Думите от ежедневието VII

МАЗОХ (изъм)
Това е една история за бедна девойка, готова на всичко само и само да се омъжи за известен писател и да загърби немотията. Ще кажете – банално. Да, но тя се омъжва, не за кого да е, а за Леополд фон Захер-Мазох – вече известен писател през 1873 г. В Грац, тогавашна Австро-Унгария, Мазох е известен и като голям прелъстител и женкар, но в един момент той самият попада в мрежата на Аврора Рюмелин, представяща се за Ванда – по името на една от героините на Мазох. Тя е чела някои от неговите книги и много изкусно разбира, чрез героите му, какво търси той – властната и груба повелителка на своя живот. При тях любовта изобщо не идва, но се установява отношението "владетел – роб", особено в еротичните игри. Бичове, кожени ремъци, физически мъчения, връзване за дървета. Всичко това е описано от Мазох в най-известната му творба „Венера с кожените дрехи” излязла през 1870 г и донесла му голяма популярност. Всъщност получава се рядък случай - авторът общува в действителност със своите персонажи. Така постепенно се раждат двете им деца, а “третото” – тайнственото, ще направи името им световно известно – „мазохизмът”. В техните перверзни игри нерядко камшикът е даван в ръцете на гувернантките на децата им, и всичко това е страхотен стимул за писане за Мазох. Нещо повече – без него, той е просто нула, не може да напише нито ред, а следователно няма и доходи в семейството. Следват години с бурни сцени между двамата съпрузи, всеки сменя по няколко любовници и накрая, естествено се развеждат. През 1895 г, когато Мазох умира, терминът „мазохизъм” е вече измислен от д-р Крафт-Ебинг в неговия труд „Нови проучвания в областта на сексуалната психопатия”. И до днес смисълът на думата не е променен – изпитване на удоволствие от болката. След смъртта на Захер-Мазох, бившата му съпруга публикува своите мемоари, в които очерня още повече клетия писател, а себе си изкарва жертвено агънце. Със сигурност може да се каже само – добре, че те двамата са се намерили и са си „уйдисали на акъла”, защото иначе щяха да „изгорят” други двама невинни (двойките щяха да са две). Колкото до самият Мазох – той изгаря два пъти – урната с праха му е унищожена през 1929 г по време на пожар. Дали няма някаква връзка с маниакалния му стремеж към болката? То бива-бива мазохизъм, ама чак пък толкоз...
----
ДИЗЕЛ
Накъдето и да се обърнем днес виждаме да се „движи” неговото име. Локомотиви, кораби, подводници и най-вече автомобили, пътуват благодарение на Рудолф Дизел и откритият от него двигател. Всъщност пълното му име е Рудолф Кристиан Карл Дизел, ама на кой ли са му притрябвали всичките му имена, когато за историята той си е просто Дизел (а даже и дизел). Ако не сте се сетили още - той е германец, но това не му пречи да е роден в Париж, през далечната 1858 г, когато България е още под турско робство. Расне и учи наляво-надясно - първо в Лондон, а после в Мюнхен и то в онез времена, когато светът е бил толко-оо-ооо-ва голям, а съобщенията ( днес им викат комуникации) такива едни баааавнички. Та, в Мюнхен завършва Политехническият Университет, след което работи като инженер в завод за хладилници. Голямата му любов, обаче са двигателите и той изцяло им посвещава живота си. Отначало е имал амбициозната цел да създаде двигател, който да използва като гориво въглищния прах, струпан на цели планини в Рурския басейн. (Ех, защо някой не изобрети двигател работещ с шлаката от оловно-цинковите производства, която е цели планини край моя град.) Както и да е, той не успява с тази задача, но през 1893 г, Дизел публикува труд върху цилиндров двигател с вътрешно горене, и колкото и да е нескромно, го патентова и го нарича на свое име. Следващите пет години той прави подобрения на двигателя, като по време на едно изпитване едва не загива, заради експлозия. Но това е риска на първооткривателите. Всъщност Дизел доказва с този двигател, че горивото може да бъде възпламенено и без искра, с помощта на нагнетен въздух. Успехите му се дължат изцяло на добрите му познания по термодинамика – един дял от физиката, който мнозина от нас днес не обичат, включително и моя милост. През 1897 г, когато работи в заводите Maschinenfabrik Augsburg-Nurnberg, известни днес с много по-лесното за произнасяне „М.А.Н.”, двигателят му е напълно готов и изпитан с успех. Теоретичната му ефективност е 75 %, при само 10 % ефективност на парния двигател. Ако се питате с какво гориво е провеждал изпитанията на моторите си, ще ви кажа направо – с бензин, тъй като дизеловото гориво тогава още не е измислено.
През 1898 г, Рудолф Дизел е на 40 години и е вече милионер. Неговите двигатели, обаче не си пробиват така лесно път към масово приложение в „каруците без коне”- автомобилите. Поради големите си размери, двигателите се използват първо в корабите и в току-що изобретените подводници. Едва през 20-те години на ХХ век в САЩ се поставят в трактори и автобуси, а през 1937 г, фирмата „Мерцедес” пуска и първият лек автомобил с дизелов двигател.
На 29 септември 1913 г Рудолф Дизел се качва на кораб за Лондон като преди това оставя на жена си куфарче с 20 000 марки, но с молба да го отвори след една седмица. В Лондон той е имал уговорена среща с първия лорд на британското Адмиралтейство – небезизвестния потомък на рода Марлбъро - Уинстън Чърчил. По пътя, обаче Дизел изчезва мистериозно, и едва след 10 дни тялото му е открито в морето на Ламанша. Повечето предполагат, че става въпрос за самоубийство, като се позовават на невротичната му натура. Други вярват, че е убит – или от създадените вече германски тайни служби, по обвинение в антипатриотична дейност, или пък по поръчка на индустриалци от въглищния бизнес, засегнати от неговия по-конкурентен двигател. Малко преди смъртта си, Дизел предрича голямо бъдеще на горивата получени от растителни масла, които, по думите му, ще заместят един ден успешно петролните горива.
Любопитен факт от Дизеловата биография е, че е бил запален есперантист, като е смятал, че есперантото е естествена връзка между основните езици по света. А днес май сме на път да сложим тиранти на есперантото.
Но това е друга тема. Май.

igeo by shtyrkel.eu