Повод за темата е писмото на един приятел от чужбина, в което казва:
"Много интересно мнение. Т.е. добре написано нещо, което мисля от много време. Темата е, че англичанчетата затъпели в последните 20 години по отношение на познанията им по естествени науки и приложни технологии.Цитат от статия: "Да не би да е от смесването на биология, химия и физика в този полусготвен мишмаш наречен "Наука"? /така се изучава в САЩ в наше време всичкото изброено/. Или пълното премахване на всякакви домашни работи и всякакви домашни задания в основното училище? Или идотските закони, които принуждават родителите да си гледата децата в къщи, докато те са 14 годишни (и в БГ направиха нещо подобно, нали?) премахнаха всякакво чувство за разум и отговорност? Аз си спомням как от СЕДЕМ годишна възраст трябваше да пътувам през една четвърт на 10 милионен град до училище всеки ден. И аз не бях единствения, който правех това. Действително нямаше нито един родител, който да кара или взима децата след първата седмица."Кога се появи това ужасно отношение към децата? Защо вече не ги пускаме сами до училище? Защо те вече нямат домашни (не знам как е в БГ сега)? Какво се промени в нагласата на обществото в цялата западна цивилизация?"
Ще ти разкажа нещо...
Ани ходи сама на училище и сама се прибира. Тя е втори клас. Но има късмета от тяхната тераса да се вижда училището. Т.е. близо е. Не пресича голяма улица.
Но баща й си стои вкъщи заради нея. Той може да работи вкъщи и това е добре за всички. Късмет за семейството.
Ани не ходи на занималня. Ако е сама вкъщи кой знае дали сама ще си научи уроците докато се приберат родителите й. Няма баба или дядо, които да я наглеждат за ученето.
Ако е сама, в 18 ч. ще се приберат другите и тепърва трябва да се учи с нея. Но те са уморени и нервни, ще се приготвя вечеря, братчето й си иска своето, те също, че и Ани няма желание да учи тепърва, защото е вече разсеяна и уморена.
Майка й и баща й са направили така своя избор в опазването и възпитанието на децата си.
Ани има надежда да се учи добре, чете книги!!, учи с желание за сега. Само дето още пише някои букви огледално :))
Коцето също е във втори клас. Семейството му живее на доста далечно разстояние от училището му. Него го закарва и докарва дядото пенсионер, който по принцип не живее при тях, на друго място в града е.
Майката сега е в майчинство заради другото братче и след училище го наглежда. Учи с него, покрай него и го контролира вкъщи.
Като свърши майчинството й той сам ще остане вкъщи да се занимава или ще тръгне на занималня. Ще има късмет, по-голям ще е. Но процедурата в 18 ч. вечерта ще се повтаря и за тях.
Майка му казва, че не му се учи много, разсеян е и се залисва надълго-нашироко с други работи. Но тя го натиска. Купуват се книги у тях, четат се. И аз съм им подарявала с радост.
Анелия има син в първи клас. Тя го кара до училище и заминава после на работа от там. Тя си няма никого покрай нея и не стои вкъщи, затова е записала детето си на частна занималня. След неговото училище идва фирмата-занималня. Взима няколко деца от училището и ги закарва в занималнята със собствен транспорт. Там се подготвят и майката минава да си го вземе вечерта като се прибира и тя. Това е платена занималня. Обръщат внимание и на децата и на родителите. Защото плащат.
Всички класове имат домашни. При нас това не е отпаднало, не се е променило.
Всички малки класове имат занималня по съответните си училища. Къде с цел да си учат уроците, къде с цел просто децата да ги наглежда някой.
Но тези трите майки не си пращат децата на тези занимални по ред причини. Щели да се чувстват по-добре децата вкъщи, ще си отпочинат от дългия учебен ден... Казват и че в занималните не им обръщат достатъчно внимание и затова или вкъщи или на частно.
Вече в училищата нямат достатъчна мотивация за възпитание самите учителите. Те реват за заплати. Децата научиха, че имат права, защото живеят в демократично общество и взеха да се качват на главите на учителите. Та само Анелия има пари и може да си позволи частно. Другите нямат пари.
Пепо е в 5 клас. Сам ходи и се връща. Да, той е голям.
От 1 до 4 клас учеше в друго училище, по-близо до тях и само в първата половин година го взимаше майка му. Досега тя се опитва да учи с него или поне да го проверява. Дори му е наела тази година частен учител, който идва у тях.
Пепо учи на самотек. Не му се учи. Понякога майка му и дядо му му помагат за домашните. У тях се купуват книги изключително рядко и не се чете.
Иван е брат на Пепо. Той е голям и се оправя сам с ходенето, но и той не учи. Той ще вземе професионална шофьорска книжка и това е достатъчно на него и семейството му.
Затова казвам, че има два фактора в БГ, определящи отношението към децата и науката.
Единия обективен - обществения живот и втория субективен - родителите.
Родителите, ако са мотивирани ще съумеят да те научат на любов към науката и училището.
Днешните родители (в БГ) не са особено мотивирани. Те са измъчени и махат лесно с ръка и викат "защо да учи, като няма да има работа после...". Не всички, разбира се, но много така мислят. То е и заради това, че има чалга и я слушат семейно.
Някога имаше друга всеобща мисъл -"учи, за да не работиш". Но тя като че ли беше с по-хубав послесмисъл. Не беше много лоша. Училището имаше респект.
Въпрос на родителско възпитание е у детето да се насади желание и ред за учене.
Това за мен е субективния фактор, който до голяма степен е повлиян от обществения живот на родителите.
Ако си тук, почти всеки ден ще чуваш и виждаш от новините за педофилия, за грабежи, за изнасилвания, за катастрофи, за корупция вкл. и в училищата. За стачки на учители и за скандали на издателствата за годишните заявки за учебници. От това ти става гадно и страшно. Почти не вярваш в хубави неща. Казваш, че всички са маскари и желаеш огън да ги гори.
Особено темата педофилия и порнография през месец излиза на яве напоследък :((
Мисълта ми е, че родителите се страхуват!!! Те пазят децата си поради напрегнатия обществен живот.
Не знам, някога така ли беше? Може социалистически да звучи, но не беше така. Родителите ни бяха спокойни, когато сме на улицата. Нямаше такива неща. Не ставаха поне в толкова големи проценти както сега. Но не, тогава и да ги е имало са били в промили (нали е по-малкото това).
Сега те е страх, че едно дете, ако се заблуди по пътя до вкъщи и някой човек ако го срещне, вместо да му помогне, може да му навреди. Сега те е страх, че ключа от къщата, дето виси на врата на детето, някой ще го открадне и ще разбере къде живее то, за да обере къщата.
Друг основен страх са пътищата и автомобилите. Сега има много коли по пътя. Повече като проценти спрямо някога, сигурно 300%. По-мощни са и етиката на шофьорите не е добра пак заради нервното живеене и заради самата пътна обстановка.
Покрай училищата уж трябва да има "зебри" и светофари. Да е добре регулирано шосето. Но къде ти такива екстри за нашите условия.
Защо ги няма на повечето места (поне 80% от училищата не са добре в това отношение)?
Защо ги няма онези организирани от училището лелки с палки и светлоотразители, които съм виждала по филмите само, да спират движението покрай някое училище и да дават път на тумбата ученичета-патета?
Нашето училище няма пари! За това се искат пари, а те нямат за парното. Та затова ли да дадат?
Сега училищата имат пазачи, които не достигат като бройки. Сега има нужда и от видеокамери за охрана, но нямат пари пак. Защото наркопласьори дебнат зад всяка училищна ограда. И това е много страшно и много сериозна постоянна заплаха. Много е реална, не е шега.
Някога нямаше такова нещо. И никой от родителите не се сещаше, че има такава опастност за децата.
Казвам някога, не визирайки социализма като строй. Имам пред вид просто календарното време "някога" и така ще се съберат онези 20 години, за които говорят и за английските деца и за тяхното несериозно отношение. Може би е повсеместно. Не знам за другите страни. За нашата казвам.
А родителите трябва да работят. Не могат да си стоят у дома. Не знам за такъв закон до 14 да не ги оставят без надзор. Но такъв май има по целия свят, може вече и при нас да важи. Но кой ли го спазва, като условията са други?!
Та си мисля, че няма как да не се притесняват родителите и не могат да си отпуснат душата смело да пратят децата сами на училище.
Това е само за пътя до там. И за БГ.
А за самото качество на учене, наистина мисля, че родителите имат голяма вина/заслуга. Не толкова, че учебника ще се казва НАУКА и ще събира биология, химия и физика заедно. Няма нищо лошо някои неща, които наистина са по-професионални и прекалено сериозни за 2-3 класници да се изрежат (примерно). Нека се старае образованието да ти запази интереса с нещо друго по-интересно представено. Грубо, но "интереса клати феса" важи и за школото.
Което дете учи, си учи и е добро и не му пречи нищо, за да бъде добър ученик. И родителите всячески помагат за това то да обича науката. Явно защото и както и те я обичат.
Всички мислят за образованието като функция на икономиката. Трябва да се учи с цел реализация. Къде остана възрожденското? Къде останаха идеите на просвещението? Като че ли са имали много полза българските селяни в края на 19 век от грамотността си... Не са имали практическа икономическа полза, но са учили с цел усъвършенстване на човека. Днес сме продажници. ----След време попаднах на
една статия. Тя е и не съвсем по темата, малко е тъжна заради смъртта на поета Павел Матев. Не знаех за тази песен на Емил Димитров и за истинското в нея. Накрая е оригиналното стихотворение.
...Сега едни коси няма да стигнат за образование...
Латвийския писател Михаил Димов задал три въпроса за Бог на деца от 6 до 10 годишна възраст и събрал отговорите в книжка. Това е руския оригинал.
