Думите от ежедневието II

КАРДАН
Едва ли жените с шофьорски книжки знаят какво е „кардан”. Нали е достатъчно, че нежните създания знаят какво е "волан" – друго трябва ли :))
А сигурно повечето хора - и мъже и жени, не знаят, че преди 431 години в Рим се самоубива един много интересен човек на име Джероламо Кардано, или Кардан – лекар, механик, математик, астролог и въобще енциклопедист, като много негови съвременници (един от които е Леонардо Да Винчи - приятел на баща му). Той прави първото клинично описание на болестта тиф, пръв решава кубическо уравнение (уравнение от ІІІ-та степен), пръв въвежда научно-популярното описание на физически опити и освен това е блестящ астроном. Кардано е имал труден, изпълнен с превратности живот... Ту е бил беден - ту се е замогвал, ту е бил на почит, ту – низвергван. В края на живота му, синът му е обвинен в убийството на жена си и осъден на смърт, а самият Кардано е обявен за еретик и прекарва известно време в затвора под заплаха от изгаряне. Инквизицията намерила за еретично деяние направения от него хороскоп, не на кой да е, а на самия Христос. С хороскопа Кардано се опитвал да покаже връзките между съдбата Исусова и разположението на звездите.
И все пак в историята и най-вече в ежедневието, името му остава в „карданното предаване” – онзи механизъм за силово предаване, който върти валове нележащи в една права линия. Няма автомобил без кардан, а приложението му e също така и в корабите и в други машини. Интересното е, че се е занимавал и с астроложки предсказания. Той предсказва, че Английският крал, който бил болен на легло, ще оздравее скоро, но за съжаление става точно обратното. Кардано предсказва датата и на своята смърт, и злите езици говорят, че като видял, че е в цветущо здраве и няма да се сбъдне предсказанието му, се самоубил.
Е, все пак е бил на 75 години...

МАНСАР

Всички помним онази студентска песничка на „Тангра” – „живея на последния етаж, в една мансарда, точно под звездите”.
В цитирания пасаж френските думи са две – етаж и мансарда. Та за втората дума ми е думата. Някога, някога, много отдавна, живял един прочут архитект във Френското Кралство – казвал се Франсoа Мансар (François Mansart). Отначало, той не бил толкова прочут и даже не бил изобщо архитект, а бил шестото от седем деца в семейството на парижки дърводелец. Както се казва, поне е случил на родно място, щото нямаше да е същото ако баща му беше дърводелец в Русчук, да кажем. Както и да е, но когато Франсoа е на 12 години, баща му умира и майка му се жени за хлебар. Добре, че мъжът на една от големите му сестри е вече известен скулптор и архитект на град Рен, та той го поема да го въведе в занаята на градитбата на сгради. Иначе като нищо можеше името Мансар да се свързва с пекаро-хлебарството, а можеше и с нищо да не се свързва. И така, той учи 5 години при зет си, което явно е било равносилно на висше образование по архитектура, и от 20-та си година започва да участва в сериозни поръчки. На 25 години вече е доказан майстор и започва да „реди” едно след друго престижни дела. През кариерата си, работи за държавни секретари, за брата на крал Луи ХІІІ (да, това става по времето на крал Луи ХІІІ, бащата на Луи ХІV, който пък, да не ви казвам какъв се пада на Луи ХV…), за високопоставени аристократи. Перфекционист до най-дребните детайли, той е един от основоположниците на класическата архитектура, като въплъщава в стила си, богатство на идеите, изчистеност и красота. За най-голям негов шедьовър се смята замъкът „Мезон”, който Мансар сътворява за 9 години по поръчка на един благородник, член на Парламента. За този замък, съвременника му Шарл Перо (този същият... с детските приказки, като „Червената шапчица”) казва: „Няма чужденец, който да не го посети, като едно от най-красивите неща намиращи се във Франция”. По-късно пък, Волтер (само да не си помислите, че на него са кръстени „волтовете” в електричеството, не - тоя е друг), който прекарва известно време в замъка, пише: „Франсоа Мансар е бил един от най-добрите архитекти на Европа. Замъкът, или по-точно дворецът „Мезон” край Сен-Жермен е шедьовър, защото с пълна свобода творецът е използвал своя гений.” И да не смятате, че по онова време не е имало интриги, борби за престижни поръчки, компромати между архитектите в Париж. Напротив, имало е, и Мансар често е жертва на такива „игрички”. Колкото до „мансардата”, вярно е, че той е правил два типа такива пóкривни стаички с чупка на тавана, но...Но истината е, че Мансар не е първия, който ги измисля. Преди него, друг архитект – Пиер Леско, ги вмъква още при строежа на едно от крилата на Лувъра. Така, както беше и в историята с Никó и с много други, важното е не първи да направиш нещо, а... да те мислят, че си първи. И да си от „сой”. Ей така е в човешката история.


Замъкът "Мезон" с типичните "мансарди"

igeo/shtyrkel.eu