ЕДИН МЪЖ И ЕДНА ЖЕНА ...

Направо си жестока

Не готвиш, не подреждаш, не переш –
не ми е нужна тиха домакиня!
Надявам се за днес да избереш
онази рокля във небесно синьо,

обувките на белите цветя
и сребърните гривни от Мароко…
Сложи червило. Идва пролетта.
Прекрасна си! Направо си жестока!

Аз искам да се перча като лъв
със своята излъскана лъвица!
За другите мъже да бъдеш стръв,
но да си само моя!
Хубавица!

Такава те желая. Не с парцал.
Мъжете нямат нужда от слугиня.
Бъди красива! Всичко бих ти дал!

Но, моля те, не ставай домакиня!

Добромир Банев
------------------------

Прилежен съм и аз

Прилежен съм и аз. Не сгъвам дрехи.
Не гладя. Не простирам като теб.
Но галя те със дланите си меки.
Целувам – теб. Обичам – само теб.

Прилежно се оставям да ме мразиш –
омразата е част от любовта –
оставям ти се - цял – да ме опазиш
за себе си – до края на света… 

Добромир Банев
------------------------

Цинична като мъж

Вулгарна си. Цинична като мъж.
Отива ти и мъжката природа.
Била си с мене груба неведнъж.
И двамата сме от една порода.

Редуваш гняв с целувки до зори.
Аз вече свикнах с твоята двуличност.
Вода ме дави. Огън ме гори.
Обичаш. Мразиш. Ставаш безразлична.
 
Като медала имаш две страни.
Ти – моя орис, сбъдната Голгота –
на кръст любовен днес ме разпъни.
Без тебе за какво ми е живота?!

Добромир Банев
------------------------
http://dobanev.blogspot.com/

Тост IX

Пия за това – моите истински приятели да умрат, и не просто да умрат, а да бъдат застреляни на своя 145-и рожден ден. Да бъдат застреляни от ревност, при това от основателната ревност, която са предизвикали у някоя млада и красива 19 годишна манекенка!

---

Да пием за това моят приятел да има винаги толкова здраве и щастие, колкото му пожелава неговата майка! Нека винаги да има толкова пари, колкото му пожелава неговата жена! Нека всяка вечер да се прибира у дома жив и здрав! Но ако някога не се прибире, нека му пожелаем да не му се е случило това, което би си помислила майка му, а да му се е случило това, което би си помислила жена му!

---

Стоят в една баня трима мъже – журналист, директор на пивоварна и земеделски производител. И на тримата им е до коленете – на журналиста езика, на директора корема, на земеделеца ръцете.

Да пием за онези мъже, които имат по-интересни неща до коленете.
---

Животът се състои от труд и удоволствия. Най-висша форма на труд е науката. Най-висше удоволствие - жената. Човек се старае да разпределя времето си между двете. Всяка от тях обаче изисква цялото време. Тогава? Да пием за онези, които знаят как да го правят.
---

Един източен мъдрец някога казал: "Пази се от козела отпред, от коня отзад и от жената отгоре."
Да пием за личния суверенитет!
---

Много се чудех как да ви кажа два грузински тоста на руски език. Знаете, че 50% от стойността на тези тостове е в разваления руски, на който грузинците говорят, или по-точно в специфичния им акцент. Затова ще ви ги предам на български и само там, където е невъзможен превод - на руски. Тоствете са от социалистическо време, и тъкмо поради това са много симпатични.

Живял някога един цар. Имал той прекрасна дъщеря. Веднъж, както се къпела в реката си изпуснала пръстена във водата. Тук пръстен, там пръстен - няма го. Посърнала тя и баща й издал заповед - който намери пръстена на дъщеря ми, ще я вземе за жена и ще получи в добавка половината царство. Ако не успее - ще му бъде отрязана главата. Дошъл един юнак. Левент и половина. Красавец и три четвърти. Скочил в реката. Търсил, търсил, не намерил пръстена. Отрязали му главата. (Тук се спира за кратък разбор на международната обстановка и най-вече да се отпие по глътка, след което се продължава) Дошъл втори. Още по-левент, още по-хубавец. Скочил във реката. Търсил, търсил, нищо не намерил. Отрязали му главата. (Пак почивка) Тогава дошъл трети. Несравним. Скочил във водата... Нищо не намерил. Отрязали му главата. (Почивка. Изобщо с почивките се продължава докато се вдигне достатъчно кръвното на компанията) И тогава дошъл... Отрязали му главата. (Тук вече нама почивка) И тогава... И тогава дошла съветската власт. Да пием за съветската власт, която прекрати всичките тези безобразия!

---
Имало едно време един момък. Левент и половина, красавец и... знаете колко. Само дето бил много беден. Дошло време да се жени, а той няма овен (баран - нали пусто там трябва да занесе овена като дар, че без него няма да му дадат момата). Посърнал той. Какво да прави? Отишъл при съседа си и му се примолил: Съседе, помогни, моля те. Услужи ми с един баран. Искам да се оженя, а нямам нито един. Съседът - мъдър и добър човек се почесал по кратуната, па рекал: Слушай сега, баран не мога да ти дам, щото нямам, обаче мога да ти дам един съвет. Ще отидеш при Мимино. Познаваш ли го Мимино? От съседното село? А така. Той има. Отиди при него и му кажи, че аз те пращам. Ще ти даде. Отива нашия при Мимино от съседното село и: Мимино, скъпи, праща ме моя съсед да ми услужиш с един баран. Ще се женя, а аз нямам. Почесал се Мимино по кратуната па рекъл: Абе аз баран не мога да ти дам щото нямам. Ама ще ти дам един съвет. Отиди при Гуладзе от съседното село. Той ми е пръв приятел. Ще ти даде, той има. Отива нашия при Гуладзе и почва всичко отначало... (Гуладзе естествено няма баран, но му дава един съвет - да иде при Мингеля. Мингеля му дава съвет да иде при Дунашвили... и така докато отново кръвното на компанията е качено на нужното ниво) ... Отишъл тогава нашия момък при... А той се погладил по брадата, почесал по главата, па рекъл: Не мога да ти дам баран. Нямам. Но мога да ти дам един съвет... Не издържал нашия и се развикал: -Не хочу я советов! Мне баран нужен. Тiь понимаеш? БАРАН! -Что тiь говориш молодой человек? - отговаря стареца - Тiь слiьшиш себе? Мiь страна советов дорогой мой, не страна баранов!
Да пием за мъдреците, от чиито съвети понякога се нуждаем.
---

Спросили у англичанина, у француза и у грузина, что висит у них ниже пояса? Англичанин ответил: "Ниже пояса у меня висит, то чем я горжусь".
Француз ответил: "Ниже пояса висит, то чем я горжусь и удовлетворяю женщин".
Грузин ответил: "Ниже пояса у меня висит кинжал, а то что у них висит, у меня стоит!".
Так выпьем за мужиков!
---

Лекар среща в кръчмата свой пациент, който е наредил край себе си няколко празни чаши.

- Иване, нали те предупредих да не пиеш повече от една чаша концентрат? - скарва му се той.

- Докторе, аз не се лекувам само при вас - отговаря кротко пациентът.

Да пием за здравето на докторите и нека те да стават все повече!

Откровения

Мъжете са
глупаци. Не е чудно що дънят
толкоз бира и кебапчета.

Умните мъже се
... раждат трудно,

щот’ умните
жени използват хапчета.

Div Kozel
-----

‎"Простих ти!" -написа момичето. С пирон. Върху капака на БМВ-то.
-----

Измежду жените най-много за своите фигури следят шахматистките!
-----

-Тате, мечтая да се оженя за красива, умна и вярна жена.
-Тогава, сине, ще ти се наложи да се жениш три пъти.

------
Женска логика: - Идиот! Мръсник! Изрод!...Върни се!

-----
Две приятелки си говорят:

-Мъжът ти е много умен човек. Сигурно всичко знае.
-Ами! Глупости! Въобще даже нищо не подозира!

----
Двама приятели си говорят
-Жена ми е като куршум!
-Бърза?
-Не. Заблудена!

Жоро Пеев

Похвално слово за българката

По средата между 3-ти и 8-ми март...



Не можеш ли да победиш жената със роза - не опитвай с ятаган.
Това е мъдрост стара и позната, записана във турския Коран.
Но конниците черни на Пророка дойдоха с кръв по своите ръце
и първата робиня на Европа отвлякоха от моето селце.
Насила хубост никога не става - потънал в Арда ясният й вик.
Предсмъртните й думи те тогава преведоха на своя си език,
но мъдростта при мъдрите отива. Насилниците кой да обвини?
И се понесе ордата им дива на лов за бели бългaрски жени.
Не ги възпряха ни Отца и Сина, ни Богородица пред своя храм.
Под кървaвата турска месечина ридаеха сестрите на Шишман.
Завързани за кално конско стреме, вървяха те злочести и без ум.
Те плачеха в конаци и хареми, но тайно нощем търсеха зокум:
помятаха. А свойта хубост вакла захвърляха в морета и реки
от черните скали на Калиакра, от още триста Момини скали.
Една от тях не падна пред Пророка, годежен пръстен с турчин не мени...
Пет века продължаваше - жестока - най-страшната от всичките войни;
най-героичната война, в която воюваха кинжала и честта,
насилието срещу красотата, а простотията - със мъдростта.
Война! Велика женска епопея, която имаше велик закон,
че който падне победен във нея, дължи на победителя поклон.
Насилниците черни на Пророка не бяха сваляли чалма и фес
пред ни една светица на Европа, пред женска сила и пред женска чест.
Но слисаният свят видя и помни, че конят на пророка Мохамед
се спъна във Герганините стомни, в бакърите й от червена мед;
че гордият посланик на султана край Бисер сведе победен байряк
и, паднал във нозете на Гергана, поклон й стори. До земята чак! 

Ивайло Балабанов

Картини на Владимир Димитров - Майстора

Рецепта за приготвяне на поетеса

Необходими продукти

1 вестник лична драма
1 ярко червено червило
2 обувки с тънки токове
1 чорапогащник, черен, на бримки

Разрежете внимателно гръдния кош. Натъпчете със ситно нарязания вестник, зашийте с 3-4 шева.
Завържете крайниците с чорапогащника, украсете с обувките и червилото.
Посипете за разкош със стрити на прах мъжки обещания, полейте обилно със сос от две леко разбити яйца и сметана.
Печете на бавен огън до пълно завършване на поемата.

Minerva

Тост VIII

Да вдигнем наздравици за здравето!

* Един мъж простудил гърлото си и гласът му се загубил. Решил той да почака до сутринта и да иде директно в кабинета на познат лекар, който се помещавал в дома му. Речено - сторено. Звъннал на вратата на доктора, отворила жена му.
- Съпругът ви вкъщи ли е? - прошепнал болният.
- Не! - казала тихо домакинята. - Влизайте бързо, докато не са ни видели съседите.
ДА ПИЕМ ЗА КРЕПКОТО ЗДРАВЕ, НЕКА ЛЕКАРИТЕ ПО-ЧЕСТО ОТСЪСТВАТ ОТ СЕМЕЙНОТО ОГНИЩЕ!

* На улицата кротко беседвали двама приятели. Изведнъж единият се сепнал и отронил:
- Нека се скрия зад гърба ти - насреща ни идва моят семеен лекар и не искам да попадам пред очите му.
- Какво се е случило, защо се криеш? - попитал другият.
- Срам ме е. Мина цяла година, откакто не боледувам от нищо.
НЕКА БЪДЕМ ЗДРАВИ И ДА СЕ СРАМУВАМЕ ОТ ДОКТОРИТЕ!

* Един стар и мъдър грузинец съветвал:
- Ако искаш да си щастлив една минута - изпуши една цигара!
- Ако искаш да си щастлив един ден - напий се!
- Ако искаш да си щастлив една седмица - разболей се!
- Ако искаш да си щастлив един месец - ожени се!
- Ако искаш да си щастлив една година - намери си любовница!
- Ако искаш да си щастлив цял живот - бъди здрав!
ДА ПИЕМ ЗА ЩАСТИЕТО НА ВСИЧКИ ПРИСЪСТВАЩИ - ЗА ЗДРАВЕТО!

* Пациент се обърнал към офталмолог, оплаквайки се от болка в лявото око. Лекарят го прегледал и отсякъл:
- Или ще се откажете от пиенето, или ще се простите с окото си.
- Ех, пропадна ми оченцето! - въздъхнал болният.
ДА ВДИГНЕМ ЧАШИ ЗА ЗРЯЩИТЕ ТРЕЗВЕНИЦИ!

* Един човек попаднал в автомобилна катастрофа и пострадал солидно - счупил не само горните и долните си крайници, но и всички пръсти на ръцете си. Имал късмет със способен лекар, който приложил подходяща терапия.
- Докторе, след като ми махнат гипса, ще мога ли да свиря на пиано? - попитал пострадалият.
- Разбира се, ще можете! - отговорил лекарят.
- Това е добре! Това е чудесно! - възкликнал пациентът. - Докторе, вие сте вълшебник - та аз досега изобщо не съм свирил на пиано...
ДА ПИЕМ ЗА МЕДИЦИТЕ, СПОСОБНИ ДА ТВОРЯТ ЧУДЕСА!

* Една жена на зряла възраст за първи път пробвала водка.
- Странно - казала тя, - тази напитка поразително прилича на лекарството, което мъжът ми взема редовно през последните десетина години!
ДА НАПЪЛНИМ ЧАШИТЕ С ЛЕКАРСТВО И ДА ПИЕМ ЗА ЗДРАВЕТО!

* - Кажи - пита болен своя съсед по квартира, - когато докторът излезе от дома ми, нищо ли не каза за мене?
- Нищо.
- Абсолютно нищо?
- Той само се чудеше дали през тази тясна врата би минал ковчег...
ДА ПИЕМ ЗА КРЕПКОТО ЗДРАВЕ!

Писмо

Бих ти пратил писмо без адрес.
И аз знам, ще получиш писмото.
То ще стигне до тебе нощес
или днес, но ще стигне, защото
този вятър ту тих, ту свиреп,
тези птици с лъчи по крилата
са приятели с мен и със теб,
и по тях, и по тях ще го пратя.
Ако вятърът се умори,
ако птиците хвърлят писмото,
от ръцете на хора добри
то ще стигне до теб не защото
сме единствени хора в света,
не защото светът ни познава,
а защото, приел любовта,
от сърце на сърце я предава!

Дамян Дамянов

Истината за живота

Мислите си, че истината за живота, вселената и всичко останало е известна само на БАН, Гугъл, НАСА или Пентагона. Че, за да получите отговори на най-съкровените си въпроси, трябва да дълбаете из недрата на тайни общества или научни лаборатории. Това въобще не е така.

Съвсем близо до вас има места, където се събират най-големите разбирачи на света, най-надъханите оратори на всички времена, най-знаещите личности, компетентни във всички сфери на познанието и всички области на живота едновременно. Ето къде са някои от техните щаб-квартири!

АВТОСЕРВИЗИТЕ
Характеристика на локацията: Само отворете капака на автомобила си и той ще се превърне в малко слънчице, около което, освен майстори с работни гащеризони, започват да гравитират и знайни и незнайни планети на знанието - задължително голи до кръста и с дънки, смъкнати така, че да се виждат цепките на задника им.

Състав на групата от разбирачи:
Тактическото скупчване задължително включва един човек в центъра, който държи инструмента на познанието и е обявен за майстор-разбирач; зад него има няколко индивида, които му противоречат и дават акъл; зад тях притъпкват още няколко, които обясняват, че въобще не се прави така или дават компетентно мнение за над 24 други сфери на живота; а най-отзад са дребни дебютанти-сеирджии, които тепърва попиват знание или просто люпят слънчогледови семки.

Какво знание ще получите:
Лекциите за истините в живота започват с безобидното: "Абе, какво ще даваш пари за тая работа, донеси ми една отвертка и аз ще ти свърша всичко сам!", постепенно преминават през: "За да си хванеш читава жена, трябва да имаш люк на покрива, аз като бях млад, курвите сами влизаха през люка!" и достигат до глобалното „Китайците ще завладеят света и ще ни затрият! Помнете ми думата! Всичко е китайско, от твоя калник до базата, дето ще я сторят на Марс!"

САЛОНИТЕ ЗА КРАСОТА
Характеристика на локацията:
Това са женските алтернативи на автосервизите. Жените обикновено не тунинговат и не ремонтират автомобилите си, затова извършват подобни дейности със собствените си тела и коси. Събират се за дълги часове във фризьорски салони и козметични студиа, защото това са техните крепости, където мъжки крак няма да обезпокои "научните" им сеанси (говорим за истински мъжки крак, не хомо- или метросексуален!)

Състав на групата от разбирачи:
Всякакви лелки, каки, стринки, гъзета, точилки или обикновени жени с работа и без работа. Целта им не е само да си тръгнат материално подобрени и напудрени, ами и с възможно повече събрана информация, която на свой ред да разпространят. После - мъжете били по-умни! Та кой мъж ще запомни, че

„пъкнамаямъжътйказалчеаковсякавечер ядешпоеднавръзкамагданоз щеможешити
катонегодагоправишпоседемпътинавечер амапъкакогоправимпоседемпътинавечераз
нямадамогадасигледамсериала
идаразберадалианамариягомесфернандес
щесеокаженаистинадоведенасестранавуйчоси донпедроделафуентесчиятотъща
сепредставязанеговабрат
овчедкаисивдигникраката четрябвадаминаспрахосмукачкатаотдолуида
отиданародителскасрещапредидапуснапералнята!"

Какво знание ще получите:
Може би най-всеобхватното, което можете да си представите - от "как да си направите косата по-плътна и блестяща, за да се редят мъжете на опашка пред вас" през "подходящ ли е парфюмът на Бритни Спиърс за лек флирт с директора на вечеря в суши-ресторант" и стигнете до "ако се вземат Бърканичков от Сървайвъра с Инджито от Перлата, ще приемат ли по-лесно турците в Европейския съюз?"

И това не е всичко - научавате всички пикантни подробности за всичките си приятелки и неприятелки. Но и това не е всичко - научавате дори неща за себе си, които въобще не сте знаела и предполагала!

ОПЕРАЦИОННИТЕ МАСИ
Характеристика на локацията:
Мъртвешка бледа светлина облива проснатото ви на операционната маса тяло в студена зала, облепена с най-добрата продукция за 1979-а на завод „Фаянс" - Каспичан или „Хан Аспарух" - Исперих. Но какъв живот кипи наоколо! Лекарите и сестрите отделят далеч повече внимание на най-новите мръсни вицове, жълтите клюки, пълзящите интриги, световните конспирации и „туй, дето го пише у вестника" или „дето го каза Славито", отколкото на разголената ви, упоена и разрязана плът.

Състав на групата от разбирачи:
Главният хирург е светилото на клуб "Знание" в операционната. От него блика мъдрост; хумор; дъх на скъп парфюм, купен с парите от прегледите в частния кабинет; дъх на парфюма на новата стажантка от травматологията; блести с опит и с непринуденост.

След него най-много респект вдъхва старшата сестра с вид на булдог, сдъвкал лимон, и енциклопедични знания за вселената, отделението и сестра Алтънбаджакова, дето я свари да мърсува върху носилката в старата УАЗ-ка.

Анестезиологът също знае много, но трудно го систематизира, защото още е леко махмурлия от снощи, че намина комшията и откриха колко много вървят киселите краставички със салам "Петрохан" и медицински спирт от лабораторията долу.

Младите сестри са агенти на обучение, които на пръв поглед само попиват информация, на втори поглед попиват кръвта от скалпела, а след работа попиват каквото могат от доктора.

Какво знание ще получите:
Вие ще получите съвсем малко информация, докато ви хване упойката, но затова пък няма да избягате от разпита, маскиран като попълване на медицински картон: "Алергичен ли си към нещо? Водиш ли редовен полов живот? А нередовен? Тая татуировка в Тайланд ли ти я правиха? Аааа, ти ли лепна от там трипера на Цурето, цялото отделение пламна!"

МАЛКИТЕ КРЪЧМИ ПО СЕЛАТА И КРАЙНИТЕ КВАРТАЛИ
Характеристика на локацията:
Малка, схлупена къщурка с два зелени Москвича-осмак отпред. Отвътре се чува стар хит на Цеца, смърди на джибри от времето на Иванко-убиеца на Асеня, а през скърцащата врата се изнася на кълба цигарен дим, достатъчен за да обгази половин Ирак.

Пластмасови столове с избелял цвят крепят подпухнали мислители, а на старата дървена маса още от 10 часà сутринта са наредени поне пет празни бутилки от на бай Станчо кайсиевата, дето зимата я сипват за гориво на трактора, като ходят да вадят тировете от преспите.

Състав на групата от разбирачи:
Истински катедрали на алкохолизма, чиято кръвна картина би била еквивалентна на химическия състав на бръснарски одеколон. Това обаче не им пречи да бъдат де факто академици във всички сфери на знанието!

И не само знаят всичко, ами го обсъждат на много висок глас, черпят се по едно за всяко "научно" откритие и имат цялото време на света, за да защитят теорията си, защото жените им работят на 18-часов работен ден в Гърция, за да им пращат пари, или отдавна са избягали с "онези младите кооператорчета, дето дойдоха да орат на наша почва миналата есен!"

Какво знание ще получите:
Многопластово! Само спрете с колата отвън, влезте да попитате (примерно) накъде е село Трошибулгурово и ще изслушате следната научна конференция:

- Слушай с'я, мойто мммче! Ей онез два бора ви'иш ли ги? Това са най-старите борове в околията!
- Ама там има само един бор!
- Ти чу'ш ли к'о ти говоря с'я? Кат' минеш двата бора - вляво!
- Абе, не е вляво, в дясно е, бе дърт миндил!
- Айде сега, много разбирате и двамата, въобще не е в тая посока!
- Как да не е, нали бай Тошо като идва, лично го карах с волгата! Мини по горния път, че е по-пряко!
- Недей да лъ'иш мммчето, горният път е затворен, бе ахмак!
- Абе, момче, тая кола колко я взе, поне 3 хиляди марки, нали?
- Аз викам да тръгнеш обратно, откъдето идваш, и на третата пресечка да завиеш към стринкини улево.
- Ей, Киро, да му е*а майката, все много разбираш! Не мо'еш, да му е*а майката, да намериш на жена си леглото, тръгнал си хората да учиш, да му е*а майката!
- Тая кола ще изхарчи поне две туби нафта до бостана, а?
- Завий на боровете вдясно, не ги слушай тез нерези, тия на две магарета сламата не могат да разделят!
- Абе, брат, ти да не си арабин, бе!
Я кажи там, по градо, хоремагът е колкото хамбара на ТКЗС-то, нали?
- Кажи му да кара улево!
- Не, удесно, да му е*а майката!
- Абе, мммче, я ела, седни да ти сипем едно голямо, че дълъг път те чака!...

Йордан Свеженов, Umnicite.com

Адът

Адът – това са другите.
Адът е тълпа от доброжелатели.

Тост VII

Пуякът разговарял с бика:
- Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво - въздишал той - но не ми достига енергия, за да махам толкова силно с крила.
- Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми - предложил бикът - те са силно енергийни и хранителни.
Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав - вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото.
Не след дълго бил забелязан от фермера, който го свалил с един изстрел на пушката си.

Поука: Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там.

Да пием за доверието!

---
Има любов студентска: когато има с кого, има с какво, но няма къде.
Има любов несподелена: когато има къде, има с какво, но няма с кого.
Има нещастна любов: когато има къде, има с кого, но няма с какво.
Има любов философска: когато има къде, има с какво, има с кого, но защо?
Да пием за онази любов, която всеки от нас заслужава!

---
Каубоите казват така:
- Истинският мъж трябва да има "сребро" в слепоочията си, "злато" в джобовете си, "елмаз" в очите и "стомана" в дънките.
Да пием за истинските мъже!

---
Мъдрият Омар Хайам съветвал:

Общувай само с хора, достойни за твоето приятелство!
Забрави подлеците, не се унижавай!
Ако подлият ти предложи лекарство - излей го!
Ако мъдрият ти предложи отрова - изпий я!

За хората, които ценим и на които вярваме безусловно!

---
Душата има нужда от ягоди със шампанско, организмът - от водка!

Гьоте посред лято

***
Да знаеш не е достатъчно, трябва да го прилагаш.
Да желаеш не е достатъчно, трябва да действаш.

***
Хората първо се разболяват, за да спечелят пари, а после харчат тези пари, за да спечелят здравето си.

*** Мъдростта може да бъде открита единствено в истината.

Йохан Волфганг фон Гьоте

Невчесани мисли

Станислав Йежи Лец (1909 - 1966) е полски писател от еврейски произход.
Поет, сатирик, автор на афоризми, известни с общото заглавие "Невчесани мисли".
--------------------------

"Чувал съм, че светът е красив" - казал слепият. "Така казват" - отвърнал зрящият.

Истински ексхибиционизъм - да показваш нещо, което нямаш.

На мълчащия не може да се отнеме думата.

Полуинтелигентът не обича полутоновете.

Да имаш толкова слушатели, колкото подслушвачи!

Когато населим пустините, ще изчезнат оазисите.

Интелектуална провинция - опит да се мисли далеч от мозъка.

Евнухът: "Защо ми е само една жена? Трябва да имам харем.

Праволинейни, внимавайте на завоите!

Е, проби с глава стената. Какво ще правиш в съседната килия?

Общуването с джуджета деформира гръбначния стълб.

Плувай след акулата - ще стигнеш до човек.

Късно е да удариш по масата, когато си вече в тепсията.

Понякога ми се струва, че съществуването е всеобща халюцинация на човечеството.

Той е решил да се самоубие, но чака потопа.

В Рая трябва да има всичко - значи и ад.

Превод: Иван Вълев

И още - Уикицитат:

http://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2_%D0%99%D0%B5%D0%B6%D0%B8_%D0%9B%D0%B5%D1%86

Тост VI

***
Има такава грузинска мъдрост:
"Ако искаш да вземеш правилно решение, посъветствай се с жена си и направи точно обратното!"

Да пием за нашите жени, които ни помагат да намираме правилното решение в сложни ситуации!
***
50 годишнина...
Масата подредена тържествено, свещите запалени, старите приятели заели местата си. Рожденничката от единия край на масата, любимия от другия. Идва момента на тоста. Съпругът става и вдига чаша:
- Аз не пия за твоите 50 г., когато си студена като таратор...., не пия и за твоите 40 г. когато беше още силна като добър гръцки коняк...., не пия и за твоите 30 г., когато беше буйна и се пенеше като френско шампанско...., пия за твоите 20 г., когато те взех и беше като хубава сочна праскова!!!
Рожденничката се усмихва мило на мъжа си и вдига чаша:
- Аз не пия за моите 20 г., когато ме взе и вярно, че бях хубава и сочна праскова, но ти ме взе нагризана...., не пия и за моите 30 г., когато бях буйна и искрях като френско шампанско, но ти обираше само пяната...., не пия и за моите 40 г., когато бях силна като гръцки коняк та трябваше да го пиете двама...., пия за моите 50 г., когато съм студена като таратор, който ти би изкусал с огромно удоволствие стига да имаше с какво...., но има добри пиячи, за които студения таратор е най-доброто мезе!

Да пием за добрите пиячи!

***
Като си говорим за култура и почвата и у нас, би следвало да споменем нещо и за културата на пиенето. Според скромното ми мнение сядането на маса е ритуал, който трябва да бъде уважен от някой подходящ тост, отговарящ на следните общи условия:
1. Да е достатъчно дълъг и отегчителен
2. Да има неочакван край
3. Да съдържа някаква поука или дълбока житейска истина

От тази гледна точка бих искал да ви предложа със съкращения един доста любопитен такъв и очаквам дейно участие по запълването на дупките в пиянския фолклор.

В едно китно родопско селце в стопанството на бай Генчо Лозаря се били събрали да си разказват нощните подвизи коча, пръча и шопара. Трябва да се отбележи че те предварително били заплашени с кулинарните умения на стопанката, ако не започнат да си вършат работата по умножаването на челядта си.
Първи шопарът с явно задоволство обяснил “Аз като се прибрах, като опнах мойта свинкя па и раздрусах цицките и срутихме кочината.”
Кочът скромно разказал:
- Аз пък като подхванах тая ми ти овца, отпред, отзад та цела нощ, силици не ми останаха.
Пръчът доволно разклатил рога и не пропуснал да се похвали:
- Връщам се аз в кошарата и почнах да се въртя около козата. Пуснах един два аромата, погладих попската брадичка, мушнах и си легнах с чиста съвест.
Та да пием с мерака на шопара, издържливостта на коча и елегантността на пръча, за да не играе ножа.

***
Когато дошла есента и птиците полетели на Юг, цялото ято се издигнало вкупом. Само една малка, но горда птичка, полетяла нагоре, нагоре, право към слънцето. Тя се издигала все по-високо и по-високо, докато накрая то изгорило перата и и тя паднала на дъното на най-дълбоката пропаст...

Да пием за това - колкото и високо да летим, нека никога да не се отделяме от колектива!

***
Има такава грузинска мъдрост: ако искаш да вземеш правилно решение, посъветствай се с жена си и направи точно обратното.

Да пием за нашите жени, които ни помагат да намираме правилното решение в сложни ситуации!

***
Живял някога богат и силен крал. Циганка обаче му развалила рахатлъка, като му предсказала, че жена му ще роди не от него. Чудил се той и решил: скрил я в най-високата кула в кралството. Но след една година тя все пак родила.

Да пием за Карлсон, който живее на покрива!

***
Един умен човек е казал „ Нищо не съкращава животът повече, от времето което се губи между тостовете”.
Да пием за това да живеем колкото може по-дълго!

***
Докога пият жените математички?
- До безкрайност.
Докога пият жените химички?
- До загуба на реакция.
Докога пият жените медички?
- До загуба на пулс.
Да пием за жените физички, които пият до загуба на съпротивление!

Мрежа за социални контакти

Когато бях малък, другите деца не обичаха много да играят с мен. Когато майките им ги питаха защо, те изтъкваха две основни причини – че съм бил дебел и че съм получавал само шестици. Аз искрено страдах от това и дори се записах да тренирам борба, за да отслабна – в резултат на което скоро последователно набих всички, но пак не ме обикнаха. Сигурно е било заради шестиците.

Породените в този период от живота ми комплекси ме оформиха като самотник, макар и доста интелигентен (отново подозирам шестиците). Но винаги ми е липсвало искреното общуване с непознати хора, с които да мога да споделям мислите и мечтите си.
И ситуацията си остана такава, докато се появи Фейсбук.

Само че и тогава в началото беше трудно – нали някой трябва да те покани да му станеш приятел, а като не познаваш никого... И един познат ме посъветва – ами създай си група и хората ще дойдат. Каза, че основното било да си избера благородна кауза, да визирам нещо популярно и групата да бъдела отворена за всички желаещи.
Останалото идвало само.

Лошото се оказа, че всяка кауза, за която успях да се сетя, вече съществуваше. Имаше „Фенове на пържения боб” и „Врагове на мусаката”, група „Забрави каквото си научил” и друга - „Да си спомним за затвора” – абе изобщо всичко. И когато вече бях почнал да се отчайвам и отидох да хапна ( навик от детството) , нещо се се мярна на пода и изчезна под шкафа.
Така се роди групата „Да спасим кухненските хлебарки”.

Преписах каквото намерих в Уикипедия, сложих снимка на лъскаво насекомо и зачаках нови приятели.

Първите двама дойдоха почти едновременно, вероятно от някой форум, понеже веднага се скараха. В продължение на десет поста изясняваха кой бил „синьо говедо” и кой – „чорбар”, а после изчезнаха също така внезапно. Дори не успях да се включа в дискусията.

После се присъедини някакъв „ Иван от Еверест” и напсува правителството. После напсува бизнесмените, полицията, съда и международното положение. Внимателно го попитах какво мисли за съдбата на вечно преследваните кухненски хлебарки – смята ли, че в едно цивилизовано общество...?
Тогава той напсува и мен и изчезна.

Следващата беше „Мимчето”. Тя сподели, че хлебарките са едни мили пухкави същества, които се катерят по дърветата и ядат евкалиптови листа. Дори каза, че тя самата имала като малка подобна играчка и обичала вечер да заспива с нея.
Внимателно попитах да не би случайно да има предвид коалите. Момичето помисли, отговори, че вероятно – да, но и хлебарките също били много мили същества и...не довърши. Вероятно междувремено се бе присъединила към още някоя група.

Почаках още малко, а после влязох под измислен ник и написах, че това е една много благородна кауза, понеже у нас хлебарките за съжаление вече са на изчезване , та...
„Ти луд ли си бе ?” – гласеше следващия пост – „Два месеца ги тровя - и нищо. Жената не смее да влезе в кухнята да ми направи салатка – вика, много гладно я гледали. Какво ти „на изчезване”, станали са като костенурки и нощем като тичат, трополят и ме събуждат.”
Опитах се да обясня, че подобни мутации не са много характерни за хлебарките, но него вече го нямаше.

Докато чаках следващото посещение се разрових из интернет и допълних знанията си по въпроса. Дори се почувствах малко като опитен хлебарковед.
Оказа се – напразно.

„Отдавна чаках подобна дискусия” – гласеше следващия пост – „Още щом прочетох Кафка, разбрах че нещо такова рано или късно ще се появи. Присъединявам се с удоволствие.”
„Ами.. благодаря. Аз просто исках да се опълчим срещу човешката жестокост, която..”
„Да, да, хората са жестоки... Много сте прав. Пълзя си аз оня ден по пода и един като ме подгони с чехъла...”

Излязох светкавично от Фейсбук, за по - сигурно дори угасих компютъра, облякох се и отидох в кварталната кръчма. Макар че там ракията е малко менте, хората са нормални - поне до третата чаша...
Но са искрени и най – важното – виждаш кой седи срещу теб. А в социалните мрежи...

Тимур и неговите командоси

Тост V

към тостовете:
Грузинското кино е като грузински тост: протяжно, не бърза за никъде, с особено чувство за хумор.

***
За нашите прекрасни дами!

Съществува такъв обичай: когато се роди момиче – засаждат дърво, а когато девойката се превърне в жена – отрязват дървото!
Така че – да пием за "Greenpease"!

***
Живял някога един Дракон. Всеки месец той долитал в селото и изяждал по една девственица.
Нека пием за това Драконът да долети в нашия град, за да умре от глад!

***
Късно през нощта един монах се връщал към манастира, но по пътя се отбил в една странноприемница, за да похапне. Там го посрещнала красива млада жена. Тя го нагостила, но когато тръгнал да си ходи – вратата се оказала заключена. Тогава жената казала: “Изпълни едно от трите ми желания – или изпий бутилка шампанско, или заколи овца, или прекарай нощта с мен!”. Монахът се ужасил от тези греховни желания, но – какво да прави – нали трябва да се прибере в манастира – съгласил се да изпие шампанското. То, обаче, така го ударило в главата, че той хванал ножа, заклал една овца, след което преспал с красивата стопанка.
Вдигам тост за това всички желания на жените винаги да се изпълняват!

***
Живял в древността един падишах, който си имал звездоброец. И казал един ден падишахът на звездоброеца: “Ти винаги ми казваш истината и затова ще ти дам да си избереш една от моите три жени!”. Звездоброецът попитал и трите жени колко прави 2+2. Първата отговорила “Три”. “Икономична жена” – помислил си звездоброецът. Втората казала “Четири”. “Брей, умна жена!” – помислил си звездоброецът. А третата отговорила “Пет”. “Щедра жена” – рекъл си той. Но коя жена избрал в крайна сметка звездоброецът? Тази с най-големите цици!
Така че да пием за красивите жени!

***
Нека си представим, че жената е роза, а мъжът – вода. Какво е необходимо, за да не увяхва розата? Да я натопим във вода? Да! Но, освен това, водата трябва често да се сменя!
Да пием за това жените да са вечно свежи и красиви!

***
Да пием за всички прекрасни дами!.. И за останалите митични персонажи!

***
Когато една девойка прекрачва локва - тя повдига полата си до глезените.
Когато една девойка преминава река - тя повдига полата си до коленете...

Да пием за девойките, които прекосяват морета и океани!

***
Майка и дъщеря отишли на плажа. Момиченцето по едно време дотичало при майка си и попитало: “Мамо, мамо, а защо някой чичковци имат много в банските си, а други – малко?”. Майката се смутила и рекла: “Знаеш ли, дъще, просто някои чичковци са богати, а други – бедни, затова е така!”. Момиченцето си поиграло още малко, дотичало пак при мама си и извикало: “Мамо, мамо, а ето онзи чичко те гледа и забогатява направо пред очите ми!”
Да пием за жените, които правят мъжете богати!

***
Живяла някога прекрасна принцеса, която си имала своя любим мъж. Но бащата на принцесата не им позволил да се оженят. Тогава красавицата избягала от двореца заедно с любимия си, а бащата пуснал след тях потеря. Пътят отвел влюбените до върха на една скала. Тогава принцесата казала: “Няма да можем да живеем заедно, защото хората на баща ми ни настигат! Нека скочим от тази скала – така поне в смъртта ще бъдем заедно завинаги!”. Любимият се съгласил и скочил първи от скалата. А принцесата изведнъж се отказала и се прибрала от скалите, като по-късно се оженила за съответния принц.
Така че – да пием за това винаги да даваме път на жените!

***
По какво се отличават жените от дипломатите? Ако един дипломат казва “Да”, то това означава “Може би”, а ако една жена казва “Не”, то това също означава “Може би”. Ако дипломатът казва “Може би”, то това означава “Не”, но ако жената казва “Може би” – това си е чисто “Да”. Ако дипломатът казва “Не”, то това не е никакъв дипломат, а ако жената казва “Да”, то що за жена е тогава!?
Дайте да пием за дипломатичните жени!

Коледно пожелание

Чуждо пожелание е това, но е хубаво и аз го пожелавам!



В навечерието на Рождество Христово да си пожелаем много сбъдващи се мечти през Новата 2010 година, много нови приключения, здраве, радост, любов - много любов, от онази хубавата..., вълшбества, хармония - най-вече вътрешна, а оттам съм сигурна, че тя ще засияе и във всичко, което правим и което мечтаем и сътворяваме :)

Да си пожелаем мечти, защото те са хвъркати :)
Да си пожелаем да покорим нови пространства.
Да си пожелаем приятелства без край и начало. Приятелства извън времето и пространството :)

Портрет на една дама

От най-ранна възраст знаех, че не искам да пропусна нищо, което животът ще ми предложи, само защото би било необмислено и опасно...
Преминавайки през всичко това, по някакъв начин се чувствам по-спокойна сега. Странно, но тъжна. Мисля, че винаги съм била тъжна...

Н.К. като А.Б.

...

- Елате до края.
- Не можем, страх ни е.
- Елате до края.
- Не можем. Ще паднем!
- Елате до края.
И те дойдоха.
И той ги блъсна.
И те полетяха.

Гийом Аполинер

Имане

Едно небе, в което да се влюбвам.
(И няколко мъже покрай небето.)
Едно пристанище на тихи лудости.
Цигарите, с пари назаем взети.
Билети за безпътни автобуси.
Сандалите - изтъркани от бързане.
Един-два шанса - просто за изпускане.
И трети - дето ми е в кърпа вързан.
Пералнята - за пелени и... мисли.
Легло - за сънища. Квартално кино.
Досадник, от когото да ми писва.
Приятели - да поделиме виното.
Синът ми. Чакам първата му сричка.
(И не държа да чуя първо ма-ма.)
Оказва се, че всъщност имам всичко.

И само мене никаква ме няма.

Камелия Кондова

Андрей Германов

Надпис върху камък

... Къс беше животът ми и мъчен беше.
Мъчех се да правя другите добри – лош бях за себе си.
Продавах евтино, купувах скъпо.
Радостта като нещо естествено прекъсвах още в началото,
позора изпивах докрай, за да се издигна над него.
Имах разни началници: от прости магаретари до членове на великия синедрион. Всички забравяха една проста работа:
че мъдростта на човека е като хляба – за неколцина стига,
но всички не може да изхрани.
Всеки си има своя мъдрост, но не е Исус.
Обиквах постепенно и просто, намразвах светкавично –
заради някоя дума, с която някой се саморазголваше случайно.
Прекалено бях сериозен за всичко, не приемах играта.
Грешка.
Много жени ме харесваха, малко от тях бяха щастливи с мен, грешен съм пред тях.
Една четвърт от живота си съчинявах закъснели отговори,
но не съм писал доноси.
Мисля, че обратното би било по-лошо.
Истината казвах с усмивка, но на най-големите подлеци
(прости ми, господи, светата деликатност) не посмях да я кажа:
да не обидя човека.
Каква грешка, боже мой, каква грешка!
Две бяха мечтите на живота ми: да подаря на жената, която ми беше определена, хубава дреха и да имам собствено ъгълче.
И двете не се сбъднаха.
И като нямах на какво да се радвам – радвах се на децата си,
с простата радост на бедните. Никого не съм унижавал. Ненавиждам унижаващите. Бих ги унищожил физически.
Много пъти са ме обиждали незаслужено. Нетърпимо болеше.
Кротък бях, но с тежка ръка, рядко биех, но лошо.
Здрав бях и силен и никой не ми е съчувствувал. Тежичко беше.
Не бяха мнозина приятелите ми, но верни бяха.
Сладостта ми беше в труда.
Проработих живота си.
Труд. Труд. Труд. Каква грешка, боже мой, каква грешка!
Но птицата на съвестта ми е бяла като снежинка –
всичко съм изкупил.
И ако някой ме попита добре ли съм живял,
ще му отвърна с въпрос:
- А нима това беше животът?