"Аз съм късоглед и пея в хора."Този лаф от филма "Рицаря на бялата дама"(1982г.) отдавна се носи с малко носталгичен и подигравателен тон.
Кой ли ходи днес на хоров концерт?!
Аз отидох наскоро и това бе причината да се замисля...
Концерт на детски хор "Омайниче", дамски хор "Тримонциум"и мъжкия хор "Борис Христов".
Програмата беше по повод Коледа. Този род културни програми са ми много симпатични. Повдигат ми допълнително настроението по време на коледните празници. Макар в същото време да се сещам и за онези импровизирани хорчета от разказите а ла Чарлз Дикенс. (Бррр, повечето са мрачни и тъжни).
Но в този случай концерта беше лъчезарен.
В залата имаше стотина човека, като 1/3 от тях бяха роднините на самите хористи, най-вече бабите и майките на децата от детския хор. Те пък си тръгнаха след детските изпълнения и по време на другите два хора вече залата съвсем опустя.
Вярно, рекламата на това събитие беше много слаба, но и силна да беше, пак нямаше да се напълни залата.
Много обидно ми се стори хористите да пеят пред празна зала. Дори и само заради това, че този род концерти са винаги безплатни.
Това изкуство, като че ли живее само за себе си. Съществува, но в много затворен свят. Обикновено има някакви участия на общинско ниво. Всичко е импровизирано и на доброволни начала. Провеждат се някакви конкурси, на които си дават среща различни състави. Участват, борят се, печелят награди, но имам чувството, че те са все без публика. Сами сред своите. От време на време се ходи в някоя чужбина на разменни начала с тамошни хорове. Печелят се награди от международни конкурси. Но като цяло обществеността не е знае за това. А това е жалко...
И въпреки всичко, най-хубавото е, че изпълнителите, които пеят в хор, много обичат песента и музиката и въпреки мизерното отношение на публиката към тях пеят с пълни сърца и голям ентусиазъм.
4 коментара:
Имам 15 години стаж във такава формация.
Вярно, обиколихме света и си изживяхме малко по-различно детството, а за публиката навън мога само да се хвана за главата и да се зачудя откъде наистина такава любов към правилното пеене :) - най-прекрасното изживяване от онези времена са една зала 15 000 човека, Япония, обожаваха ни защото наистина бяхме добри.
И сега пея с нещо повече от ентусиазъм. Музиката логично разви онзи слух, през който мога да пресея мъничко по-прецизно мелодията от текста, ако не бях подозрял овреме стремежите си.
Нещо повече...
Заобичах - както ти самата казваш, песента и музиката - повече, повече от всичко останало.
Това е белег който се носи до гроб.
С хор Борис Христов имахе традиция да правим коледните си концерти, докато бяха общи, зала България. Прекрасно място.
Ей, да не си бил един от бодрата смяна? ;)
Всъщност няма значение от кои си бил. Радвам се, че си един от тях! Радвам се и че си с добри спомени, впечатления и усещания за музиката и хоровото пеене изобщо.
И ако щеш вярвай, ... малко ти завиждам за това. Все си викам, че като хвана някой ден златната рибка, едното ми желание към нея ще е да мога да пея. Много скромно и изпълнимо :) Колкото много харесвам музиката, толкова мога да пея фалшиво :)
Приятно ми беше да прочета Вашето писание, поздравявам Ви!
С извинение за нахалството: http://vascont.wordpress.com/2008/06/25/izkustvo/
http://vascont.wordpress.com/2008/06/26/samodeinost/
Няма място за притеснение и нахалство :)
Публикуване на коментар