Думите от ежедневието IV

БОЙКОТ
През 1879 г. капитан Чарлз Кънингам Бойкот е обикновен интендант при граф Ерн, отговарящ за земите му в графство Майо - Ирландия. Той се постарава за кратко време да си спечели антипатиите на местните фермери, чрез сприхаво и злобно поведение, и най-вече чрез отказа си да намали рентата върху управляваните от него земи. В резултат, през лятото на същата година, Бойкот не може да събере работници да ожънат нивите в графството. По призива на тамошната аграрна лига, всички работници отказват да се цанят при него, или го „бойкотират”, преди още името му да се наложи в този си смисъл. Така той се принуждава да поиска от английското правителство да му прати жътвари от по-далечни места, придружени от военна част, но междувременно реколтата вече е изгнила на полето. Скоро след това, горкият човек е принуден да емигрира в Америка, както много други европейци, които са „на зор” по това време.
В днешно време думата „бойкот” е добила много по-широк смисъл, от обикновен отказ от работа. Можете да бойкотирате жена си, като откажете да измиете чиниите, можете да бойкотирате даден магазин, като не пазарувате от него, както правя аз, щом някъде не са достатъчно вежливи, може даже да бойкотирате и бат` Гойко като си изключвате телевизора като го показват. По принцип, всеки може да бойкотира всичко. Някак неусетно тази дума се е превърнала в неизменна част от нашата социална и гражданска активност. В общество изградено върху стабилни консумативни модели, бойкотът е считан вече като израз на правото на глас на обикновения човек. През 30 и 40-те години на ХХ век, американските евреи бойкотираха германските стоки, днес много европейци, а и араби бойкотират американските изделия и т.н. Независимо дали е малка или голяма каузата, за която човек се бори, сега той може да привлече на своя страна един много добър съюзник – Интернет. С помощта на Интернет можете да съберете много симпатизанти и съмишленици на вашата идея или бунт. Наскоро, немски лингвисти бойкотираха всички думи от англосаксонски произход в техния език, за да изразят несъгласието си с войната в Ирак. А любопитното е, че една от най-бойкотираните компании в света това е...”Макдоналдс”.
Аз също я бойкотирам! (бел. Ана Бако).

ГИЛОТЕН
ГИЛОТИНА: инструмент за обезглавяване; тегло - 580 кг, височина – 4.50 м; ножът е 7 кг и пада от височина 2,25 м. Първата гилотина е изфабрикувана през 1792 г от доктор Антоан Луи и майсторът на пиана(!) – Тобиас Шмит, след спечелен конкурс, тъй като предложили най-ниска цена (827 сребърни ливри). Ами тогава, ще попитате, защо се казва гилотина? Ако не припирате, ще го разберете до края. Доктор Жозеф Гилотен (Guillotin) е роден една година преди нашия поп Стойко Владиславов (известен още като Софроний Врачански) – през 1738 г. Завършва медицина в Париж и по време на Френската революция, участва активно в политическия живот. Неговата дейност като политик може да се резюмира с една дума – хуманизъм. Не, това не е шега, а е просто история. До средата на ХVІІІ век, обезглавяването е запазена смърт само за благородниците. Крадецът е връзван за колело и пребиван, политическият престъпник е разчекван от 4 коня, фалшификаторът на пари е сваряван жив, еретикът е изгарян на клада, а крадливият слуга е просто обесван. Именно в качеството си на политик - член на Конвента, Гилотен предлага през 1791 г реформа в изпълнението на смъртните присъди, като изхожда от максимата за равенството на всички осъдени. Така се приема закон, който постулира, че всеки осъден на смърт, независимо от сана и престъплението му, ще бъде обезглавяван. Пак той предлага да се построи машина за тази цел, която да направи смъртта на престъпниците по-малко варварска и да намали тяхното страдание. Но, както беше споменато в началото, филантропа Гилотен не е изобретил гилотината. Прототипи на тази машина са действали още от ХІІ век в Англия и Италия, за което свидетелстват стари гравюри. И отначало, наистина, машината е наричана на името на споменатия вече доктор Антоан Луи – „ла Луизон”, и „ла Луизет”, но скоро започват да я наричат „Гилотина”, въпреки енергичните протести на самия Гилотен. Просто той е политик и е по-популярен, а и все пак идеята е негова. Самите престъпници пък, ù викали „Вдовицата”. В началото на 1792 г, крал Луи ХVІ подписва закона за въвеждането на машината за рязане на глави в кралството му, без да подозира, че след по-малко от година, неговата глава също ще бъде отделена „хуманно” от тялото му с помощта на гилотината. Това става близо до булевард „Шанз Елизе”. Малко след това същото ще сполети и кралицата(бивша) - Мария-Антоанета и Орлеанският Дук – братовчед на краля. Периода на Терора през Френската революция трае от септември 1793 до юни 1794. За този период са гилотинирани 19 000 души само в Париж, като понякога машината е рязала по 6 часа непрекъснато. Хуманно, нали? И производително. По време на Терора на републиканците, самият Гилотен е в затвора, като за малко и той не минава под гилотината. След това се отказва от политиката и продължава своите медицински проучвания. Той е главният пропагандатор на ваксината срещу вариолата, като за идеята спечелва дори подкрепата на Наполеон и на църквата. Малко преди смъртта си – през 1814, основава Френската Медицинска Академия. Днес гилотините са много по-малки и вече не всяват такъв ужас – използват се в печатарството и фотографията за рязане и оформяне на хартията, а има и гилотини за пури. Последната „страшна” гилотина е използвана през октомври 1981, във Франция, след която дата, смъртното наказание там е отменено.

By Igeo - shtyrkel.eu