Думите от ежедневието V

ДАЛТОН

В нашата история през различните времена са се мотали всякакви „-исти” – марксисти, толстоисти, дъновисти, хитлеристи и какви ли не още. Всички те са били последователи на някаква доктрина, идея, движение, и са били наричани така по името на водача или основателя му. Няма лошо – това е част от човешкото разнообразие. Но за разлика от споменатите, далтонистите не са последователи на никаква доктрина или идея, а са просто... е, хайде сега, какво се правите че не знаете. Че нали правителството именно за това въведе интегралната бюлетина, за да не затруднява далтонистите, които не биха могли, иначе, добре да различат червената от зелената и синята от жълтата бюлетина.
Но всичко започва от Джон Далтон, роден през 1766 г в добрата стара Англия в семейството на тъкач(те английските тъкачи са известни, значи). Още от малък се справя чудесно с числата и формулите и вече на 15 години става самият той преподавател по математика в едно училище. Преди да започне да се занимава с химия, той опитва с метеорология, което показва, че е бил голям хитрец. В метеорологията, както и в политиката, хората се занимават все с неща които не могат да пипнат, но се правят че разбират – облаци, въздух, атмосферно налягане. Един прекрасен ден, обаче, той открива че не вижда света както останалите хора, защото му се „губят” някои цветове. Той, разбира се, си казва: „голям праз”!, т.е. не се депресира, и решава да се възползва от този факт за да се прочуе. Написва статия върху тази особеност на човешкото възприятие и така се ражда „далтонизма”. После науката ще установи, че тази „болест” е полово дискриминираща – т.е. различно се предава при мъжете и жените (тук феминистките си мълчат, разбира се, защото от далтонизъм страдат много повече мъжете). Генът на цветната слепота, както още я наричат, е рецесивен(ако знаете какво значи това – добре, ако не знаете – питайте) и се предава по майчина линия. Значи (сега четете бавно, защото аз го обяснявам бавно и няма да повтарям) ако далтонист и нормално виждаща жена имат дъщери, то те ще различават цветовете нормално, но ще са носители на гена. Ако тези дъщери имат синове, те ще са далтонисти, но ако имат дъщери, те ще разпознават без трудности кои са „Левски” и кои „ЦСКА” по фанелките. Уф, че сложно, това с гените!
Така е, да не мислите, че Далтон го е знаел това. Не, защото по онова време не са си имали и представа какво е това гени. Обаче нашия човек не се спрял дотук. След като „родил” далтонизма, той решава да „пусне мухата” на още някоя и друга теория и започнал луди химични опити. Така например той постулирал закона, че налягането на смес от газове е равно на сумата от наляганията на всеки газ от сместта поотделно. Неговите съвременници направо са се спукали от яд как никой от тях не се е сетил за това по-рано. Но лебедовата му песен е, разбира се, теорията за атомния строеж на химичните елементи. С нея направо е разбил всички химици и физици от своето време, че и след това. Когато за първи път излага постулатите на тази теория, той говори само пред седем души. А самата теория е била изцяло приета от научния свят едва половин век по-късно. Точно заради него, всички ученици в часовете по химия ги мъчат и до днес, че елементите са изградени от атоми, които имат различно тегло при различните елементи и заради тях пък са измислили гадните химични формули.
Откритието на Далтон става пряк предвестник на периодичната таблица на елементите изработена години по-късно от Менделеев. Руснакът бил картоиграч и открил таблицата като записвал елементите върху отделни карти и ги редял като пасианс, но това е друга тема.
Повечето от документите и бележките на Далтон били унищожени по време на бомбардировките над Лондон през ІІ-та Световна война.
През 1822г. Далтон макар и далтонист става член на „Кралското Дружество”, а през 1830г. и един от осемте асоциирани чуждестранни членове на Френската Академия на науките.
Когато умира през 1844г. в Манчестър, повече от 40 000 души се стичат на погребението му за да му отдадат последна почит.
Ако ходите да си вадите „медицинско”, задължително ще ви покажат едни картинки с цифри, с различни нюанси на цветовете. Това е тестът на Ишихара, измислен още през 1917г., но да не издребняваме чак дотам.
Ако ви кажатq че сте далтонист, не се шашкайте - далтонизмът не е болест. Само може да ви попречи да станете шофьор, или известен художник, но няма да ви попречи на кариерата на политик.

----

ГРАХАМ

Силвестър Грахам е американец и всъщност по законите на английския би трябвало името му да се произнася Греъм, но на кой му пука за правилата на английския. Те и американците произнасят например името на гръцката богиня Нике, като “найки”, така че да не издребняваме. Та този янки е роден в далечната 1794 г, в едно градче някъде в Кънектикът. Той е странен и ексцентричен тип още от младини, а след 30 годишната си възраст започва да проповядва здравословен начин на живот, може би защото е бил болнав. Представяте ли си - другите бледолики - гонят индианци, търсят злато, а той изнася лекции във Филаделфия, Бостън, Ню Йорк, изтъквайки предимствата на вегетарианството. По това време в Америка са обичали да си папкат всякакво месо както и бял хляб, а плодовете и зеленчуците били смятани за не много хранителни. Мистър Грахам се заема да реформира навиците на американците и да ги просвети. Той започва да проповядва като пастор: „яжте само продукти от растителното царство и пийте само чиста вода”, „чаят, кафето, алкохолът и тютюнът тровят организма”, ”млякото и яйцата не са за препоръчване”, „лягайте си преди полунощ”, и все ей такива едни... Освен тези и много други съвети, Грахам дава напътствия и за здравословен полов живот – не повече от един път в месеца! - размахва той пръст, а също се обявява и срещу мастурбирането. Според него, най-добрия начин да се контролират сексуалните импулси е пак спазването на вегетарианската диета. Публикува серия от трудове по темата за здравословното хранене и поведение, един от които е „Лекция по целомъдрие за младите хора”. Грахам обвинява градските хлебари, че използват рафинирано брашно, а не пълнозърнесто, за да им се опича по-бързо хляба и да изглежда по-бял и по-бухнал. Горещ застъпник на пълнозърнестия хляб той оставя името си в хляба и брашното тип „грахам”. Това става причина и за много подигравки към него още приживе. Един от съвременниците му го нарича „поет на триците и тиквите”, а някакъв Нортхемптънски вестник го определя като „д-р Трици". Понякога сказките му са разтуряни от тълпи сърдити хлебопроизводители и месари, на които той пречел на бизнеса. Физиологически, Грахам оприличавал човека на орангутана като изтъквал, че и за двата вида, растенията са естествената храна. Хиляди негови последователи - наричали са се „грахамити”, са следвали правилата за трезвеност и природно хранене. В едно селище край Бостън те дори правят опит за своего рода комуна. И след всичко това, Силвестър Грахам, въпреки здравословния начин на живот който спазва, умира на 57 г. Днес, къщата, в която е живял, казват, била ресторант от веригата „Силвестърс”. Може и така да е...

igeo by shtyrkel.eu