На моята възраст все още нямам никого и нищо. Често се озлобявам без причина. Мразя деца, котки и всичко, което разнежва хората. Понякога мисълта, че съм по-непогалена и от най-грозната домашна котка, ме разплаква. Но това да си сама, когато плачеш, е по-хубаво и от най-хубавата домашна котка. Една застаряваща жена като мен, щом започне да се конкурира с котките, си взема куче. Взех си го да се съюзим срещу котките. Разбира се, взех го не само от стандартната мотивация да не съм сама в самотата си. Взех си грозно куче да не съм сама в грозотата си. То ми е предано за грижите, аз съм му предана, че не е красиво. Освен това ме разбира - гони деца, котки и всичко, което разнежва хората. Знам, че един ден така ще свикна с него, че ще го виждам като красиво, като най-красивото куче на света.
Може би и с мен е така - някой просто трябва да свикне да ме вижда.
Веднъж, докато гонехме котките с него, си мислех за вицовете за блондинки, измислени от брюнетки. Съвсем същото е като при мен и котките - гоня ги, но всъщност много ми се иска да съм домашната, галена и обичана котка на някой мъж.
***
Не съм си взела куче, подариха ми го. Всичките ми кучета досега са подаръци. Суеверието, че подареното куче води до раздяла, напълно ме устройва, защото при мен кучетата вървят в комплект с колите - подаряват ми кола, подаряват ми и куче към нея. След такъв подарък съм по-подготвена да посрещам и суеверия, и раздели.
Първото ми куче, както и първата ми кола бяха малки. Не знам породата, нито марката на колата, бяха малки и незапомнящи се. Второто ми куче беше по-голямо и по-скъпо, и колата ми беше по-голяма и по-скъпа. Истинската жена има голяма кола, голямо куче и голям бизнесмен до себе си. Сегашното ми гадже и сегашното ми куче са ненадминати по размер, разбират се отлично, кучето усвои три основни команди, гаджето научих на най-важната - "дай!". Щастлива съм, а това е много важно при отглеждането на едно куче, нали?
***
На мен куче не ми трябва, но никой не ме е питал. Мъжът ми го взе, само дето аз се грижа за него, аз го разхождам преди работа и след работа, аз го храня и аз му чистя. Все едно имаш още един мъж в къщата. Кучето щяло да ми помогне при комуникациите с хората, така
казва мъжът ми, щяло да ми помогне да се очовеча. Мъжът ми така е свикнал - аз да му върша работата. Или кучето.
Благодарности и уважение на Дана Белева
"Ако искате България да е на корицата и да е главна тема на National Geographic в чужбина, влезте в този сайт и кликнете на третата снимка."
На моята възраст все още нямам никого и нищо. Често се озлобявам без причина. Мразя деца, котки и всичко, което разнежва хората. Понякога мисълта, че съм по-непогалена и от най-грозната домашна котка, ме разплаква. Но това да си сама, когато плачеш, е по-хубаво и от най-хубавата домашна котка. Една застаряваща жена като мен, щом започне да се конкурира с котките, си взема куче. Взех си го да се съюзим срещу котките. Разбира се, взех го не само от стандартната мотивация да не съм сама в самотата си. Взех си грозно куче да не съм сама в грозотата си. То ми е предано за грижите, аз съм му предана, че не е красиво. Освен това ме разбира - гони деца, котки и всичко, което разнежва хората. Знам, че един ден така ще свикна с него, че ще го виждам като красиво, като най-красивото куче на света.
