октомври 04, 2012
септември 16, 2012
Клиенти IV
101 начина да вбесим дизайнерите
Почти всеки се е сблъсквал с мнението на клиентите. Всички клиенти са еднакви по света. Независимо в коя област са клиенти. Коментара е излишен :)082. Забелязахме, че на български името на фирмата ни е с 25% по-дълго от това на английски и визуално тежи повече. Ако може да компенсирате тази разлика в бъдещите дизайни.
083. Абе всичко е въпрос на маркетинг – ако хората искат да видят в сайта ти някоя кака с големи гърди, ще сложиш кака с големи гърди и сайта ти става култ и толкоз!
084. Мислехме си, че ще преосмислите цената на дизайна – все пак е криза навсякъде…
085. На едната страна на визитката ще са моите данни, на другата – на колежката.
086. Моля, болтирайте силно заглавията – това са неща, които трябва като зареди страницата посетителя да го ударят в челото!
087. Искам точно определена визия… но…. немога да я изразя с думи.
088. Няма ли да може да остана – заедно да обсъждаме дизайна, докато го правите?!
089. Презентацията можете ли да ми я запишете и на CD, че нямаме DVD в офиса?
090. … да ида тогава да пия едно кафе и след час два пак да намина за дизайнчето?
091. Аз ли трябва да Ви казвам какво ни харесва и какво не?! Нали Вие сте дизайнера и претендирате, че сте професионалист – Вие ми кажете!
092. Измислете нещо ново и уникално за нас. Тръгнете оттам: вижте конкурентите ни какви визии имат.
093. Не сме решили какво ще представлява. Дайте заедно да влезем в Google да разгледаме как са го правили другите в бранша и ще го измислим.
094. Нямах време да видя какво сте ми пратили и реших направо да дойда намясто при Вас да го разгледаме заедно и да го коментираме.
095. Това спред Вас ли е дизайна, който желаем да видим?!
096. Показвате ми само едно нещо и очаквате да дам коментар?! Дайте 5-10 предложения и тогава ще говорим…
097. Смятам, че трябва всички сайтове да черпят идеи от Google. Все пак тези хора са отдавна в Интернет и знаят как се правят сайтове най-добре
098. Дизайна на „главата“ трябва да крещи „Пари, пари!“. В момента крещи само „Разходи, разходи!“
098. Дизайна на „главата“ трябва да крещи „Пари, пари!“. В момента крещи само „Разходи, разходи!“
099. Това лого мяза на иконка. Умалете го още малко и съвсем ще стане иконка!
100. Като ми кажете, че дизайна е „лек и неангажиращ“ все го асоциирам с лека жена…
101. Като мислите интериорния дизайн предвидете, че имаме куче моля.
август 12, 2012
юни 14, 2012
юни 05, 2012
Dominic Miller * Plovdiv 29.05.2012
Сълзи от звездите за Доминик Милър в Пловдив
"Като хванах китарата, подпечатах билет за неизвестна дестинация. Не знам къде ще ме отведе това пътешествие, нито кога ще стигна" - каза пред студенти от академията преди два дни великолепният китарист Доминик Милър. За щастие, този път мина през Пловдив и го доведе до амфитеатъра. Доминик стъпваше по една странна лунна пътека, образувала се от мократа дървена сцена и осветлението на Античния. Гледката съвършено визуализира начина, по който се чувстваха близо 500-те богопомазани пловдивчани, които не се уплашиха от дъжда и майския хлад, а Милър им се отплати.
Китаристът на Стинг излезе на сцената със семплите си дрехи, с които три дни тръмбова из Пловдив- дънки, сива тениска, а над нея изчистен пуловер. Дойде пеш от хотел Одеон, където бе отседнал, въпреки, че запалена го чакаше гигантската 7-метрова лимузина на спонсора Туборг. Качи се на Античния с вечната си китара на гръб, която се е превърнала в естествена част от тялото му. С него пеш вървяха и другите три музикални диаманта- пианистът на Level 42 Майк Линдъп, белгийският басист Николас Фижман и мароканското чудо на перкусиите Рани Криджа. Без никакви ефекти и ненужни лиготии четиримата излязоха на сцената. И я запълниха така, сякаш на нея имаше цял филхармоничен оркестър. Беше странно и божествено, тъй като присъствието на музикантите се усещаше дори във вековния камък и трептенията на локвичките по дървената естрада. Милър вадеше най-чистото и красиво от малката си акустична китара, която дори не висеше през тялото му - през цялото време той я държеше в ръцете си. Прав изсвири емблематичното парче на Стинг, което той е музицирал- „Shape of my heart”, както и лиричните мелодии от новия си албум. Сменяше джаз с префинен рок, вкарваше етно елементи. Правеше всичко, каквото си поиска, без да импровизира излишно. Това място е невероятно, за нас е привилегия да сме тук, каза Милър в едно от малкото си обръщения към публиката. Това се случи, когато Доминик извади за няколко парчета електрическата си китара и показа рок зъби. Разходи се из целия си нов албум, а за кеф на меломаните около сцената извади няколко хита на Стинг, в които звучи неговата жица.
Беше странна нощ с този дъжд, вие я направихте фантастична, каза след незнайно как изнизалите се 90 минути Доминик Милър. И дори направи плах опит да се скрие от сцената, само за да чуе крясъците на публиката. Излезе за два мокри биса, а шоуто завърши с невероятната мелодия от песента на Стинг „Tears from the stars“. Днес не валя дъжд, а падаха сълзи от небето, бе посланието на супер музикантите. Няма думи как да опишеш красотата, отговори им публиката.
http://www.podtepeto.com/
"Като хванах китарата, подпечатах билет за неизвестна дестинация. Не знам къде ще ме отведе това пътешествие, нито кога ще стигна" - каза пред студенти от академията преди два дни великолепният китарист Доминик Милър. За щастие, този път мина през Пловдив и го доведе до амфитеатъра. Доминик стъпваше по една странна лунна пътека, образувала се от мократа дървена сцена и осветлението на Античния. Гледката съвършено визуализира начина, по който се чувстваха близо 500-те богопомазани пловдивчани, които не се уплашиха от дъжда и майския хлад, а Милър им се отплати.
Китаристът на Стинг излезе на сцената със семплите си дрехи, с които три дни тръмбова из Пловдив- дънки, сива тениска, а над нея изчистен пуловер. Дойде пеш от хотел Одеон, където бе отседнал, въпреки, че запалена го чакаше гигантската 7-метрова лимузина на спонсора Туборг. Качи се на Античния с вечната си китара на гръб, която се е превърнала в естествена част от тялото му. С него пеш вървяха и другите три музикални диаманта- пианистът на Level 42 Майк Линдъп, белгийският басист Николас Фижман и мароканското чудо на перкусиите Рани Криджа. Без никакви ефекти и ненужни лиготии четиримата излязоха на сцената. И я запълниха така, сякаш на нея имаше цял филхармоничен оркестър. Беше странно и божествено, тъй като присъствието на музикантите се усещаше дори във вековния камък и трептенията на локвичките по дървената естрада. Милър вадеше най-чистото и красиво от малката си акустична китара, която дори не висеше през тялото му - през цялото време той я държеше в ръцете си. Прав изсвири емблематичното парче на Стинг, което той е музицирал- „Shape of my heart”, както и лиричните мелодии от новия си албум. Сменяше джаз с префинен рок, вкарваше етно елементи. Правеше всичко, каквото си поиска, без да импровизира излишно. Това място е невероятно, за нас е привилегия да сме тук, каза Милър в едно от малкото си обръщения към публиката. Това се случи, когато Доминик извади за няколко парчета електрическата си китара и показа рок зъби. Разходи се из целия си нов албум, а за кеф на меломаните около сцената извади няколко хита на Стинг, в които звучи неговата жица.
Беше странна нощ с този дъжд, вие я направихте фантастична, каза след незнайно как изнизалите се 90 минути Доминик Милър. И дори направи плах опит да се скрие от сцената, само за да чуе крясъците на публиката. Излезе за два мокри биса, а шоуто завърши с невероятната мелодия от песента на Стинг „Tears from the stars“. Днес не валя дъжд, а падаха сълзи от небето, бе посланието на супер музикантите. Няма думи как да опишеш красотата, отговори им публиката.
http://www.podtepeto.com/
април 28, 2012
Сърцето
Защо го затворихме в най-дълбоката вътрешност,
да удря по стените,
усещайки,
че там навън нещо се извършва,
усещайки,
че там навън нещо се провежда в негово отсъствие.
Костас Монтис
април 22, 2012
април 09, 2012
март 26, 2012
март 09, 2012
2018 утопия
И така, представете си 2018 г. Обикновено софийско жилище.
- Тате, може ли да смъкна от сметката ни 99 долара? Трябва да купя една книга.
- Така ли? Коя книга?
- Ами, на тоя… Вазов. “Под игото”.
- Че защо ще я купуваш? Имаме я.
- Супер! В кой файл е?
- Какъв файл? Ей я на рафта, третата отляво.
- Пфу! Та тя е на хартия!
- И какво от това? На твоята възраст четох от нея.
- На твоята възраст, значи. Че тук няма търсене! Как да си намеря нужните ми цитати, а? И аудио-съпровод няма. Нито анимирани картинки. Тъп текст, не може даже шрифта му да смениш. Луд ли си? На училище ще ме скъсат от подигравки. Чети си я ти!
- Добре де, ето ти я тук на DVD. Преди петнайсетина години го купих…
- Какво?! DVD?! И с какво ще я разчета тая антика, според теб? Че тя е за музея на технологиите. Още малко и на перфолента ще ми го предложиш тоя Вазов!
- Като си толкова умен, защо не потърсиш в мрежата и не си я смъкнеш безплатно?
- Да смъкна безплатно книга?!
- Естествено. На Вазов авторските права са изтекли отдавна. Все ще да се търкаля някъде.
- Тате, абе ти…? Като ти си бил малък, в началото на века, може и да е можело да смъкнеш всичко безплатно. Не си ли чул, че вече от пет години авторските права върху книгите са продадени за вечни времена на Американската асоциация на книгоиздателите? Или искаш и мен да напъхат в затвора доживотно като ония от сектата за свобода на информацията?
- Че Вазов е българин! Какво общо имат тук американските издатели?
- На кой му пука? Ти случайно да не си антиглобалист, а?
- А, не, не, разбира се!… Виж, сине, грехота е почти сто долара да дадем за някакъв файл. Защо не помолиш някой съученик да ти го даде, да го прочетеш? Все някой ще го има. После пък ти ще му дадеш някой твой.
- Да, бе! И като ми дадат техния Вазов, къде ще го чета?
- Как къде? Те тяхното си копие у тях си, ти тук, на компютъра…
- Абе ти си съвсем изостанал. Книга може да се чете само на този компютър, от който е купена. Пък и поляризацията ще е различна… Накратко, тате, давай парите. Ще си купя нормална книга.
- Добре де, ето ти еднократна парола за теглене на 99 долара от сметката ни. По наше време това бяха бая пари…
- Платих я. Thanks.
- Дай и аз да я видя тая книга… Какви са тия картинки? В оригинала нещо май ги нямаше.
- Реклами, как какви. Без тях книжката струва 699 долара.
Екранът пъстрееше от мигащи обяви: “Дърводелски услуги – Марко и син”. “Истинските юнаци ползват нашите хранителни добавки!”. “Рекламна служба `Метоха` – моментална известност навсякъде!”. “Кредити изгодно, ниски лихви”. “RADA-LESSONS.COM – всичко, на което може да ви научи разкрепостена млада учителка!”…
- А текста защо го няма? Трябва да се изчака да изчезнат рекламите ли?
- Ти от Луната ли си паднал? Има да си чааааакаш… Текстът трябва да се чете през поляризационни очила. Без тях се виждат само рекламите.
- Това пък от кой зор?!
- Как от кой? За да не може книгата да се чете незаконно, естествено. Купил съм си аз примерно книгата, платил съм си, а пък някой стои зад мен и я чете над рамото ми, без да си плаща – как я виждаш тая…
- Пълни глупости. Ако и аз си сложа очила?
- Голям смешник си. Текстът се вижда само през моите очила. Твоите ще имат друг код на поляризацията.
- Добре де, дай ми твоите, да я видя тая книга…
- Как ще я видиш? Нали очилата няма да ти разпознаят ретината. Ще видиш само съобщение, че си сложил чужди очила… Тате, стига си ми пречил с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл лицензът на книгата. Иначе, ако не искам да се самоунищожи, трябва да доплащам за свръхвреме. Не ми пречи, чета…
… След 2 часа:
- Уфф. Привърших я най-сетне.
- Какво? За два часа си изчел “Под игото”?
- Естествено. И за един щях да го прочета, ако не бяха рекламните паузи.
- Тая не я вярвам. Я ми кажи, кой е Заманов?
- Кой?!
- Яснооо. Кой е тогава Боримечката?… Кириак Стефчов?… Чорбаджи Марко поне?!…
- Откъде да знам бе, тате! Четох Home Edition. Там е само това, дето Огнянов и Рада се харесаха, и после башибозуците ги убиха. За останалото трябва да се купува Professional, или може би даже Enterprise Edition. Всичките ни пари няма да стигнат…
- Уфф… Ум не ми побира накъде е тръгнал тоя свят!
- Тръгнал ли?! Стигнал е вече! Тръгнал е бил по твое време, тогава е можело да го спрете…
-------
Това е пост от 2006. Днес все по-актуално звучи.
До 2018 дано вече не е реалност (съвсем!)
http://www.gatchev.info/blog/?p=294
- Тате, може ли да смъкна от сметката ни 99 долара? Трябва да купя една книга.
- Така ли? Коя книга?
- Ами, на тоя… Вазов. “Под игото”.
- Че защо ще я купуваш? Имаме я.
- Супер! В кой файл е?
- Какъв файл? Ей я на рафта, третата отляво.
- Пфу! Та тя е на хартия!
- И какво от това? На твоята възраст четох от нея.
- На твоята възраст, значи. Че тук няма търсене! Как да си намеря нужните ми цитати, а? И аудио-съпровод няма. Нито анимирани картинки. Тъп текст, не може даже шрифта му да смениш. Луд ли си? На училище ще ме скъсат от подигравки. Чети си я ти!
- Добре де, ето ти я тук на DVD. Преди петнайсетина години го купих…
- Какво?! DVD?! И с какво ще я разчета тая антика, според теб? Че тя е за музея на технологиите. Още малко и на перфолента ще ми го предложиш тоя Вазов!
- Като си толкова умен, защо не потърсиш в мрежата и не си я смъкнеш безплатно?
- Да смъкна безплатно книга?!
- Естествено. На Вазов авторските права са изтекли отдавна. Все ще да се търкаля някъде.
- Тате, абе ти…? Като ти си бил малък, в началото на века, може и да е можело да смъкнеш всичко безплатно. Не си ли чул, че вече от пет години авторските права върху книгите са продадени за вечни времена на Американската асоциация на книгоиздателите? Или искаш и мен да напъхат в затвора доживотно като ония от сектата за свобода на информацията?
- Че Вазов е българин! Какво общо имат тук американските издатели?
- На кой му пука? Ти случайно да не си антиглобалист, а?
- А, не, не, разбира се!… Виж, сине, грехота е почти сто долара да дадем за някакъв файл. Защо не помолиш някой съученик да ти го даде, да го прочетеш? Все някой ще го има. После пък ти ще му дадеш някой твой.
- Да, бе! И като ми дадат техния Вазов, къде ще го чета?
- Как къде? Те тяхното си копие у тях си, ти тук, на компютъра…
- Абе ти си съвсем изостанал. Книга може да се чете само на този компютър, от който е купена. Пък и поляризацията ще е различна… Накратко, тате, давай парите. Ще си купя нормална книга.
- Добре де, ето ти еднократна парола за теглене на 99 долара от сметката ни. По наше време това бяха бая пари…
- Платих я. Thanks.
- Дай и аз да я видя тая книга… Какви са тия картинки? В оригинала нещо май ги нямаше.
- Реклами, как какви. Без тях книжката струва 699 долара.
Екранът пъстрееше от мигащи обяви: “Дърводелски услуги – Марко и син”. “Истинските юнаци ползват нашите хранителни добавки!”. “Рекламна служба `Метоха` – моментална известност навсякъде!”. “Кредити изгодно, ниски лихви”. “RADA-LESSONS.COM – всичко, на което може да ви научи разкрепостена млада учителка!”…
- А текста защо го няма? Трябва да се изчака да изчезнат рекламите ли?
- Ти от Луната ли си паднал? Има да си чааааакаш… Текстът трябва да се чете през поляризационни очила. Без тях се виждат само рекламите.
- Това пък от кой зор?!
- Как от кой? За да не може книгата да се чете незаконно, естествено. Купил съм си аз примерно книгата, платил съм си, а пък някой стои зад мен и я чете над рамото ми, без да си плаща – как я виждаш тая…
- Пълни глупости. Ако и аз си сложа очила?
- Голям смешник си. Текстът се вижда само през моите очила. Твоите ще имат друг код на поляризацията.
- Добре де, дай ми твоите, да я видя тая книга…
- Как ще я видиш? Нали очилата няма да ти разпознаят ретината. Ще видиш само съобщение, че си сложил чужди очила… Тате, стига си ми пречил с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл лицензът на книгата. Иначе, ако не искам да се самоунищожи, трябва да доплащам за свръхвреме. Не ми пречи, чета…
… След 2 часа:
- Уфф. Привърших я най-сетне.
- Какво? За два часа си изчел “Под игото”?
- Естествено. И за един щях да го прочета, ако не бяха рекламните паузи.
- Тая не я вярвам. Я ми кажи, кой е Заманов?
- Кой?!
- Яснооо. Кой е тогава Боримечката?… Кириак Стефчов?… Чорбаджи Марко поне?!…
- Откъде да знам бе, тате! Четох Home Edition. Там е само това, дето Огнянов и Рада се харесаха, и после башибозуците ги убиха. За останалото трябва да се купува Professional, или може би даже Enterprise Edition. Всичките ни пари няма да стигнат…
- Уфф… Ум не ми побира накъде е тръгнал тоя свят!
- Тръгнал ли?! Стигнал е вече! Тръгнал е бил по твое време, тогава е можело да го спрете…
-------
Това е пост от 2006. Днес все по-актуално звучи.
До 2018 дано вече не е реалност (съвсем!)
http://www.gatchev.info/blog/?p=294
февруари 15, 2012
февруари 04, 2012
The Mall Of Malashevci
Велика комбинация!!!
The Mall Of Malashevci
http://bitaka.tumblr.com/ или
http://behance.net/variysky
януари 08, 2012
Абонамент за:
Публикации (Atom)
