***
Никога не съм мислила, че ще си имам куче. Една приятелка го остави за малко при мен и оттогава не съм я виждала. Кучето стана мое. Страхотно е усещането да имаш куче. Обичам да го гушвам. Като жива плюшена играчка е. Нощем спи в краката ми. Неспокойно е, когато и аз съм неспокойна. Когато плача, облизва сълзите ми. Търси ме, когато ме няма. Мечтая един ден да срещна някой мъж, подобен на кучето ми. Верен като куче. Някой, който да ми стане куче.
***
Взех си куче да му говоря. Откакто умря мъжът ми и няма с кого да си говоря, една приказка няма с кого да си кажа. Кучето даже е по-хубаво от мъж.
***
Първоначално връзките ми с мъжете приличаха на разделно хранене - неограничено количество, трябваше само да внимавам дали ги съчетавам правилно в рамките на денонощието. Напоследък приличат на разделно събиране на отпадъци. Кучето ми трябва точно за това, да ги разпознава - кой от кои е. Кучетата знаят кое става за ядене и кое не. Това куче ми остана от един мъж преди десет години. Исках бебе от него, пък той ми подари куче.
Благодарности и уважение на Дана Белева
6 коментара:
zdrasti.
dana beleva spe4eli konkursa "veselin han4ev" za poeziya v stara zagora prez 2001,mislya,a na sledva6tata godina i az u4astvah,predstavyaha stihosbirkata i.pi6e hubavo...:-)
Явно няма нищо случайно :)
Не знам за стихове, попаднах на нея в едно списание и ми допадна писането й. Но и друго нещо още не съм намирала.
А ти, хайде, време е да "кажеш" нещо повече за себе си, недей да скромничиш. Напиши ни нещо твое :)
мнооого е добра. Господ здраве и щастие да и дава! А на живо каква сила излъчва! Щастие е да я познаваш...
Ако е добра и добре пише, стига й :))
Тц, не стига...Не мен не ми, поне :))
***....много си ви обичам.
Наложих цензура.
Публикуване на коментар