Muse

Новите ми музи! До скоро не ги бях чула и видяла. Пък те били модерни. И взеха... че ми харесаха. Много! Не заради модерното. Даже чух, че ги харесват малките руси старлетки, а аз не съм нито много малка, нито много руса :) Дори не харесвам филма с вампири, на който скоро направиха саундтрака.
Музиката ми харесва. Някак си политам...
----
П.П. Съжалявам - нямаме авторско право. Но поне наоколо в списъка има други, все още видими клипове...

Монолог на вещицата

Вечерта въобще не беше синя.
Нямаше цветя и пеперуди.
Аз замествах спящата царкиня
до деня, във който се събуди.
Принцът беше жаден да обича,
а пък тя — безпаметно заспала.
Тъй че се престорих на момиче.
Лесно е — с една магия бяла.
Черните магии ги забравих,
във мига, когато ме погледна.
Знаех — сто години ми остават.
Знаех, че ще бъда предпоследна.
Изведнъж ще ме разлюби, знаех.
И не бих могла да го опазя.
Можех да го удуша накрая,
но ми свърши всичката омраза.
Укротих се. Е, така да бъде!
Да отива и да я целува.
А сега принцесата ме съди,
че мъжът й нощем ме сънувал…

Камелия Кондова

Тост VI

***
Има такава грузинска мъдрост:
"Ако искаш да вземеш правилно решение, посъветствай се с жена си и направи точно обратното!"

Да пием за нашите жени, които ни помагат да намираме правилното решение в сложни ситуации!
***
50 годишнина...
Масата подредена тържествено, свещите запалени, старите приятели заели местата си. Рожденничката от единия край на масата, любимия от другия. Идва момента на тоста. Съпругът става и вдига чаша:
- Аз не пия за твоите 50 г., когато си студена като таратор...., не пия и за твоите 40 г. когато беше още силна като добър гръцки коняк...., не пия и за твоите 30 г., когато беше буйна и се пенеше като френско шампанско...., пия за твоите 20 г., когато те взех и беше като хубава сочна праскова!!!
Рожденничката се усмихва мило на мъжа си и вдига чаша:
- Аз не пия за моите 20 г., когато ме взе и вярно, че бях хубава и сочна праскова, но ти ме взе нагризана...., не пия и за моите 30 г., когато бях буйна и искрях като френско шампанско, но ти обираше само пяната...., не пия и за моите 40 г., когато бях силна като гръцки коняк та трябваше да го пиете двама...., пия за моите 50 г., когато съм студена като таратор, който ти би изкусал с огромно удоволствие стига да имаше с какво...., но има добри пиячи, за които студения таратор е най-доброто мезе!

Да пием за добрите пиячи!

***
Като си говорим за култура и почвата и у нас, би следвало да споменем нещо и за културата на пиенето. Според скромното ми мнение сядането на маса е ритуал, който трябва да бъде уважен от някой подходящ тост, отговарящ на следните общи условия:
1. Да е достатъчно дълъг и отегчителен
2. Да има неочакван край
3. Да съдържа някаква поука или дълбока житейска истина

От тази гледна точка бих искал да ви предложа със съкращения един доста любопитен такъв и очаквам дейно участие по запълването на дупките в пиянския фолклор.

В едно китно родопско селце в стопанството на бай Генчо Лозаря се били събрали да си разказват нощните подвизи коча, пръча и шопара. Трябва да се отбележи че те предварително били заплашени с кулинарните умения на стопанката, ако не започнат да си вършат работата по умножаването на челядта си.
Първи шопарът с явно задоволство обяснил “Аз като се прибрах, като опнах мойта свинкя па и раздрусах цицките и срутихме кочината.”
Кочът скромно разказал:
- Аз пък като подхванах тая ми ти овца, отпред, отзад та цела нощ, силици не ми останаха.
Пръчът доволно разклатил рога и не пропуснал да се похвали:
- Връщам се аз в кошарата и почнах да се въртя около козата. Пуснах един два аромата, погладих попската брадичка, мушнах и си легнах с чиста съвест.
Та да пием с мерака на шопара, издържливостта на коча и елегантността на пръча, за да не играе ножа.

***
Когато дошла есента и птиците полетели на Юг, цялото ято се издигнало вкупом. Само една малка, но горда птичка, полетяла нагоре, нагоре, право към слънцето. Тя се издигала все по-високо и по-високо, докато накрая то изгорило перата и и тя паднала на дъното на най-дълбоката пропаст...

Да пием за това - колкото и високо да летим, нека никога да не се отделяме от колектива!

***
Има такава грузинска мъдрост: ако искаш да вземеш правилно решение, посъветствай се с жена си и направи точно обратното.

Да пием за нашите жени, които ни помагат да намираме правилното решение в сложни ситуации!

***
Живял някога богат и силен крал. Циганка обаче му развалила рахатлъка, като му предсказала, че жена му ще роди не от него. Чудил се той и решил: скрил я в най-високата кула в кралството. Но след една година тя все пак родила.

Да пием за Карлсон, който живее на покрива!

***
Един умен човек е казал „ Нищо не съкращава животът повече, от времето което се губи между тостовете”.
Да пием за това да живеем колкото може по-дълго!

***
Докога пият жените математички?
- До безкрайност.
Докога пият жените химички?
- До загуба на реакция.
Докога пият жените медички?
- До загуба на пулс.
Да пием за жените физички, които пият до загуба на съпротивление!

Приказка за не златната рибка

Впечатлено и споделено от детската енциклопедия на Криси и по негова молба.

Зъл вампир
С дължина от 30 см. рибата-вампир Chauliodus sloani е голяма за дънна риба. В мрачните дълбини тя се справя по много хитър начин с привличането на плячка. При поклащане дорзалната (гръбна) перка се превръща в бляскава примамка. По същия начин действа мухата, закачена на куката на рибарска въдица, но с една огромна разлика – всяка риба, изкушила се от това, което е видяла, ще се натъкне на ужасяващите челюсти вместо на сочен червей. Силата на захапката е като при натиск от менгеме.

Ужасяващи зъби
Anoplogaster cornuta – или наричана още риба-страшилище, е дълбоководен чудак с ужасяващи зъби. Кръстосвайки водите на 600 метра дълбочина, той лови сепии и други хрупкави вкусотии, а на 2000 метра преследва риба-дракон и подобни зъбати плячки.

Еволюция

To Do list

Да изгреба бръмбарите от мозъка си.
Да засадя на тяхно място зюмбюли.

Минерва

Свирепо настроение

Хи-хи, много си забавен, хи-хи, свестен си... ама като не си готин, поне да беше малко богат... веднага тръгвам с тебе...

Някоя го беше написала на Миро :(

Мрежа за социални контакти

Когато бях малък, другите деца не обичаха много да играят с мен. Когато майките им ги питаха защо, те изтъкваха две основни причини – че съм бил дебел и че съм получавал само шестици. Аз искрено страдах от това и дори се записах да тренирам борба, за да отслабна – в резултат на което скоро последователно набих всички, но пак не ме обикнаха. Сигурно е било заради шестиците.

Породените в този период от живота ми комплекси ме оформиха като самотник, макар и доста интелигентен (отново подозирам шестиците). Но винаги ми е липсвало искреното общуване с непознати хора, с които да мога да споделям мислите и мечтите си.
И ситуацията си остана такава, докато се появи Фейсбук.

Само че и тогава в началото беше трудно – нали някой трябва да те покани да му станеш приятел, а като не познаваш никого... И един познат ме посъветва – ами създай си група и хората ще дойдат. Каза, че основното било да си избера благородна кауза, да визирам нещо популярно и групата да бъдела отворена за всички желаещи.
Останалото идвало само.

Лошото се оказа, че всяка кауза, за която успях да се сетя, вече съществуваше. Имаше „Фенове на пържения боб” и „Врагове на мусаката”, група „Забрави каквото си научил” и друга - „Да си спомним за затвора” – абе изобщо всичко. И когато вече бях почнал да се отчайвам и отидох да хапна ( навик от детството) , нещо се се мярна на пода и изчезна под шкафа.
Така се роди групата „Да спасим кухненските хлебарки”.

Преписах каквото намерих в Уикипедия, сложих снимка на лъскаво насекомо и зачаках нови приятели.

Първите двама дойдоха почти едновременно, вероятно от някой форум, понеже веднага се скараха. В продължение на десет поста изясняваха кой бил „синьо говедо” и кой – „чорбар”, а после изчезнаха също така внезапно. Дори не успях да се включа в дискусията.

После се присъедини някакъв „ Иван от Еверест” и напсува правителството. После напсува бизнесмените, полицията, съда и международното положение. Внимателно го попитах какво мисли за съдбата на вечно преследваните кухненски хлебарки – смята ли, че в едно цивилизовано общество...?
Тогава той напсува и мен и изчезна.

Следващата беше „Мимчето”. Тя сподели, че хлебарките са едни мили пухкави същества, които се катерят по дърветата и ядат евкалиптови листа. Дори каза, че тя самата имала като малка подобна играчка и обичала вечер да заспива с нея.
Внимателно попитах да не би случайно да има предвид коалите. Момичето помисли, отговори, че вероятно – да, но и хлебарките също били много мили същества и...не довърши. Вероятно междувремено се бе присъединила към още някоя група.

Почаках още малко, а после влязох под измислен ник и написах, че това е една много благородна кауза, понеже у нас хлебарките за съжаление вече са на изчезване , та...
„Ти луд ли си бе ?” – гласеше следващия пост – „Два месеца ги тровя - и нищо. Жената не смее да влезе в кухнята да ми направи салатка – вика, много гладно я гледали. Какво ти „на изчезване”, станали са като костенурки и нощем като тичат, трополят и ме събуждат.”
Опитах се да обясня, че подобни мутации не са много характерни за хлебарките, но него вече го нямаше.

Докато чаках следващото посещение се разрових из интернет и допълних знанията си по въпроса. Дори се почувствах малко като опитен хлебарковед.
Оказа се – напразно.

„Отдавна чаках подобна дискусия” – гласеше следващия пост – „Още щом прочетох Кафка, разбрах че нещо такова рано или късно ще се появи. Присъединявам се с удоволствие.”
„Ами.. благодаря. Аз просто исках да се опълчим срещу човешката жестокост, която..”
„Да, да, хората са жестоки... Много сте прав. Пълзя си аз оня ден по пода и един като ме подгони с чехъла...”

Излязох светкавично от Фейсбук, за по - сигурно дори угасих компютъра, облякох се и отидох в кварталната кръчма. Макар че там ракията е малко менте, хората са нормални - поне до третата чаша...
Но са искрени и най – важното – виждаш кой седи срещу теб. А в социалните мрежи...

Тимур и неговите командоси

Когато бях ...

Когато бях на 16 г. си мечтаех да си имам гадже.
На 18 най-после си намерих. Но нямаше никакви чувства. Затова реших да си търся сантиментално и много чувствително момиче.

На 21 си намерих. Тя беше толкова чувствителна, че се разплакваше от най-малкото нещо. По цял ден плачеше за какво ли не, а отвреме навреме заплашваше че ще се самоубие. Затова реших, че ми трябва темпераментно, динамично момиче.

На 26 си намерих. Тя кипеше от енергия. Започваше едновременно десет неща и без да завърши нито едно на другия ден започваше нови десет. Отначало беше много интересно, но после започнах да се чувствам като идиот около нея. Много енергия, но без посока. Реших да си търся умно и практично момиче.

На 31 я намерих и се ожених за нея. Тя беше много умна и здраво стъпила и с двата си крака на земята. Беше толкова практична, че се разведе с мене и ми взе всичко, което имах.

Сега съм стар и мъдър.
И си търся момиче с големи цици.

Богомилско

Като за след много светъл празник
...

Добрите хора лесно се обичат,
магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника,
да ти приседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти
и да те иска прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата
и нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек и не заплаче.

Веднъж сълза отронил е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш вече -
добрите хора лесно се обичат.

Камелия Кондова

ПостВеликденско

Ама че картинка!
За или против?

Clipart Illustration of Jesus Boxing With The Easter Bunny, Socking Him In The Face As He Spills And Breaks Eggs From A Basket

Любендиловизми

Любен Дилов-син си спомня още пиянски приятелски изповеди от новогодишните празници: "Две години живях с една жена и всичко беше прекрасно. После започнаха капризите: "Как се казваш?", "Какво работиш?"...

Любен Дилов-син се чуди - би ли казал Форест Гъмп следното: „Жената е като пощенската марка. Оближеш ли я отзад, ще ти се залепи”… Или трябва да си българин, за да го кажеш?

Любен Дилов-син си приомня с особено умиление една от многото пиянски изповеди на приятели около Нова година: „Чета надписи: „Тук беше Пешо”, „Тук беше Иван”, „Тук беше Кольо”. Чета и незнам защо се напрягам. Дали, защото са грозно написани, или защото ги чета от вътрешната страна на вратата на гардероба, в спалнята…”

Любен Дилов-син: осъзнайте се - една крачка ви дели от пластмасовата елха до безалкохолното шампанско и гумената жена… Не е голяма беда, ако кучето ви има бълхи. Беда ще е ако има блог!

Любен Дилов-син чу колежка да споделя: "Случи се нещо невероятно! Моят снощи - първо един час любовна игра, после два часа чутовен секс и -накрая - три часа просто си говорим..." По същото време, съпругът пред колеги: "Абе..какво ми се случи вчера...Първо един час не ми става, после два часа неуспявам да свърша, и накрая като се разсъних нещо..." Да вдигнем тост за чудесното разбирателство между половете!

Любен Дилов-син смята, че чудеса стават всеки ден! Всяко бебе се ражда без предни зъби и задни мисли. Всеки човек поне веднъж ще бъде предаден и разпнат, заради греховете на другите. Въпросът е дали да превърнеш живота си в метафора, или да си остане статистика. Ирод пратил да избият младенците - статистика! Едно бебе оцеляло - метафора! Весела Коледа!

Любен Дилов-син ще сподели нещо лично: Като тийнейджър, за да не свърша преждевременно, спрягах таблицата за умножение. И ...ето че сега започна да ми става от нея! Не знам на лекар ли да отида, или на математичка?

Любен Дилов-син: Ако се срещнат две еднакво силни армии, ще победи по-тъжната, казва Конфуций. Човек с трабант, по-леко приема катастрофите, добавя застрахователният агент. А на един магазин в Назарет - 2000 години след Витлеемската звезда - виси табела: Заминавам на фронта. Ще се върна след 15 минути...

Любен Дилов-син получи от руски приятели рецепта за празничен коктейл "Кто кого" - 50 грама виагра с 500 грама водка. Питам: Юрий Иванич, ама наистина ли го правите това? "А, правим го! - отговаря ми - Вятър! Аз и секс-куклата вече използвам само за грейка. Пълня я вечер с топла вода... Кой казва, че любовта не топли?

Любен Дилов-син: "Във всяка жена трябва да има загадка" - казва Нина и изяжда сборник с ребуси… А аз й отговарям с първо правило в очакване на зимата: Не лови с език снежинки, докато не се убедиш, че всички птици са заминали на Юг.

Любен Дилов-син разсъждава над концепцията „… а вечерята дай на врага си”. Преди да дадеш вечерята, трябва да провериш дали врагът не стои по-високо от теб в хранителната верига. Дали вечерята не си самия ти. И още – ако стриктно спазваш това правило - вероятно скоро ще се сдобиеш с нов приятел и трябва да го преместиш в часовото врем...е, когато се разделя обяда. Изобщо … не е читава тази работа! Вечеряйте си, моля.

Любен Дилов-син ...на старини Пинокио силно страдаше от болки в ставите. И често с груби думи проклинаше Джепето, който – уж пропил се от мъка по дървеното си момче - изпи и течността срещу дървояди… Животът е за понасяне! Леко носене и лека седмица!

Любен Дилов-син вече е убеден, че свинският грип се разпространява главно чрез средствата за масова информация, но зъболекарят ми продължава да се страхува повече от мен, отколкото аз от него... В крайна сметка - да избереш обикновен, или ректален термометър е само въпрос на вкус!

Любен Дилов-син специално иска да поздрави тази сутрин жените, които мечтаят да се събудят в леглото си, а до тях – принца на бял кон! За всички останали - най-новата молитва на програмистите: "God, save as..."

Любен Дилов-син твърди, че пингвините не са просто затлъстели лястовици. Някога пингвините можеха отлично да летят, но постоянното болезноно приземяване върху твърдия лед, постепенно ги отказа от тази светла идея. Давайте си сметка, че и тъмнината се движи със скоростта на светлината.

Любен Дилов-син научи, че като основна причина за брака, любовта заема 4-то място след глупостта, алкохола и парите… Но има и добра новина - говори се, че когато умира сисадмин, пред очите му – като на филмова летна – притичват всички пароли...

Казано във Фейсбук от Любен Дилов-син

Сюрреализъм и реалност

Разказът на една фотография

Филип Холсман (1906-1979), e фотографът създал тази снимка. Той харесвал да снима скачащи хора. Твърдял, че по време на скока, обекта на снимката неволно показва своята истинска, вътрешна същност.

6 часа, 28 подскачания, пълна стая с помощници, хвърлящи във въздуха водата от ведро и разгневени котки - така се родила тази снимка. На заден план на снимката се вижда незавършения шедьовър на Салвадор Дали «Leda Atomica».
Художникът е представен като ядрото на атома, около което се носят в пространството вместо електрони - стол, котки, статив с платно и вода. За да направи този кадър Холсман използва много мощни светкавици в студиото си, които му осигуряват голяма рязкост. Дали подскача в момента на снимката, в същото време трима асистенти подхвърлят котки, а четвърти плиска вода, която от бързата скорост стои като замръзнала във въздуха… За тази снимка, фотографът е направил 28 дубъла! Холсман искал вместо вода да използва мляко, но за след военно време това било невъзможно.

Особено плодотворно е сътрудничеството на Салвадор Дали с фотографа Филип Холсман. Той направил цяла илюстрирана книга за Дали. Странните фотографии наподобяват картините на великия художник. На една от тях Дали гледа към череп, съставен от телата на седем голи девойки.

“Dali Atomicus”,
Филип Холсман, 1948

Първата кола

Първата кола е като първата жена. Каза Марио.
Първата кола е като все едно да си купиш нова холова гарнитура. Каза Тита.
Пък после иди приказвай, че жените били

по-романтични от мъжете.

Аз още не знам какво да кажа за първата си кола. Може би когато имам втора, ще мога да кажа нещо за първата :) Иначе е малка дъртанянка Опел Корса.

Хайде, безаварийно каране!

Пролет

Поетът се разсърди, че не мога
пиянските му стихове да слушам.
Повтаряше ми: “Пратеник на бога съм!”
От богове ми е дошло до гуша.
Художникът по тъмната ми бемка
се замечта и го налегна дрямка.
А аз сред всичките му светлосенки
не станах светла — станах само сянка.
Актьорът с мен си проигра късмета —
препъна се на сцената и… падна.
Напих се вече на любов, момчета!
Напих се, казвам, никак не съм жадна.
На всичките любови — много здраве.
Не искам по горите да се губя.

Обаче щъркелите продължават
на моя покрив точно да се любят.

Камелия Кондова

Да живей България!

Боб и Баба Марта

Честита Баба Марта с една хубава бъдеща новина

Концерт на Боб Дилън в България!!!

Американската легенда Боб Дилън ще изнесе концерт в България през юни, съобщава официалният сайт на изпълнителя http://www.bobdylan.com/.
Събитието ще е в София на 3 юни и ще бъде част от европейското турне на музиканта, което ще премине през Румъния, Македония, Сърбия, Хърватия, Словакия, Чехия, Словения и Австрия.
Концертът все още не е обявен официално от български организатор, но се очаква информацията да бъде потвърдена всеки момент и билетите да бъдат пуснати в продажба.

Update:
Датата за концерта на Боб Дилън (Bob Dylan) в България, анонсирана на официалния му сайт, бе потвърдена от промоутърите "София Мюзик Ентърпрайсис".
Митичният музикант ще се представи за първи път у нас в рамките на IX-тото поредно издание на фестивала "Arena: Мuzika". Шоуто на Робърт Цимерман, както е истинското име на барда, е в зала 1 на НДК от 20.00 ч. на 3 юни. Той е вторият сигурен хедлайнър на фиестата, след сър Елтън Джон (Elton John).
Билетите ще бъдат с цени от 50 до 150 лева. Продажбата им стартира на 4 март, четвъртък. Те могат да бъдат намерени в Билетен център, НДК, на касите на "Тикетпро-България" и неговите партньори, както и онлайн на адрес - www.ticketpro.bg

След цели пет десетилетия на сцената, Боб Дилън продължава да бъде най-влиятелната фигура в историята на американския рок-ен-рол. Спонтанен и непредсказуем, великият музикант е едновременно обожествяван и критикуван във времето дори за най-малките си артистични промени, докато цели поколения музиканти постепенно и завинаги остават подвластни на идеите му. Текстовете му – първите в рока, определяни като истинско литературно изкуство, стават толкова широко популярни, че не остават чужди дори за влиятелни политици от ранга на Вацлав Хавел и Джими Картър. Чрез одухотворяването на оригиналното фолклорно звучене, Дилън възражда жанра на пишещите певци. Неговите поетични изпълнения в типичен носов спонтанен вокален стил, подсилени от електрическото звучене на бенда, дават ново значение на понятието „поп” и не след дълго завинаги определят стила му като един от най-подражаваните в историята. Съвместните му записи с ветераните Nashville дават нов смисъл на взаимодействието между рок и кънтри, за да се роди кънтри рокът на 70-е. През 80-е и 90-е години Боб Дилън не губи способността си да предизвиква, изненадва и да влияе на слушателите си: прави го по-завладяващо от всякога.

Истинското му име е Робърт Алън Цимерман. Семейството му се мести в Хибинг, Минесота, когато е на шест години. След заниманията си по китара и хармоника, младият Робърт сформира групата Голдън Хордс (The Golden Chords) още през първата си година в гимназията. По-късно е приет в Колежа по изкуства към "Минесота Юнивърсити". По време на трите му семестъра там започва своята соло кариера, свирейки в различни клубове под псевдонима Боб Дилън, а официално променя името си през 1962.

Дилън се мести в Ню Йорк през януари 1961, където се среща със своя идол Уди Гътри. Няколко съвместни проекта довеждат до подписването на договор с "Columbia" за продуцирането на първия албум на таланта Боб Дилън. До 1964 той има зад гърба си внушителния брой от над 200 концерта на година. С албума "Bringing It All Back Home", издаден през 1965, музикантът изненадва феновете си с деликатното отдалечаване от чистото фолклорно звучене. Музиката, която Дилън прави между 1965 и 1966, е своеобразна революция в рока. Изпълненията и студийните му албуми, записвани на живо, са пълни с енергия, дълбочина и откровение. През това време той издава "Highway 61 Revisited" (1965) и "Blonde Оn Blonde" (1966). Текстовете на песните в тези два албума са много дискутирани и анализирани и единодушно обявени за новаторски в музикалната история. По един откровен, на моменти яростен и жаргонно-закачлив начин той успява да обедини литературните и фолклорни традиции.

През 1967 Мартин Скорсезе прави документален филм за бенефисния концерт на Дъ Бенд (The Band) - "The Last Waltz", един от специалните гости на които е и Боб Дилън.

Платиненият албум "Slow Train Coming" (1979) му донася първата награда "Грами" ("Grammy") за най-добър рок изпълнител. През 1989-а издава проекта "Oh Mercy", който е най-добре посрещнатият му албум през 80-е.

През 1990 Дилън получава най-високото литературно отличие на Франция - Commandeur dans l'Ordre des Art et des Lettres, а 1991 през - "Грами" за цялостен принос в областта на музиката.

През 1992 повече от 30 именити музиканти почитат 30-годишнината от издаването на първия албум на музиканта на "New York's Madison Square Garden".

В средата на 90-е години Дилън съживява концертните си изпълнения и събира една от най-добрите банди, които е имал до момента. Изпълнението му по време на фестивала "Woodstock" 1997 е незабравимо, а по-късно същата година прави и "MTV Unplugged" с най-новия член на бандата си на клавири - Брендън О'Брайън (Brendan O'Brien), продуцентът на Пърл Джем.

Дилън свири пред папа Йоан Павел Втори в Болоня, получава и наградата на "Kennedy Center" за цялостен принос в музиката.

mysound.bg

Приятелско

Приятел си. Ще поиграем карти.
Ще пием за мира и за жените.
(Завиждам на родените във Спарта —
как трудно било да сдържиш сълзите.)
Приятел си. Така ми е спокойно.
Е, разкажи за твоето момиче.
Отдавна сме погребали виновните.
Мъжът ми е добър. И го обичам.
Да ти налея още? Уморен си…
И аз съм уморена, но е празник.
Отдавна, както казваш “влязох в релси”.
Отдавна, както казваш, “Няма празно”.
Хлапашкият ми сал е здраво вързан.
Научих се да имам и да губя.
Сега си тръгвай. Бързо, много бързо!

Защото, всъщност искам да се любим…

Камелия Кондова

Клиенти II

101 начина да вбесим дизайнерите
Почти всеки се е сблъсквал с мнението на клиентите. Всички клиенти са еднакви по света. Независимо в коя област са клиенти.
Коментара е излишен :)

031-060
031. Става дума за нещо елементарно – само една снимка и един текст да се сложат набързо, нищо повече!

032. Нека запазим изчистената корпоративна визия, но да го направим малко по-цветен, с повече орнаменти, по-жив!

033. За цветовете и стила на дизайна ще се ориентирате от визитката, която Ви дадох.

034. В къщи имаме дилема – на мен много ми харесва първи вариант, но жената си хареса втория. Може ли да направите трети, който да смесва предните два?

035. Може ли да е с по-живи цветове, примерно нещо около розовото?

036. На widescreen-a в нас се получава много празно пространство около сайта. Неможе ли да го запълним с нещо?

037. А като се кликне тук какво ще става?

038. Ще може ли да ми принтнете 2 копия на уеб дизайна да го покажа на шефовете?

039. Този дизайн не ми говори нищо.

040. Искаме логото ни да е нещо уникално. Ако може да нахвърляте няколко идеи?

041. Горе-долу добре се получи дизайнчето… е… не е толкова добро като на конкурентите, но бива. Ще върши работа…

042. Не мога да разбера защо се притеснявате какво щели да си кажат посетителите. Като не го хареса някой – негов си е проблема.

043. Дизайна е супер, това ще е! Само… вчера мислихме с колегите и решихме да сменим формата на брошурата.

044. Flash банера готов ли е? А… готов е… защото… вчера се оказа, че сме объркали ширината с височината му. Само да ги завъртите ако може?

045. Нося ви един банер 120×90 пиксела. Само набързо да му сменим размера, че ми го искат 468х60 да бъдел пък трябваше вчера да сме го сложили.

046. Имам само едно изискване за дизайна – да е запомнящ се!

047. Ще може ли да ми покажете няколко уеб дизайна, на които ще прилича нашият?

048. Ще може ли да махнете от сайта ни „Copyright 2005″ и да го замените с „2009"?

049. Как така тепърва има да се програмира?!! Нали го виждам, че е готов, само бутоните да му оправите да може да се кликат и готово!

050. Тоя дизайн на плаката в момента в реални размери ли го гледаме, защото ми се струва, че е по-малък?

051. Искам дизайн за „Уеб двайсет“ сайт!

052. Че то за два текста и малко ефекти тоя дизайн на билборд мога и сам да си го нарпавя!

053. Кога ще бъде удобно да се видим да ми обясните какво представлява дизайна. който ми пратихте?

054. Супер е дизайна, само нали ще можем да му заложим думички да се показва в Гугъл?

055. Значи аз знам как трябва да се направи дизайна. Просто не ги разбирам тея програми да си го направя сам и затова се обръщам към вас.

056. Държа дизайна на новото лого да е „СМУК“, защото заради това имахме много проблеми със старото!

057. За какво ни са нови календари – нали имаме от миналата година?!

058. Това ми изпратиха от печатницата, като незнам какво е, защото немога да го видя, но ще Ви е необходимо за дизайна!

059. Трябва да ни се направи плакат с размер 50х70 и флаер 1:1 с плаката с размер А6 с едно и също инфо от двете страни!

060. Това така ли ще изглежда?

Благодарности на http://ivosiliev.com/ за подборката

Трифон Зарезан

Първата

Красивото на първата любов е, че те оставя без дъх.
Кривото е, че когато свърши, още дълго не можеш да дишаш.
Красивото на първата любов е, че се отваряш към нея със смелостта на новородена мида.
Кривото е, че след нея дълго си затворил устни като камък.
Красивото на първата любов е, че вярваш с вяра на дете, пускащо балони от балкона.
Кривото е, че после никак не вярваш, че някога пак ще намериш балон.
Красивото на първата любов е, че идва рязко, изведнъж и те прегръща като ангел.
Кривото е, че после ти се иска да не беше идвала.
Красивото на първата любов е, че те изпълва, запълва, допълва, обгръща и превръща в нещо ново.
Кривото е, че после те оставя сам. Където си започнал.

Кривото на първата любов е, че те бута от ръба, оставя те да паднеш, не ражда мечти, убива надежди, оставя да боли и гаси звезди.
Красивото е, че дори не подозираш.

Екатерина Карабашева

Ах, Мария (http://ahmaria2009.blogspot.com/)

Баща ми в мен

Да редиш думите като тухли. Да ги печеш като хляб. Да ги продаваш като проститутки, да ги хвърляш като камъни. Да трошиш стъклата на действителността. С парчетата не да си режеш вените, а да направиш мозайка. На въглищаря въглища да продаваш, на краставичаря – илюзии. Да духаш горещо стъкло на битието и да не ти капе по краката. Да оцеляваш без да си предател, да си достоен без да ставаш смешен. Да се гордееш, че си българин ( и да се гордееш, и да не се гордееш – все си българин, така че по-добре да се гордееш), да си патриот в странство и космополитен у дома. Да отстрелваш патици, скрит сред мислеща тръстика, да плащаш алименти на държавата.Да знаеш точно коя част от челюстта е открил Гьоте, полицията да бъде твоя Екерман. Да вярваш, че Господ ни обича, защото има чувство за хумор. Господ да вярва в теб.
Да си добре подстриган и с ново бельо, когато дойдат извънземните. Да спориш с глупака, без да му цитираш Пушкин. Да надхитряш пъстървата с любов, да я ловиш с хайвер, а не с червей. Да пиеш шампанско от дамска обувка, дори да е произведена във фабрика “Сърп и чук”. Да си галантен без да си досаден.
Да знаеш, че бисерите се раждат от лайната на мидите, така че е все едно дали ще ги даваш на свинете, или не. Да не убеждаваш евреите и арабите да се разберат като добри християни. Да подариш на малката кибритопродавачка запалка “Зипо”, а на Мартин Лутер – пишеща машина (как ли щеше да изглежда Дявола, ако Мартин Лутер имаше пишеща машина, а не мастилница?!). Да мислиш позитивно в света на серопозитивността. Да си крачка след модата, и две крачки встрани от “две напред, една назад”. Да не вярваш на идеологии и формалин. Да си правиш богове и да им се кланяш, само ако могат да изпият повече от теб. Да не пожелаваш жената на ближния, ако не си заслужава. Да не обичаш живото така, че да не оглупееш. Да обясняваш на Пикасо, че по отношение на заразите, гълъбите са летящи плъхове. Да знаеш, че тайната на усмивката на Джоконда крие нейния стоматолог…
Най-вероятно ще се окаже, че човек живее само веднъж. На сцената на живота всички сме дебютанти – който се взема на сериозно, става смешен. С критиците е по-подходящо да се напиваш, отколкото да ги четеш. Тайната на близостта е в ироничната дистанция.
Да носиш всичко свое със себе си. Да могат да ти го вземат, само ако вземат теб. Да си винаги при себе си, защото това е единствената ти къща. Да си толкова близко до нещата, че да могат да те погалят, и да те ударят. Очакването и изненадата ни крепят да не паднем. Да си толкова далеч от нещата, че само с една достойна крачка, да си там, където вече не участваш. Да си си там. Да си.

----

Думи на Любен Дилов-син за бащата Любен Дилов

Горещ телефон

Указания при избиране на "горещ телефон" за психиатрична помощ:
* Ако сте обсесивно-компулсивен тип,
натискайте 1 постоянно.
* Ако сте зависима личност, помолете някой да натисне 2.
* Ако сте множествена личност, натиснете 3, 4, 5 и 6.
* Ако сте параноик, не натискайте нищо - ние знаем кой сте и какво искате. Изчакайте малко на линията, за да можем да трасираме обаждането ви.
* Ако сте шизофреник, слушайте внимателно и един глас ще ви подскаже кой номер да натиснете.
* Ако сте депресиран, няма значение кой номер ще натиснете. Никой няма да отговори.

Срам

Не ме е срам да кажа, че чета "Срам" на Салман Рушди.
Може би ме е срам, че все още не мога да си намеря "Среднощни деца"...

"На каквото и да спра поглед, все намирам нещо, от което да изпитам срам. Ала и срамът е като всичко останало: ако живееш достатъчно дълго с него, свикваш и той се превръща в част от мебелировката. В квартала можеш да откриеш срама във всяка къща, да го зърнеш как догаря в пепелника, как виси в рамка на стената, как покрива кревата. Ала никой не го забелязва. Колко сме били възпитани!"

Срам, Салман Рушди
Издателство "Колибри"

Хронологично, Срам се пада между най-хвалената (Среднощни деца) и най-противоречивата (Сатанински строфи) книги на Рушди. Впоследствие Срам става и най-игнорираната от критиците творба. Сякаш заглавието й я обрича на потъване в забрава. Онези обаче, които решат да я прочетат, ще се натъкнат на нещо повече от една история за завръщане към живота, за възкръсване, които неминуемо ще им окажат влияние. Нищо чудно да се почувствате като онези две Марии, които в ранното великденско утро открили гробницата празна - каза Zazie...

----
Не ме е срааааам вече :)) Намерих си книгата "Среднощни деца"!
Прекрасно чувство!!!

Тост V

към тостовете:
Грузинското кино е като грузински тост: протяжно, не бърза за никъде, с особено чувство за хумор.

***
За нашите прекрасни дами!

Съществува такъв обичай: когато се роди момиче – засаждат дърво, а когато девойката се превърне в жена – отрязват дървото!
Така че – да пием за "Greenpease"!

***
Живял някога един Дракон. Всеки месец той долитал в селото и изяждал по една девственица.
Нека пием за това Драконът да долети в нашия град, за да умре от глад!

***
Късно през нощта един монах се връщал към манастира, но по пътя се отбил в една странноприемница, за да похапне. Там го посрещнала красива млада жена. Тя го нагостила, но когато тръгнал да си ходи – вратата се оказала заключена. Тогава жената казала: “Изпълни едно от трите ми желания – или изпий бутилка шампанско, или заколи овца, или прекарай нощта с мен!”. Монахът се ужасил от тези греховни желания, но – какво да прави – нали трябва да се прибере в манастира – съгласил се да изпие шампанското. То, обаче, така го ударило в главата, че той хванал ножа, заклал една овца, след което преспал с красивата стопанка.
Вдигам тост за това всички желания на жените винаги да се изпълняват!

***
Живял в древността един падишах, който си имал звездоброец. И казал един ден падишахът на звездоброеца: “Ти винаги ми казваш истината и затова ще ти дам да си избереш една от моите три жени!”. Звездоброецът попитал и трите жени колко прави 2+2. Първата отговорила “Три”. “Икономична жена” – помислил си звездоброецът. Втората казала “Четири”. “Брей, умна жена!” – помислил си звездоброецът. А третата отговорила “Пет”. “Щедра жена” – рекъл си той. Но коя жена избрал в крайна сметка звездоброецът? Тази с най-големите цици!
Така че да пием за красивите жени!

***
Нека си представим, че жената е роза, а мъжът – вода. Какво е необходимо, за да не увяхва розата? Да я натопим във вода? Да! Но, освен това, водата трябва често да се сменя!
Да пием за това жените да са вечно свежи и красиви!

***
Да пием за всички прекрасни дами!.. И за останалите митични персонажи!

***
Когато една девойка прекрачва локва - тя повдига полата си до глезените.
Когато една девойка преминава река - тя повдига полата си до коленете...

Да пием за девойките, които прекосяват морета и океани!

***
Майка и дъщеря отишли на плажа. Момиченцето по едно време дотичало при майка си и попитало: “Мамо, мамо, а защо някой чичковци имат много в банските си, а други – малко?”. Майката се смутила и рекла: “Знаеш ли, дъще, просто някои чичковци са богати, а други – бедни, затова е така!”. Момиченцето си поиграло още малко, дотичало пак при мама си и извикало: “Мамо, мамо, а ето онзи чичко те гледа и забогатява направо пред очите ми!”
Да пием за жените, които правят мъжете богати!

***
Живяла някога прекрасна принцеса, която си имала своя любим мъж. Но бащата на принцесата не им позволил да се оженят. Тогава красавицата избягала от двореца заедно с любимия си, а бащата пуснал след тях потеря. Пътят отвел влюбените до върха на една скала. Тогава принцесата казала: “Няма да можем да живеем заедно, защото хората на баща ми ни настигат! Нека скочим от тази скала – така поне в смъртта ще бъдем заедно завинаги!”. Любимият се съгласил и скочил първи от скалата. А принцесата изведнъж се отказала и се прибрала от скалите, като по-късно се оженила за съответния принц.
Така че – да пием за това винаги да даваме път на жените!

***
По какво се отличават жените от дипломатите? Ако един дипломат казва “Да”, то това означава “Може би”, а ако една жена казва “Не”, то това също означава “Може би”. Ако дипломатът казва “Може би”, то това означава “Не”, но ако жената казва “Може би” – това си е чисто “Да”. Ако дипломатът казва “Не”, то това не е никакъв дипломат, а ако жената казва “Да”, то що за жена е тогава!?
Дайте да пием за дипломатичните жени!

От "Четирите възрасти на любовта"

Един ден ангелите отишли при Бог и му казали:
- Боже, днес е отредено да оженим някого.
- Добре, намерете кого.
Полетели ангелите над земята. В една нива видели младеж - здрав, напет, работяга.
По-нататък в една градина съзрели девойка да се труди - красавица, кръв и мляко, неомъжена.
После видели пияница. Пиян-залян, всичко пропил.
Зад друг прозорец - девица - ленива, запусната, само за себе си мисли, домът й се руши.
Тогава Бог казал на ангелите:
- Да направим така - работягата ще оженим за ленивата, а пияницата за красавицата.
Помолили се ангелите на Бог:.
- Нека, Боже, направим обратното.
А Бог отвърнал:
- Ако ги съберем по двойки, едните ще грохнат от работа, а другите ще умрат от глад.
И така, летят ангелите. И при теб ще долетят.

Minerva

Коледно пожелание

Чуждо пожелание е това, но е хубаво и аз го пожелавам!



В навечерието на Рождество Христово да си пожелаем много сбъдващи се мечти през Новата 2010 година, много нови приключения, здраве, радост, любов - много любов, от онази хубавата..., вълшбества, хармония - най-вече вътрешна, а оттам съм сигурна, че тя ще засияе и във всичко, което правим и което мечтаем и сътворяваме :)

Да си пожелаем мечти, защото те са хвъркати :)
Да си пожелаем да покорим нови пространства.
Да си пожелаем приятелства без край и начало. Приятелства извън времето и пространството :)

Портрет на една дама

От най-ранна възраст знаех, че не искам да пропусна нищо, което животът ще ми предложи, само защото би било необмислено и опасно...
Преминавайки през всичко това, по някакъв начин се чувствам по-спокойна сега. Странно, но тъжна. Мисля, че винаги съм била тъжна...

Н.К. като А.Б.

...

- Елате до края.
- Не можем, страх ни е.
- Елате до края.
- Не можем. Ще паднем!
- Елате до края.
И те дойдоха.
И той ги блъсна.
И те полетяха.

Гийом Аполинер

Кръст

Наричат кръста знак на знаците. Двете кръстосани линии на кръста още от предисторическо време са били религиозен символ, предпазващ знак в почти всички световни култури. Северната страна на кръста се приема, че символизира северния вятър — най-мощният, всепобеждаващият, но и главата, интелекта. Южната страна означава южния вятър — огън и чувство, но и топене и изгаряне. Източната страна представя източния вятър, сърцето — изворът на любовта и живота. Западният край символизира мекия западен вятър, идващ от страната на духовете, диханието на смъртта.

За алхимиците кръстът е бил символ на четирите елемента: въздух, земя, вода и огън.

Много интересна статия в Маргарита: http://margaritta.dir.bg/06kluch.htm