март 30, 2009

март 24, 2009

Концертът на Asia в София

Думи нямам, затова ще използвам чужди.

Не мога да разказвам, защото ме боли гърлото от викане и не мога да пиша, защото ме болят ръцете от ръкопляскане.

Най-после!
Един текст на Краси Москов, Радио Z-ROCK

Още в 19:00 пред НДК имаше сериозна група хора и си личеше, че в неделната вечер ще има нещо специално в Зала 1. Уж небрежно се разхождах между хората, защото ми беше интересно какво си говорят. Най-често употребяваните изрази бяха “Най-накрая!”, “Доживях!”, “Все още не мога да повярвам!” и други в този дух.

Влязох в залата в 19:20 за да успея да разгледам публиката преди да угасят светлините. Очаквано преобладаващата част от хората бяха на възраст 40+, но покрай тях имаше всякакви – от малки дечица, дошли с мама и татко, през осемнайсет годишни, до такива като мен – родени по времето, когато се ражда и легендата ASIA. Разбира се, имаше и адски много български музиканти. Почти пълна Зала 1.

Концертът започна в 19:15. Чудех се дали ще започнат със Sole Survivor или ще го оставят за края на концерта и ще ни атакуват с Only Time Will Tell в началото. Стана второто. Още при първите акорди се огледах и видях много хора, чиито очи блестяха с един особен блясък. Да, напоследък все повече величия от “онова” време идват в България, но в тези четирима музиканти е събрана толкова много история, че няма как да не изтръпнеш като ги видиш заедно на сцената.

John Wetton, както разбрахме още предния ден, е най-позитивният от карето. Човекът е свирил в толкова много легендарни формации и има толкова албуми зад гърба си, че едва ли сам помни всички. Освен това е успял да се пребори с алкохола, преживял е и сърдечна операция. Wetton отдавна е “над нещата” и вече е отдаден на това, да се наслаждава, докато създава наслада на публиката. Перфектен глас, който не се затрудни дори с партиите на Jon Anderson и Greg Lake, а накрая с мегафона, който взе за изпълнението на Video Killed The Radio Star показа, че би могъл да бъде и много успешна поп-звезда тип Trevor Horn. Характерният за него мощен и пулсиращ бас и много изчистено изпълнение на Book Of Saturday на дванайсетструнна китара са другите неща, което ще запомним от фронтмена на групата.

Geoff Downes до голама степен символизира ASIA. Това е човекът, който вече 28 години живее с тази идея. Geoff свири общо на 11 синтезатора снощи. 9 на пулта, който беше П-образно разположен и обърнат така, че да го виждаме добре от публиката, 1 отпред на сцената и един, който той извади за заключителната песен. Едва ли това е изненадало много хора – това е човекът, вписан в Гинес като клавиристът, свирил едновременно на 28(!?) по време на концерт. Освен това успяваше да съвместява всичко това и с бек-вокалите. Брилянтен музикант, който изпитва искрено удоволствие свирейки не само “свои” песни, но и отдавайки почит към легендите Rick Wakeman и Keith Emerson.

Steve Howe изглеждаше като митичното същество, което преди много години е измислило китарата. Steve сякаш излъчваше послание от рода на “Хора, мога да ви изсвиря какво искате и както искате, но вместо това просто ще ви посвиря”. Използвайки общо пет инструмента, бившият китарист на Yes ни показа за какво става въпрос без някакви фойерверки и изхвърляния. Солото му, както вече знаехме от разговора ни в събота, беше акустично и на практика представляваше The Clap на Yes.

Не само според мен, но и според много хора, с които си говорих след концерта, голямата звезда снощи беше Carl Palmer. Заради енергията, заради силата, заради това, че един от най-комплексните барабанисти, дишащи въздуха на тази земя... Заради всичко! Никога не съм си представял, че песни от рода на Wildest Dreams, Daylight или пък The Heat Goes On биха могли да звучат по този начин на живо! Този човек направо изригна! И то в уж спокойни парчета на групата. По едно време се притесних, че може и да не направи соло, но малко преди края, по време на The Heat Goes On другите трима го оставиха сам на сцената и Carl ни строши главите. Освен ролята си на барабанист, Carl Palmer беше и човекът, който обясняваше на публиката, че ASIA ще свирят и песни, свързани с членовете на бандата и по-точно с другите им групи. В избора на тези песни нямаше изненади – всичко успяхме да изкопчим още предния ден в студиото на Z-Rock.

Като цяло в сетлиста на легендите нямаше изненади – повечето песни от дебютния албум, по-малко от втория и само две от новия Phoenix. Финалът беше ясен – Heat Of The Moment и след заслуженото количество аплодисменти Sole Survivor. Всичко това гарнирано с чист звук и прекрасна мултимедия.

Концертът беше такъв, какъвто всеки го искаше и очакваше – перфектен!

Очаквам да ги видим скоро пак. С нов албум и нови истории, изсвирени така, както никой друг не може.

март 20, 2009

Не - защото

Не закусвам, защото съм влюбен.
Не обядвам, защото съм влюбен.
Не вечерям защото съм влюбен.
Не спя, защото съм гладен...

Човек на Луната

март 16, 2009

Приказки от Женя / 1

Имало едно време един човек.
Веднъж той си намерил статуя на жена. Намерил я паднала в един тревясал двор. Толкова му харесала, че се влюбил в нея, направил й пиедестал, почистил я и я сложил на него. Минавало времето, а човекът се грижел за статуята с нежност и внимание. Направил малка лехичка в подножието й, посадил цветя, поливал ги, пазел статуята от нашествието на гълъбите, разпъвал чадър над нея когато валял дъжд или греело много силно слънце. Нищо друго не искал, освен да се грижи за статуята - цял живот мечтаел да се грижи за някого.
Веднъж покрай статуята и човекът минал странник. Спрял се и загледал двойката - човек и статуя. Статуята била така добре направена, че приличала на истинска жена. Гледал странника, гледал и изведнъж осъзнал, че статуята диша. Повдигали се гърдите й.
Странника казал на човека “Човече, ти знаеш ли, че статуята ти е жива?”. Човекът отвърнал: “Не ме занимавай с глупости - не може една статуя да е жива и да е статуя едновременно. А щом е статуя значи не е жива!”.
Тогава странникът казал: “Добре де, ако тя сега слезе при теб няма ли да си щастлив, че ще имаш до себе си тази жена наистина?”
А човекът отвърнал - “Няма да бъда щастлив, защото ако тя слезе при мен, няма да има нужда повече от моите грижи, ще може да избира и аз ще стана излишен. Може да тръгне по света и да забрави за мен завинаги. Сега такава каквато е тя е съвършена за мен.”
Тогава странника пошушнал на жената-статуя: ”Слез! Иди при него! Не искаш ли да сте щастливи?”
А жената-статуя отвърнала: “Аз го обичам и така. Сега той е толкова щастлив с грижите си към мен. Защо трябва да му отнемам това ? Ако сляза аз ще съм вече обикновена и той може да се разочарова.”
Странникът повдигнал рамене и си тръгнал.

март 12, 2009

Тост III

Моят дядо казваше:
"Имам желание да си купя къща,
но нямам възможност.
Имам възможност да си купя коза,
но нямам желание.

Нека нашите желания винаги да съвпадат с нашите възможности!

***
Един рицар трябвало да замине на война. Тогава той сложил девствен пояс на жена си и повикал най-верния си приятел.
"Ето ти ключа от най-голямото ми съкровище - казал му той. - Давам ти го, защото не се съмнявам в твоята честност. Ако не се върна, отключи пояса една година след моята смърт." Тръгнал рицарят и след малко дочул конски тропот. Приятелят му препускал стремително след него.
"Какво има? - попитал рицарят.
"Станала е грешка, сър। Дали сте ми друг ключ!"

Да пием за верните приятели!

***
Один старый мудрый грузин говорил:
- Если хочешь быть счастлив один день - напейся.
- Если хочешь быть счастлив неделю - заболей.
- Если хочешь быть счастлив один месяц - женись.
- Хочешь быть счастливым один год - заведи любовницу.
- Если хочешь быть счастливым всю жизнь - будь здоров, дорогой.

Так будьте здоровы!

***
На въпроса "Какви жени предпочитате - блондинки или брюнетки?" истинският мъж трябва да отговори: "Да!"

Да пием за истинските мъже!

***
Лети по небето голяма птица и гордо размахва огромните си крила. До нея пърха малка птичка:
"Накъде летим? Накъде?" - Голямата птица не отговаря.
"Накъде летим?" - Голямата птица бавно се обръща и гордо отговаря: "Не знам..."

Да пием за нашите научни ръководители!

***
Един крал решил, че трябва да има портрет – да знаят поколенията колко велик е бил! Разгласили из царството, струпали се художници.
- Само едно изискване имам – обявил кралят – ще ме рисувате такъв, какъвто съм.
Нарисувал го първия художник, погледнал портрета кралят, ударили 100 тояги на художника.
Втория, третия… разбягали се художниците. Удвоил, утроил кралят наградата – няма кандидати. Накрая се появил един неизвестен.
- Нали знаеш условието? – попитал кралят за всеки случай.
- Знам! – казал художникът – Ще стане, но и аз имам условие: аз ще ви наглася позата. Сложили един пън, стъпил кралят с левия крак на него; заметнал го художникът с голяма червена пелерина, накарал го да затвори едното око и да се прицели с лък. Нарисувал портрета, погледнал кралят – същински, нищо украсено няма - и го наградил двойно.
А цялата работа била там, че кралят бил гърбав, кривоглед и куц, с по-къс ляв крак…

Да пием за социалистическия реализъм!

март 08, 2009

Душа



Моята пияна от бира душа е по-тъжна
от всички мъртви коледни елхи по света.

Чарлз Буковски

март 05, 2009

ASIA Forever!


22 март! Концерт на ASIA!!!
Ще ходя на концерта им. Мнооооого съм доволна.
От вчера имам билет.

Хресвам ги тия застаряващи банди и това си е!

Only Time Will Tell



или пък Heat of the Moment



ASIA in the web:
http://originalasia.com/
http://www.theasiaband.com/
http://en.wikipedia.org/wiki/Asia_(band)

март 01, 2009

Роза красная, бархатистая - Adobe Illustrator

Който разбира, ще се възхити, може би, на това векторно (!) творение създадено с Adobe Illustrator. Много съм впечатлена от умението на този, който го е направил...