април 28, 2012

Сърцето
















Защо го затворихме в най-дълбоката вътрешност,

да удря по стените,

усещайки,

че там навън нещо се извършва,

усещайки,

че там навън нещо се провежда в негово отсъствие.


Костас Монтис

2 коментара:

натурална козметика каза...

прекрасно прекрасно казано - просто ункално, много ми хареса, както се кава късо но съдържателно - толкова умело пренася хиляди емоции само чрез няколко думи - такъв стил на писане оценявам най-много - продължавайте така и успех - многопоздрави и до скоро

Ana Bako каза...

Хубаво го е написал автора. Не съм аз, нали?

---
Костас Монтис е роден през 1914 година във Фамагуста. Като ученик участва в борбата на кипърския народ за независимост срещу колониалната английска власт - бунта от 1931 г. Завършва право в Атина и работи като държавен служител, журналист, учител, ръководител на туристическо бюро. Взема участие във въоръжената освободителна борба 1955-1959 г. срещу Англия, съпротивлява се на турското нашествие през 1974 г. Един от най-значителните кипърски поети. Пише също драми и проза. Автор на тридесет стихосбирки, пет сборника с разкази и романа «Господарят Батиста и останалото». Отличаван е с много награди, между които наградата за поезия 1968 г. и наградата за цялостен принос в кипърската литература, 1973 г. Произведения: «С ритъм и без ритъм» (1934), «Вест» (1946), «Песен на обикновения живот» (1954), «Минути» (1958), «Поезията на Костас Монтис» (1962), «Непознат човек» (1968), «Кипър в Авлида» (1976), «Кипърски кумир» (1980), «След човешкия страх» (1982), «Ненавист» (1983) и други. Умира на 02.03.2004 година.