Тост VII

Пуякът разговарял с бика:
- Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво - въздишал той - но не ми достига енергия, за да махам толкова силно с крила.
- Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми - предложил бикът - те са силно енергийни и хранителни.
Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав - вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото.
Не след дълго бил забелязан от фермера, който го свалил с един изстрел на пушката си.

Поука: Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там.

Да пием за доверието!

---
Има любов студентска: когато има с кого, има с какво, но няма къде.
Има любов несподелена: когато има къде, има с какво, но няма с кого.
Има нещастна любов: когато има къде, има с кого, но няма с какво.
Има любов философска: когато има къде, има с какво, има с кого, но защо?
Да пием за онази любов, която всеки от нас заслужава!

---
Каубоите казват така:
- Истинският мъж трябва да има "сребро" в слепоочията си, "злато" в джобовете си, "елмаз" в очите и "стомана" в дънките.
Да пием за истинските мъже!

---
Мъдрият Омар Хайам съветвал:

Общувай само с хора, достойни за твоето приятелство!
Забрави подлеците, не се унижавай!
Ако подлият ти предложи лекарство - излей го!
Ако мъдрият ти предложи отрова - изпий я!

За хората, които ценим и на които вярваме безусловно!

---
Душата има нужда от ягоди със шампанско, организмът - от водка!

Дева Мария

Марийо, майко Божия, изтрий сълзите, утеши унижените и оскърбените, любов ни дай да месим хляба и да зачеваме децата си, и снизходи за греховете ни, направени от страст и дързост. Ние сме момчета, Дево, и просто искахме да ти се харесаме…Прости ни Майко, Жено, Сестро и Любовнице! А вие, всички прелестни Марии, нека очите ви блестят, а смехът - звънти, в прослава на името ѝ!! (Любен Дилов-Син)

Араповски манастир. Асеновград. 15.08.2010

Тъжно, хубаво и старо

ЧРД!

Дар за Йоан Кръстител

Година 2010. Юли - Август
По повод откритите мощи на Йоан Кръстител близо до Созопол.
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/08/03/941871_bojidar_dimitrov_moshtite_na_ioan_krustitel_rodiha/
---------------------
"Година 2012. В Созопол, за да посреща прииждащите от цял свят поклонници, е открито най-голямото летище в света, по-голямо от това в Мека, от самия Созопол и новия му квартал Бургас. Хората се извозват с автобуси в посока Стара Загора, тъй като там е краят на опашката от чакащ да зърнат надписа, написан в V-ти век върху т.нар. транспортен реликварий: "Дар от Йоан Кръстител за Бойко Борисов, Премиер Единствен на Българския народ, възкресител на Отеца, Сина и Светия Дух!" Всеки понеделник и първи петък от месеца желаещите могат да закупят с намаление от останалите в наличност кости на светията, като черепите вървят "два на цената на един". Поклонниците от Созопол се радват и на нова придобивка - възможността да пътуват с 30 минути по-бързо до Старосел по новата магистрала Йерусалим-Созопол-Старосел. Автомобилите, с които се разхождат, са произведени в Ловеч и се задвижват с газ от Трите Големи български находища. Посещавайки българското Мачу Пикчу, имат редкия шанс да видят бедрена кост и кътник от единствения европейски индианец. Той е емигрирал в България през далечната 2000 пр.н.е. предусещайки политико-икономическата криза на Америка и гоненията на конкистадорите. Негови преки потомци населяват Факултета, София - доказано е със съпоставителни ДНК анализи и писмени източници, открити от професор Б.Димитров. В новооткрития близо до Мачу Старосел Пикчу мол, "ДаМол", туристите могат да се насладят на кюфтета от истинска кайма, прокарвай ги с айрян от истинско мляко, надоено от истински доячки. От книжарница "Веселин Маринов", кръстена на великия български бард с и без китара, чужденците могат да си закупят новото луксозно издание на "Винету" с твърди корици. Всеки петък от 12:00 до 13:30 тяхното копие от книгата може да бъде подписано лично от Премиера на РБ Бойко Борисов. В новооткритата спортна зала "Мачу Старосел" всяка събота-неделя се провеждат мачлета между Г-н Борисов (от една страна) и сборна команда от 15-те най-добрите нападатели в света (от друга страна). Г-н Борисов обикновено побеждава на нула, а най-голямо шоу за зрителите е, когато сборната команда успее да отбележи гол. Парите от демо мачлетата отиват директно за подобряване на сомалийската инфраструктура и разширяване на Сомалийския залив, през който изнасяме втечнена газ за Катар и Азърбайджан. И т.н."

Гьоте посред лято

***
Да знаеш не е достатъчно, трябва да го прилагаш.
Да желаеш не е достатъчно, трябва да действаш.

***
Хората първо се разболяват, за да спечелят пари, а после харчат тези пари, за да спечелят здравето си.

*** Мъдростта може да бъде открита единствено в истината.

Йохан Волфганг фон Гьоте

Ретро хард

Не мога да не споделя какви красоти трябваше да правя за украса на една култува кръчма, както се казва напоследък.
Да не си мислите, че еротиката и особено по-хард частта е от скоро.

С интерес разглеждам цял един такъв албум с подобни фотографии от периода 1850 (!) - 1960 г. - френски - Jeux de Dames Cruelles, автор Serge Nazarieff. На английски CRUELTY е жестокост, предполагам такава е темата. Тези избрани картини са от 30-те години на 20 век.

Това е изкуство! Не бъдете пуритани!

Невчесани мисли

Станислав Йежи Лец (1909 - 1966) е полски писател от еврейски произход.
Поет, сатирик, автор на афоризми, известни с общото заглавие "Невчесани мисли".
--------------------------

"Чувал съм, че светът е красив" - казал слепият. "Така казват" - отвърнал зрящият.

Истински ексхибиционизъм - да показваш нещо, което нямаш.

На мълчащия не може да се отнеме думата.

Полуинтелигентът не обича полутоновете.

Да имаш толкова слушатели, колкото подслушвачи!

Когато населим пустините, ще изчезнат оазисите.

Интелектуална провинция - опит да се мисли далеч от мозъка.

Евнухът: "Защо ми е само една жена? Трябва да имам харем.

Праволинейни, внимавайте на завоите!

Е, проби с глава стената. Какво ще правиш в съседната килия?

Общуването с джуджета деформира гръбначния стълб.

Плувай след акулата - ще стигнеш до човек.

Късно е да удариш по масата, когато си вече в тепсията.

Понякога ми се струва, че съществуването е всеобща халюцинация на човечеството.

Той е решил да се самоубие, но чака потопа.

В Рая трябва да има всичко - значи и ад.

Превод: Иван Вълев

И още - Уикицитат:

http://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2_%D0%99%D0%B5%D0%B6%D0%B8_%D0%9B%D0%B5%D1%86

1000

За хилядата дребни неща в живота, които носят радост

http://1000awesomethings.com/

Защо ли за жалост, на третината от тях дори, не мога да се усмихна?!

Втората

Втората любов

започва с тихи стъпки.
Втората любов започваш с тихичко озъртане.

И надежда да не бъде забелязано.
Втората любов започва като люлка в парка – пазиш се от други люлки, сядаш предпазливо и започваш бавно да се движиш. Не че те е страх от падане. Не.
Теб те е толкова страх, че дори се страхуваш да се залюлееш.
Втората любов започва с бавно залюляване напред-назад, напред-назад, озъртане, забавяне, напред-назад. Краката винаги на пода.
Втората любов проскърцва леко. С мирис на ръжда.
Стряскане, озъртане, страх ме е. Да се залюлея.
И после пак – напред, назад, напред, назад.
Набереш ли малко смелост, започва люшкането.
(озъртане. за всеки случай.)
Прекалено много мислене.
Да, втората любов започва с мисли.
Втората любов носи печата на първата на своето чело, въпреки че никога не я е срещала.
Втората любов.
Те кани с разтворената длан на възрастен, която ти предлага сигурност.
И твойто тихичко озъртане дали не си отново в капан.
Тя идва в съня ти с образа на болка само за да хвърля камъни в жигосаното ти сърце.
И виждаш огъня като опасност от пожар, но не и като пламъците, които топлят.
Втората е обречена да чака.
Докато отново се изправиш, докато отново вдишаш светлина, докато отново разрешиш на себе си да усетиш топлина.
Докато освободиш детето, докато се залюлееш силно и си позволиш да се обвиеш в красота.
И тя те чака.
Докато събуеш обувките, потъпквали мечтите, докато се престрашиш да хванеш искрата и да запалиш звездите, докато се осмелиш да си простиш.
Докато се преосмислиш и откачиш душата от онази кука.
Докато спреш да мислиш и си позволиш на дупката да се разпука.
И тя ще бъде там.
Втората.
И тя ще бъде друга.
Ако само й дадеш да бъде.

Втората любов започва с тихи стъпки.
Чух я.

Екатерина Карабашева
Ах, Мария (http://ahmaria2009.blogspot.com/)

All Our Yesterdays. Alan Parsons

Отдавна чакана нова песен от Alan Parsons!

All Our Yesterdays


http://www.alanparsonsmusic.com/

Дърво

На излизане от Рая, Адам се обръща към Господ:
„Може ли един последен въпрос?! Вярно е съгрешихме – вкусихме забранения плод. Но ти каза, че е дърво на познанието. Като го опитаме ще разберем Доброто и Злото, но аз продължавам да не знам нищо? Защо? Какво е това странно име – Дърво на познанието?”
Господ, троснато:
„Дървото си е мое, ще го наричам както си искам!”

Любен Дилов-син

12 мъжки правила за Мондиала

В чест на Мондиал 2010!

Скъпа жено/ любима/ приятелкo/ изгорo/ или каквато и да било представителка на противоположния пол, която може да бъде засегната от следващите редове.

1. Между 11 юни и 11 юли 2010 година трябва четеш редовно спортните страници на вестника, за да имаш представа какво се случва в света на футбола и по този начин да можеш да взимаш отношения по време на разговорите с мен. Ако не направиш това, ще те гледам с лошо око, или тотално ще бъдеш игнорирана. НЕ СЕ оплаквай от липса на внимание.

2. По време на световното телевизорът е само мой. По всяко време. Без изключения. Ако дори хвърлиш око към дистанционното, ще го загубиш (окото).

3. Ако трябва да минеш пред телевизора по време на мач, нямам нищо против, стига да го направиш лазейки на пода, без да отвличаш вниманието ми.

4. По време на мачовете ще съм сляп, глух и ням, освен в случаите, в които ще имам нужда от нещо за пиене или ядене. Трябва да си луда, ако си мислиш, че ще те слушам, ще отворя вратата, вдигна телефона или бебето, което тъкмо е паднало на пода....няма да стане.

5. Добра идея ще е да държиш по всяко време поне 12 бири в хладилника както и неща за ядене. И, моля те, не прави физиономии, когато приятелите ми идват вкъщи да гледаме мачове. В замяна ти обещавам да гледаш телевизия между 12 часа вечерта и 6 сутринта, освен ако не дават повторение на някой супер мач, който съм изпуснал през деня.

6. Моля, моля, моля те!!! Ако видиш, че съм разочарован, защото любимият ми отбор е паднал НЕ КАЗВАЙ: "Нищо толкова не е станало, това е само мач." Ако кажеш нещо подобно, само ще ме ядосаш повече и ще те обичам по-малко. Запомни, ти никога няма да знаеш повече от мен за футбола и твоите "успокоителни думи" могат да доведат само до скъсване/развод с мен.

7. Може да седнеш до мен, за да гледаме един мач заедно и да ми говориш на полувремето, но само когато има реклами и ако резултатът от първото полувреме ме удовлетворява. В добавка, моля да отбележиш, че казвам "един" мач. Следователно, не използвай Световното като глупаво извинение "да прекарваме време заедно".

8. Повторенията на головете са много важни. Не ме интересува дали съм видял гола, искам да го видя пак. Много пъти.

9. Кажи на приятелките си да НЕ идват вкъщи или да правят партита с бебета или деца, или събирания, които да изискват моето присъствие, защото:
а) няма да дойда; б) няма да дойда и в) няма да дойда.

10. Но ако мой приятел ни покани на вилата му през уикенда да гледаме мачовете, отиваме веднага.

11. Обзорното предаване за Световното всяка вечер е толкова интересно, колкото са и самите мачове. Дори не си помисляй да казваш: "Ама ти нали гледа този мач... защо не пуснеш нещо, което да е интересно на всички?", защото отговорът ще бъде: "Виж правило 2."

12. Последно, моля те, запази за себе си изрази като: "Добре, че Световното е само веднъж на 4 години". Аз съм имунизиран към тях, защото преди и след световното има Шампионска лига, Висша лига, Италианското Калчо, Български мачове, Испанската Примера, ФА Къп, Европейско и т.н.

Послепис: Ако по време на Световното закъсаш с колата някъде в провинцията, или където и да било: Обади се на полицията или Пътна помощ. Благодаря за съдействието.

Великото сърдито старче

С малко закъснение разговор по скайпа за
Боб Дилън

3.06.2010. София. Концерт на

Боб Дълън.

Atos: Kак мина концерта?
Atos: Сложи някоя снимка

Ana: Нито една нямам
Ana: Мина добре, малко разочарована съм. Или не съм? :)
Ana: Дойде, пя и не каза една дума в повече - Дойдох, видях, победих! За него важи в пълна сила, въпреки одумките ми.
Ana: Стоеше като обиден на публиката, а и тя, като че ли към него.
Ana: Ама той си е бил винаги дръпнат и опак.
Ana: Нито една известна песен. Е, почти. Имаше нещо като кавъри по-скоро - с нов аранжимент. Нови пя. Но си пя човекът и свири на хармоника и на йоника. Харесвам хармониката му. На моменти се просълзяваш...
Ana: Имаше по-дрезгав глас отколкото го знаех, като да се караше на някой :)

Atos: Не ги разбирам такива хора
Atos: Прелетял хиляди километри за концерт и сърдит ???

Ana: За него винаги се казва, че е малко инат. Отказал всякакви снимки. Концерта не се снимал и от организаторите даже. Нас ни претърсваха за фотоапарати. Не каза "добър вечер, София", не флиртува с публиката. Като че ли много комерсиално направи всичко, а уж е бунтар. Дойде, видя ни и пя. Толкова. Един служебен бис с три песни, май от куртоазия. Състава около него беше по-деен, но не можа да се развихри заради него. Все пак той е главният. Ами какво да се прави - великите така правят :) И Стинг, помня, беше така. Идват да пеят. Една излишна дума и крачка не правят. То и все пак, това се иска от тях. Нищо друго. Нямаше шоу. Нямаше шарена сцена.
Ana: Но нищо, като цяло съм доволна. Исках да го видя и го видях! Може би, малко повече го идеализирах в представите си, но важното е, че нося музиката му в сърцето си. Личната среща, ако не беше това, което очаквах, то музиката му е тази, която винаги ще обичам и славя.
Ana: И друг е въпроса, че бях толкова далече от сцената, че не го видях дето се вика :) Беше с прословутата си каубойска шапка, под която се криеше. Може и да не беше той ;)

Muse

Новите ми музи! До скоро не ги бях чула и видяла. Пък те били модерни. И взеха... че ми харесаха. Много! Не заради модерното. Даже чух, че ги харесват малките руси старлетки, а аз не съм нито много малка, нито много руса :) Дори не харесвам филма с вампири, на който скоро направиха саундтрака.
Музиката ми харесва. Някак си политам...
----
П.П. Съжалявам - нямаме авторско право. Но поне наоколо в списъка има други, все още видими клипове...

Монолог на вещицата

Вечерта въобще не беше синя.
Нямаше цветя и пеперуди.
Аз замествах спящата царкиня
до деня, във който се събуди.
Принцът беше жаден да обича,
а пък тя — безпаметно заспала.
Тъй че се престорих на момиче.
Лесно е — с една магия бяла.
Черните магии ги забравих,
във мига, когато ме погледна.
Знаех — сто години ми остават.
Знаех, че ще бъда предпоследна.
Изведнъж ще ме разлюби, знаех.
И не бих могла да го опазя.
Можех да го удуша накрая,
но ми свърши всичката омраза.
Укротих се. Е, така да бъде!
Да отива и да я целува.
А сега принцесата ме съди,
че мъжът й нощем ме сънувал…

Камелия Кондова

Тост VI

***
Има такава грузинска мъдрост:
"Ако искаш да вземеш правилно решение, посъветствай се с жена си и направи точно обратното!"

Да пием за нашите жени, които ни помагат да намираме правилното решение в сложни ситуации!
***
50 годишнина...
Масата подредена тържествено, свещите запалени, старите приятели заели местата си. Рожденничката от единия край на масата, любимия от другия. Идва момента на тоста. Съпругът става и вдига чаша:
- Аз не пия за твоите 50 г., когато си студена като таратор...., не пия и за твоите 40 г. когато беше още силна като добър гръцки коняк...., не пия и за твоите 30 г., когато беше буйна и се пенеше като френско шампанско...., пия за твоите 20 г., когато те взех и беше като хубава сочна праскова!!!
Рожденничката се усмихва мило на мъжа си и вдига чаша:
- Аз не пия за моите 20 г., когато ме взе и вярно, че бях хубава и сочна праскова, но ти ме взе нагризана...., не пия и за моите 30 г., когато бях буйна и искрях като френско шампанско, но ти обираше само пяната...., не пия и за моите 40 г., когато бях силна като гръцки коняк та трябваше да го пиете двама...., пия за моите 50 г., когато съм студена като таратор, който ти би изкусал с огромно удоволствие стига да имаше с какво...., но има добри пиячи, за които студения таратор е най-доброто мезе!

Да пием за добрите пиячи!

***
Като си говорим за култура и почвата и у нас, би следвало да споменем нещо и за културата на пиенето. Според скромното ми мнение сядането на маса е ритуал, който трябва да бъде уважен от някой подходящ тост, отговарящ на следните общи условия:
1. Да е достатъчно дълъг и отегчителен
2. Да има неочакван край
3. Да съдържа някаква поука или дълбока житейска истина

От тази гледна точка бих искал да ви предложа със съкращения един доста любопитен такъв и очаквам дейно участие по запълването на дупките в пиянския фолклор.

В едно китно родопско селце в стопанството на бай Генчо Лозаря се били събрали да си разказват нощните подвизи коча, пръча и шопара. Трябва да се отбележи че те предварително били заплашени с кулинарните умения на стопанката, ако не започнат да си вършат работата по умножаването на челядта си.
Първи шопарът с явно задоволство обяснил “Аз като се прибрах, като опнах мойта свинкя па и раздрусах цицките и срутихме кочината.”
Кочът скромно разказал:
- Аз пък като подхванах тая ми ти овца, отпред, отзад та цела нощ, силици не ми останаха.
Пръчът доволно разклатил рога и не пропуснал да се похвали:
- Връщам се аз в кошарата и почнах да се въртя около козата. Пуснах един два аромата, погладих попската брадичка, мушнах и си легнах с чиста съвест.
Та да пием с мерака на шопара, издържливостта на коча и елегантността на пръча, за да не играе ножа.

***
Когато дошла есента и птиците полетели на Юг, цялото ято се издигнало вкупом. Само една малка, но горда птичка, полетяла нагоре, нагоре, право към слънцето. Тя се издигала все по-високо и по-високо, докато накрая то изгорило перата и и тя паднала на дъното на най-дълбоката пропаст...

Да пием за това - колкото и високо да летим, нека никога да не се отделяме от колектива!

***
Има такава грузинска мъдрост: ако искаш да вземеш правилно решение, посъветствай се с жена си и направи точно обратното.

Да пием за нашите жени, които ни помагат да намираме правилното решение в сложни ситуации!

***
Живял някога богат и силен крал. Циганка обаче му развалила рахатлъка, като му предсказала, че жена му ще роди не от него. Чудил се той и решил: скрил я в най-високата кула в кралството. Но след една година тя все пак родила.

Да пием за Карлсон, който живее на покрива!

***
Един умен човек е казал „ Нищо не съкращава животът повече, от времето което се губи между тостовете”.
Да пием за това да живеем колкото може по-дълго!

***
Докога пият жените математички?
- До безкрайност.
Докога пият жените химички?
- До загуба на реакция.
Докога пият жените медички?
- До загуба на пулс.
Да пием за жените физички, които пият до загуба на съпротивление!

Приказка за не златната рибка

Впечатлено и споделено от детската енциклопедия на Криси и по негова молба.

Зъл вампир
С дължина от 30 см. рибата-вампир Chauliodus sloani е голяма за дънна риба. В мрачните дълбини тя се справя по много хитър начин с привличането на плячка. При поклащане дорзалната (гръбна) перка се превръща в бляскава примамка. По същия начин действа мухата, закачена на куката на рибарска въдица, но с една огромна разлика – всяка риба, изкушила се от това, което е видяла, ще се натъкне на ужасяващите челюсти вместо на сочен червей. Силата на захапката е като при натиск от менгеме.

Ужасяващи зъби
Anoplogaster cornuta – или наричана още риба-страшилище, е дълбоководен чудак с ужасяващи зъби. Кръстосвайки водите на 600 метра дълбочина, той лови сепии и други хрупкави вкусотии, а на 2000 метра преследва риба-дракон и подобни зъбати плячки.

Еволюция

To Do list

Да изгреба бръмбарите от мозъка си.
Да засадя на тяхно място зюмбюли.

Минерва

Свирепо настроение

Хи-хи, много си забавен, хи-хи, свестен си... ама като не си готин, поне да беше малко богат... веднага тръгвам с тебе...

Някоя го беше написала на Миро :(

Мрежа за социални контакти

Когато бях малък, другите деца не обичаха много да играят с мен. Когато майките им ги питаха защо, те изтъкваха две основни причини – че съм бил дебел и че съм получавал само шестици. Аз искрено страдах от това и дори се записах да тренирам борба, за да отслабна – в резултат на което скоро последователно набих всички, но пак не ме обикнаха. Сигурно е било заради шестиците.

Породените в този период от живота ми комплекси ме оформиха като самотник, макар и доста интелигентен (отново подозирам шестиците). Но винаги ми е липсвало искреното общуване с непознати хора, с които да мога да споделям мислите и мечтите си.
И ситуацията си остана такава, докато се появи Фейсбук.

Само че и тогава в началото беше трудно – нали някой трябва да те покани да му станеш приятел, а като не познаваш никого... И един познат ме посъветва – ами създай си група и хората ще дойдат. Каза, че основното било да си избера благородна кауза, да визирам нещо популярно и групата да бъдела отворена за всички желаещи.
Останалото идвало само.

Лошото се оказа, че всяка кауза, за която успях да се сетя, вече съществуваше. Имаше „Фенове на пържения боб” и „Врагове на мусаката”, група „Забрави каквото си научил” и друга - „Да си спомним за затвора” – абе изобщо всичко. И когато вече бях почнал да се отчайвам и отидох да хапна ( навик от детството) , нещо се се мярна на пода и изчезна под шкафа.
Така се роди групата „Да спасим кухненските хлебарки”.

Преписах каквото намерих в Уикипедия, сложих снимка на лъскаво насекомо и зачаках нови приятели.

Първите двама дойдоха почти едновременно, вероятно от някой форум, понеже веднага се скараха. В продължение на десет поста изясняваха кой бил „синьо говедо” и кой – „чорбар”, а после изчезнаха също така внезапно. Дори не успях да се включа в дискусията.

После се присъедини някакъв „ Иван от Еверест” и напсува правителството. После напсува бизнесмените, полицията, съда и международното положение. Внимателно го попитах какво мисли за съдбата на вечно преследваните кухненски хлебарки – смята ли, че в едно цивилизовано общество...?
Тогава той напсува и мен и изчезна.

Следващата беше „Мимчето”. Тя сподели, че хлебарките са едни мили пухкави същества, които се катерят по дърветата и ядат евкалиптови листа. Дори каза, че тя самата имала като малка подобна играчка и обичала вечер да заспива с нея.
Внимателно попитах да не би случайно да има предвид коалите. Момичето помисли, отговори, че вероятно – да, но и хлебарките също били много мили същества и...не довърши. Вероятно междувремено се бе присъединила към още някоя група.

Почаках още малко, а после влязох под измислен ник и написах, че това е една много благородна кауза, понеже у нас хлебарките за съжаление вече са на изчезване , та...
„Ти луд ли си бе ?” – гласеше следващия пост – „Два месеца ги тровя - и нищо. Жената не смее да влезе в кухнята да ми направи салатка – вика, много гладно я гледали. Какво ти „на изчезване”, станали са като костенурки и нощем като тичат, трополят и ме събуждат.”
Опитах се да обясня, че подобни мутации не са много характерни за хлебарките, но него вече го нямаше.

Докато чаках следващото посещение се разрових из интернет и допълних знанията си по въпроса. Дори се почувствах малко като опитен хлебарковед.
Оказа се – напразно.

„Отдавна чаках подобна дискусия” – гласеше следващия пост – „Още щом прочетох Кафка, разбрах че нещо такова рано или късно ще се появи. Присъединявам се с удоволствие.”
„Ами.. благодаря. Аз просто исках да се опълчим срещу човешката жестокост, която..”
„Да, да, хората са жестоки... Много сте прав. Пълзя си аз оня ден по пода и един като ме подгони с чехъла...”

Излязох светкавично от Фейсбук, за по - сигурно дори угасих компютъра, облякох се и отидох в кварталната кръчма. Макар че там ракията е малко менте, хората са нормални - поне до третата чаша...
Но са искрени и най – важното – виждаш кой седи срещу теб. А в социалните мрежи...

Тимур и неговите командоси

Когато бях ...

Когато бях на 16 г. си мечтаех да си имам гадже.
На 18 най-после си намерих. Но нямаше никакви чувства. Затова реших да си търся сантиментално и много чувствително момиче.

На 21 си намерих. Тя беше толкова чувствителна, че се разплакваше от най-малкото нещо. По цял ден плачеше за какво ли не, а отвреме навреме заплашваше че ще се самоубие. Затова реших, че ми трябва темпераментно, динамично момиче.

На 26 си намерих. Тя кипеше от енергия. Започваше едновременно десет неща и без да завърши нито едно на другия ден започваше нови десет. Отначало беше много интересно, но после започнах да се чувствам като идиот около нея. Много енергия, но без посока. Реших да си търся умно и практично момиче.

На 31 я намерих и се ожених за нея. Тя беше много умна и здраво стъпила и с двата си крака на земята. Беше толкова практична, че се разведе с мене и ми взе всичко, което имах.

Сега съм стар и мъдър.
И си търся момиче с големи цици.

Богомилско

Като за след много светъл празник
...

Добрите хора лесно се обичат,
магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника,
да ти приседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти
и да те иска прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата
и нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек и не заплаче.

Веднъж сълза отронил е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш вече -
добрите хора лесно се обичат.

Камелия Кондова

ПостВеликденско

Ама че картинка!
За или против?

Clipart Illustration of Jesus Boxing With The Easter Bunny, Socking Him In The Face As He Spills And Breaks Eggs From A Basket

Любендиловизми

Любен Дилов-син си спомня още пиянски приятелски изповеди от новогодишните празници: "Две години живях с една жена и всичко беше прекрасно. После започнаха капризите: "Как се казваш?", "Какво работиш?"...

Любен Дилов-син се чуди - би ли казал Форест Гъмп следното: „Жената е като пощенската марка. Оближеш ли я отзад, ще ти се залепи”… Или трябва да си българин, за да го кажеш?

Любен Дилов-син си приомня с особено умиление една от многото пиянски изповеди на приятели около Нова година: „Чета надписи: „Тук беше Пешо”, „Тук беше Иван”, „Тук беше Кольо”. Чета и незнам защо се напрягам. Дали, защото са грозно написани, или защото ги чета от вътрешната страна на вратата на гардероба, в спалнята…”

Любен Дилов-син: осъзнайте се - една крачка ви дели от пластмасовата елха до безалкохолното шампанско и гумената жена… Не е голяма беда, ако кучето ви има бълхи. Беда ще е ако има блог!

Любен Дилов-син чу колежка да споделя: "Случи се нещо невероятно! Моят снощи - първо един час любовна игра, после два часа чутовен секс и -накрая - три часа просто си говорим..." По същото време, съпругът пред колеги: "Абе..какво ми се случи вчера...Първо един час не ми става, после два часа неуспявам да свърша, и накрая като се разсъних нещо..." Да вдигнем тост за чудесното разбирателство между половете!

Любен Дилов-син смята, че чудеса стават всеки ден! Всяко бебе се ражда без предни зъби и задни мисли. Всеки човек поне веднъж ще бъде предаден и разпнат, заради греховете на другите. Въпросът е дали да превърнеш живота си в метафора, или да си остане статистика. Ирод пратил да избият младенците - статистика! Едно бебе оцеляло - метафора! Весела Коледа!

Любен Дилов-син ще сподели нещо лично: Като тийнейджър, за да не свърша преждевременно, спрягах таблицата за умножение. И ...ето че сега започна да ми става от нея! Не знам на лекар ли да отида, или на математичка?

Любен Дилов-син: Ако се срещнат две еднакво силни армии, ще победи по-тъжната, казва Конфуций. Човек с трабант, по-леко приема катастрофите, добавя застрахователният агент. А на един магазин в Назарет - 2000 години след Витлеемската звезда - виси табела: Заминавам на фронта. Ще се върна след 15 минути...

Любен Дилов-син получи от руски приятели рецепта за празничен коктейл "Кто кого" - 50 грама виагра с 500 грама водка. Питам: Юрий Иванич, ама наистина ли го правите това? "А, правим го! - отговаря ми - Вятър! Аз и секс-куклата вече използвам само за грейка. Пълня я вечер с топла вода... Кой казва, че любовта не топли?

Любен Дилов-син: "Във всяка жена трябва да има загадка" - казва Нина и изяжда сборник с ребуси… А аз й отговарям с първо правило в очакване на зимата: Не лови с език снежинки, докато не се убедиш, че всички птици са заминали на Юг.

Любен Дилов-син разсъждава над концепцията „… а вечерята дай на врага си”. Преди да дадеш вечерята, трябва да провериш дали врагът не стои по-високо от теб в хранителната верига. Дали вечерята не си самия ти. И още – ако стриктно спазваш това правило - вероятно скоро ще се сдобиеш с нов приятел и трябва да го преместиш в часовото врем...е, когато се разделя обяда. Изобщо … не е читава тази работа! Вечеряйте си, моля.

Любен Дилов-син ...на старини Пинокио силно страдаше от болки в ставите. И често с груби думи проклинаше Джепето, който – уж пропил се от мъка по дървеното си момче - изпи и течността срещу дървояди… Животът е за понасяне! Леко носене и лека седмица!

Любен Дилов-син вече е убеден, че свинският грип се разпространява главно чрез средствата за масова информация, но зъболекарят ми продължава да се страхува повече от мен, отколкото аз от него... В крайна сметка - да избереш обикновен, или ректален термометър е само въпрос на вкус!

Любен Дилов-син специално иска да поздрави тази сутрин жените, които мечтаят да се събудят в леглото си, а до тях – принца на бял кон! За всички останали - най-новата молитва на програмистите: "God, save as..."

Любен Дилов-син твърди, че пингвините не са просто затлъстели лястовици. Някога пингвините можеха отлично да летят, но постоянното болезноно приземяване върху твърдия лед, постепенно ги отказа от тази светла идея. Давайте си сметка, че и тъмнината се движи със скоростта на светлината.

Любен Дилов-син научи, че като основна причина за брака, любовта заема 4-то място след глупостта, алкохола и парите… Но има и добра новина - говори се, че когато умира сисадмин, пред очите му – като на филмова летна – притичват всички пароли...

Казано във Фейсбук от Любен Дилов-син

Сюрреализъм и реалност

Разказът на една фотография

Филип Холсман (1906-1979), e фотографът създал тази снимка. Той харесвал да снима скачащи хора. Твърдял, че по време на скока, обекта на снимката неволно показва своята истинска, вътрешна същност.

6 часа, 28 подскачания, пълна стая с помощници, хвърлящи във въздуха водата от ведро и разгневени котки - така се родила тази снимка. На заден план на снимката се вижда незавършения шедьовър на Салвадор Дали «Leda Atomica».
Художникът е представен като ядрото на атома, около което се носят в пространството вместо електрони - стол, котки, статив с платно и вода. За да направи този кадър Холсман използва много мощни светкавици в студиото си, които му осигуряват голяма рязкост. Дали подскача в момента на снимката, в същото време трима асистенти подхвърлят котки, а четвърти плиска вода, която от бързата скорост стои като замръзнала във въздуха… За тази снимка, фотографът е направил 28 дубъла! Холсман искал вместо вода да използва мляко, но за след военно време това било невъзможно.

Особено плодотворно е сътрудничеството на Салвадор Дали с фотографа Филип Холсман. Той направил цяла илюстрирана книга за Дали. Странните фотографии наподобяват картините на великия художник. На една от тях Дали гледа към череп, съставен от телата на седем голи девойки.

“Dali Atomicus”,
Филип Холсман, 1948

Първата кола

Първата кола е като първата жена. Каза Марио.
Първата кола е като все едно да си купиш нова холова гарнитура. Каза Тита.
Пък после иди приказвай, че жените били

по-романтични от мъжете.

Аз още не знам какво да кажа за първата си кола. Може би когато имам втора, ще мога да кажа нещо за първата :) Иначе е малка дъртанянка Опел Корса.

Хайде, безаварийно каране!

Пролет

Поетът се разсърди, че не мога
пиянските му стихове да слушам.
Повтаряше ми: “Пратеник на бога съм!”
От богове ми е дошло до гуша.
Художникът по тъмната ми бемка
се замечта и го налегна дрямка.
А аз сред всичките му светлосенки
не станах светла — станах само сянка.
Актьорът с мен си проигра късмета —
препъна се на сцената и… падна.
Напих се вече на любов, момчета!
Напих се, казвам, никак не съм жадна.
На всичките любови — много здраве.
Не искам по горите да се губя.

Обаче щъркелите продължават
на моя покрив точно да се любят.

Камелия Кондова

Да живей България!

Боб и Баба Марта

Честита Баба Марта с една хубава бъдеща новина

Концерт на Боб Дилън в България!!!

Американската легенда Боб Дилън ще изнесе концерт в България през юни, съобщава официалният сайт на изпълнителя http://www.bobdylan.com/.
Събитието ще е в София на 3 юни и ще бъде част от европейското турне на музиканта, което ще премине през Румъния, Македония, Сърбия, Хърватия, Словакия, Чехия, Словения и Австрия.
Концертът все още не е обявен официално от български организатор, но се очаква информацията да бъде потвърдена всеки момент и билетите да бъдат пуснати в продажба.

Update:
Датата за концерта на Боб Дилън (Bob Dylan) в България, анонсирана на официалния му сайт, бе потвърдена от промоутърите "София Мюзик Ентърпрайсис".
Митичният музикант ще се представи за първи път у нас в рамките на IX-тото поредно издание на фестивала "Arena: Мuzika". Шоуто на Робърт Цимерман, както е истинското име на барда, е в зала 1 на НДК от 20.00 ч. на 3 юни. Той е вторият сигурен хедлайнър на фиестата, след сър Елтън Джон (Elton John).
Билетите ще бъдат с цени от 50 до 150 лева. Продажбата им стартира на 4 март, четвъртък. Те могат да бъдат намерени в Билетен център, НДК, на касите на "Тикетпро-България" и неговите партньори, както и онлайн на адрес - www.ticketpro.bg

След цели пет десетилетия на сцената, Боб Дилън продължава да бъде най-влиятелната фигура в историята на американския рок-ен-рол. Спонтанен и непредсказуем, великият музикант е едновременно обожествяван и критикуван във времето дори за най-малките си артистични промени, докато цели поколения музиканти постепенно и завинаги остават подвластни на идеите му. Текстовете му – първите в рока, определяни като истинско литературно изкуство, стават толкова широко популярни, че не остават чужди дори за влиятелни политици от ранга на Вацлав Хавел и Джими Картър. Чрез одухотворяването на оригиналното фолклорно звучене, Дилън възражда жанра на пишещите певци. Неговите поетични изпълнения в типичен носов спонтанен вокален стил, подсилени от електрическото звучене на бенда, дават ново значение на понятието „поп” и не след дълго завинаги определят стила му като един от най-подражаваните в историята. Съвместните му записи с ветераните Nashville дават нов смисъл на взаимодействието между рок и кънтри, за да се роди кънтри рокът на 70-е. През 80-е и 90-е години Боб Дилън не губи способността си да предизвиква, изненадва и да влияе на слушателите си: прави го по-завладяващо от всякога.

Истинското му име е Робърт Алън Цимерман. Семейството му се мести в Хибинг, Минесота, когато е на шест години. След заниманията си по китара и хармоника, младият Робърт сформира групата Голдън Хордс (The Golden Chords) още през първата си година в гимназията. По-късно е приет в Колежа по изкуства към "Минесота Юнивърсити". По време на трите му семестъра там започва своята соло кариера, свирейки в различни клубове под псевдонима Боб Дилън, а официално променя името си през 1962.

Дилън се мести в Ню Йорк през януари 1961, където се среща със своя идол Уди Гътри. Няколко съвместни проекта довеждат до подписването на договор с "Columbia" за продуцирането на първия албум на таланта Боб Дилън. До 1964 той има зад гърба си внушителния брой от над 200 концерта на година. С албума "Bringing It All Back Home", издаден през 1965, музикантът изненадва феновете си с деликатното отдалечаване от чистото фолклорно звучене. Музиката, която Дилън прави между 1965 и 1966, е своеобразна революция в рока. Изпълненията и студийните му албуми, записвани на живо, са пълни с енергия, дълбочина и откровение. През това време той издава "Highway 61 Revisited" (1965) и "Blonde Оn Blonde" (1966). Текстовете на песните в тези два албума са много дискутирани и анализирани и единодушно обявени за новаторски в музикалната история. По един откровен, на моменти яростен и жаргонно-закачлив начин той успява да обедини литературните и фолклорни традиции.

През 1967 Мартин Скорсезе прави документален филм за бенефисния концерт на Дъ Бенд (The Band) - "The Last Waltz", един от специалните гости на които е и Боб Дилън.

Платиненият албум "Slow Train Coming" (1979) му донася първата награда "Грами" ("Grammy") за най-добър рок изпълнител. През 1989-а издава проекта "Oh Mercy", който е най-добре посрещнатият му албум през 80-е.

През 1990 Дилън получава най-високото литературно отличие на Франция - Commandeur dans l'Ordre des Art et des Lettres, а 1991 през - "Грами" за цялостен принос в областта на музиката.

През 1992 повече от 30 именити музиканти почитат 30-годишнината от издаването на първия албум на музиканта на "New York's Madison Square Garden".

В средата на 90-е години Дилън съживява концертните си изпълнения и събира една от най-добрите банди, които е имал до момента. Изпълнението му по време на фестивала "Woodstock" 1997 е незабравимо, а по-късно същата година прави и "MTV Unplugged" с най-новия член на бандата си на клавири - Брендън О'Брайън (Brendan O'Brien), продуцентът на Пърл Джем.

Дилън свири пред папа Йоан Павел Втори в Болоня, получава и наградата на "Kennedy Center" за цялостен принос в музиката.

mysound.bg