 Мартин Скорсезе прави документален филм за бенефисния концерт на Дъ Бенд (The Band) - "The Last Waltz", един от специалните гости на които е и Боб Дилън.

Платиненият албум "Slow Train Coming" (1979) му донася първата награда "Грами" ("Grammy") за най-добър рок изпълнител. През 1989-а издава проекта "Oh Mercy", който е най-добре посрещнатият му албум през 80-е.

През 1990 Дилън получава най-високото литературно отличие на Франция - Commandeur dans l'Ordre des Art et des Lettres, а 1991 през - "Грами" за цялостен принос в областта на музиката.

През 1992 повече от 30 именити музиканти почитат 30-годишнината от издаването на първия албум на музиканта на "New York's Madison Square Garden".

В средата на 90-е години Дилън съживява концертните си изпълнения и събира една от най-добрите банди, които е имал до момента. Изпълнението му по време на фестивала "Woodstock" 1997 е незабравимо, а по-късно същата година прави и "MTV Unplugged" с най-новия член на бандата си на клавири - Брендън О'Брайън (Brendan O'Brien), продуцентът на Пърл Джем.

Дилън свири пред папа Йоан Павел Втори в Болоня, получава и наградата на "Kennedy Center" за цялостен принос в музиката.

mysound.bg

С чего начинается Родина?

Руско, много руско! И скъпо!

Отново на вълна ASIA

Концертът на Asia в София

Думи нямам, затова ще използвам чужди.

Не мога да разказвам, защото ме боли гърлото от викане и не мога да пиша, защото ме болят ръцете от ръкопляскане.

Най-после!
Един текст на Краси Москов, Радио Z-ROCK

Още в 19:00 пред НДК имаше сериозна група хора и си личеше, че в неделната вечер ще има нещо специално в Зала 1. Уж небрежно се разхождах между хората, защото ми беше интересно какво си говорят. Най-често употребяваните изрази бяха “Най-накрая!”, “Доживях!”, “Все още не мога да повярвам!” и други в този дух.

Влязох в залата в 19:20 за да успея да разгледам публиката преди да угасят светлините. Очаквано преобладаващата част от хората бяха на възраст 40+, но покрай тях имаше всякакви – от малки дечица, дошли с мама и татко, през осемнайсет годишни, до такива като мен – родени по времето, когато се ражда и легендата ASIA. Разбира се, имаше и адски много български музиканти. Почти пълна Зала 1.

Концертът започна в 19:15. Чудех се дали ще започнат със Sole Survivor или ще го оставят за края на концерта и ще ни атакуват с Only Time Will Tell в началото. Стана второто. Още при първите акорди се огледах и видях много хора, чиито очи блестяха с един особен блясък. Да, напоследък все повече величия от “онова” време идват в България, но в тези четирима музиканти е събрана толкова много история, че няма как да не изтръпнеш като ги видиш заедно на сцената.

John Wetton, както разбрахме още предния ден, е най-позитивният от карето. Човекът е свирил в толкова много легендарни формации и има толкова албуми зад гърба си, че едва ли сам помни всички. Освен това е успял да се пребори с алкохола, преживял е и сърдечна операция. Wetton отдавна е “над нещата” и вече е отдаден на това, да се наслаждава, докато създава наслада на публиката. Перфектен глас, който не се затрудни дори с партиите на Jon Anderson и Greg Lake, а накрая с мегафона, който взе за изпълнението на Video Killed The Radio Star показа, че би могъл да бъде и много успешна поп-звезда тип Trevor Horn. Характерният за него мощен и пулсиращ бас и много изчистено изпълнение на Book Of Saturday на дванайсетструнна китара са другите неща, което ще запомним от фронтмена на групата.

Geoff Downes до голама степен символизира ASIA. Това е човекът, който вече 28 години живее с тази идея. Geoff свири общо на 11 синтезатора снощи. 9 на пулта, който беше П-образно разположен и обърнат така, че да го виждаме добре от публиката, 1 отпред на сцената и един, който той извади за заключителната песен. Едва ли това е изненадало много хора – това е човекът, вписан в Гинес като клавиристът, свирил едновременно на 28(!?) по време на концерт. Освен това успяваше да съвместява всичко това и с бек-вокалите. Брилянтен музикант, който изпитва искрено удоволствие свирейки не само “свои” песни, но и отдавайки почит към легендите Rick Wakeman и Keith Emerson.

Steve Howe изглеждаше като митичното същество, което преди много години е измислило китарата. Steve сякаш излъчваше послание от рода на “Хора, мога да ви изсвиря какво искате и както искате, но вместо това просто ще ви посвиря”. Използвайки общо пет инструмента, бившият китарист на Yes ни показа за какво става въпрос без някакви фойерверки и изхвърляния. Солото му, както вече знаехме от разговора ни в събота, беше акустично и на практика представляваше The Clap на Yes.

Не само според мен, но и според много хора, с които си говорих след концерта, голямата звезда снощи беше Carl Palmer. Заради енергията, заради силата, заради това, че един от най-комплексните барабанисти, дишащи въздуха на тази земя... Заради всичко! Никога не съм си представял, че песни от рода на Wildest Dreams, Daylight или пък The Heat Goes On биха могли да звучат по този начин на живо! Този човек направо изригна! И то в уж спокойни парчета на групата. По едно време се притесних, че може и да не направи соло, но малко преди края, по време на The Heat Goes On другите трима го оставиха сам на сцената и Carl ни строши главите. Освен ролята си на барабанист, Carl Palmer беше и човекът, който обясняваше на публиката, че ASIA ще свирят и песни, свързани с членовете на бандата и по-точно с другите им групи. В избора на тези песни нямаше изненади – всичко успяхме да изкопчим още предния ден в студиото на Z-Rock.

Като цяло в сетлиста на легендите нямаше изненади – повечето песни от дебютния албум, по-малко от втория и само две от новия Phoenix. Финалът беше ясен – Heat Of The Moment и след заслуженото количество аплодисменти Sole Survivor. Всичко това гарнирано с чист звук и прекрасна мултимедия.

Концертът беше такъв, какъвто всеки го искаше и очакваше – перфектен!

Очаквам да ги видим скоро пак. С нов албум и нови истории, изсвирени така, както никой друг не може.

http://www.zrockbg.com/

ASIA Forever!

22 март! Концерт на ASIA!!!
Ще ходя на концерта им. Мнооооого съм доволна.
От вчера имам билет.

Хресвам ги тия застаряващи банди и това си е!

Only Time Will Tell

или пък Heat of the Moment



ASIA in the web:
http://originalasia.com/
http://www.theasiaband.com/
http://en.wikipedia.org/wiki/Asia_(band)

Ruthless Queen

Една стара и страхотна песен на една стара банда - KAYAK
Винаги съжалявам, че не съм живяла във времето на музиката от 60-те и 70-те. Родила съм се през втория период и като дете не ги познавах :)
Но може пък и за добро да е... Сега мога да ги оценявам с тежестта на времето както старото злато и отлежалото вино.
Respect!

Ruthless Queen - Kayak


А това е оригиналния клип на KAYAK.
:) Изглеждат малко наивни, малко смешни, много мили....
Това просто е музиката ... другото е вятър...

Ruthless queen

With a quivering voice
You spoke the word
Shadow came between us
Sharp as a sword
Gone is my gladness
And vanished my pride
'Cause luck didn't stay on our side

Leaped in luxury
I cried for the moon
But the game is out
It all ended too soon
Awakening came as the belt from the blue
At last from a sheen to be true

CHORUS
Oh my ruthless queen
You would steal the treasure of my dream
It's the twinkle in your eyes
That took me by surprise
Oh my ruthless queen
I just can't accept our love has been

I bear you no malice
You show no remorse
Love is dead and gone
It was no endless source
Your sudden leave was the finishing stroke
Considering everything grow

CHORUS
Oh my ruthless queen
You would steal the treasure of my dream
It's the twinkle in your eyes
That took me by surprise
Oh my ruthless queen
I just can't accept our love has been

Pease don't tell me you couldn't care less
Well I feel like a ship in distress

Oh my ruthless queen
I just can't accept our love has been

Милена Freudiana

Миленче, днес имаш рожден ден.
Честит празник, мила! Бъди здрава! Бъди щастлива!
Една песен ще изпея за теб, макар и малко странна за рожденния ти ден.
Не й се сърди, аз много я харесвам :)
Съжалявам за лошото качество на видеото.

The Alan Parsons Project
*Freudiana*

Roger Hodgson .... Lovers In The Wind

Прекрасна песен...



Roger Hodgson (Supertramp) http://www.rogerhodgson.com/