ноември 30, 2009

Font Family


ноември 27, 2009

Имане



Едно небе, в което да се влюбвам.
(И няколко мъже покрай небето.)
Едно пристанище на тихи лудости.
Цигарите, с пари назаем взети.
Билети за безпътни автобуси.
Сандалите - изтъркани от бързане.
Един-два шанса - просто за изпускане.
И трети - дето ми е в кърпа вързан.
Пералнята - за пелени и... мисли.
Легло - за сънища. Квартално кино.
Досадник, от когото да ми писва.
Приятели - да поделиме виното.
Синът ми. Чакам първата му сричка.
(И не държа да чуя първо ма-ма.)
Оказва се, че всъщност имам всичко.

И само мене никаква ме няма.

Камелия Кондова

ноември 25, 2009

ноември 23, 2009

С чего начинается Родина?



Руско, много руско! И скъпо!

ноември 21, 2009

Философия

Оцеляването
Самоизучаването
Изтънчеността


Как?
Защо?
Къде?


Как се храним?
Защо се храним?
Къде ще обядваме?


Дъглас Адамс

ноември 18, 2009

Андрей Германов

Надпис върху камък

... Къс беше животът ми и мъчен беше.
Мъчех се да правя другите добри – лош бях за себе си.
Продавах евтино, купувах скъпо.
Радостта като нещо естествено прекъсвах още в началото,
позора изпивах докрай, за да се издигна над него.
Имах разни началници: от прости магаретари до членове на великия синедрион. Всички забравяха една проста работа:
че мъдростта на човека е като хляба – за неколцина стига,
но всички не може да изхрани.
Всеки си има своя мъдрост, но не е Исус.
Обиквах постепенно и просто, намразвах светкавично –
заради някоя дума, с която някой се саморазголваше случайно.
Прекалено бях сериозен за всичко, не приемах играта.
Грешка.
Много жени ме харесваха, малко от тях бяха щастливи с мен, грешен съм пред тях.
Една четвърт от живота си съчинявах закъснели отговори,
но не съм писал доноси.
Мисля, че обратното би било по-лошо.
Истината казвах с усмивка, но на най-големите подлеци
(прости ми, господи, светата деликатност) не посмях да я кажа:
да не обидя човека.
Каква грешка, боже мой, каква грешка!
Две бяха мечтите на живота ми: да подаря на жената, която ми беше определена, хубава дреха и да имам собствено ъгълче.
И двете не се сбъднаха.
И като нямах на какво да се радвам – радвах се на децата си,
с простата радост на бедните. Никого не съм унижавал. Ненавиждам унижаващите. Бих ги унищожил физически.
Много пъти са ме обиждали незаслужено. Нетърпимо болеше.
Кротък бях, но с тежка ръка, рядко биех, но лошо.
Здрав бях и силен и никой не ми е съчувствувал. Тежичко беше.
Не бяха мнозина приятелите ми, но верни бяха.
Сладостта ми беше в труда.
Проработих живота си.
Труд. Труд. Труд. Каква грешка, боже мой, каква грешка!
Но птицата на съвестта ми е бяла като снежинка –
всичко съм изкупил.
И ако някой ме попита добре ли съм живял,
ще му отвърна с въпрос:
- А нима това беше животът?

ноември 06, 2009

Берлинската стена

Трябва да се знае!
Едно филмче и още едно

Снимките са от Zar.bg