Даниил Хармс

Четирикраката врана

Имало едно време една четирикрака врана. Собствено, тя имала пет крака, но да се говори за това не си струва.
Ето, веднъж купила си четирикраката врана кафе и мисли: „Ето, купих си аз кафе, а какво да го правя?“
А тук, като за беда, притичва наблизо една лисица. Видяла тя враната и й вика:
- Хей - вика, - ти, врано!
А враната на лисицата вика:
- Ти си врана!
А лисицата на враната вика:
- А ти, врано, си свиня!
Тук враната от обида разсипала кафето. А лисицата избягала. А враната слязла на земята и тръгнала на своите четири, или по-точно, на пет крака в своята шибана къща.
13 февруари 1938

Басня

Един човек с невисок ръст каза: “Аз съм съгласен на всичко, само да бъда поне капчица по-висок."
Още неизрекъл това и гледа – стои пред него вълшебница.
- Ти какво искаш? – пита вълшебницата.
А човекът с невисокия ръст стои и от страх нищо не може да каже.
- Е ? – казва вълшебницата.
А човекът с невисокия ръст стои и мълчи. Вълшебницата изчезна.
Тук човекът с невисокия ръст започна да плаче и да си гризе ноктите. Отначало на ръцете всички нокти изгриза, а после на краката.

Читателю, замисли се над тази басня и ще ти стане кофти.

-------
http://stalker.dir.bg/harms/
http://lib.ru/HARMS/harms.txt

Цитатчета

"Ако сте построили замъци във въздуха, работата ви не е била напразна - там им е мястото. Остава под тях да положите основите."

Хенри Дейвид Торо

"Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода"

Българска народна поговорка

"Защо разби стената със глава? Какво ще правиш в другата килия..."

Дочуто от някъде... :-)

Думите от ежедневието I

Списъкът на хората оставили имената си като названия на ежедневно употребявани неща, е много дълъг. Думите останали след тях се наричат епоними.
Нека позабършем праха от имената на някои от тях, за да открием понякога, доста любопитни факти...

ГОБЛЕН
„Гоблен” е име на квартал, на улица и на стара манифактура за килими и рогозки в Париж. Но ако трябва да караме подред, всичко тръгва от Жан Гоблен (Jean Gobelin) и то в онези тъмни времена, когато на другия край на Европа, Българското царство е прясно-прясно пометено от турските орди. През 1443 г този Жан се установява в един квартал на Париж – „Сен Марсел”, и започва да си вади хляба с боядисване на тъкани с червена боя. Създава малко семейно предприятие, което по-късно, освен с бояджийство започва да се занимава и с тъкане на платове и на губери.
През 1559 г, името на семейство Гоблен се среща в регистрите на един протестантски храм, т.е. по някое време те са се обърнали към протестанството, ако някой това го интересува, но със сигурност са оцелели по време на кървавата „Вартоломеева нощ” 13 години по-късно. След още няколко десетилетия техният дом служи за убежище на много хугеноти (както са наричали протестантите във Франция), след спречквания с католиците. Тогава шестват т.нар „религиозни войни” из Европа (то не че и сега ги няма из нашия “Стар” континент), и Париж е едно от средищата им. В началото на ХVІІ век, Гоблен извикват двама фламандци в манифактурата и с тяхна помощ килимарството „дръпва”. Те създават първата кралска килимарска манифактура, която по-късно ще бъде откупена от министъра на Луи ХІV – Колбер за доставки на кралството.
Интересно е, че килимите в кралската манифактура се тъчели на отвесни станове, подобно на платната на художниците, а и подобно на котленските и жеравненските станове и до днес. Постепенно изкуството толкова се усъвършенства, че всеки килим става истинско произведение на изкуството. Всеки майстор си е поставял картината или живия модел, отдясно на стана за да гледа, и започвал работа върху плата.
Днес шиенето на гоблени продължава да е изкуство, което непрекъснато се развива откъм богатство на цветове на конците, и на репродукциите. Това е изкуство за търпеливите, и най-вече за дамите.
А ако някой има време, при посещението си в Париж, може да се завърти към квартал „Гоблен”, където още има запазени някои от старите постройки на манифактурата на Гоблен.


НИКÓ
Жан Нико не е знаел нищо за вредата от никотина, но пък е разбирал от дипломация и е бил защитник на френския език по времето на разни френски крале през ХVІ век. Той е преди всичко основоположник и реформатор на френската лексикография. Хайде сега пък! Лексикографията, това ще рече съставянето на речници и да му се чудиш на акъла, как още преди 5 века се е занимавал с такива работи. След смъртта му, излиза първия речник поветен на неговия майчин език, наречен „Богатството на френския език”. Годината е 1606. Но световната слава на неговото име е свързана не с ерудицията и учеността му, а със случайно събитие. Той е роден в град Ним – този същият град, който дава името си по-късно на известните златотърсачески панталони - дънките „Деним”, нали сте ги чували. През 1559 г, крал Франсоа ІІ, го изпраща на сладка служба уж като посланик в Лисабон, а всъщност е трябвало да уреди важен брак между кралски особи на двата двора - португалския и френския. На следващата година, може би от благодарност, Нико „светва” Катерина Медичи за "чудодейното" растение тютюн, с надежда да излекува нейната мигрена. През 1561 г вече, повечето придворни наричат тютюна „тревата на Нико”, или просто „никотиана”, макар че Нико не е първият който е внесъл тютюна във Франция. Доста преди това по френските пристанища се е пушел тютюн, донасян от търговските кораби, но Нико е първият, който го въвежда сред дворцовия елит – ето това е тънкият момент. Скоро, не друг а височайшите дами започват да си лекуват дребните болежки с помощта на „тревата на Нико”. И така, лека-полека тютюнът идва на мода. От дивашко, растението става „културно”, и когато Карл Линей започва да дава бинарни имена на растенията, той се сеща за Жан Нико и кръщава тютюна „Никотиана табакум”. От тогава до днес тютюнът не престава да променя обществените навици и да създава нови, като става неизменен спътник на човека в неговите хранителни, терапевтични, социални, психологически, икономически и политически нужди. „Нищо не може да се сравни с тютюна, това е страстта на достойните хора, и този, който живее без тютюн, не заслужава да живее”, казва Сганарел, прочутият слуга на Дон Жуан от едноименната пиеса на Молиер. Жан Нико умира през 1600 г в Париж, без да подозира, че един ден хиляди доктори ще плашат хората с никотина, като причинител на ужасни болести. Ех, ако си беше писал само речниците...

igeo/shtyrkel.eu

Разни безобразни

1. Дъвченето на дъвка, докато режете лук помага срещу сълзи (това ще го пробвам)
2. Бебетата до 6-месечна възраст могат да дишат и преглъщат едновременно.
3. 97% от хората ще напишат собствено си име, ако им дадете да изпробват химикалка.
4. Средностатистическият човек вижда в периферия от 200 градуса.
5. Бебетата не плачат със сълзи преди да станат на 6-8 седмици.
6. През Февруари 1979 е валяло сняг в Сахара.
7. Носенето на слушалки само за час ще увеличи бактериите в ушите ви до 700 пъти.
8. Гроздовите зърна експлодират в микровълновата (не го казвам от личен опит!)
9. Очите на човек остава с един и същ размер от раждането му до смъртта му, но за това пък носът и ушите никога не спират да растат.
10. Отпечатъкът от език е различен при всеки човек.
11. На 40 градуса по Целзий човек губи по 14.4 калории само като диша.
12. Съществува хотел в Швеция, който е построен изцяло от лед. Всяко година се строи наново.
13. Котките, камилите и жирафите са единствените животни в света, които ходят в следния ред: дясно краче, дясно краче, ляво краче, ляво краче, вместо дясно краче, ляво краче. (евала на този, който го е разбрал това.)
14. Звукът, който се чува, когато ви пукат ставите е звукът от избухващите азотни мехурчета.
15. Оригиналната Кока-Кола е била зелена.
16. Ябълките са много по-ефективни от кофеина за събуждане.