Дъжд и любов по време на кино

Лятото да гледаш кино на лятно кино е най-хубавото удоволствие на градския живот.
Но един проливен дъжд на лятно кино и един любовен филм по време на дъжда пък е най-прекрасното изживяване за лятото. Страхотно усещане!
А филмът беше Любов по време на холера. Който знае книгата (или е гледал филма), може би ще разбере, че наистина на този филм му липсва само един дъжд.

"Любов по време на холера" е от онези романи, за които се предполага, че никога не могат успешно да бъдат екранизирани. Майк Нюъл ("Четири сватби и едно погребение", "Усмивката на Мона Лиза", "Хари Потър и Огненият бокал") опитва да опровергае това и да го пренесе на голям екран. Дали е успешно, може да прецени всеки за себе си - в зависимост от това, което търси: една нова история, буквално следване на страниците или пренасяне духа на книгата по нов начин. Нюъл подбира великолепен актьорски състав: Хавиер Бардем, Джована Медзоджорно, Бенджамин Брат, Ектор Елизондо, Лив Шрайбър, Джон Легуизамо.
И разказва историята на една страстна любов, бушуваща повече от половин век в колумбийския град Картахена. Родителите се опитват да ги разделят, времето успява да ги накара почти да се забравят, но когато се виждат, отново чувствата пламват. А навън по необясним начин върлува холерата.
Продуцентът Скот Стайндорф отсича: "Това е една от най-великите любовни истории, разказвани някога. Начинът, по който Габриел Гарсия Маркес пише, и времевият период, който обхваща книгата, ме карат да я чувствам като невероятна епическа любовна история, която задължително трябва да бъде екранизирана."

****

И тъй като се присетих от ревютата за режисьора и другия му хубав филм - Четири сватби и едно погребение, отново го изгледах с голямо удоволствие, и тоя път преоткрих за себе си диалога при погребението на Гарет и стихът, който издекламира приятелят му Матю.
И на този филм би му вървял един дъжд :) Но може би не проливен. Един тих и кротък, весел дъжд (въпреки тъжната сцена, която сега избрах).

"Надявам се да запомните веселякът. Не този, който е в ковчега в църквата. Вземете онзи от образите му, който най-много ви допада и така го запомнете. Най-възхитителният, закръглен, сърдечен, със слабо сърце, както се оказа - и най-веселият хомосексуалист, който някога сте срещали.
Бихте ме попитали какъв аз ще го запомня. Какво мислех за него.
За съжаление, моите думи се изчерпаха до тук. Простете ми ако се опитвам да избягам от собствените си чувства с думите на един друг великолепен хомосексуалист, Л.Х. Ауден:

Спрете часовниците, прекъснете телефоните,
спрете кучешкият лай със сочен кокал.
Заглушете пияната и със глух тъпан
извадете ковчегът, нека опечалените да влезнат
и нека самолетите да бучат над главите ни
изписвайки на небето: "Той е мъртъв."
Сложете траурна лента на гълъбите отвън,
и нека регулировчикът сложи черни ръкавици.
Той беше моят Север, моят Юг, моят Изток и Запад.
Работната ми седмица и неделната почивка,
моята луна, моята нощ, моят глас, моята песен.
Мислех си, че любовта ще бъде вечна:
Грешах.
Сега звездите не са ми нужни:
остави тълпата,
скрий луната и разруши слънцето,
източи океаните и заличи горите.
И сегашната празнота може би някога ще изчезне..."