Коледа

ТРИТЕ ДЪРВЕТА

Имало едно време в една гора три дървета и всяко от тях имало за себе си планове и мечти.

Първото дърво желаело да се удостои да стане един ден скъпоценен сандък – красиво изваян, резбован, и в него да съхраняват скъпоценно съкровище.

Второто дърво искало да попадне в ръцете на добър корабостроител и да стане голям кораб, здрав, с красива фигура, величествен, който да превозва царе и сановници, и с който да пътуват високопоставени особи.

Третото дърво казвало, че искало само да стане най-високото и силното дърво в гората, така че хората, които гледат високо към върха му, да се чудят и да си мислят за небето и за Бога.
Минали обаче години и нещата се развили съвсем другояче. Дървари отишли в гората.

Отрязали първото дърво. И докато то жадувало да стане красив дървен сандък за съкровища, дърводелецът го направил съд за храна – ясла за сено на животните.
От второто дърво, което мечтаело да стане красив кораб, за да превозва царе, направили малка рибарска лодка, която бедните рибари използвали, за да ловят риба.
Третото дърво, което искало да стане най-високото в гората, отсекли и оставили в склада на дърводелеца.

Минали години. Дърветата, разочаровани от развитието на нещата, забравили даже мечтите си.
Един ден обаче, един мъж и една жена дошли в обора, където се намирала онази дървена ясла със сеното, и там жената родила Младенец, и го сложили в яслата, издялана от първото дърво. Това били блаженият Йосиф и пресвета Богородица. И положили в онази дървена ясла не просто злато и диаманти, а Самия Бог, Който бе станал за нас Човек. Така тази хранилка – яслата, се удостоила да приеме в себе си Съкровището на съкровищата – Самия Бог!

В малката рибарска лодка, направена от второто дърво, след години се качили рибари и Един от тях, изморен, легнал да спи. Излезли с лодката в открито море. Извила се голяма буря и вълнение. А рибарската лодка не била достатъчно здрава да издържи на вълнението. Тогава всички останали събудили Този, Който спял. Той станал и заповядал на бурното море: „Млъкни! Престани!” И морето веднага утихнало. Това бил Христос в Генисаретското езеро, заедно с учениците Си. Така и второто дърво, което имало амбицията да стане голям кораб и да превозва царе и високопоставени особи, се удостоило да превози Царя на царете, Самия Христос с учениците Му.

А третото дърво, което се намирало в склада на дърводелеца, един ден било взето и от него направили кръст. На този кръст разпънали Христа. Така дървото станало по-високо отколкото изобщо можело да желае. Стигнало до небесата и до Бога. Изравнило се, както се казва в един тропар, с небето.

Всъщност, накрая, всяко от дърветата в тази история получило не само това, което жадувало, но несравнимо повече, обаче не така, както си го представяло.


ПОУКАТА: Ние не знаем каква е Божията воля за нас. Трябва да имаме мечти, желания. За добро. Не трябва обаче да забравяме, че някои неща не винаги се развиват, както ние желаем. Но Бог прави нещата по-добре, отколкото ние искаме и си ги представяме.

Pravoslavie.bg

Петъчни мъдрости (мрачни)

Защото напоследък аз не съм тази, която съм, използвам мъдростта на другите...

Той:
Не се страхувай от съвършенството,
(тъй или иначе) никога няма да го постигнеш!
Салвадор Дали

Аз:
Един мой колега ме обвинява в опитите ми да бъда съвършена в работата си. Едновременно - за това ми се възхищава, но и се бои от мен. Така и така не мога да бъда absolut перфектна, само дето карам момчето да се притеснява. Хм..., но може и за добро да е, все пак се опитва да гони съвършенството, като се опитва да не се изложи пред мен. И така доказва, че не може да бъде съвършен, което пък потвърждава омагьосания кръг на Дали.

***
Той:
Досадното на този свят е, че идиотите са уверени в себе си,
а умните са изпълнени със съмнения.
Бъртранд Ръсел

Аз:
Днес не съм скромна. Умна съм. И наистина имам съмнения, които много, ама много ми пречат. Искам да съм глупава. Чак пък идиотка - не, но малко глупост няма да ми е излишна.
Същото важи и за онзи мой колега.

***
Той:
Тогава старецът казал:
- Не се страхувайте - винаги може да се случи, да не повярвате на очите си!
И се хвърлил в реката.
Не знам кой го е казал и от къде го намерих

Аз:
В реката не мисля да се хвърлям. Страх от невяра на очите си - нямам.
Ей това ми е по-големият страх - вече всичко е известно и предизвестено. И краищата на книгите и филмите, и думите на приятелите и моите действия. Чак страшно ми става от този страх.

WWF

Добри реклами на междуна-родната природо-защитна организация WWF.

И още >>>

Фото албум

Снимките от ваканциите. За жалост вече са такива. Къде останаха добрите стари албуми?! Мрънкам, но вече и аз не правя хартиени снимки. Стана по-лесно така, по-бързо, по-лошо...

Тост II

***
Известно е, че когато Господ правил жените, във всяка поставил по една бучка захар, а само в една от тях сложил две. Оттогава всички мъже търсят онази жена, в която бучките захар са две.

Да пием за онези, които са я намерили!

***
Заспорили трима вълшебници кой от тях може да обиколи земята за най-кратко време.
Първият размахал ръце, ударил чело в земята и се превърнал в ястреб. Вторият размахал ръце, ударил чело в земята и се превърнал в сокол. А третият размахал ръце, ударил чело в земята и получил мозъчно сътресение и фрактура на трети и четвърти шийни прешлени.

Да пием за това, винаги правилно да оценяме възможностите си!

***
Корабокрушение. Оцелява само един англичанин. Изхвърлен е на пустинен остров. След години дрехите му стават на прах, остава само добрият стар джентълменски цилиндър.
Ново корабокрушение. Оцелява само една дама. Изхвърлена е на същия пустинен остров. Англичанинът отива да я посрещне.
По джентълменски се прикрива с цилиндъра. Все пак от радост протяга ръце към дамата да я прегърне.

Да пием за силата която държи цилиндъра!

***
Три девойки били превърнати за прегрешения в три рози. За да възвърнат отново стария си вид, трябвало да отидат на поклонение в храма на Целомъдрения Бог, който бил на края на Голямата пустиня. Тръгнали те, но съвсем скоро (и естествено) в пустинята ожаднели. Срещнали едно кладенче.
"Кладенче дай ни водичка" - помолили розите.
"Ще дам водичка на тази, която ми даде листенце" - отговорило кладенчето.
Първата помислила малко, дала и пила водичка. Втората си казала: "Не съм толкова жадна, ще пия по-нататък". Третата възкликнала "Как ще си давам от листенцата" и отминала.
По някое време пак ожаднели. Насреща им друго кладенче.
"Кладенче дай ни водичка" - помолили те.
"Ще дам водичка на тази, която ми даде листенце" - отговорило кладенчето.
Първата роза дала листенце отново. Втората този път дала, а третата пак не дала.
И така вървели през пустинята и когато срещнели кладенче първата винаги давала, втората ту давала, ту не давала, а третата никога не давала.
Накрая - в храма на Целомъдрения Бог, пристигнали една съвършено свежа ... дръжка от роза, една полуизсъхнала, полупроскубана роза и една съвършено изсушена ... мумия на роза.

Да пием за вечното женско недоумение, кога на кого и по колко да даваме!

Вълнение

Госпожо, вие ме вълнувате, казало морето на луната, а рибарите хукнали да си спасяват лодките…

Дали любовта е нещо извънредно, извън порядките на Вселената, или е явление като приливите и отливите, друга форма на гравитацията...

Любен Дилов син

Пенелъпи Лайвли и Амуралността

Откровения за рекламата

Няколко хубави статии от BB-team:

Владимир Недков
Излишен бюджет за реклама или огромна нужда от просветление
"Купи си здраве! Само днес, на половин цена! Бързо, лесно, завинаги..."

Рекламите ни заливат отвсякъде. Почти всяка пролет се активизира сезонът за реклама на продукти за отслабване, а всяка есен - на ваксини и имунопрофилактични средства. До тук нищо странно. Необичайното започва след лозунги като "Лесно отслабване без гладуване", "Рингтон за отслабване", "-15 кг за месец" и много, много други лъжи и псевдо истини, които не само нарушават медицинската етика, но и продават боклуци. Кой е виновен? Разбира се, че сме ние потребителите, защото едно нещо се предлага, само ако има кой да го плати... >>>

Калина Петкова
Женското тяло и медиите

На диета сте, приемате хапчета за редуциране на теглото и..... поздравления! Вие свалихте онези омразни 5 килограма, които обвинявахте за неуспехите в живота си. Но като погледнете в огледалото все още виждате закръгленото коремче, което много пъти Ви караше да захвърлите в гардероба онази прилепнала по тялото ви блузка. И се питате - как така отслабнахте с цели 5 килограма и все още изглеждате ужасно?
Тази статия е специално предназначена за женската аудитория и има за цел да разгледа неудовлетвореността от фигурата като резултат от мита за красивото женско тяло, създаден и наложен от медиите... >>>

Животно!

Истинско е. Прилича ми на богомолка. Беше кацналo на багажа до мен.

Хвана ме страх. Гледаше ме. Сигурно е извънземнo.

Грознo и в същото време толкова съвършенo!

Странната книга Codex Seraphinianus

Имах късмета да я намеря тази книга...

Codex Seraphinianus — книга написана и илюстрирана от италианския архитект и промишлен дизайнер Луиджи Серафини в края на 70-те години на XX век. Книгата съдържа приблизително 360 страници (в зависимост от изданието) и се явява илюстрована енциклопедия на непознат и измислен свят, написана на неизвестен език с непонятна азбука.
През 1978г. в миланското издателство Franco Maria Ricci се получил пакет. Когато сътрудниците на издателството го отворили, намерили голямо количество илюстровани страници. Това били илюстрации – много причудливи и странни. Самия текст към тях не могъл да прочете никой.
Съпровождащото писмо към пакета обяснявало, че автора на труда - Луиджи Серафини, е създал енциклопедия на въображаем свят по примера на средновековните научни кодекси: всяка страница детайлно изобразява определен обект, действие или явление; забележките са написани на измислен език.

Самото заглавие „SERAPHINIANUS” е абревиатура на: „Strange and Extraordinary Representations of Animals and Plants and Hellish Incarnations of Normal Items from the Annals of Naturalist/Unnaturalist Luigi Serafini”.

Първата част от труда е посветена на Природата и науката - флора, фауна, физика, механика... Втората – на Човекът – образи на обикновени и необикновени хора, архитектурата около човекът, писменост, храна и облекло, игри и развлечения.
Илюстрациите често представляват сюрреалистични пародии на вещи от реалния ни свят. Някои от тях могат ясно да се разпознаят, а други наистина са уникални. Практически всички изображения са нарисувани подробно, ясно и с много богати детайли.

В този си вид Codex Seraphinianus представлява пълноценна енциклопедия на измислен свят, който може би е съществувал, съществува или ще съществува някъде из Вселената.

Codex-ът е един от най-любопитните примери за илюстрована книга. „Четенето” на тази книга изисква нетрадиционно възприятие и не привичен език.
Няма никакъв смисъл от тази книга, освен насладата...



Още малко информация за нея:
http://en.wikipedia.org/wiki/Codex_Seraphinianus

И още един добър пост по темата:
http://publishing-su.blogspot.com/2008/10/blog-post_25.html

Милена Freudiana

Миленче, днес имаш рожден ден.
Честит празник, мила! Бъди здрава! Бъди щастлива!
Една песен ще изпея за теб, макар и малко странна за рожденния ти ден.
Не й се сърди, аз много я харесвам :)
Съжалявам за лошото качество на видеото.

The Alan Parsons Project
*Freudiana*

Среднощен разговор

Той е в 7 клас. Един ден, по-точно нощ беше, се разприказвахме с малкия племенник за живота, вселената и всичко останало... Той по-малък, аз по-голяма, различни поколения все пак сме... Някои неща ме изненадоха, други не особено, но като цяло понаучих това-онова от него...
Автентичността на правописа е запазена. За моя най-голяма жалост :(

J!g!to: lelio
J!g!to: ne spi6 li
J!g!to: (think)
Ana : не :)
Ana : уча за изпит
J!g!to: malii
Ana : a ti zashto ne spish?
J!g!to: emi i as u4a
J!g!to: :D
J!g!to: ba u4a seda na kompa
J!g!to: 4e nemi se spi
Ana : по това време ли? :) кой е скитал до среднощ
Ana : коя смяна си?
J!g!to: 1
Ana : уффф, как ставаш рано
Ana : като си лягаш късно
Ana : аз съм май малко по-късно и все се оплаквам от ставането :(
J!g!to: еми дигат ме
J!g!to: i posle si dospivam v 4asovete
J!g!to: zora e do daskalo da izdurja
J!g!to: i posle na 4ina
J!g!to: si pospa
Ana : :)) малиии, какво училище караш само
J!g!to: :D
J!g!to: mi to ve4e e taka
Ana : абе то и преди беше така, който спеше си спеше
Ana : на чина, еее, малко по-малко от вас сега
Ana : другите у вас спят ли?
J!g!to: mi na6te spat
J!g!to: nie s brat mi nespim
J!g!to: toi si gleda televiziq
Ana : ааа, и той работар, ама не ляга рано
J!g!to: emi o6te mlad
J!g!to: e 4oveka
J!g!to: :D
Ana : много вярно е това (rofl)
J!g!to: mhm
.......
J!g!to: lelio iska6 li da ti pokaja gajeto
J!g!to: :D
Ana : не смея да попитам, гледам сега е Диди
Ana : :))искам
J!g!to: ei sq
J!g!to: http:.....(сайт)
Ana : бреее, ееец
Ana : какво гадже
J!g!to: :D
Ana : нататъка нейни снимки ли са
J!g!to: po-golqma e ot men
J!g!to: da
Ana : да ги гледам ли?
J!g!to: :D
J!g!to: mi da
Ana : това нали е друго гадже, ново
Ana : за едно те питах преди
J!g!to: mhm
J!g!to: novo e
J!g!to: ama ve4e e staro
J!g!to: napraihme mesec i ne6to
Ana : да не го сменяш? :))))
J!g!to: tfa mi e nai dulgata vruska
Ana : аууу, и колко време това?
J!g!to: mi mesec i polovina
Ana : олиииии малииии
J!g!to: ;d
Ana : най-дългата връзка
J!g!to: :D
J!g!to: xax
Ana : :)) евала на вас младите
J!g!to: malko li e
J!g!to: :D
Ana : че колко е, ей го е
J!g!to: emi ina4e drugite sa sedmica dve
Ana : аааа, да, на фона на всички, месец и половина е серизно време
Ana : палава девойка ми изглежда
J!g!to: mhm
Ana : :)
J!g!to: emi samo taka izglejda
J!g!to: :D
J!g!to: ina4e ne e mnogo
J!g!to: palava
Ana : може, харесва й да се снима
Ana : позира, затова викам
J!g!to: mm to si4ki momi4eta sa taka
Ana : тя къде учи, при тебе?
J!g!to: mhm
J!g!to: kontat sa pravat sa
J!g!to: ama e po golqma ot men
Ana : колко
J!g!to: 1 godina
Ana : ее, то не се брои
J!g!to: to na men nikoi nemi dava 7-mi klas nito na vun6en vid nito na akul
Ana : нали не е по-висока от теб?
J!g!to: ne
Ana : по-голям ли те правят?
J!g!to: mhm
Ana : http://www..... - (две момичета се целуват по устите)
Ana : аууу каква снимка
Ana : това май е модерно при вас
Ana : при тях
J!g!to: mi pri tqh da
Ana : малките момичета
J!g!to: te se kato se vidat
J!g!to: edni celufki gluposti
J!g!to: kfo da ti kaja na nikade ne sme trugnali
J!g!to: nie mladite
Ana : :))) недей така
Ana : говориш по-зле и от мен
J!g!to: emi to si e taka
Ana : такова ти е времето, ще мине
J!g!to: ami to ne e samo na men
Ana : всяко време си иска своето
Ana : да, на цялото ви поколение
J!g!to: sq si4ko na na6te godini
J!g!to: sq nai interestnite raboti sa
J!g!to: boi6ta cigari piene
J!g!to: i kfo li o6te ne
J!g!to: samo takiva raboti
Ana : то и преди това беше, има ги във всеки момент
J!g!to: emi da 6te mine
Ana : ще мине, ама какво ще остане след него?
J!g!to: emi nikoi neznae
Ana : сега ако си умен, ще учиш повече, ще се биеш и пиеш
Ana : и после когато мине онова другото ще има какво да правиш
Ana : иначе, празно
J!g!to: mhm
Ana : не че аз като уча много, съм по-добре де :)
Ana : но все пак успокоително е за душата
J!g!to: mhm razbiram te
J!g!to: samo4e sq nikoi ne misli za sled u4ili6teto i za sled godini
Ana : а времето за пиене после е по-сладко
J!g!to: aa i sq e mnogo sladko
Ana : не е така, има хора мислят
J!g!to: ima ama sa malko
Ana : то не им личи по нищо
J!g!to: ami neim li4i
Ana : а що да не си един от тях
J!g!to: tfa sa horata koito u4at neizlizat ne pravqt ni6to
Ana : ее, не така
J!g!to: emi 6toto seki si ima sudba
J!g!to: ne re6ava kuf da e
J!g!to: ako mi be6e pisano da sum takuf
Ana : това наистина е кофти
J!g!to: takuf 6tqh da sum
Ana : не трява да се учи до несвяст и да се забравят земните благини
Ana : но има време и място за всичко
Ana : ти имаш още много време да се промениш
Ana : света е пред теб дето се вика
J!g!to: ami as nemislq 4e iskam da se promenqm
J!g!to: vsi4ko mi e tolkova tumno o6te 4e
J!g!to: ...
Ana : ще ти просветне някой ден :)
J!g!to: nqkoi den...
Ana : ти тая година ли завършваше
Ana : 7 клас де
J!g!to: mhm
Ana : айде няма да те тормозя да питам “А сега на къде” :)
J!g!to: emi i as neznam
Ana : навремето като завършвах средното, на абитуриентския бал, ревах две седмици от страх
J!g!to: strah ot kfo
Ana : после като завършвах висшето пак ревах две седмици от страх
J!g!to: dali 6te go zemi6?
Ana : какво ще правя от тук нататък
J!g!to: emi...
Ana : неее, аз завършвах, но какво следва
J!g!to: qsno
J!g!to: axam
Ana : и сега може да рева
Ana : всеки път е различно и все страшно
J!g!to: emi vinagi ima trudnosti
J!g!to: jivota voab6te ne e pesen
Ana : шарен е:)
J!g!to: mhm
Ana : що те няма на нейните снимки
Ana : :)
J!g!to: emi ne sme se snimali
J!g!to: :D
J!g!to: as mnogo nesum po snimkite
Ana : :) снимай се бе, хубаво е
J!g!to: imam si snimki
Ana : ти кой си в надписите й
J!g!to: pove4eto sa nakfi piqnski
J!g!to: ispulneniq
J!g!to: deto me e sram da gi vida
Ana : ама ти сериозно ли се напиваш?
Ana : какво пиете
J!g!to: emi kogato ima povod
J!g!to: emi kfoto padne
J!g!to: vodka bira
J!g!to: jin
J!g!to: menta
J!g!to: nali ti kazah 4e sq na na6te godini
J!g!to: tfa e
J!g!to: modata
J!g!to: da sa napie6 kato prase
J!g!to: :D
J!g!to: nemoga da si go obesna
J!g!to: 6to e taka ama ..
Ana : да бе, ама не всеки ден, то по поводи и сега го правим
J!g!to: ee ne vseki den
J!g!to: kogato nqkoi ima rojden den
J!g!to: i za drugi raboti
Ana : ее, значи е нормално
J!g!to: mhm
J!g!to: ee as nqma alkoholik da stavam ot malak
J!g!to: :D
Ana : и като голями се посират хората
J!g!to: :D
J!g!to: e da ama sq e po merak da pie6
J!g!to: na tiq godini
Ana : в разумни граници си е сладко
J!g!to: da
J!g!to: ama trudno si slaga6 granici
Ana : сега се праите на мъже, доказвате се
Ana : и затова
J!g!to: emi istina e
Ana : после пиете за удоволствие
Ana : :)
J!g!to: as posledniq put smesih vodka bira i jin
J!g!to: i posle povru6tai
J!g!to: :D
Ana : ами че как иначе
J!g!to: i ot togava po taka piq
Ana : видя ли колко лошо ти е било
J!g!to: nau4ih se da ne me6a
J!g!to: alkohol
Ana : правилно
Ana : то се напипв почвата
Ana : до къде ти е мярката
Ana : колко можеш да носиш
J!g!to: mhm
Ana : и да не си издрайфаш червата 3 дена по-късно
J!g!to: :D
J!g!to: mhm
Ana : и аз викам че джина е хубаво нещо
J!g!to: ama s tonik nai mnogo varvi
Ana : ама малко ми е пиенето, на мен не ми хареса
Ana : да, джин с тоник, все това пия
J!g!to: malko li izdurja6
Ana : аз другите не мога
Ana : много малко и все не ми е вкусно, освен джина
Ana : някои пък викат че все едно парфюм пият
J!g!to: emi i na men dosta puti nemi e fkusno
J!g!to: ama kato piqt
J!g!to: drugite
J!g!to: as da si seda
J!g!to: i nqma kak
J!g!to: i as malko durja
J!g!to: ama as lo6oto e
J!g!to: 4e piq piq napiq
Ana : амиии, така става, подвеждаш се, поне пий това което ти поняся
Ana : и ти харесва
J!g!to: se
J!g!to: i prodaljavam da se nalivam
J!g!to: i stavam ve4e mnogo zle
J!g!to: puk to kato se napie6
J!g!to: izob6to
J!g!to: ve4e nego use6ta6
Ana : какво правиш? буйстваш ли или заспиваш
Ana : или много приказваш
J!g!to: byiistvam
J!g!to: :D
Ana : това лошо
J!g!to: mhm
J!g!to: ako ti kaja kfo sum pravil
Ana : да не се биеш много
J!g!to: ne ne boi
Ana : ми кво
J!g!to: mi
J!g!to: kato sa napiq
J!g!to: dovolno
J!g!to: :D
J!g!to: i ne6to po4vam da sa subli4am
J!g!to: tfa mi e na men
J!g!to: strani4niq efekt
J!g!to: :D
Ana : гол до къде ? :)
J!g!to: emi do kadeto me sprat
J!g!to: priqtelite
J!g!to: :
J!g!to: :D
Ana : :Д
Ana : :))
Ana : така де, това не е много страшно
J!g!to: mh
Ana : после като имате жени в компанията не се ли страскаш
J!g!to: emi nie ot sq si imame
J!g!to: izob6to ne se strqskam
J!g!to: te i te piqni
J!g!to: i te kfo li ne pravqt
Ana : да, де и какво викат те
Ana : :))) ооо, да ви смее ли човек или да ви се кара
J!g!to: emi to kfo da ni se kara
J!g!to: to si e normalno
J!g!to: za tiq godini
J!g!to: tfa nqma kak da ne se mine
J!g!to: s godinite
Ana : да, да, и аз така викам, ще мине
Ana : разликата с нас беше, че това почвахме да го правим към 10 клас
J!g!to: emi ve4e po ot rano stava si4ko
Ana : сега сте намалили годините, ама то акселерация
Ana : навсякъде, така че - ноооормално
J!g!to: cigarite koga ste gi po4vali
Ana : пак там 10 клас
J!g!to: sq se po4va ot 7 8 ima i ot 6
Ana : на бригади ходихме и се учехме
Ana : и по дискотеки тогава се тръгваше
J!g!to: aa sq po diskotekite nqmam dumi
J!g!to: uj detska diskoteka
J!g!to: to vutre
J!g!to: piene pu6ene
Ana : и третото
Ana : тогава нямаше детски дискотеки
Ana : имаше, ама не точно такива, по-детски
J!g!to: mhm
J!g!to: za tretoto seki po4va razli4no
J!g!to: ama to si zavisi ot 4oveka
Ana : така е, няма спор, само така се казва :)
J!g!to: mhm
Ana : но и третото е по-рано започнало при вас
J!g!to: da
Ana : общо като цяло
J!g!to: axa
Ana : само нали ползвате презервативи младите
J!g!to: ee tfa e qsno
Ana : това употребявате ли го?
Ana : това е важно
J!g!to: znaem
J!g!to: tfa seki si go znae
J!g!to: i si znae 4e e opasno
Ana : много! сега е страшно време
J!g!to: i seki gleda da se pazi
J!g!to: i nikoi ne riskuva
Ana : браво, хубаво че сте умни за това
J!g!to: mhm
J!g!to: ama to mani tfa
J!g!to: mi
J!g!to: naprimer
J!g!to: as da go naprava sq s moito gaje
J!g!to: i posle nemoga da se otarva
J!g!to: ot neq
Ana : що?
Ana : да не иска да се жените?
J!g!to: ;D
J!g!to: mi ne oba4e sled tfa 6te ima dulga vruska
J!g!to: i taka natatuka
Ana : аааа, това било, любоФ!
Ana : :)
J!g!to: 6toto purviq put ne se zabravq
Ana : то тогава бива така
J!g!to: ii za tfa nqma otarvavane
Ana : много гаджета, лесно да се сменят
J!g!to: za tova parviq put trqbva da ti e s momi4e koeto mnogo si obi4a6
J!g!to: i znae6 4e iska6 da si dulgo vreme s neq
Ana : дааа, това наистина е правилно
J!g!to: as takova momi4e o6te nesum sre6tnal
Ana : по-хубаво е, по-сладко е изживяването
J!g!to: nqmam i merak
J!g!to: mhm
Ana : ако само за модата го направиш, кофти, няма да го осъзнаеш
J!g!to: taka e
Ana : това да ти кажа
Ana : май през всяко време си остава така
Ana : повечето жени и мъже го мислят
Ana : щото е нещо много лично, интимно
J!g!to: mhm
J!g!to: tfa si e taka
Ana : А Киро какво прави с неговия младежки живот? - (Киро е братът на J!g!to, 20 годишен)
J!g!to: negoviq mladejki jivot e rabotata
J!g!to: i tfa e
J!g!to: emu ostava mnogo vreme
J!g!to: ot taq rabota
Ana : гаджета и пиене?
Ana : прави ли като тебе?
J!g!to: emi nz
J!g!to: nie s nego negovorim na tiq temi
Ana : не си ли говорите, споделяте?
J!g!to: ne
J!g!to: golqma ni e razlikata i tfa e pri4inata - (6 години разлика)
Ana : той е малко по-затворен като че ли, повече мълчи
J!g!to: da
J!g!to: i as mislq taka
Ana : и разликата ви оказва влияние, но и това че сте в криви години и двамата
J!g!to: mhm
J!g!to: men me goni poberteta a nego sega go e minal
Ana : ти си пубертет, той “голям” мъж на прага на живота
Ana : аха
Ana : после като се застигнете
Ana : ще си станете по-близки
J!g!to: emi moite godini mai sa nai hubavi
J!g!to: mhm
Ana : и моите да ти кажа :)
Ana : за мен си
Ana : ее, студентските ми бяха по-хубави
Ana : признавам
J!g!to: ee na 20 godini
Ana : разбира се
Ana : докато си малък при мама и тате най-хубаво
J!g!to: mhm
Ana : все още не мислиш за нищо
Ana : а виж, Киро вече има за какво да мисли
J!g!to: da
Ana : и таааака все по-тромаво става
Ana : но не забрявяй - ШАРЕНО!
Ana : не е никак страшно
J!g!to: mhm
Ana : аз поне се опитвам въпреки всичко да гледам оптимистично на нещата
Ana : ей на, тия дни са ми потънали гемиите :((
Ana : дето се вика
Ana : ама шъ мине, знам и на това разчитам
J!g!to: mhm
Ana : ама виж, че е вече 100 часа и утре ще съм с кръвясали очи, не ми е много оптимистично :)
J!g!to: da
Ana : хайде да спим
Ana : и ти утре ще си каракондул
Ana : джул
Ana : :)
J!g!to: as seki den sum taka
Ana : щото си много млад :)
J!g!to: mhm
J!g!to: ne se umorqvam o6te
Ana : аха, ама аз съм от старата школа вече
J!g!to: em da
Ana : хайде, да те оставя тогава да бодърстваш още
Ana : аз ще вървя да спя
J!g!to: ami i as lqgam
J!g!to: 4e o4ite kompot
Ana : хубаво, а това с очите не е хубаво
J!g!to: znam
Ana : аха, с това шега не бива
J!g!to: mh
Ana : по-отдалече и по-малко на компа
J!g!to: ami as prekaravam po 5 4asa na den
J!g!to: sredno
Ana : много са, поне да не ти е близо монитора
Ana : или очила за комп?
J!g!to: emi gore dolo ne e
Ana : без диоптри само за гледането
Ana : аз съм с такива
J!g!to: mhm
Ana : и да ти кажа има ефект
J!g!to: mi as kato se vtren4vam mnogo
J!g!to: f monitora
J!g!to: i me zabolqva slepoo4ieto
Ana : няма срамно, ти си си у вас, никой не те гледа, пък и какво, очилата въобще не са срамно нещо
Ana : еее, точно това е проблема
J!g!to: mhm
J!g!to: znam
Ana : като гледаш в монитора окото не мига
Ana : и се изсушава
Ana : и затова боли, пари, имаш пясък все едно
Ana : и тем подобни
Ana : + глава боли и още не знам какво
J!g!to: ok
J!g!to: mhm
J!g!to: aide leka no6t
Ana : хайде, лека нощ и сладки сънища :)
J!g!to: ms
J!g!to: podobno
Ana : мерсси (*)
Ana : няма луна
J!g!to: mhm
J!g!to: :D
Ana : бай
J!g!to: bai
Ana : ej, kak e novia komp? :)
J!g!to: idealen e
Ana : :))) bravo! da e jiv i zdrav :)
J!g!to: mhm
J!g!to: lelio utre iska6 li da doide6 na selo
Ana : na rabota sym
J!g!to: ok
Ana : ako svyrsha po-rano
Ana : togava
Ana : vie shte hodit eli?
J!g!to: mi na6te 6a hodat
Ana : mmm, hubavo, dano ne vali
J!g!to: mh

Roger Hodgson .... Lovers In The Wind

Прекрасна песен...



Roger Hodgson (Supertramp) http://www.rogerhodgson.com/

Думите от ежедневието IV

БОЙКОТ
През 1879 г. капитан Чарлз Кънингам Бойкот е обикновен интендант при граф Ерн, отговарящ за земите му в графство Майо - Ирландия. Той се постарава за кратко време да си спечели антипатиите на местните фермери, чрез сприхаво и злобно поведение, и най-вече чрез отказа си да намали рентата върху управляваните от него земи. В резултат, през лятото на същата година, Бойкот не може да събере работници да ожънат нивите в графството. По призива на тамошната аграрна лига, всички работници отказват да се цанят при него, или го „бойкотират”, преди още името му да се наложи в този си смисъл. Така той се принуждава да поиска от английското правителство да му прати жътвари от по-далечни места, придружени от военна част, но междувременно реколтата вече е изгнила на полето. Скоро след това, горкият човек е принуден да емигрира в Америка, както много други европейци, които са „на зор” по това време.
В днешно време думата „бойкот” е добила много по-широк смисъл, от обикновен отказ от работа. Можете да бойкотирате жена си, като откажете да измиете чиниите, можете да бойкотирате даден магазин, като не пазарувате от него, както правя аз, щом някъде не са достатъчно вежливи, може даже да бойкотирате и бат` Гойко като си изключвате телевизора като го показват. По принцип, всеки може да бойкотира всичко. Някак неусетно тази дума се е превърнала в неизменна част от нашата социална и гражданска активност. В общество изградено върху стабилни консумативни модели, бойкотът е считан вече като израз на правото на глас на обикновения човек. През 30 и 40-те години на ХХ век, американските евреи бойкотираха германските стоки, днес много европейци, а и араби бойкотират американските изделия и т.н. Независимо дали е малка или голяма каузата, за която човек се бори, сега той може да привлече на своя страна един много добър съюзник – Интернет. С помощта на Интернет можете да съберете много симпатизанти и съмишленици на вашата идея или бунт. Наскоро, немски лингвисти бойкотираха всички думи от англосаксонски произход в техния език, за да изразят несъгласието си с войната в Ирак. А любопитното е, че една от най-бойкотираните компании в света това е...”Макдоналдс”.
Аз също я бойкотирам! (бел. Ана Бако).

ГИЛОТЕН
ГИЛОТИНА: инструмент за обезглавяване; тегло - 580 кг, височина – 4.50 м; ножът е 7 кг и пада от височина 2,25 м. Първата гилотина е изфабрикувана през 1792 г от доктор Антоан Луи и майсторът на пиана(!) – Тобиас Шмит, след спечелен конкурс, тъй като предложили най-ниска цена (827 сребърни ливри). Ами тогава, ще попитате, защо се казва гилотина? Ако не припирате, ще го разберете до края. Доктор Жозеф Гилотен (Guillotin) е роден една година преди нашия поп Стойко Владиславов (известен още като Софроний Врачански) – през 1738 г. Завършва медицина в Париж и по време на Френската революция, участва активно в политическия живот. Неговата дейност като политик може да се резюмира с една дума – хуманизъм. Не, това не е шега, а е просто история. До средата на ХVІІІ век, обезглавяването е запазена смърт само за благородниците. Крадецът е връзван за колело и пребиван, политическият престъпник е разчекван от 4 коня, фалшификаторът на пари е сваряван жив, еретикът е изгарян на клада, а крадливият слуга е просто обесван. Именно в качеството си на политик - член на Конвента, Гилотен предлага през 1791 г реформа в изпълнението на смъртните присъди, като изхожда от максимата за равенството на всички осъдени. Така се приема закон, който постулира, че всеки осъден на смърт, независимо от сана и престъплението му, ще бъде обезглавяван. Пак той предлага да се построи машина за тази цел, която да направи смъртта на престъпниците по-малко варварска и да намали тяхното страдание. Но, както беше споменато в началото, филантропа Гилотен не е изобретил гилотината. Прототипи на тази машина са действали още от ХІІ век в Англия и Италия, за което свидетелстват стари гравюри. И отначало, наистина, машината е наричана на името на споменатия вече доктор Антоан Луи – „ла Луизон”, и „ла Луизет”, но скоро започват да я наричат „Гилотина”, въпреки енергичните протести на самия Гилотен. Просто той е политик и е по-популярен, а и все пак идеята е негова. Самите престъпници пък, ù викали „Вдовицата”. В началото на 1792 г, крал Луи ХVІ подписва закона за въвеждането на машината за рязане на глави в кралството му, без да подозира, че след по-малко от година, неговата глава също ще бъде отделена „хуманно” от тялото му с помощта на гилотината. Това става близо до булевард „Шанз Елизе”. Малко след това същото ще сполети и кралицата(бивша) - Мария-Антоанета и Орлеанският Дук – братовчед на краля. Периода на Терора през Френската революция трае от септември 1793 до юни 1794. За този период са гилотинирани 19 000 души само в Париж, като понякога машината е рязала по 6 часа непрекъснато. Хуманно, нали? И производително. По време на Терора на републиканците, самият Гилотен е в затвора, като за малко и той не минава под гилотината. След това се отказва от политиката и продължава своите медицински проучвания. Той е главният пропагандатор на ваксината срещу вариолата, като за идеята спечелва дори подкрепата на Наполеон и на църквата. Малко преди смъртта си – през 1814, основава Френската Медицинска Академия. Днес гилотините са много по-малки и вече не всяват такъв ужас – използват се в печатарството и фотографията за рязане и оформяне на хартията, а има и гилотини за пури. Последната „страшна” гилотина е използвана през октомври 1981, във Франция, след която дата, смъртното наказание там е отменено.

By Igeo - shtyrkel.eu

Герой. Лидер. Господ.

Тази скулптура се казва ГЕРОЙ. ЛИДЕР. ГОСПОД.
Неин автор е Alexander Kosolapov.

Страшно е като се замислиш - КОЙ КОЙ Е?

Двете бебета и Мама

Съвременна притча

Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането?

Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Н: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

В: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Н: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот - пъпната връв - и без друго е твърде къса.

В: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Н: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

В: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Н: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

В: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея, без Нея не можем да съществуваме.

Н: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

В: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

http://www.pravoslavieto.com/toc/chitalnja.htm

Нозе

Нозе ми даде Бог,
с които да те търся,
да поспра до теб
и после да избягам,
преди да ги превърне в коренища
любовта ми...

Евелина Ламбрева

Тост I

Хубавият тост е солта на празника

Апетитът идва с яденето - казват фразцузите. Какво обаче е нужно, за да ти се отвори и глътка?
Достатъчно по количество и качество алкохол - ще отговори зажаднелият прагматик. Не, ще контрира грузинецът, настроението за пиене идва с добрата компания и с хубавите тостове. В този смисъл добре казаният тост е нещо като точно премереното количество сол за всяка хубава манджа.
Грузинците отдавна са признати за баш майстори на изкуството да се вдигат какви ли не тостове по всички възможни поводи. Грузински са и познатите на всеки гуляйджия думи като тамада (почетен ръководител на празненството) и алаверди (правото на ответен тост). Има обаче и други народи - ирландци, французи, италианци, които също са дали своя принос за развитието на изкуството да се вдигат тостове. Така с течение на годините са се оформили едни общоприети правила, които са се наложили като неписан протокол за изискано поведение при вдигането на наздравици.
Едно от основните изисквания за тоста е той да е остроумен, но в никакъв случай и дълъг. Когато вдигате наздравица, не забравяйте никога, че сътрапезниците ви наоколо стоят с пълни чаши, тръпнейки от желание да ги пресушат час по- скоро. Освен оригинален и кратък тостът не бива да завършва в никакъв случай с подканата да се пие до дъното чашата. Човекът, който е имал смелостта да вдигне наздравица, не бива да ограничава свободата на който и да било от сътрапезниците си, тъй като демократичният подход позволява на всеки да пие толкова, колкото душата му иска.
Ако краткостта е сестра на добре премерения тост, то баналността е най-голямата напаст за участниците в празничния гуляй. В този случай една от най-досадните покани е да пие за прекрасните дами. Най-често подобна нелепица е неотменна част от репертоара на някои кавалери, които използват подобен подход, за да привлекат към себе си вниманието на красавиците на масата. Така те допускат най-малко един гаф, тъй като е глупаво да очакват като женско алаверди тост за прекрасните кавалери.
И все пак, когато се вдига наздравица за дамите, тя може да е не само кратка, но и много оригинална.
Едно от задължителните правила при вдигането на тост е да не настоявате от съседа по маса да държи и той на всяка цена реч. Подобна покана издава най-малко липсата на такт. В крайна сметка, ако човек не е готов да вдигне тост, той или ще каже някаква баналност или пък, ако е обърнал повече чашки, ще измучи нещо нечленоразделно. Не забравяйте освен това, че колкото по-голям е броят на мераклиите за вдигане на тост, толкова по-трудно ще върви пиенето. Всяка наздравица изисква от компанията да застине на място с пълна чаша в ръка и да слуша умно. А това – съгласете се си е чиста загуба на време.

---- Корабокрушение. Капитанът, мичманът и юнгата са изхвърлени в открито море. Капитанът: "Господи, прати ми толкова талпи, колкото пъти жена ми е изневерявала". Десетки талпи засипали морето.
Мичманът: "Господи, прати ми толкова талпи, колкото пъти жена ми е изневерявала". Паднали няколко талпи, колкото да не е без хич. И мичманът се спасил. Юнгата: Господи, прати ми толкова талпи, колкото пъти жена ми е изневерявала". Никакъв отговор. Юнгата загинал.

Да пием за жените, които не оставят мъжете си в беда!

---- Змията помолила костенурката да я пренесе през реката. Плувайки, костенурката си мислела:
- Ухапе ли ме, ще я хвърля!
А змията през това време си повтаряла наум:
- Хвърли ли ме, ще я ухапя!

Да пием за женската дружба, помагаща да се преодоляват препятствия!

---- Един човек си вървял през гората и намерил костенурка. А костенурката заговорила с човешки глас: "Не ме убивай и ще ти се отблагодаря!" Човекът я взел, занесъл я в къщи, нахранил я и си легнал. "Пусни ме в леглото ти!" примолила му се костенурката. Сложил я той до себе си и в този миг костенурката се превърнала в прекрасна девойка. Тогава дошла жената на човека. "Какво става тук? - развикала се тя.
Човекът й разказал всичко и тя се успокоила.

Да пием за нашите жени, които вярват на всички истории, които им разказваме!

---- ....Чудна лятна нощ... Пейка в парка. Седят мъж и жена... и се обичат!
Следващата нощ. Още по-прекрасна. Същият парк, същата пейка, същият мъж... друга жена. И се обичат.
На другата вечер.. Даже още по-прекрасна от предишните... Същият парк, пейка, мъж..трета жена. И пак се обичат!

Да пием за постоянните мъже и непостоянните жени!

---- Оре си Маша трактористката необятната целина на колхоз “Красный пролетарий”. Изведнъж плугът се натъкнал на нещо твърдо и тракторът спира. Поразравя Маша и открива царски ковчег, в който спи царският син - от хубав, по-хубав. Не се въздържала Маша, целува го право в устата и както става в приказките, момъкът възкръсва.
- Благодаря ти, Маша, че ми върна живота - прошепва той. - Кажи ми три свои желания, които ще изпълня веднага!
Позамислила се Маша, погледнала го право в очите и отсякла:
- Имам само едно желание, което искам да изпълниш три пъти!
Напънал се царският син, изпълнил Машиното желание, но не издържал и издъхнал.

Да пием за Маша трактористката, която не допусна да се върне старият феодален строй!

Дъжд и любов по време на кино

Лятото да гледаш кино на лятно кино е най-хубавото удоволствие на градския живот.
Но един проливен дъжд на лятно кино и един любовен филм по време на дъжда пък е най-прекрасното изживяване за лятото. Страхотно усещане!
А филмът беше Любов по време на холера. Който знае книгата (или е гледал филма), може би ще разбере, че наистина на този филм му липсва само един дъжд.

"Любов по време на холера" е от онези романи, за които се предполага, че никога не могат успешно да бъдат екранизирани. Майк Нюъл ("Четири сватби и едно погребение", "Усмивката на Мона Лиза", "Хари Потър и Огненият бокал") опитва да опровергае това и да го пренесе на голям екран. Дали е успешно, може да прецени всеки за себе си - в зависимост от това, което търси: една нова история, буквално следване на страниците или пренасяне духа на книгата по нов начин. Нюъл подбира великолепен актьорски състав: Хавиер Бардем, Джована Медзоджорно, Бенджамин Брат, Ектор Елизондо, Лив Шрайбър, Джон Легуизамо.
И разказва историята на една страстна любов, бушуваща повече от половин век в колумбийския град Картахена. Родителите се опитват да ги разделят, времето успява да ги накара почти да се забравят, но когато се виждат, отново чувствата пламват. А навън по необясним начин върлува холерата.
Продуцентът Скот Стайндорф отсича: "Това е една от най-великите любовни истории, разказвани някога. Начинът, по който Габриел Гарсия Маркес пише, и времевият период, който обхваща книгата, ме карат да я чувствам като невероятна епическа любовна история, която задължително трябва да бъде екранизирана."

****

И тъй като се присетих от ревютата за режисьора и другия му хубав филм - Четири сватби и едно погребение, отново го изгледах с голямо удоволствие, и тоя път преоткрих за себе си диалога при погребението на Гарет и стихът, който издекламира приятелят му Матю.
И на този филм би му вървял един дъжд :) Но може би не проливен. Един тих и кротък, весел дъжд (въпреки тъжната сцена, която сега избрах).

"Надявам се да запомните веселякът. Не този, който е в ковчега в църквата. Вземете онзи от образите му, който най-много ви допада и така го запомнете. Най-възхитителният, закръглен, сърдечен, със слабо сърце, както се оказа - и най-веселият хомосексуалист, който някога сте срещали.
Бихте ме попитали какъв аз ще го запомня. Какво мислех за него.
За съжаление, моите думи се изчерпаха до тук. Простете ми ако се опитвам да избягам от собствените си чувства с думите на един друг великолепен хомосексуалист, Л.Х. Ауден:

Спрете часовниците, прекъснете телефоните,
спрете кучешкият лай със сочен кокал.
Заглушете пияната и със глух тъпан
извадете ковчегът, нека опечалените да влезнат
и нека самолетите да бучат над главите ни
изписвайки на небето: "Той е мъртъв."
Сложете траурна лента на гълъбите отвън,
и нека регулировчикът сложи черни ръкавици.
Той беше моят Север, моят Юг, моят Изток и Запад.
Работната ми седмица и неделната почивка,
моята луна, моята нощ, моят глас, моята песен.
Мислех си, че любовта ще бъде вечна:
Грешах.
Сега звездите не са ми нужни:
остави тълпата,
скрий луната и разруши слънцето,
източи океаните и заличи горите.
И сегашната празнота може би някога ще изчезне..."

Думите от ежедневието III

ДРАКОН /но не онзи летящият/

VІІ век пр.н.е. В Европа съществуват две държавни управления – Древен Рим и Древна Елада с градовете-полиси. В тези полиси живее всякаква паплач - разнородна маса хора, която е свободна да ходи където й хрумне и да прави каквото си иска. Няма го още Буда, няма го Христос, няма грандомании, кой бил най-силен, най-богат и кой бил “трети свят”. Атина се управлява от архонти, някои от които се оказват забележителни мъже и управленци. По това време атиняните, дали от скука, или от влечение към експеримента, решават да пристъпят към преобразувания като дадат на всеки свободен гражданин право на глас в управлението на града. Самоуправление и то преди 27 века, както вече сте ги сметнали, сигурно. Та, атиняните натоварват тогавашния архонт през 621 г пр.н.е. - Дракон, да скалъпи нещо като законник, който да изравни бедните и богатите пред закона. И Дракон запретва ръкави, но за зла беда той, също като много от съвременните ни политици, слабо познава реалния живот. Когато законникът му е вече готов, на атиняните им настръхват косите, защото се оказва, че въжетата в целия район няма да стигнат за обесването на всички престъпници. А престъпник е и този, който открадне ябълка, и този, който убие човек. Хубавото им, все пак, е това, че тези закони, дават правото за наказание в ръцете на държавата, а не на родовите отмъщения, както се е практикувало дотогава.
Един оратор от ІІ век пр.н.е. – Демадес, казва за драконовия кодекс, че е писан не с мастило, а с кръв. Оттогава остава смразяващият термин „драконовски (драконови) мерки”, или „драконови закони”. Е, атиняните бързо поправят грешката си, като намират друг мъдър човек на име Солон, който прави нови по-разумни закони. За да защити бедните от произволите на съдиите, той предвижда един висш народен съд от 30 души, който да е като арбитър за недоволните от присъдите си. Това е било нещо като наскоро въведения и у нас ”обудис”...,”о будиман”...,”о бъди с мен”..., абе този, бе - народния защитник…
А горкият Дракон, ще попитате, какво ли е станало с него? Ами нищо лошо – просто емигрирал от Атина към друг град – Егина. Там, по време на едно театрално представление (да тогава вече е имало театър, макар че Есхил ще се роди чак след век), тълпата го затрупала с палта и туники, както традиционно се е правело тогава в знак на неодобрение към някого. И човекът умрял от задушаване. Красиво, нали – не харесваш някого и го затрупваш с балтони, фанели, потници и сутиени. А днес, в най-добрия случай, можеш да бъдеш балиран в собствената ти кола, откъдето за да те погребат трябва доста ламарини да изрежат.
Както се казва: „о, времена, о, нрави.”
------

СИЛУЕТ

Силуетът е портрет, очертан само с контур и изпълнен в един цвят. Той предава само най-характерните черти на човека. Но малцина сигурно знаят, че думата идва от името на французина Етиен дьо Силует, роден в Лимож през 1709 г. Бил е финансов министър, впрочем доста непопулярен, при крал Луи ХV. Като такъв е наложил доста големи ограничения за икономии в двора, за което е бил бързо свален от пост. Силует не е откривател на този тип рисунки – такава техника се е използвала в Англия още в началото на ХVІІ век, но тъй като той самият е бил добър майстор на контурния портрет, скоро хората започват да ги наричат рисунки “а ла Силует”(заради икономиите, нали го помнели като скръндза) и по-късно само “силует”. Любопитно е, че в Англия тези портрети са ги наричали “сенки”, но впоследствие и там се налага френската дума. Механизмът, по който били правени силуетите, е особено интересен. Художникът е заставал пред статива, зад статива е бил моделът, а зад моделът - свещник, който всъщност отразявал формата на лицето на модела върху платното на художника.

При силуета се вижда формата на лицето, на прическата, характерни очертания - всичко останало е оцветено в черно или друг плътен цвят. Не може да се добие представа за подробностите - цвят на очите, цвят на лицето. Може би точно затова съществителното силует е навлязло в нашето ежедневие с определения като: неясен, призрачен, и т.н.От 17 век, до средата на 19 век са творили хиляди майстори на силуети, повечето неизвестни. Един от тези майстори е французинът Огюст Едуард (1789-1861г), направил повече от 3800 силуета. Измежду известните личности, които са се занимавали със силуетни портрети са и Йохан В.Гьоте, като и Ханс Кристиан Андерсен. В днешно време, когато не е толкова важно какво съдържание влагаме в нещото, а каква е формата, чрез която го поднасяме, силуетът изживява своеобразен ренесанс (особено в рекламите), макар самият похват на рисуване на силуети да е отдавна забравен, както впрочем и самият мосю Етиен дьо Силует. След края на кратката си политическа кариера – само 8 месеца, Силует се оттегля в своето имение, където, в кабинета си, с библиотека от над 6000 тома, обичал да се занимава и с литература. Превеждал е от английски, творци като Александър Поуп и Уйлям Уорбъртън, самият той пишел. Любопитното, е че на негово име няма наречена улица, нито площад, нито пък мост във Франция, но един от планинските острови от Сейшелския архипелаг носи все пак неговото име. Та такива работи...

“Снемане” на силует през 18 век

igeo by shtyrkel.eu

Реклааааама

И въпреки, че е реклама никак не е лоша :)

http://www.mailonsundaymedia.com/files/tvads/battle/index.html

Супата на Женя

Женя е притеснена за супата. И е права!
Вкусът може да убива!

http://missby.wordpress.com/2008/02/26/mng/

Без интернет

Цяла седмица без интернет на работа. Геройство. Настана някаква авария, която уби мрежовата карта на компютъра. И защото имахме много работа нямаше време да се смени и така цяяяяяла седмица.
Че имах работа - имах, но че се изработи 3 пъти повече - повече от истина е.
Защото нямаше ... интернет.

Няма интернет - има работа.
Нова поговорка на новото време.

Когато няма интернет в офиса, много се работи.
Няма с кой да полафиш, няма на кой да пратиш имейл. Няма да ровиш, за да си намериш някой интересен торент... Разбирай, това само ей тъй между другото, само за разтуха и отмора на очите :)
И какво правиш? - Работиш. Щото иначе скуууука.
Скучно ти е и работиш. Мечтата на всеки шеф.
Лелеее, какво ли се правеше преди, когато нямаше интернет? ;))

Пясък...

Много хубаво и оригинално!
Мама днес има рожден ден, бих искала да мога да й подаря такава картина...

Sand dream - Dato - Moscow
Uploaded by coodoo

Лого дизайн

"Формата на доброто лого е така проста,
че можеш да го начертаеш с крак върху пясъка."
Курт Вайдеман

Какво характеризира едно добро и сполучливо лого?

Основно правило е идеалното лого да е силно, грабващо, въздействащо, обобщаващо. То трябва да изразява от пръв поглед това, което опредметява. Дизайнерът трябва да търси това, което е просто и въпреки това е единствено по рода си. За някои клиенти и събития това може да е цифра, фигурка, буква, един специален шрифт.

www.tokidoki.it, Рим

Доброто лого си остава такова независимо от възрастта си - то действа навсякъде – без значение дали е поставено върху визитна картичка, самолет или сграда.

www.h5.fr, Франция

Доброто лого е едноцветно или двуцветно, то е подходящо за репродуциране във всякакви медии и съдържа голяма доза разпознаваемост. Доброто лого обаче трябва да разбива визуални конвенции и да поставя под съмнение старото, то трябва да притежава достатъчно характер, за да остане извън времето, вечно. Доброто лого е магнит за окото, то радва.

www.viagrafik.com, Висбаден

Доброто лого разказва една история, транспортира атмосфера, обкръжение; то не е непременно просто или чисто, или редуцирано. Доброто логото може да е много сложно. Неговото визуално въздействие трябва да е силно, ние обичаме от време на време да се връщаме и да го анализираме. Обичаме и когато то не се разкрива веднага напълно.

http://www.happypets.ch/, Швейцария

Едно добро лого е характерно, винаги модерно, своеобразно. То носи тежестта на своята идентичност убедително и неделимо. Доброто лого не предлага добронамереност или симпатия и не осигурява благоволение, то е наказващият железен юмрук на типографския закон. То плаши и респектира...

http://www.rinzen.com/, Австралия

Никаква идея. Не си поставяме такива въпроси, честно казано, ни е все едно. Ние не обичаме логоси, те са за сноби и бездарници.

http://www.incorect.com/, Франция

Едно добро лого е лесно разбираемо и функционално за употреба. Отличното лого никога не се нуждае от редизайн и ти оставя добро чувство.

http://www.bleed.no/, Норвегия

MediaDesign

Evala & Wunderbar за Фатих Акин

От няколко дена откривам за себе си филмите на Фатих Акин.
Невероятно преживяване!
Прибавям ги към задължителното "четиво".
Вчера гледах филма "На прага на Рая", а онзи ден "През Юли" - част от София Филм Фест'2008.

Думи нямам! Не ми стигат да се нарадвам...
------------
Fatih Akin (Фатих Акин) е роден на 25 август 1973 г. в Хамбург в семейството на турски имигранти. Завършва Визуални изкуства във Висшето училище за изящни изкуства в Хамбург през 2000 г. Още като студент снима няколко документални филма, появява се като актьор в телевизионни продукции и филми на свои колеги най-често в ролята на сервитьор – турски емигрант.

Първият си късометражен филм Sensin-You’re The One! прави през 1995 г. и същата година печели наградата на публиката на Хамбургския международен фестивал за късометражно кино. През 1996 г. Fatih Akin снима втория си късометражен филм Weed, който също печели няколко престижни фестивални отличия.

Първият му игрален филм се нарича Short Sharp Shock (1998). Героят, 20-годишният Габриел, турчин от хамбургски квартал, излиза от затвора. И се среща със старите си приятели – грък и сърбин. “Това е историята на трима балканци”, пише немската преса. Akin представя картината на един градски квартал, населен с дребни гангстери, преследващи големите си цели.” Филмът получава овации на доста германски фестивали, взима ”Бронзов леопард” на фестивала в Локарно (1998) и Баварската филмова награда за най-обещаващ млад режисьор (1999).

Вторият игрален филм на Fatih Akin Im Juli (2000) е определен от филмовата критика като road movie. Историята разказва за продавачка на име Юли, която се влюбва в Даниел. Кани го на купон и му обещава, че там ще срещне жената на живота си, тоест самата нея. Но нещата се объркват и Даниел среща красивата туркиня Мелек. На следващата сутрин тя тръгва за Истанбул и Даниел решава да я придружи. Потеглят с кола и по пътя качват стопаджийка, която всъщност се оказва Юли.

През 2002 г. се появява и третият филм на неуморния режисьор, Solino, който е за “чужденците”, живеещи в Германия. Междувременно Fatih Akin вече е замислил сюжета на Gegen die Wand (2004) и постепенно дооформя финалните моменти в сценария на един от най-успешните си филми.

Световната слава идва през 2004 г., когато Gegen die Wand печели “Златна Мечка” на фестивала в Берлин. Но това не е всичко. Лентата продължава да трупа отличия – 5 национални отличия “Лола”, “Гоя” за най-добър европейски филм, и две Европейски филмови награди – за най-добър филм на 2004 г. и за фаворит на публиката.

Gegen die Wand е филмово завръщане към изгубените корени и в същото време е разказ, който не може да остави и следа от равнодушие в душата на зрителя. По пътя към преоткриване на родината си, режисьорът разказва яростната и разрушителна история на младата Сибел, която се омъжва, за да избяга от ограниченията на националната си култура и религия. Избраникът е грохнал от дрогата и алкохола рокаджия – пънкар по душа с доста буен нрав. Джахит е нейното формално спасение от консерватизма на семейството й. Тя говори турски, той – немски. Раздирани между миналото на родителите си и настоящето на връстниците си, те сътворяват нови закони за оцеляването на имигранта, но по пътя минават през много ярост, ревност, падения, страст, любов и омраза, отчаяние и сблъсъци. Турски оркестър от музиканти в черни сака и певица в червена рокля на брега на Босфора е рамката на филма. Музиката е равностоен на актьорите персонаж, играещ важна роля в пътуването от Запада към Изтока, от сърцето на Европа към нравите на Ориента.

“Филмът е двуизмерно същество, но когато добавиш музика, то се превръща в триизмерно, четириизмерно, а понякога дори и в петизмерно” споделя в интервю Fatih Akin, режисьорът, работил години наред като диджей в хамбургските клубове, който обожава музиката.

От любовта му към музиката се ражда и документалният Музиката на Истанбул. Филмът е поглед от дистанция към чуждия, еротичен, опасен, изкушаващ град и своеобразно търсене, предприето, за да се открият музикалните извори, влияния и перспективи на града. Завладяващи са моментите във филма с кюрдската жена, пееща в турска баня, от чийто божествен глас побиват тръпки на радост, и рап-певецът, който изстрелва по 1500турски думи в минута във впечатляващо рап-изпълнение.

Последният завършен през 2007 г. проект на режисьора се нарича The Edge of Heaven. Филмът е носител на приза за най-добър сценарий от фестивала в Кан 2007, на Европейска филмова награда за сценарий и на първата награда LUX на Европейския парламент. На международния фестивал в Анталия през 2007 г., той взима цели четири отличия, между които и за най-добър режисьор и сценарист на Fatih Akin. Във него участва известната актриса Hanna Schygulla. Той е своеобразно продължение на планираната трилогия “Любов, смърт и дявол”, започнала с Gegen die Wand.

(movie.pop.bg)

Истина ли е

Така и не мога да разбера до колко истина има в подобен род твърдения (писмото по-долу)?
Наистина ли всеки имейл носи някакви си центове на някакви хора или това е някакъв изроден вид СПАМ?! Толкова, че става досаден, въпреки че в дълбочината си носи добри намерения... Ама въобще има ли намерения в цялата тази история?
Като се замислиш колко неясноти има в този мейл, как да му повярваш?!
Кои родители? Как точно този мейл ще се свърже с конкретните родители (мейл, адрес..) Че те са безименни, на практика дори не участват в мейла. Ами самата Александра? Колко Александри има по света? Тя е на 14 месеца. Кога точно е била на 14 месеца? Това писмо може да циркулира месеци, години... Тя може да е вече баба. А болницата в Краков? Коя болница, каква болница? Има ли въобще болница? А може ли болницата да е в Познан?
Не мога да задълбавам в медицинските термини, защото не ги знам, какво ли ще излезе и от там.
Какъв е резултата от цялата кампания?
Каква кампания се води всъщност?
Толкова много въпроси.
Само аз ли не знам отговора им?

Има ли смисъл по инерция, от някаква лъжливо удобна за нас състрадателност да препращаме тези писма?!
Всеки път се чудя и всеки път ми става адски тъпо от тях, но признавам си нямам никакви угризения, че не ги препращам по-нататък. Сори, не им вярвам.
-------
From: ....
Sent: Tuesday, February 26, 2008 9:10 AM
Subject: FW: Molba za pomosht na detence!!!!

Скъпи хора,
Александра оцелява след пожар, но сега трябва да се бори за живота си и за нормално бъдеще. Тя е само на 14 месеца, кожата по цялото й тяло е обгорена и лицевите кости са повредени (в резултат на изключително високата температура). В момента липсва половината й лице. Тя се намира в болница в Краков, Полша и за нея се грижат едни от най-добрите специалисти. Въпреки това Александра все още трябва а премине през множество операции и дълго възстановяване. За съжаление нейните родители нямат повече пари.
Ето защо се обръщаме към Вас с молба за помощ. За всеки препратен е-мейл нейните родители ще получат 3 цента.
Моля, помогнете им, като препратите този е-мейл на колкото се може повече хора!
?!?
Има и други подобни писма. Днес просто това получих и с него се заядох.

Най-красивата книга '2007

Atlas of Novel Tectonics на Princeton Architectural Press New York (САЩ) e "Най-красивата книга от цял свят" за 2007 г.
Книгата е оформена в Базел (Швейцария) от архитектите Рето Гайзер и Доналд Мак и получи на Лайпцигския панаир на книгата (22-25 март) наградата "Златната буква" ("Goldene Letter"), която е най-високото отличие за дизайн на книгата в цял свят, съобщи Фондацията "Изкуство на книгата" (Buchkunst) - Франкфурт/М.
Изданието е избрано от 545 заглавия от 33 страни. Според оценката на журито произведението „диша” чрез „дръзките контрасти”, както и чрез „умело използваната макро- и микротипография”. Един златен, два сребърни, както и пет бронзови медали получават Китай, Япония, Канада, Нидерландия, Германия.

DesignKnigoizdavane

Църковно писмо

Наложи се да напиша писмо (на един клиент) до един от българските митрополити.
Много интересна ми се стори смесицата между деловия и църковния тон в това писмо. Някои думи са от чистата делова кореспонденция, а други изрази носят "архаичният" изказ на църквата.
Правилата са такива и се спазват от църковните служители.
От уважение към свещеника не цитирам вярните имена в писмото, но оставям всички изрази и оформлението, както са си.
---------------
ДО
НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО
Г-Н Г-Н .... (име)

Ваше Високопреосвещенство,

Приложено представям Ви бюджет за 2008 година на Църковното настоятелство при храм „Св. Параскева” за одобрение.

Приложение:
2 бр. бюджети за 2008г.
2 бр. отчети за 2007г.

Целувам Светата Ви Архипастерска десница и оставам на Ваше Високопреосвещенство предан в Христа служител.

На Църковното настоятелство,
Председател:

Свещеник .....

Нещо като вицове

Акула
- Акуло, как преживявате в тези модерни времена?
- О, чудесно! Боря се за свобода и равни права.
- ?!
- Много просто. Казвам на сардината: “Имаме равни права. Опитай се да ме глътнеш.” Тя се опитва, и не успява. После аз се опитвам, и…

Разговор между цветя

- Обичаш ли ме?

- Да!

- Боже, къде са тези пчели....

Думите от ежедневието II

КАРДАН
Едва ли жените с шофьорски книжки знаят какво е „кардан”. Нали е достатъчно, че нежните създания знаят какво е "волан" – друго трябва ли :))
А сигурно повечето хора - и мъже и жени, не знаят, че преди 431 години в Рим се самоубива един много интересен човек на име Джероламо Кардано, или Кардан – лекар, механик, математик, астролог и въобще енциклопедист, като много негови съвременници (един от които е Леонардо Да Винчи - приятел на баща му). Той прави първото клинично описание на болестта тиф, пръв решава кубическо уравнение (уравнение от ІІІ-та степен), пръв въвежда научно-популярното описание на физически опити и освен това е блестящ астроном. Кардано е имал труден, изпълнен с превратности живот... Ту е бил беден - ту се е замогвал, ту е бил на почит, ту – низвергван. В края на живота му, синът му е обвинен в убийството на жена си и осъден на смърт, а самият Кардано е обявен за еретик и прекарва известно време в затвора под заплаха от изгаряне. Инквизицията намерила за еретично деяние направения от него хороскоп, не на кой да е, а на самия Христос. С хороскопа Кардано се опитвал да покаже връзките между съдбата Исусова и разположението на звездите.
И все пак в историята и най-вече в ежедневието, името му остава в „карданното предаване” – онзи механизъм за силово предаване, който върти валове нележащи в една права линия. Няма автомобил без кардан, а приложението му e също така и в корабите и в други машини. Интересното е, че се е занимавал и с астроложки предсказания. Той предсказва, че Английският крал, който бил болен на легло, ще оздравее скоро, но за съжаление става точно обратното. Кардано предсказва датата и на своята смърт, и злите езици говорят, че като видял, че е в цветущо здраве и няма да се сбъдне предсказанието му, се самоубил.
Е, все пак е бил на 75 години...

МАНСАР

Всички помним онази студентска песничка на „Тангра” – „живея на последния етаж, в една мансарда, точно под звездите”.
В цитирания пасаж френските думи са две – етаж и мансарда. Та за втората дума ми е думата. Някога, някога, много отдавна, живял един прочут архитект във Френското Кралство – казвал се Франсoа Мансар (François Mansart). Отначало, той не бил толкова прочут и даже не бил изобщо архитект, а бил шестото от седем деца в семейството на парижки дърводелец. Както се казва, поне е случил на родно място, щото нямаше да е същото ако баща му беше дърводелец в Русчук, да кажем. Както и да е, но когато Франсoа е на 12 години, баща му умира и майка му се жени за хлебар. Добре, че мъжът на една от големите му сестри е вече известен скулптор и архитект на град Рен, та той го поема да го въведе в занаята на градитбата на сгради. Иначе като нищо можеше името Мансар да се свързва с пекаро-хлебарството, а можеше и с нищо да не се свързва. И така, той учи 5 години при зет си, което явно е било равносилно на висше образование по архитектура, и от 20-та си година започва да участва в сериозни поръчки. На 25 години вече е доказан майстор и започва да „реди” едно след друго престижни дела. През кариерата си, работи за държавни секретари, за брата на крал Луи ХІІІ (да, това става по времето на крал Луи ХІІІ, бащата на Луи ХІV, който пък, да не ви казвам какъв се пада на Луи ХV…), за високопоставени аристократи. Перфекционист до най-дребните детайли, той е един от основоположниците на класическата архитектура, като въплъщава в стила си, богатство на идеите, изчистеност и красота. За най-голям негов шедьовър се смята замъкът „Мезон”, който Мансар сътворява за 9 години по поръчка на един благородник, член на Парламента. За този замък, съвременника му Шарл Перо (този същият... с детските приказки, като „Червената шапчица”) казва: „Няма чужденец, който да не го посети, като едно от най-красивите неща намиращи се във Франция”. По-късно пък, Волтер (само да не си помислите, че на него са кръстени „волтовете” в електричеството, не - тоя е друг), който прекарва известно време в замъка, пише: „Франсоа Мансар е бил един от най-добрите архитекти на Европа. Замъкът, или по-точно дворецът „Мезон” край Сен-Жермен е шедьовър, защото с пълна свобода творецът е използвал своя гений.” И да не смятате, че по онова време не е имало интриги, борби за престижни поръчки, компромати между архитектите в Париж. Напротив, имало е, и Мансар често е жертва на такива „игрички”. Колкото до „мансардата”, вярно е, че той е правил два типа такива пóкривни стаички с чупка на тавана, но...Но истината е, че Мансар не е първия, който ги измисля. Преди него, друг архитект – Пиер Леско, ги вмъква още при строежа на едно от крилата на Лувъра. Така, както беше и в историята с Никó и с много други, важното е не първи да направиш нещо, а... да те мислят, че си първи. И да си от „сой”. Ей така е в човешката история.


Замъкът "Мезон" с типичните "мансарди"

igeo/shtyrkel.eu